Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.10.2019г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 11
състав
На седемнадесети септември Година 2019
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 4416 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./.
Ищцата К.И., с ЕГН **********, твърди в
исковата молба и допълнителната такава, че е претърпяла вреди от ПТП,
реализирано на 12.06.2012 г. около 16:00 часа на път ПП - 1 – 9 в участъка
между гр. Поморие и кв. Сарафово на гр. Бургас по вина на водача на лек
автомобил „Рено 19“ с рег. № ********– И.В.. Поддържа, че за процесния автомобил е валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника З. „Л.и.“ АД поради което
предявява искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумите 25 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
причинените от ПТП телесни увреждания, ведно с лихва за забава от датата на деликта до окончателното изплащане, както и сума в общ
размер от 115 лева - обезщетение за имуществени вреди от процесния
деликт, представляващи разходи за лечение, ведно с
лихвата от датата, на която е извършен всеки отделен разход. Претендира разноски по делото.
В рамките на преклузивните
срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва наличието на фактически състав като основание за възникване на
отговорността – противоправно виновно поведение на
водача на застрахованото при ответника МПС и причинно-следствената връзка
между транспортното произшествие и
вредите. Оспорва размера на търсеното обезщетение като завишен с оглед степента
и характера на увредата. Предявява евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата с твърдение, че същата е пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за процесния лек
автомобил по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответника.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2012г. около 16 часа по главен път I – 9 от гр. Несебър в посока към гр. Бургас със скорост около
74 км/ч се е движел лек автомобил „ Рено 19“ с рег. №********, управляван от И.В..
В района на км. 223, пред входа на винарна „Тохун“, л.а „Рено19“
застига движещия се пред него л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № ********, управляван от Теодора Крумова и
между двата автомобила настъпва удар. Контактът се е осъществил между прената дясна част на „Рено 19“ и задната лява част на „Нисан Кашкай“. В следствие на
удара, „Нисан Кашкай“ се
отклонява напред и надясно, и попада в канавката вдясно от пътя, където спира.
„Рено 19“ продължава движението си напред и наляво, като навлиза в лентата за
насрещно движение. Там реализира удар с насрещно движещия се „Форд Транзит“ с
рег. № ********, управляван от Д.Г.. Ударът настъпва между предна лява част на
„Рено 19“ и част от предната лява челна и лява странична част на „Форд
Транзит“. След удара „Рено 19“ е отхвърлен назад и надясно за първоначалната си
посока, като извършва едно транслационно движение назад и надясно за
първоначалната си посока и едно ротационно движение около вертикалната си ос в
посока обратна на часовниковата стрелка, след което спира. Причина за
настъпилото ПТП са изцяло действията на
водача на л. а „Рено 19“ , който поради субективната си неправилна преценка,
несъобразена скорост и неспазване на дистанция, застигнал и ударил движещият се
пред него „Нисан Кашкай“,
след което изгубил контрол над управлението на автомобила и навлязъл в лентата
за насрещно движение, където реализирал удар с движещия се правомерно „Форд
Транзит“.
Горното се установява от приетите и
неоспорени по реда на чл.193 писмени доказателства, както и от заключението на
приетата и неоспорена от страните автотехническа
експертиза /първоначална и допълнена/ на вещо лице В. П., което съдът изцяло
кредитира като компетентно, обосновано и подкрепено от останалите доказателства
по делото. Съдът не цени свидетелските показания на разпитания по делото И.В. относно
механизма на ПТП, доколкото същият заявява, че няма спомен от случилото се,
поради претърпяна по време на произшествието травма на главата – комоцио, придружено със загуба на съзнание. Съдът кредитира
свидетелските показания в частта им, в която свидетелят заявява, че освен него,
в автомобила са пътували още четирима души, като ищцата е пътувала на задната
седалка без поставен предпазен колан. В тази си част показанията са логични,
последователни и непосредствени.
От така описаното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания – счупване
на короната на втори горен ляв зъб с откриване на пулпата,
кръвонасядане на долната устна, оток и кръвонасядане срединно в областта
на челото, охлузване в основата на носната пирамида, оток и кръвонасядане
на клепачите на дясното око, охлузване на крайниците – десен лакет, дясно коляно и лява подбедрица.
Откриването на пулпата е силно болезнено и причинява
остър пулпит. Лечението на зъба отнема средно около
15 дни, още 10 дни отнема да се възстанови коронката и около 30 дни общо е
възстановителният период. В началото болките са много остри и силни, дори при
поемане на въздух, и могат да се контролират единствено с поставяне на арсен за
умъртвяване на пулпата, след което се провежда
стоматологично лечение. Ищцата е провела лечение по съвременните методи на денталната медицина чрез кореново лечение на увредената
пулпа и директно възстановяване с фотокомпозитен
материал. Възстановителният период за мекотъканните
увреждания – оток, охлузвания и кръвонасядания е до
15 дни. Това се установява от представената по делото и неоспорена от страните
медицинска документация и приетите и неоспорени първоначална СМЕ и допълнителна
повторна СМЕ на вещите лица Ж. Д. и Д. М..
Недоказани остават при указаната от съда доказателствена
тежест твърдените от ищцата открити рани, съответно причинната връзка с ПТП на направените
от нея разходи за лечението им. Единствено свидетелските показания на
свидетелката Стоянова съдържат данни за рана в долната част на крака, която
впоследствие довела до възпаление, наложило цепене на крака и поставяне на
дренаж. Данните от медицинската документация, както правилно са посочили и
двете допълнителни СМЕ – на вещото лице Ж. Д. и повторната, изготвена от вещо
лице Д. М., не сочат на наличието на открити рани където и да било по лицето
или тялото на ищцата, а последната не се е явила за личен преглед, който да
установи наличето на белези от такива. В областта на подбедрицата и коляното е посочено единствено „охлузване“. Още
повече, че в съдебномедицинското удостоверение е посочено охлузване по предна
повърхност на лява подколенница, свидетелката
Стоянова сочи нараняване на ляв крак, а в уточняващата си молба по делото
/л.69/ ищцата е посочила, че е имала открита рана на дясна подбедрица.
Ето защо не може да се приеме за
доказано и че твърдените от ищцата разходи за обработка, инцизия,
дренаж и превръзка на абсцес, флегмон, атером, панарициум, обработка на
малка рана /извършени на 25.06.2012г./, вторична обработка на голяма рана с
дренаж и сваляне на конци / извършени на 27.06.2012г. и СМУ / на 14.06.2012г./,
съгласно представените по делото фактури, са извършени за лечение на увреждания,
получени от процесното ПТП. Противоречията между
свидетелските показания и заявеното от самата ищца, съдържащите се в самите
фактури противоречия и неточности /малка или голяма рана и къде точно се
намира/, не позволяват само въз основа на тях и показанията на свидетелката
Стоянова, да се приеме че открити разкъсно-контузни
рани са били причинени при ПТП, без това да е отразено в никъде в медицинската
документация. По този въпрос съдът кредитира заключенията на първоначалната
допълнителна и повторната допълнителна СМЕ.
Извън горното, от разпита на свидетелката Стоянова се
установява, че след процесното ПТП ищцата била в
стрес, имала главоболие, изпитвала страх да се качва в кола. Когато
свидетелката я видяла, окото й било надуто, главата – ударена, имала счупен
преден зъб и наранен ляв крак. За зъба посетили стоматолог и провели лечение.
Два месеца след лечението ищцата имала проблем с говора. Притеснявала се от
счупения зъб. Раната на крака не била добре почистена и се инфектирала,
наложило се посещение в болница, къде цепили крака и изтекла много гной. Накуцвала и била с превързан крак доста
време, поне 6 месеца продължило възстановяването й. Съдът, като беше посочено
по-горе, не кредитира свидетелските показания досежно
наличието на открита рана на крака, доколкото същите не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че
водачът на увреждащия автомобил е застрахован по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при ответника, обхващаща временастъпването
на процесния деликт.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е частично
основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ
отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е
необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП са налице всички посочени по - горе елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Безспорно е и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при
излагане на фактическата страна по казуса.
Размерът
на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с
правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките
и страданията; продължителността на лечебния и въстановителен
период – около 15 дни за охлузванията и до 30 дни за счупването на зъба, през
първите дни от които ищцата е търпяла интензивни болки; възрастта на
пострадалата – 20 години, на която възраст обичайно организмът се възстановява
по - лесно и бързо от травматични увреждания, в сравнение с организма на
по-възрастен човек; неудобството, което
ищцата е изпитвала от проблемите си с говора за срок от два месеца; настъпилото
пълно възстановяване от травматичните увреждания и като съобрази и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 5 000 лв.
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е
основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира търпeните
болки и страдания от вредите, причинени от процесното
ПТП.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата поради пътуване без правилно
поставен предпазен колан. По делото безспорно се установява, че ищцата е
пътувала на задната седалка в л.а. „Рено 19“ без поставен предпазен колан. За
установяване на това доколко пътуването й в нарушение на правилото на чл.137а
от ЗДвП е допринесло за настъпване на констатираните травми, е изслушано
заключение на КСМАТЕ на вещите лица А. М. и В. П.. Последните сочат, че съгласно приетия механизъм на ПТП, травмите в
областта на главата на ищцата са причинени от удар в твърд тъп предмет – част
от интериора на автомобила, който не би настъпил, ако движенията на тялото й и
политането напред бяха ограничени чрез поставен предпазен колан. От друга
страна, поставеният колан не би има никакво отношение към охлузванията по
крайниците на ищцата, получени от тангенциалното действие на тъпотръбест премет в областта на
десен лакът, дясно коляно и лява подбредрица, т.к.
коланът принципно не ограничава движенията на крайниците. Ето защо съдът приема
съпричиняване в размер на 20% . При така приетия размер на съпричиняване
определеното обезщетение следва да бъде намалено с 20% и на ищцата следва да се присъди сума в размер
на 4 000 лева.
Искът
за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди –
разходи за лечение – е неоснователен и следва да се отхвърли, доколкото съдът
прие, че по делото не бяха доказани твърдените от ищцата вреди – открити рани,
за чието лечение са направени твърдените разходи, както и причинно-следствената
им връзка с процесното ПТП.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от
момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на
увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ се подчинява изцяло на правната
регламентация на материята за непозволено увреждане, следователно ищцата има
право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта.
С
оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
На основание чл.78, ал.1 ищецът има право на разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, ищцът е направил
разноски в размер на 1090 лв. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 170.21 лв. Искането на адв. А.за
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата неоснователно, тъй като по делото не е
представено доказателство, че адвокатската помощ е оказана безплатно.
Ищецът, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на ответника сумата 303.78 лв.– разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. Посоченото в списъка по чл.80 от ГПК
адвокатско възнаграждение в размер на 1298.45 лв. не следва да се присъжда на
ответника, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащането
му.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в
размер на 160 лв.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.И., ЕГН ********** ***
сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП,
настъпило на 12.06.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
ПТП до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 4 000 лв. до пълния му предявен
размер от 25 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И., ЕГН ********** *** срещу З. „Л.И.“ АД с
ЕИК ******** иск за заплащане на сумата от 115
лева – имуществени вреди – разходи за лечение на травми, причинени от ПТП,
настъпило на 12.06.2012 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на К.И., ЕГН ********** ***
сумата от 170.21 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА К.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на З. „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 303.78
лв. представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 160 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.