№ 41536
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110133467 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №295717/20.10.2023 г. от „ФИРМА“ АД се иска изменение на
решението в частта за разноските, като са изложени съображения, че за заповедното
производство такива не се дължат, а в случай, че се дължат следва да се редуцира размера
им. Иска се да бъде намален и размера на присъдените разноски за исковото производство
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
постъпил такъв от адв.Р. М., с която се изложени доводи за неоснователност на искането,
като се сочи, че разноските са реално сторени и не са прекомерни.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо -
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Срокът по е преклузивен и
с неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или допълване
на решението в частта за разноските. Ако в срока по страните поискат от съда да измени или
допълни решението си в частта за разноските, процедурата по пред сезирания с искането
съд се изчерпва с постановяване на определението по което по изрично разпореждане на
закона подлежи на инстанционен контрол. Решението по делото е връчено на ищеца на
18.10.2023 г., а молбата е подадена на 20.10.2023 г., поради което се явява подадена в срок.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Е. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че ответницата дължи на „ФИРМА“
АД сумата 1 791,74 лева (хиляда седемстотин деветдесет и един лева и 74 стотинки),
представляваща главница за потребена вода от длъжника за имот на адрес: АДРЕС за период
от 03.04.2015 г. до 12.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 29.09.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
1
по ч.гр.д. № 52520/2022 г. на СРС. С постановеното по делото решение исковете са
отхвърлени.
Прието е, че ма основание чл.78, ал.3 от ГПK ответникът има право на разноски за
адвокатско възнаграждение – 800 лева. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че дължима е сумата от 400 лева-
адвокатско възнаграждение.
Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК обаче е до приключване на
устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички
искания, свързани с разноски. В процесния случай още с исковата молба ищецът е направил
възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай.
В процесния случай извършените от процесуалния представител на ответницата
действия се изразяват в подаване на искова отговор на искова молба и извършване на
процесуално представителство в съдебно заседание с изслушване на СТЕ по оценяем иск.
Касае се за дело с ниска правна и фактическа сложност по иск на комунално дружество.
Претендираният от ответника хонорар /800 лева/ следва да бъде редуциран съобразно
чл.7, ал.1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения до предвидения такъв от 479.17 лева.
При прилагането на наредбата за възнаграждението в заповедното производство
следва да се съобрази и решението на Съда на ЕС от 23.11.2017 г., постановено във връзка с
отправени запитвания относно тълкуването на чл.56, параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС,
както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. относно улесняване на
ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги. С него
Съдът на ЕС е приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС вр. с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че националната правна уредба като разгледаната в главните
производства, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят възнаграждение в по –
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет в РБ и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по – нисък от минималния размер, би могла за
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, параграф 1
2
ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за де осигури
изпълнението на тези легитимни цели.Предвид обстоятелството, че горепосочената Наредба
е приета от професионална организация на адвокатите - Висшия адвокатски съвет, както и
чрез въведените минимални размери на адвокатските възнаграждения не се отчита
спецификата на конкретното дело, неговата фактическа и правна сложност, конкретните
процесуални действия, които са извършени и положените от процесуалния представител
усилия за защита на страната, а единственият критерий при делата с определен интерес е
цената на иска, съдът счита, че определените с нея минимални размери на адвокатските
възнаграждения налагат ограничения, които не отговарят на легитимни цели, включително и
установените с чл.101, параграф 1 ДФЕС.
Ето защо адвокатското възнаграждение за защита на заявителя в заповедното
производство следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, извършените от пълномощника на страната процесуални действия и
положените от адвоката усилия, а именно: попълване на личните данни на длъжника във
възражение по образец без необходимост от излагане на каквито и да е правни доводи и
депозирането му в съда в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, каквито са и обичайните действия за
защита на страната в заповедното производство при редовно попълнено заявление. С оглед
на това съдът приема, че за оказаната защита на длъжника в заповедното производство
адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лв. В Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия
при съобразяване на извършеното процесуално действие. Процесуалното действие на
адвоката се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с
Наредба № 6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му.
Това действие може да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/2004.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №16536 от 13.10.2023 г. по гр.д. №33467/2023г. на 46 състав на
СРС в частта за разноските като намалява присъдените в размер на 800 лева за исковото
производство и 400 лева по ч.гр.д. №52520/2022 г. на СРС в полза на Е. Г. Г. разноски,
като вместо това ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК **********,със седалище и адрес на
управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. Г. Г. , ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС адвокатско възнаграждение в размер на 479.17 лева по
3
настоящото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по ч.гр.д.
№ 52520/2022 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4