№ 8919
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Г. К
при участието на секретаря П.ЦВ.Р.
като разгледа докладваното от М. Г. К Гражданско дело № 20231110161789
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т.С. ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр.София, район К, ул.Я № ****, срещу
ответник М. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул. Хр. Б ***, ет. 2, ап.3,
чрез адв. А. С. К., назначена от съда за особен представител на ответник, с предявен иск и
молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 586,38 лева/лв./, от
които сумата 483,32 лева (четиристотин осемдесет и три лева и 32 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за
период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г.
/дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и сумата
89,65 лева (осемдесет и девет лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главница ТЕ за период от 01.12.2020 г. до 12.06.2023 г., и сумата 10,72 лева (десет лева и 72
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
/ДР/ за период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от
19.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 2,69 лева (два лева и 69 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главница ДР за период от 01.07.2020 г. до 12.06.2023
г., като длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, като сумите са
начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к. Зона Б-5-3 бл.24, ет.1-
ви сутеренен, технически помещения № 1, 2 и 3, аб.№ ******, и инсталация № ******, за
което е издадена ЗИ№ 18706/28.06.2023г. по заповедно производство по ЧГД№ 33958/2023г.
по опис на СРС, 163-ти състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на
пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ за периода, описан в ЗИ№18706/28.06.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и в исковата молба /ИМ/, за топлоснабдения имот,
1
находящ се на адрес гр. София, ж.к. Зона-Б-5-3, бл.24, ет.1-ви сутерен, технически
помещения №1, 2 и 3, аб.№****** и инсталация №******. Ищецът посочва, че съгласно
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява на основата на писмени договори при общи условия /ОУ/, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди за
уреждане на търговските взаимоотношения между тях. Твърди, че ответницата не е
изпълнила задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди. Ищецът твърди, че е доставил на ответницата ТЕ по силата на ОУ, приети
на основание ЗЕ. Посочва, че ответницата е използвала енергията, като за процесния период
не е заплатила стойността на доставената ТЕ и цената на услугата дялово разпределение, с
което неоснователно се е обогатила за сметка на дружеството ищец. Навежда, че е поканил
ответницата да заплати доброволно задължението си, но последната не е сторила това.
Твърди се, че ответника след отправената покана е изпаднал в забава, затова са начислени
лихвите върху главниците, от дата на изпадането в забава.
Твърди, че след проведено заповедно производство по ЧГД№ 33958/2023г. по опис на
СРС е получил указания от съда, че може да предяви претенциите си по общия исков ред,
защото длъжника-ответник не е открит, за да му се връчи издадената ЗИ по реда на чл.410
ГПК, затова е подал ИМ, по която е образувано настоящото производство, след издадена ЗИ.
Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото
разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ чрез назначения от съда особен представител
адвокат, в срока по чл.131 ГПК, с вх.№59160/22.2.2024г. Намира ИМ на ищеца за
допустима, но неоснователна по основание и размер. Сочи, че ответника изрично е заявила,
че не желае да участва в топлофицирането на сградата, за което обстоятелство самият ищец
представя доказателства с ИМ. Оспорва, че ответникът не е потребител на топлинна енергия
за стопански нужди за процесния имот, поради което общите условия на ищеца не я
обвързват. Твърди, че със сключен индивидуален договор между етажната собственост и
ищеца изрично като потребители на топлинна енергия са изключени определени обекти, в
това число и процесния имот, като е уговорено сумите за сградна инсталация и дялово
разпределение да се разпределят само между етажните собственици, които са клиенти по
договора. Оспорва ответницата да се е обогатила за сметка на ищеца. Оспорва
основателността и на акцесорния иск поради това, че през процесния период ответницата не
е ползвала топлинна енергия и топла вода в имота, доколкото не са представени
доказателства в същия да са монтирани отоплителни уреди и топломери. Поддържа, че не са
представени и доказателства, от които да става ясно дали изчисляването на претендираните
суми е коректно. Оспорва размера на сумите, претендирани с ИМ като дължими от
ответницата към ищеца за процесния период.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговора на ответника.
Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски
в производството/искова и заповедна част по ЧГД № 33958/2023г. на СРС/.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения от съда
особен представител поддържа ОИМ и моли исковете да се отхвърлят.
В открито съдебно заседание третото лице помагач НЕЛБО АД, ЕИК *******, редовно
призован, не се представлява. Преди о.с.з. представя молба с писмени доказателства за
отчети с вх.№ 96486/25.03.2024г.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
2
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите, и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства надлежно заверени копия на писмени
документи, както следва - пълномощно за ищеца/л.9/; Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 173796 от 19.6.2023г. по което е образувано ЧГД№
33958/2023г. по опис на СРС/л.10-13/; платежно за платена ДТ за заповедна част на п-
вото/л.14/; писмо покана от страна на дружеството ищец към ответник за уреждане на
отношенията им от 28.9.2021г./л.15/ ведно с обратна разписка за непотърсена пратка/л.16-
17/; писмо покана от страна на дружеството ищец към ответник за уреждане на отношенията
им от 16.9.2020г./л.18/ ведно с обратна разписка за непотърсена пратка/л.19-21/; Нотариален
акт/НА/ за дарение на недвижим имот № 33, том. I, peг. № 547, дело № 17/7.2.2019г.на
софийски нотариус, по силата на който ответника е придобила собственост върху
процесните три обекта/л.22-24/; Заявление по аб.№****** от 8.2.2012г. от предходния
собственик на процесните три обекта/л.25/; Акт за разпределяне на отопляеми обеми от
8.2.2012г./л.26-29/; Писмо на Нелбо инженеринг ООД до ищеца/л.30/; Договор между ищеца
и ЕС от 23.9.2008г./л.31/; Договор между Нелбо ЕАД и ЕС от 17.4.2008г./л.32-34/; Протокол
от ОС на ЕС от 23.3.2008г., в който отв.В. фигурира за ап.80 с подпис/л.35-38/; декларация
от 22.4.2008г./л.39/; извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен №
******, /******/, от което е видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна
енергия/л.40/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Т.С.”
ЕАД на потребители в гр. София /л.41-52/; Удостоверение за актуално състояние на „Т.С.”
ЕАД/л.53-56/; платежно за ДТ/л.60-61/; платежно за ОП/л.76-77/; платежно за депозит за
СТЕ/л.99-101/; пълномощно за ищец/л.145/.
По делото е приета молба с вх.№ 96486/25.3.2024г./л.106-130/ с приложените към нея
писмени доказателства представени от третото лице помагач „НЕЛБО” АД, от които се
установява, че абоната М. В. В. е с аб.№****** и за този номер има дялово разпределение.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.131-144/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата не
е оспорена от страните, се установява, че сградата, в която се намират процесните
технически помещения, е с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото
разпределение, извършено ищеца, е в съответствие с методиката, нормативната уредба и
проверените документи. Радиаторите са демонтирани. За процесния период и за процесния
абонатен № ****** е начислена сума за ТЕ за сградна инсталация. Сумата начислена за ТЕ
за процесния период е в размер на 477,15лв., без да се включват лихви по стари задължения,
или прихванати суми, нито суми за отчитане на уреди и дялово разпределение.
С определение № 11097/13.3.2024 г. постановено по делото по реда на чл.140 ГПК за
безспорно между страните е прието, че ответницата е собственик на обекти – технически
помещения №1, №2 и №3, находящи се в гр.София, общ. „Възраждане“, ж.к. Зона Б-5-3,
бл.24, ет.1-ви сутерен, няма сключен договор между страните за ползване на услугите
предоставяни от ищеца.
Други относими към спора доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът по чл.422 във вр.чл.415 ГПК е специален положителен установителен иск. С
него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от
длъжника, или длъжника не е открит, за да му се връчи Заповед за изпълнение/ЗИ/чл.415,
ал.1, т.2 ГПК/ издадена след заявление по чл.410 ГПК. С предявяването му ищецът-кредитор
3
търси защита за вземането си като със сила на присъдено нещо се признае съществуването
му. Правния интерес от заявяването му в съда е наличието на предпоставките визирани в
чл.415 ГПК. Искът има за цел да стабилизира заповедта за изпълнение/ЗИ/ като
изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази възможност се е възползвал
ищецът в настоящото производство Т.С. ЕАД /в този смисъл Решение № 246/11.01.2013г. по
т.д. № 1278/11г., IIт.о. на ВКС, Решение № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на
ВКС, Решение № 89/02.6.2011г. по т.д. № 649/10г., II т.о на ВКС/. Предвид изложеното
искът е допустим.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото
дружество, които са публично достъпни, приети с Решение по Протокол № 23/3.8.2007г. на
СД и одобрени с Решение № ОУ-33/8.10.2007г. на ДКЕВР е предвидено, че купувач може да
бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинна енергия за технологични
нужди, отопление и горещо водоснабдяване. Предвидено е, че продажбата на топлинна
енергия от Т.С. АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.София се
извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на тези общи
условия /ОУ/. В чл.23 от тези ОУ е предвидено, че купувачът ползващ топлинна енергия за
стопански нужди в сграда етажна собственост /СЕС/ е длъжен да сключи писмен договор за
продажба с продавача при спазване изискванията за измерване, отчитане и разпределение на
топлинната енергия, предвидени в Наредба № 16-334 от 6.4.2007г. за топлоснабдяването и в
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." АД на
потребители в град София.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесните помещения са част
от сграда етажна собственост, която от своя страна, е присъединена към топлопреносната
мрежа, видно от изготвената и приета по делото СТЕ. За тях е разпределяна само ТЕ за
сградна инсталация. Освен това беше установено, че за тях е открит аб.номер от предходния
собственик, много преди да се придобият от ответник. ФДР е извършвала редовно
разпределяне на ДР. За разлика от апартамента собственост на ответника/ап.80 в същата
сграда/, тези три процесни помещения не са изключени от дяловото разпределение на
сградата за ТЕ.
Ищецът е поканил ответника физическо лице да сключи необходимия договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, като е изпратил две писма с обратни разписки, но
писмата не са били потърсени от ответника в пощенската служба. Писмата не са били
получени от ответника и са върнати на ищеца.
От събраните по делото доказателства съдът установява, че ищецът е поканил
ответника да сключи договор, но това не се е случило.
Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл.3,ал.1,т.1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за
технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в параграф 1,
т.33а от ДР на ЗЕ, в сила от 17.7.2012г., небитов клиент е този, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по
аргумент от чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е
4
сключен между страните.
В конкретния случай ищеца отправя претенцията си по реда на чл.59 ЗЗД срещу
собственика на процесните три технически помещения.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи. В случая липсата на договор е липса на основание за
получаване на топлинна енергия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия/ТЕ/ е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни. За да бъде ангажирана обаче отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се
установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже,
че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца
топлинна енергия, както е начислено за плащане, като по този начин си е спестил разходи -
доказателствената тежест за това е изцяло на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. С оглед
събраните по делото доказателства и изготвените заключения по СТЕ съдът счита, че
ищецът е доказал горепосочените факти, защото са извършени редовни отчети, а за самите
обекти е начислявана само сградна инсталация, като ответника не е заплатил дължимите
суми.
По делото е безспорно установено, че за процесния период, процесните помещения са
били собственост на ответника и е начислена ТЕ за сградна инсталация, и са редовно
отчитани след края на всеки отоплителен сезон, като ответника е бил канен да сключи
договор, но това не се е случило. Ето защо, по делото е доказано, че на ответника е била
доставена ТЕ, респективно ответникът е консумирал ТЕ, и му е била предоставена услугата
за дялово разпределение, както и че последният дължи плащане и за начислената му сума за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
При така установеното съдът намира предявения установителен иск по чл.422 във
вр.чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.59, ал.1 ЗЗД за основателен и доказан, и като такъв
следва да бъде уважен в предявен размер по ИМ.
Основателен е и акцесорният иск по чл.422 във вр.чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД за мораторните лихви, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Този иск също следва да бъде уважен от дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред
съда.
По отношение на лихвата за забава следва да се уважат за предявените размери.
5
С оглед всичко изложено съдът достига до извод, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани за главниците за ТЕ и ДР, и за лихвата за забава върху ТЕ, и следва
да се уважат за посочените по-горе размери.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на осн. чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има само ищеца. За
исковата част на производство са в размер на 775,00лв. от които 75лв. за доплатена ДТ, 300
лева депозит за експертиза, 100 лева за юр.к.възнаграждение, и 300лв. депозит за
назначаване на ОП на ответника. За заповедното производство следва да се присъдят на
ищеца разноски в размер на обща сума 75лв., от които 25лв. за платена ДТ и 50лв. за
юр.к.възн. За двете производства разноските в полза на ищеца са в общ размер на 850,00лв.
Списък по чл.80 ГПК е представен от ищеца и е приет от съда по делото /л.146/.
На ответник, не се дължат разноски, защото исковете срещу него са уважени,
представляван е от назначен особен представител на разноски на ищеца, и по делото няма
доказателства за сторени разноски от ответник.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С. ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район К, ул.Ястрбец № ****, и ответник М.
В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул. Хр. Б ***, ет. 2, ап.3, че ответника
дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума от 586,38 лева/лв./, от които сумата
483,32 лева (четиристотин осемдесет и три лева и 32 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за период от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. /дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и сумата 89,65 лева (осемдесет
и девет лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ТЕ за период
от 01.12.2020 г. до 12.06.2023 г., и сумата 10,72 лева (десет лева и 72 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение /ДР/ за
период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата 2,69 лева (два лева и 69 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главница ДР за период от 01.07.2020 г. до 12.06.2023 г., като
длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, като сумите са начислени
за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к. Зона Б-5-3 бл.24, ет.1-ви
сутеренен, технически помещения № 1, 2 и 3, аб.№ ******, и инсталация № ******, за което
е издадена ЗИ№ 18706/28.06.2023г. по заповедно производство по ЧГД№ 33958/2023г. по
опис на СРС, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ********, сумата
от 850,00 лева, представляващи разноски в искова и заповедна част на производството по
ЧГД № 33958/2023г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НЕЛБО” АД, ЕИК *******, като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
6
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на 3-то лице помагач със
съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7