№ 448
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511962 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ №
гр.София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI, в закрито заседание на седми октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 11962 по описа за 2021 г., за
1
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „У.Б.“ АД, ЕИК
*******, срещу постановен отказ за намаляване на разноските, оформен в съобщение, изх.
№ 21198/27.08.2021 г. по изп. дело № 20218580401505 на ЧСИ У.Д..
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над
сумата от 200 лева били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото, тъй като в изпълнителното производство не били предприети никакви изпълнителни
действия.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят С.Г.С., ЕГН
**********, чрез упълномощения адвокат Д.Г. оспорва жалбата като неоснователна, с
твърдения, че претендираното възнаграждение е в рамките на законоустановения минимум,
определен в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като
извършените действия били не само за образуване, но и за процесуално представителство в
изпълнителното производство, включително и за издаването на изпълнителен лист. Въз
основа на изложеното, счита претендираното възнаграждение за дължимо и моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на взискателя
претендираният хонорар не бил прекомерен.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от
деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „У.Б.“ АД за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя С.Г.С., ЕГН
**********, поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
2
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който
следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно
законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има
допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу
акт на съдебен изпълнител Д., с което искането на длъжника „У.Б.“ АД за намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя е оставено без уважение. Произнасянето на
съдебния изпълнител е обективирано в съобщение, изх. № 21198/27.08.2021 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20218580401505 на ЧСИ У.Д., се установява, че изпълнителното производство е образувано
срещу „У.Б.“ АД, по молба на С.Г.С., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален
представител - адв. Г., въз основа на изпълнителен лист от 12.08.2021 г., издаден по гр. дело
№ 31378/2016 г. на СРС, ГО, 32 състав, за принудително събиране на присъдени разноски. В
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретен
изпълнителен способ – изпълнение върху платежни сметки, като към същата е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя С.Г.С., ЕГН **********
и адвокатско дружество „Г. и Г.“, видно от който взискателят се задължил да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева при сключване на договора.
До длъжника „У.Б.“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е
включена сумата 840 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена
от задълженото лице на 19.08.2021 г., съответно на 20.08.2021 г. длъжникът подал
възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за
неговото намаляване до 200 лева. В съобщение от 27.08.2021 г. ЧСИ оставила искането без
уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички
случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изп. дело № 20218580401505 на ЧСИ У.Д. не се установява да са
извършвани каквито и да било изпълнителни действия, като в поканата за доброволно
изпълнение е начислена таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 469,68 лева.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва
принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
3
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело. В
този смисъл напълно неотносими са доводите във възражението срещу жалбата, че
минималните размери на адвокатските възнаграждения били променени. Съгласно чл. 10, т.
2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя С.Г.С., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде
възложено в тежест на длъжника „У.Б.“ АД. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която
взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява по
реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, не се установява от страна на процесуалния представител на взискателя да са
инициирани и извършени каквито и да било действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане - връчването на покана за доброволно изпълнение не е такова действие. Абсолютно
ирелевантни са действията, извършени в производството по издаване на изпълнителния
лист. В този смисъл в производството е дължимо единствено и само възнаграждението по
чл. 10, т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на
„У.Б.“ АД следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата,
осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително дело
факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2
НМРАВ.
По изложените съображения, отказ за намаляване на разноските, оформен в
съобщение, изх. № 21198/27.08.2021 г. по изп. дело № 20218580401505 на ЧСИ У.Д., следва
да се отмени като незаконосъобразен, като вместо това възнаграждението се намали до
сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима, но в размер на 306,24 лева с ДДС, до който
следва да се намали - събраната сума включва присъденото вземане, съгласно
изпълнителния лист - 2740 лева и дължимото адвокатско възнагражение - 200 лева.
Недължимостта й би била обосновима само в хипотезата на извършено плащане преди
образуване на изпълнителното производство, а такова не е налице.
При този изход на спора в полза на длъжника „У.Б.“ АД възниква право на
присъждане на разноските за настоящото производство, но такова искане жалбоподателят не
е релевирал.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
4
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „У.Б.“ АД, ЕИК *******, отказ за намаляване на
разноските, оформен в съобщение, изх. № 21198/27.08.2021 г. по изп. дело №
20218580401505 на ЧСИ У.Д. и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 20468/18.08.2021
г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя С.Г.С., ЕГН ********** по изп.
дело № 20218580401505 на ЧСИ У.Д. до сумата 200 (двеста) лева, както и таксата по т. 26, б.
„в“ ТТРЗЧСИ до размера от 306,24 лева, с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5