РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. гр. Хасково, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200350 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ц. И. Д. от град Х. срещу Наказателно
постановление № 16-1253-000008 от 12.01.2016 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 174, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 8 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни
точки. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
изтекла давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП” при ОД на
МВР – Хасково на това основание.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен представител. В
1
подадено писмено становище заявява, че поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – Началникът Сектор „ПП” при
ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при
условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 08.09.2015 г., срещу жалбоподателя Ц. И. Д., след като било прието,
че управлявал автомобил марка „****”, модел „**“, с рег. № ******* без да е
включил къси светлини и неползващ обезопасителен колан и след като бил
тестван с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № 0065 за
употреба на алкохол с отчетен резултат 0.78 на хиляда и след като не
представил СУМПС и конролен талон към него и свидетелство за
регистрация на МПС, бил съставен, в негово присъствие, от свид. Ж. Г. Ж., на
длъжност „***********“ в СПП при ОД на МВР - Хасково Акт за
установяване на административно нарушение, бл. № 196550 за нарушения по
чл. 70, ал. 3 ЗДвП, по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и по чл.
100, ал. 1, т 1 и т. 2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в съответната
предвидена графа, вписал възражения. Такива не са постъпили допълнително
и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на
същата дата, според отбелязването в приложената разписка.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на
прокурор в РП – Хасково от 23.12.2015 г. било отказано да се образува ДП за
престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК и била прекратена преписка с вх. №
2637/2015 г. по описа на РП – Хасково. Вписано е препис от постановлението
да се изпрати на Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Хасково за
2
реализиране на административно – наказателна отговорност на лицето Ц. И.
Д. от град Хасково, а за резултата да се уведоми РП – Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган вписал, че във връзка с Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство на прокурор в РП – Хасково от
23.12.2015 г., представляващо прекратена преписка с вх. № 2637/2015 г. по
описа на РП – Хасково по повод съставен АУАН, серия Г 196550 за налагане
на административно – наказателна отговорност бил извършил: „управлява
МПС под въздействието на алкохол с концентрация над 0.5 до 1.2 на хиляда и
наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. Й. К. относно
обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали с колегата му служител в СПП при ОД
на МВР - Хасково при установяване на административното нарушение и тези,
свързани със съставяне на АУАН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към 2015 г. На водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие
на алкохол,наркотици или други упойващи вещества, а според актуалната
редакция изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017
г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена
3
с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
Според съдържанието на нормата в действащата редакция, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието,
за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е
обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения, които са от категорията на
съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния акт. Дали
съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, и дали са допуснати нарушения
на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие и връчването
лично на жалбоподателя, съдът намира, че не следва да бъде обсъждано
предвид хипотезата на издаване на наказателното постановление по чл. 36, ал.
2 ЗАНН. Това, обаче, по никакъв начин не променя законовите изисквания
обжалваното наказателно постановление да е издадено от компетентен орган
– в случая изпълнено с издаването му от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Хасково, овластен по реда и на основание чл. 189, ал. 12 от
Закона за движението по пътищата със Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г.
на Министъра на вътрешните работи, да е издадено в кръга на неговите
правомощия и да са спазени формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити. В случая именно последното изискване
е нарушено и то в толкова значителна степен, че прави невъзможно не само
упражняването правото на защита в пълен предоставен от закона обем, като
се гарантира възможността за привлеченото към административно –
наказателна отговорност лице да разбере фактите, въз основа на които такава
се ангажира, но и възможността за съдебен контрол въобще. Издаването на
4
наказателното постановление в хипотезата по чл. 36, ал. 2 ЗАНН не отменя
законовото изискване същото да разполага с всички реквизити по чл. 57 от
ЗАНН, като се впишат надлежно всички факти, включени в състава на
административно нарушение, които го характеризират от обективна страна –
дата, място, начин на извършване, освен с горната цел, но така също и за да се
въведат предели на изследване при провеждане на съдебния контрол.
Включително и с оглед възможността за произнасяне по основното
възражение на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, която се
преценя от датата на извършване на деянието, каквато не е посочена, а
конкретно деяние не е и описано, за да се прецени неговия вид и наказуемост.
Налице е допуснат особено съществен порок при издаване на наказателното
постановление, водещ като единствено възможна последица до неговата
отмяна на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество,
което е невъзможно с оглед естеството на допуснатите процесуални
нарушения.
Въпреки, че не е допустимо дефицитът на тези твърдения в
наказателното постановление, определящи за надлежното описание на
нарушението, да бъде запълван от съда с направените такива в други
документи – писмени доказателства или от приобщените гласни такива, за
пълнота на изложението е необходимо да бъде изтъкнато, че възражението на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност, анализирайки го на база
твърдения в съставения АУАН за дата на деянието – 08.09.2015 г., предвид
датата на издаване на наказателното постановление – 12.01.2016 г. и при
липса на данни давността да е била спирана или прекъсвана до момента на
неговото връчване на дата 30.03.2023 г. се явява изцяло основателно и
съставлява отделен аргумент за необходимост от отмяна на обжалваното НП
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1253-000008 от 12.01.2016
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
6