№ 710
гр. Ловеч, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500470 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл.
278, ал. 1 и сл. от ГПК
Подадена е частна жалба №6384/23.09.21 г. от „Профи кредит
България“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
********* В, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството
юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., срещу Разпореждане на Районен съд – Ловеч,
постановено по ч.гр.д. № 1662/20 г., с което първоинстанционният съд
оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника М. ИВ. Б..Посочва, че съгласно разпоредбата на
чл. 410, ал. 3 от ГПК „Когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилагат договорът в писмена форма, заедно
с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия , ако има такива.“ Изтъква, че дружеството е изпълнило
императивните изисквания на закона като е приложило процесния договор с
подаденото в РС-Ловеч заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Жалбоподателят се позовава на чл. 12.3 от ОУ, които цитира. Излага се по
частната жалба ,че в процесния случай кредиторът е изпратил на длъжника
уведомително писмо с обратна разписка преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Заявява, че е направен
опит да бъде уведомен длъжника и видно от представените по делото обратни
разписки , уведомителното писмо е било получено лично от длъжника.
Позовава се на разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и дружеството е
изпълнило задължението си.Конкретизира ,че заповедното производство е
строго формално и цели бърза защита, поради което преценката на съда се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Според
жалбоподателят заповедният съд не разполага на този етап с правомощия да
1
се произнася относно възникването на предсрочната изискуемост на
вземането и да прави преценки по нея. Моли да бъде отменено
разпореждането по ч.гр.д. №1662/21 г. на ЛРС и да бъде издадена заповед за
изпълнение относно вземанията на жалбоподателя.
Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като
въззивната жалба е подадена на 23.09.21 г. по пощата, а атакуваният съдебен
акт е получен от жалбоподателя на 15.09.2021 г.
Подадено е заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение против М. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ********** за
сумата от 11 889,24, от която 4 625,77 лв. - главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението да изплащането й, 1 835,06 лв. –
договорна лихва за периода 01.11.2019 г. до 04.11.2020 г., 4 106,27 лв. –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет, 30,00 лв. – такси за
извънсъдебно събиране на вземането; 418,48 лв. – обезщетение за забава за
периода 02.06.2019 г. до 04.11.2020 г., 873,66 лв. – обезщетение за забава за
периода от 04.11.2020 г. до 26.08.2021 г. и сторените разноски.Твърди се, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №
30036775708/09.05.2019 г–приложен в делото за срок от 36 месеца с месечни
вноски в размер на 363.29 лв. и падеж първо число на месеца. Позовава се на
Общите условия,съобразно които длъжника дължи предварително
определено договорно възнаграждение в размер на неизплатената сума
1835.06 лева за периода от 01.11.2019 г. до 04.11.2020 г. датата на
предсрочната изискуемост. Твърди, че длъжникът е направил 4 погасителни
вноски и е изпаднала в забава, поради което и съгласно ОУ към ДПК
кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на заявителя на 04.11.20
г., за което длъжникът е уведомен. Посочва се, че страните са сключили
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора
за потребителски кредит и длъжникът е получил приоритетно разглеждане на
кредита. Предвид на това според кредитора длъжникът дължи на дружеството
договорно възнаграждение за изтегления кредит, като то става изискуемо със
закупуването на пакета. Твърди, че страните са се договорили, това
възнаграждение да се разсрочи във времето, като се погасява от клиента в
рамките месечните вноски. Конкретизирано е ,че неизплатеното
възнаграждение за закупения пакет допълнителни услуги възлиза на сумата
4106.27 лева.
Подадена е писмена молба от „Профи кредит България“ ЕООД
№6076/14.09.2021 г., с която е посочил размера на отпуснатия кредит – 5
000,00 лв.; ГПР-то – 46,36 %, процента на договореното възнаграждение за
ползване на предоставения финансов ресурс – 46,36 лв. и размерът му за
срока на договора – 3 457,09 лв.; размерът на възнаграждението по
споразумението за допълнителна услуга – 4 620,60 лв. и възможност за какви
услуги е осигурена на длъжника да ползва, при желание; вноските, по които
не е предложено изпълнение, като е конкретизиран размера на вземанията за
обезщетение за забава по всяко вземане, за което не е предложено
2
изпълнение. Уточнява, че общо задължението на длъжника възлиза на сумата
13077.69 лева, ГПР% е 46,36 лв, ГЛП е 39.10 ,лихвения процент на ден е
0,11% и общо задължението по кредита е 8457.09 лв. Уточнил е, че
направените плащания по кредита са общо в размер на сумата 1506.48 лв. и с
нея са погасени три пълни вноски в размер на 1454.09 лв.Не са посочени кои
вноски конкретно са просрочени и са определили предсрочната изискуемост
на кредита. Липсват данни кога и по какъв начин е обявена предсрочната
изискуемост на длъжника.
С Разпореждане № 1783/15.09.2021 г. постановено по гр.д.ч.х. 1662/21 г.
, районният съд на основание чл. 410 от ГПК е отхвърлил искането за
издаване на заповед за изпълнение в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК ******* с адрес гр. ********* против М. ИВ. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ********** за сумата от 11 889,24, от която 4 625,77
лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението да изплащането й, 1 835,06 лв. – договорна лихва за периода
01.11.2019 г. до 04.11.2020 г., 4 106,27 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет, 30,00 лв. – такси за извънсъдебно събиране на
вземането; 418,48 лв. – обезщетение за забава за периода 02.06.2019 г. до
04.11.2020 г., 873,66 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.11.2020 г. до
26.08.2021 г. и сторените разноски,както и е указал на основание чл.415 ал.3
вр.ал.1 т.3 от ГПК на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може
да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.Заповедният съд
се е обосновал липсата на доказателства, че длъжника е уведомен за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 23.09.21 г. на „Профи
кредит България“ЕООД – София е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. Заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и
конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането.
Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е
едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на
фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. За разлика от
процедурата по чл. 417 от ГПК-т.2 която касае снабдяване на банковите
институции със заповед за незабавно изпълнение на основание извлечение от
счетоводни сметки по договорите за кредит, в производството по чл. 410 от
ГПК не се изисква представянето на документите, на които се основава
вземането. Това е свързано обаче и със завишени изисквания за редовност на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като такива не могат да бъдат изведени от
документи към него/както е в хипотезата на чл. 417 от ГПК/-предвид
действието на т.2б от ТР № 4 / 18.06.2014 на ОСКГ на ВКС. В казуса липсват
каквито и да са данни какъв е размера и падежа на платените вноски по дълга,
както и твърдения кога и по какъв ред е уведомен длъжника а пресрочната
изскуемост, освен посочения от заявителя в частната жалба опит да бъде
уведомен длъжника.
3
Настоящата инстанция преценява, че не се установява факта на
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на дълга, тъй като
вписаното в разписката уведомително писмо № 30036775708 липсва и не
може да се установи за какви суми и към коя дата кредитора е посочил и
съобщил на длъжника предсрочна изискуемост. Следователно е неясно, как
точно са формирани сумите по главница, акцесорните вземания и определен
размера им при предсрочна изискуемост на дълга.
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя
относно дължимостта на сумата за договорна /възнаградителна/ лихва от
1835.06 лева. Предвид твърденията на заявителя, че между страните има
сключен договор за потребителски кредит от 09.05.19 г. договорената
възнаградителна лихва, не може да се изведе като размер и начин на
определяне нито от заявлението, нито от договора между страните, а предвид
неотстраняване на нередовностите и от писмената молба от 14.09.2021 г.
Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл.
411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от
ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери
дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са
обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от
Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на
част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за
изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от
7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето
производство съдът приема, че при главница възлизаща на 5000 лева
договорно възнаграждение в размер на 1835.06 лева за период от 01.11.2019 г.
до 04.11.20 г., без конкретизиране на начина на формирането и, може да бъде
преценена,че е необосновано високо.
С оглед изложените обстоятелства по в т.12 по заявлението
определената договорна лихва противоречи на чл. 26,ал.1 от ЗЗД, предвид
размера, който надвишава установения за този вид сделки. Ловешки окръжен
съд намира, че начисляването на законна лихва при предсрочната
изискуемост на дълга следва да се обсъжда от датата на надлежно
уведомяване на длъжника, за което в делото липсват данни. Аргументите
по частната жалба, относно неверни правни изводи на заповедният съд са
несъстоятелни, тъй като съдебният акт е законосъобразен и обоснован.
Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК
искането е в противоречие със закона и е неоснователно. От друга страна
законната лихва няма база за изчисляване при липса на яснота за дължимата
главница към датата на предсрочна изискуемост и предвид вида на
4
заповедното производство- формалното, едностранно и бързо.
Ловешки окръжен съд счита, че претендираната сума за
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 4106.27
лева не следва да бъде присъждана на кредитора. С оглед изложените
обстоятелства в т.12 по заявлението, възнаграждението за пакет
допълнителни услуги противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД.
В цитираната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е определено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. Предвид предмета на договора за
допълнителни услуги-приоритетно обслужване на длъжника при разглеждане
на кредита, е уговорено заплащане за дейности, който касаят обслужването на
кредита и тяхното заплащане не се следва. Настоящата инстанция приема, че
чрез договарянето на възнаграждение за пакет допълнителни услуги се цели
заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗПК, съобразно размера на кредита от 5000
лева, по които се търси сумата 4106.27 лева-възнаграждение за пакет
допълнителни услуги. Ловешки окръжен съд счита, че на основание чл.
411,ал.2 от ГПК искането за присъждане на сумата 4106.27 лева –пакет
допълнителни услуги е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 873.66 лева –
обезщетение за забавено изпълнение съдът намира, че същата не се дължи.
Касае се до акцесорно задължение, което предвид отхвърляне на искането за
присъждане сумата 4625.77-главница не се следва да заплаща, тъй като
произтича от основателност на главното задължение.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане № 386/17.03.2021 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по
ч.гр.д. № 458/2021,,в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
5
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №
1783/15.09.2021 г. постановено по гр.д.ч.х. 1662/21 г. на Ловешки районен
съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6