НОХД № 1472/2009 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия В.М.М. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.183
ал.1 от НК за това, че след като е осъден с решение от 26.05.1993г. по
гражданско дело № 265/1993г., на Районен
съд – П., влязло в законна сила на 10.06.1993г.. и решение от 31.03.2004г. на РС-П. по гр.дело
1472/2003г. влязло в сила на 28.04.2004г., да издържа свой низходящ – дъщеря си
Д.В.М. – родена на ***г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно двадесет месечни вноски по 45,00 лв. за периода
от месец ноември 2007г. до 11.06.2009г. или общо в размер на 900лв.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник, признава се за виновен, ангажира нови писмени
доказателства и моли да бъде оправдан.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.П. не поддържа така повдигнатото обвинение и пледира оправдателна
присъда.
Районният съд, след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс.
В.М.М. и св.З.Д.М. са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с решение №
269/25.10.1993г. на Районен съд-П., по гр.дело № 753/1993г., според което упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете – св.Д.В.М. били предоставени за упражняване
на майката – св.М.. С решение от 26.05.1993г. на РС-Пазарджик, по гр.дело №
265/93г., влязло в законна сила на 10.06.1993г., подсъдимият бил осъден да
заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 250/неденом./лв., чрез
неговата майка и законен представител.
С
влезли в сила решения на РС-Пазарджик по гр. дело №1043/94г., гр.дело
№1201/96г., гр.дело №1549/97г., гр.дело №1391/98г., гр.дело №1327/01г.,
размерът на определената издръжка бил увеличен няколко пъти, като с решение от
31.03.2004г.. по гр.дело №1472/2003г. на ПРС била определена месечна издръжка в
размер на 45 лева. Това решение влязло в
сила на 28.04.2004г.
След влизане в сила на съдебните решения на
РС-Пазарджик за определяне и увеличаване размера на издръжката, подсъдимият се издължавал неритмично, като към 30.06.2009
год. бил изплатил сумата от 4 403,38лв. покриващи задължението му до
м.октомври 2007г. /включително/. В тази сума се включва сумата от 670лв.,
платена от подсъдимия с разписки за пощенски записи с №2/7 от 18.12.2008г.,
№6/468 от 22.01.09г., №3/2/144 от 04.02.09г. №1/2 от 09.03.09г., от 26.08.08г.,
№ 9/251 от 15.09.08г. №6/9 от 29.10.08г. и №4/9 от 18.11.08г. / л.20-21 от
делото/, като същата покрива задължението му за минал период.
За времето от м.ноември 2007г. до 11.06.2009г.
/датата на която детето навършило
пълнолетие/, подсъдимият бил изплатил дължимата
сума за издръжка в размер на 45,00лв. месечно и в продължение на двадесет
месеца, съзнателно не изпълнил задължението си общо в размер на 900 лв.
По този повод св.З.М. *** и било
отпочнато настоящото наказателно производство.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанциониия съд се представиха като писмено доказателство разписки за
пощенски записи, от която е видно, че за периода от 06.04.2009 год. до
01.09.2009 год., подс.М. е заплатил изцяло на детето си, чрез неговата майка и
законен представител, дължимата издръжка за горепосочения 20-месечен период,
като общата платена сума възлиза на 1500 лева.
Видно от заключението на изготвената в
досъдебната фаза на процеса финансово-икономическа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, за инкриминирания период
подс.М. е дължал издръжка на детето си в размер на 45 лв. за 20 месеца или общо
в размер на 900 лева.
Видно от заключението на изготвената в
съдебната фаза на процеса допълнителна
финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, за времето от 06.04.2009 до 01.09.2009 година подс.М. е превел на детето си, чрез неговата
майка и законен представител общо сума в размер на 1500 лева, с което изцяло е
погасил задължението си за издръжка за инкриминирания период и дори е надвнесъл
в повече сумата от 458.24 лева.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия и показанията на св.З.М.
и св.Д.м., заключенията на двете финансово-икономически експертизи и писмените
доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се
допълват.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи , че подс.В.М. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тай като след като е
осъден с решение от 26.05.1993г. по гражданско дело № 265/1993г., на Районен съд – Пазарджик, влязло в законна
сила на 10.06.1993г.. и решение от
31.03.2004г. на РС-Пазарджик по гр.дело 1472/2003г. влязло в сила на
28.04.2004г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.В.М. – родена на ***г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно двадесет месечни вноски по 45,00 лв. за периода от месец
ноември 2007г. до 11.06.2009г. или общо в размер на 900лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
е видно, че спрямо подсъдимия М. до
момента не е била прилагана привилегията
на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. Поради това привилегированият състав на
посочената правна норма, предвид изплащането на дължимата издръжка от 900 лева
общо за инкриминирания период е приложим в настоящето производство, още повече,
че не са настъпили никакви други вредни последици за детето, чиято издръжка се
дължи.
С оглед на това и поради факта, че преди постановяването
на присъдата от първоинстанционния съд, подсъдимият е изпълнил своето
задължение изцяло, както и предвид на
обстоятелството, че от деянието не са настъпили други вредни последици за
пострадалото дете, съдът намира, че в конкретния случай, подсъдимият може и
следва да се ползва от привилегията на чл.183 ал.3 от НК.
С оглед на гореизложеното, съдът след като призна
подс.М. за виновен по горепосоченото обвинение, не му наложи наказание.
Неоснователно е искането на защитата подкрепено и
представителя на държавното обвинение за постановяване на оправдателна присъда
спрямо подсъдимия М.. Действително се
събраха доказателства, че през инкриминирания период той е извършвал неритмични
преводи на различни суми от порядъка на
100-200-300 лева, но те са покривали
старите му задължения за издръжка, т.е. неплатената издръжка в още от
1993 година. В нито една от пощенските
разписки подс.М. не е посочвал , че плаща издръжка за месеца, в който извършва
превода. Това той не заявява и в разпита си като подсъдим, с оглед на което
следва да се заключи , в унисон със заключението на вещото лице, че когато е
превеждал въпросните суми през инкриминирания период подс.М. е погасявал
старите си задължения, а в момента когато е правел преводите той е оставал
длъжник и е продължавал да дължи издръжка за съответните месеци, включени в
периода на обвинението.
Предвид изхода от делото и фактът, че подс.М. беше
признат за виновен по обвинението, но ненаказан поради предпоставките за
приложение на привилегирования състав то на основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на горния бяха присъдени сторените по делото деловодни разноски в размер
на 115 лева, за експертизи.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: