Р Е Ш Е Н И Е
№ 2952, 12.07.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 17.06.2019 г.,
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8057 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Д.Я.К. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат С.Ф.М., твърди, че на 04.01.2013 г. предоставил общо на
Г.А.З. и на П.Г.З. на два пъти в заем по 1000 лева, като същите се задължили да
върнат парите съответно до края на месец юни 2013 г. и до
края на месец декември 2013 г., за което издали две разписки. Тъй като на
падежа заемите не били върнати, ответниците дължат и обезщетения за забава съответно
за периода 01.07.2013 г. – 20.02.2018 г. в размер на 472.05 лева и за периода
01.01.2014 г. – 20.02.2018 г. в размер на 420.84 лева. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4985 по описа на Районен съд -
Пловдив, ІІІ гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са
депозирани възражения, поради което с настоящата искова молба ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците
солидарно му дължат горните суми ведно със законната лихва върху всяка главница
от 27.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ответникът Г.А.З.
с ЕГН **********, не оспорва, че на
04.01.2013 г. е подписал процесните две разписки, но твърди, че : реално не е
получавал от ищеца сумите по тях, а е поел задължение за плащането им, тъй като
ищецът е погасил негови задължения към третото лице „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД и задължения на П.З. за неплатени данъци върху недвижимо
имущество за 13 години, като в тях се включват и лихви; сумите са платени
съгласно устна договореност между него и ищеца.
Ответницата П.Г.З.
с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат Л.М., не
оспорва, че на 04.01.2013 г. е
Продължение на решение по
гр. д. № 4985/18 г. на РСПд – стр. 2/7
подписала двете разписки, но
твърди, че : изложеното в исковата молба не отговаря на обективната истина –
разписките са подписани във връзка със сключен между страните на същата дата
договор за наем на недвижим имот; вземанията са погасени по давност, поради
което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като
обсъди твърденията и доводите на страните, както и правопогасяващите възражения
на ответниците във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 4985 по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2018 г. на 28.03.2018 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжниците Г.З. и П.З. солидарно да заплатят на кредитора Д.К. :
сумата от 1000 лв. – главница, дължима по разписка, която следва да се върне до
месец юни 2013 г.; сумата от 472.04 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2013
г. – 20.02.2018 г.; сумата от 1000 лв. – главница, дължима по разписка, която
следва да се върне до месец декември 2013 г.; сумата от 420.84 лв. – лихва за
забава за периода 01.01.2014 г. – 20.02.2018 г.; ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на заявлението в съда – 27.03.2018
г., до окончателното им изплащане; сумата от 59.86 лв. разноски за заплатена по
производството държавна такса и сумата от 390 лв. адвокатско възнаграждение,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани възражения от
длъжниците, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Ищецът
основава главните си искови претенции си на два частни свидетелстващи документа,
всеки от които е наименуван като : „РАЗПИСКА“, оригиналите на които бяха приети
като доказателства по делото. Във всеки от тях като автори са посочени ответниците,
а съдържанието им е следното :
„Долуподписаните
: 1. Г.А.З., ЕГН …, *. П.Г.З., ЕГН … заявяваме, че получихме от Д.Я.К., ЕГН …
живущ в …. сума в размер на 1000 лева /хиляда лева/, която солидарно се
задължаване да му върнем в срок до края на месец юни 2013 г. …Подписи : …“
„Долуподписаните
: 1. Г.А.З., ЕГН …, *. П.Г.З., ЕГН … заявяваме, че получихме от Д.Я.К., ЕГН …
живущ в …. сума в размер на 1000 лева /хиляда лева/, която солидарно се
задължаване да му върнем в срок до края на месец декември 2013 г. …Подписи : …“
Авторството на двата документа не бе
оспорено, като съобразно чл. 180 ГПК : „Частни документи, подписани от лицата,
които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица.”, с оглед на което следва да се
приеме, че съдържащите се в тях изявления изхождат от ответниците. А тъй като
всеки един от последните е удостоверил в разписките неизгодни за себе си факти
– че са получили от ищеца сума в размер на 1000 лв. и че се задължават
солидарно да му я върнат в срок до края на месец
Продължение
на решение по гр. д. № 4985/18 г. на РСПд – стр. 3/7
юни 2013 г., както и че са
получили от ищеца сума в размер на 1000 лв. и че солидарно се задължават да му
я върнат до края на месец декември 2013 г., то в съответствие и с установената
съдебна практика следва да се приеме, че процесните два документа има силата на
извънсъдебно признание и важат срещу своите издатели.
Противоречиви
са твърденията на ответниците относно причините за подписването на двете
разписки, а същевременно нито един от тях не ангажира доказателствени средства
за установяване на твърденията си относно съставянето на разписките, с оглед на
което съдът приема за недоказани както твърденията на ответника З., че
разписките са съставени, тъй като ищецът бил погасил негови задължения към
третото лице „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, както и задължения на З. за
данъци, така и твърденията на последната, че разписките са свързани с
възникнало в деня на съставянето им наемно правоотношение.
В
обобщение на горното настоящият състав намира, че ищецът при условията на
главно пълно доказване установи, че на 04.01.2013 г. между него и ответниците са
възникнали облигационни правоотношения, чиито източници са сключени на същата
дата два договора, имащи белезите на договора за паричен заем съгласно чл. 240
и сл. ЗЗД, тъй като имат за предмет предаване от ищеца в собственост на Г.З. и
на П.З. на пари – на два пъти по 1000 лв., срещу поемане на задължение от тяхна
страна солидарно да му върнат заетите суми съответно до края на месец юни 2013
г. и до края на месец декември 2013 г. По силата на двата договора съгласно чл.
122, ал. 1 ЗЗД в правната сфера на всеки от ответниците е възникнало задължение
да върне на ищеца заетата сума в посочените в предходното изречение срокове,
които са настъпили. До датата на приключване на съдебното дирене по делото
ответниците не ангажираха доказателствени средства относно установяване на
факта на връщане на парите, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение
на тези договорни задължения.
Вземането за връщане на заетата сума
по договор за паричен заем се погасява с общия давностен срок по чл. 110 ЗЗД –
с изтичане на пет години, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Посочи се по-горе в настоящото
изложение, че парите по едната разписка е следвало да бъдат върнати до края на
месец юни 2013 г., който месец има тридесет календарни дни, а по втората – до
края на месец декември на същата година, който месец има тридесет и един дни.
Следователно вземането по първата разписка е изискуемо от 30.06.2013 г., а по
втората – на 31.12.2013 г., и съобразно чл. 114, ал. 1 ЗЗД от тези две дати е
започнал да тече 5-годишният срок за погасяването им, който към датата на
завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2018 г., не е изтекъл.
Предвид
гореизложеното правопогасяващото възражение на ответницата се явява
неоснователно, поради което исковете за реално изпълнение на
Продължение на решение по
гр. д. № 4985/18 г. на РСПд – стр. 4/7
задълженията
за връщане на заетите пари по двата договора като доказани по основание и
размер следва да бъдат уважени.
И тъй като се касае за парични
задължения, денят за изпълнение на които е определен, то с изтичането му
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата – съответно от 01.07.2013 г. по първия
договор за паричен заем и от 01.01.2014 г. по втория договор за паричен заем
Съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, с оглед на което, тъй
като исковата молба е заведена в съда на 27.03.2018 г., вземанията на ищеца за
плащане на лихви за забавено изпълнение на двете главни задължения са частично погасени
до 26.03.2015 г. Следователно претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явяват доказани по основание само за периода 27.03.2015 г. до 20.02.2018 г.,
като за периода съответно 01.07.2013 г. – 26.03.2015 г. и 01.01.2014 г. –
26.03.2015 г. като частично погасени по давност същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Размерът на лихвата за забавено
изпълнение на задължението на ищеца за връщане на заетите суми за периода
27.03.2015 г. – 20.02.2018 г. възлиза на 295.18 лв., като същият е определен
посредством електронен изчислителен модул за законната лихва от интернет
страницата : www.calculator.bg :