Р
Е Ш Е Н И Е № 153
гр. Сливница, 18.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав,
в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на
секретаря Мария Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
809 по описа на съда за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „САРА 03“ ООД срещу
„СЛАВИТРАНС 67“ ЕООД кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 166034,07 лв., представляваща сбора от
уговорената продажна цена по двадесет и един договора за търговска продажба,
обективирани в следните фактури: 1) Фактура №
********** от 17.02.2014 г. за сумата в размер на 8827,36 лева с ДДС; 2) Фактура №
********** от 17.03.2014 г. за сумата в размер на 9832,18 лева с ДДС; 3) Фактура №
********** от 17.03.2014 г. за сумата в размер на 5624,81 лева с ДДС; 4) Фактура №
********** от 31.03.2014 г. за сумата в размер на 4977,93 лева с ДДС; 5) Фактура №
********** от 31.03.2014 г. за сумата в размер на 5463,67 лева с ДДС; 6) Фактура №
********** от 16.04.2014 г. за сумата в размер на 12143,62 лева с ДДС; 7) Фактура №
********** от 16.04.2014 г. за сумата в размер на 3234,08 лева с ДДС; 8) Фактура №
********** от 30.04.2014 г. за сумата в размер на 11447,66 лева с ДДС; 9) Фактура
№ ********** от 18.05.2014 г. за сумата в размер на 7871,53 лева с ДДС; 10) Фактура №
********** от 18.05.2014 г. за сумата в размер на 3055,70 лева с ДДС; 11) Фактура №
********** от 31.05.2014 г. за сумата в размер на 6389,88 лева с ДДС; 12) Фактура №
********** от 31.05.2014 г. за сумата в размер на 9933,27 лева с ДДС; 13) Фактура №
********** от 17.06.2014 г. за сумата в размер на 11582,08 лева с ДДС; 14) Фактура №
********** от 30.06.2014 г. за сумата в размер на 12484,61 лева с ДДС; 15) Фактура
№ ********** от 16.07.2014 г. за сумата в размер на 11429,09 лева с ДДС; 16) Фактура №
********** от 16.07.2014 г. за сумата в размер на 5087,02 лева с ДДС; 17) Фактура №
********** от 31.07.2014 г. за сумата в размер на 15763,21 лева с ДДС; 18) Фактура №
********** от 31.07.2014 г. за сумата в размер на 9192,30 лева с ДДС; 19) Фактура №
********** от 19.08.2014 г. за сумата в размер на 10153,58 лева с ДДС; 20) Фактура № ********** от
19.08.2014 г. за сумата в размер на 49,25
лева с ДДС; 21) Фактура № ********** от 31.08.2014 г. за сумата
в размер на 1491,24 лева
с ДДС, ведно със законната мораторна лихва върху главните парични притезания от
подаване на исковата молба – 30.06.2017 г., до окончателното им заплащане,
както и сумата в размер на 19588,11 лв., представляваща сбора от законните
мораторни лихви за вземанията по осем фактури, а именно: 1) по Фактура №
********** от 30.06.2014 г. за периода от 30.06.2014 г. до датата
на завеждане на исковата молба в размер на 3811,96 лева; 2) по Фактура № ********** от 16.07.2014 г. за периода от 16.07.2014 г. до датата
на завеждане на исковата молба в размер на 3438,72 лева; 3) по Фактура № ********** от 16.07.2014 г. за периода от
16.07.2014 г. до
датата на завеждане на исковата молба в размер на 1530,55 лева; 4) по Фактура № ********** от 31.07.2014 г. за периода от 31.08.2014г. до датата на завеждане на исковата
молба в размер на 4676,88 лева; 5) по Фактура № ********** от 31.07.2014 г. за периода от
31.07.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 2727,32 лева; 6) по Фактура № ********** от 19.08.2014 г. за периода от
19.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 2958,77 лева; 7) по Фактура № ********** от 19.08.2014 г. за периода
от 19.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 14,35 лева; 8) по Фактура № ********** от 31.08.2014 г. за периода от
19.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 429,56 лева.
Ищецът твърди, че между него и ответника са
възникнали търговски правоотношения по двадесет и един договора за търговска
продажба на описаните в представените процесни фактури стоки, доставката на
които е била извършена на съответно посочената дата в приложените към фактурите
фискални бонове, като ответникът е следвало да заплати уговорената продажна
цена по всеки един фискален бон в деня на съставяне на фактурата за съответния
период.
Ответникът, получил препис от исковата молба
на 02.02.2018 г., не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок
– до 02.03.2018 г. С писмена молба вх. № 2209/2018 г. по описа на РС- гр.
Сливница, ответникът е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие,
като е оспорил предявените искове с твърдения, че доставките, чието заплащане
се иска, не са реално извършени, а дружеството не е получило горивото, респ. не
държи заплащане на същото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
РС- гр. Сливница, III състав, е бил сезиран с двадесет и девет кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В представените по делото 21 бр. фактури са
обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за
търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил
възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените
подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС – общо
за сумата от 166034,07 лв. Не е установено по делото всички представени
първични счетоводни документи да са подписани от представител на ответното
дружество (фактурите са съпроводени от фискални бележки, повечето от които са
подписани от представител на ответника) и в този смисъл сами по себе си те не
притежават материална доказателствена сила за удостоверените в тях
правнорелевантни обстоятелства. Но фактът, че между страните са възникнали
облигационни отношения по двадесет
договора за търговска продажба на стоки, описани в процесните фактури (с
изключение на договора, описан във фактура с № ********** от 31.08.2014 г. за сумата
в размер на 1491,24 лева
с ДДС), които стоки на обща стойност 164542,83 лв., ищецът е доставил на ответника, се установява
от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ, извършила
проверка в счетоводството на двете търговски дружества. От заключението на
вещото лице се установява, че двадесет от процесните фактури, с изключение на
фактура с № **********
от 31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24
лева с ДДС, са били редовно осчетоводени в счетоводството на ответното
дружество по кредитна сметка 401 „Доставчици”, като данъчните основи по тези
двадесет фактури са отнесени по дебитна сметка 302 „Материали“, а ДДС е отнесен
по дебитна сметка 4531 „Начислен данък върху покупките“. Всичките двадесет и
една фактури са били осчетоводени при ищеца по дебитна сметка 411 „Клиенти“,
данъчните основи по фактурите са били отнесени по кредитна сметка 702 „Приходи
от продажби на стоки“, а ДДС по кредитна сметка „4532 „Начислен данък върху
продажбите“. Нещо повече, при ответника процесните двадесет фактури на обща
стойност 164542,83 лв. са включени в декларациите по ЗДДС и в дневника на
покупките на дружеството за отчетните периоди с начало 01.04.2014 г. и край
30.09.2014 г., като е възникнало и е било упражнено и правото на данъчен
кредит в размер на фактурирания ДДС, с изключение на този по фактура № ********** от
31.08.2014 г. Вещото лице изяснява и какъв е размерът на обезщетението за
забавено изпълнение на паричните задължения по всяка една от фактурите,
изчислено съответно от петия работен ден след издаването й (предвид действалия между
страните в предходен период договор), респ. след изтичане на 14-дневния срок по
чл. 303а ТЗ за доброволно изпълнение, до деня предхождащ датата на подаване на
исковата молба.
Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в.
л. е изследвало пълно и задълбочено предоставената му документация и е
отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Настоящата съдебна инстанция приема, че след
като процесните двадесет фактури (с изключение на фактура № ********** от
31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24
лева с ДДС), независимо дали носят или не подпис на упълномощено
за това лице, са постъпили при ответника,
той не само не се е противопоставил на обективираните в тях облагаеми доставки
(търговски продажби) веднага след тяхното узнаване, но и тези първични
счетоводни документи са били надлежно осчетоводени, като и за обективираните в
тях облагаеми доставки е упражнено правото на данъчен кредит. В този
смисъл, като е осчетоводил процесните фактури, в които са обективирани всички
съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена, ответникът
е признал, че са сключени процесните двадесет договора за търговска продажба,
по които в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет
на тези продажбени правоотношения – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат
да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски
сделки.
С оглед на горното съдът намира, че между
страните са възникнали облигационни отношения по договори за търговска продажба
на стоки, описани в процесните двадесет фактури на обща стойност 164542,83 лв.
Обстоятелството, че възникналите от процесните
договори за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на
пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този
правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която
предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка,
за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. До приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд ответникът не ангажира доказателства за извършено
плащане по процесните двадесет броя фактури, като и от приетото за компетентно
изготвено заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ не се установява
плащания да са били извършвани. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че
искът за реално изпълнение на паричните задължения по посочените двадесет
договора за търговска продажба следва да бъде уважен.
Не се установява обаче възникването на облигационно
правоотношение по един от твърдените от ищеца договори за търговска продажба,
чиито съществени елементи са обективирани във фактура № ********** от
31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24
лева с ДДС. В този смисъл, макар и процесната фактура да е била
осчетоводена в счетоводството на дружеството ищец, не може да се приеме, че по
отношение на същата е приложима разпоредбата на чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55,
ал. 1 ТЗ, тъй като се касае до първичен счетоводен документ- частен
свидетелстващ документ, издаден от страната, който обективира изгодни за нея
правни последици, който следва да се преценява по реда на чл. 180 ГПК и от
който се установява единствено, че е издаден от дружество ищец. Нито фактурата,
нито приложената към нея фискална бележка не носят подписите на представител на
ответника, поради което съдът намира, че по делото не беше установено при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между страните е
възникнало облигационното отношение, чиито съществени елементи са обективирани
в процесната фактура, респ. искът в тази му част подлежи на отхвърляне.
Правното действие на сключените договори
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат
нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286,
ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните
във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника –
да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява
консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и
заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са
в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Съгласно
чл. 327, ал. 3 ТЗ относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите
правила по глава двадесет и първа и по-конкретно разпоредбата на чл. 303а, ал.
3 ТЗ, съгласно която, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок, считано от получаване на фактурата
или друга покана за плащане. Когато обаче денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата за
плащане са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да
тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Тълкувайки второто изречение
на чл. 303а, ал. 3 ТЗ се стига до извод, че правилото по чл. 327, ал. 1 ТЗ, че
цената се дължи при получаване на стоката намира приложение и в случаите когато
не може да се установи датата на получаване на фактурата или поканата за
плащане. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за
заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за
предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
При предаването на процесните вещи по
фактурите с № ********** от 30.06.2014 г., № ********** от 16.07.2014 г., №
********** от 16.07.2014 г., № ********** от 31.07.2014 г., № ********** от
31.07.2014 г., № ********** от 19.08.2014 г., № ********** от
19.08.2014 г. и № ********** от 31.08.2014 г. (с осчетоводяването
на процесните фактури с посочен момент на данъчното събитие, а именно –
30.06.2014 г., 16.07.2014 г., 31.07.2014 г., 19.08.2014 г. и 31.08.2014 г.,
ответникът е признал, че стоките, предмет на процесните договори за търговска
продажба, са му предадени) продавачът е изпълнил своите основни правни
задължения, породени от договорите за търговска продажба, а именно – едновременно
с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово
определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото на
собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При
изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на
договорите, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е
станало изискуемо, доколкото в настоящия случай не може да се установи денят на
получаване на фактурите, а същевременно същите са издадени въз основа на
фискални бележки за вече получените от купувача-ответник стоки, голяма част от
които са били подписани от представител на ответника. В този смисъл съдът
намира, че задължението на ответника за заплащане на продажната цена е възникнало
в един по-ранен момент от датата на издаване на процесните фактури, респ.
същият не е изпълнил точно задължението си в темпорално отношение, но с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, обезщетението за забавено
изпълнение следва да бъде присъдено от посочената от ищеца по-късна дата, а
именно датата на издаване на процесните фактури. По отношение на размера на
обезщетенията съдът съобрази разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД както и основния
лихвен процент, определен от БНБ за процесния период, в който смисъл бяха
изчислени и дължимите обезщетения за забавено изпълнение на паричните
задължения. Доколкото е недопустимо за един и същи ден страната да получи два
пъти една и съща парична престация, и съобразявайки, че се претендират и
законните последици от уважаване на иска, а именно законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
30.06.2017 г., до окончателно изплащане на задължението, съдът намира, че
обезщетенията за забавено изпълнение на паричните задължения следва да бъдат
изчислени за периода от посочената в исковата молба дата (която съвпада с
датата на издаване на фактурата, с изключение на началната дата за вземането по
фактура № ********** от 31.07.2014 г., за която се претендира обезщетение за
периода от 31.08.2014 г.), до датата предхождаща датата на подаване на исковата
молба в съда, а именно- 29.06.2017 г. Съобразявайки изложеното, исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗЗ се явяват основателни за част от претендираното вземане и за част
от периода, а именно: по Фактура № ********** от 30.06.2014 г., по която се
претендира законна лихва за периода от 30.06.2014 г. до датата на завеждане на исковата
молба- 30.06.2017 г., в размер на 3811,96 лв., искът е основателен за сумата в размер
на 3808,48 лв., дължима за периода от 30.06.2014 г. до 29.06.2017 г.; по Фактура
№ ********** от 16.07.2014 г., по която се претендира законна лихва за периода
от 16.07.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба- 30.06.2017
г., в размер на 3438,72 лв., искът е основателен за сумата в размер
на 3435,54 лв., дължима за периода от 16.07.2014 г. до 29.06.2017 г.; по Фактура
№ ********** от 16.07.2014 г., по която се претендира законна лихва за периода
от 16.07.2014 г. до датата
на завеждане на исковата молба- 30.06.2017 г., в размер на 1530,55 лв., искът е основателен
за сумата в размер на 1529,14 лв., дължима за периода от 16.07.2014 г. до
29.06.2017 г.; по Фактура № ********** от
31.07.2014 г., по която се претендира законна лихва за периода от 31.08.2014 г. (съдът е обвързан от
диспозитивното начало, а това е посочената в молба вх. № 8742/02.10.2017 г. по
описа на Окръжен съд- София начална дата и докладваната от съда дата) до датата на завеждане на исковата
молба- 30.06.2017 г., в размер на 4676,88 лв., искът е основателен
за сумата в размер на 4536,34 лв., дължима за периода от
31.08.2014 г. до 29.06.2017 г.; по Фактура № ********** от 31.07.2014
г., по която се претендира законна лихва за периода от 31.07.2014 г. до датата на завеждане на исковата
молба- 30.06.2017 г., в размер на 2727,32 лв., искът е основателен за сумата в размер
на 2724,76 лв., дължима за периода от 31.07.2014 г. до 29.06.2017 г.; по Фактура №
********** от 19.08.2014 г., по която се претендира законна лихва за периода от
19.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба- 30.06.2017
г., в размер на 2958,77
лв., искът е основателен за сумата в размер на 2955,95 лв., дължима за периода
от 19.08.2014 г. до 29.06.2017 г. и по Фактура № ********** от
19.08.2014 г., по която се претендира законна лихва за периода от 19.08.2014 г.
до датата
на завеждане на исковата молба- 30.06.2017 г., в размер на 14,35 лв., искът е основателен за
сумата в размер на 14,34 лв., дължима за периода от 19.08.2014 г. до 29.06.2017
г. Доколкото
по делото не се установи дължимостта на главното задължение, претендирано от ищеца по Фактура № ********** от 31.08.2014 г., акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на
паричното задължение за периода от 19.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата
молба в размер на 429,56 лв., също подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на правния спор по правилата на
чл. 78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от
него деловодни разноски в размер на 11159,01 лв., представляващи съразмерна на уважената част от иска част
от сбора от заплатената държавна такса (7424,88 лв. по указания на ОС- София и
130,27 лв. по указания на РС- гр. Сливница, макар че са внесени 130,37 лв.),
заплатеното адвокатско възнаграждение (3530 лв.) и възнаграждение за изготвяне
и изслушване на ССЕ (200 лв.).
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СЛАВИТРАНС 67“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, ул.
„Алдомировска“ № 138, да заплати на „САРА
03” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Петър Парчевич“ № 37, вх. 1, ет. 2, ап. 4, по исковете с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ, общо сумата в размер на 164542,83
(сто шестдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и два лева и 83 ст.) лева,
представляваща сбора от цената по двадесет договора за търговска продажба,
обективирани в следните данъчни фактури: 1) Фактура № ********** от 17.02.2014 г. за сумата в
размер на 8827,36 лева
с ДДС; 2) Фактура № ********** от 17.03.2014 г. за сумата в размер на 9832,18 лева с ДДС;
3) Фактура № ********** от 17.03.2014 г. за сумата в размер на 5624,81 лева с ДДС; 4) Фактура №
********** от 31.03.2014 г. за сумата в размер на 4977,93 лева с ДДС; 5) Фактура №
********** от 31.03.2014 г. за сумата в размер на 5463,67 лева с ДДС; 6) Фактура №
********** от 16.04.2014 г. за сумата в размер на 12143,62 лева с ДДС; 7) Фактура №
********** от 16.04.2014 г. за сумата в размер на 3234,08 лева с ДДС; 8) Фактура №
********** от 30.04.2014 г. за сумата в размер на 11447,66 лева с ДДС; 9)
Фактура № ********** от 18.05.2014 г. за сумата в размер на 7871,53 лева с ДДС; 10) Фактура №
********** от 18.05.2014 г. за сумата в размер на 3055,70 лева с ДДС; 11) Фактура №
********** от 31.05.2014 г. за сумата в размер на 6389,88 лева с ДДС; 12) Фактура №
********** от 31.05.2014 г. за сумата в размер на 9933,27 лева с ДДС; 13) Фактура №
********** от 17.06.2014 г. за сумата в размер на 11582,08 лева с ДДС; 14) Фактура №
********** от 30.06.2014 г. за сумата в размер на 12484,61 лева с ДДС; 15) Фактура
№ ********** от 16.07.2014 г. за сумата в размер на 11429,09 лева с ДДС; 16) Фактура №
********** от 16.07.2014 г. за сумата в размер на 5087,02 лева с ДДС; 17) Фактура №
********** от 31.07.2014 г. за сумата в размер на 15763,21 лева с ДДС; 18) Фактура №
********** от 31.07.2014 г. за сумата в размер на 9192,30 лева с ДДС; 19) Фактура №
********** от 19.08.2014 г. за сумата в размер на 10153,58 лева с ДДС; 20) Фактура № ********** от
19.08.2014 г. за сумата в размер на 49,25
лева с ДДС, ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.06.2017 г., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на горницата над 164542,83 лв. до пълния предявен размер от 166034,07
лв., представляваща цената по договор за търговска продажба, обективиран
във Фактура № ********** от
31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24
лева с ДДС; както
и да заплати по исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД общо сумата в размер на 19004,55 (деветнадесет хиляди и четири лева и 55 ст.) лева,
представляваща сборът от обезщетенията за забавно изпълнение на главните
парични задължения по фактури и периоди, както следва: 1) по Фактура №
********** от 30.06.2014 г.- сумата
в размер на 3808,48 лв., дължима за периода от 30.06.2014 г. до 29.06.2017 г.; 2) по Фактура
№ ********** от 16.07.2014 г.- сумата
в размер на 3435,54 лв., дължима за периода от 16.07.2014 г. до 29.06.2017 г.;
3) по Фактура № ********** от 16.07.2014
г.- сумата в размер на 1529,14
лв., дължима за периода от 16.07.2014 г. до 29.06.2017 г.; 4) по Фактура
№ ********** от 31.07.2014 г.- сумата
в размер на 4536,34 лв., дължима за периода от 31.08.2014 г. до 29.06.2017 г.;
5) по Фактура № ********** от 31.07.2014
г.- сумата в размер на 2724,76
лв., дължима за периода от 31.07.2014 г. до 29.06.2017 г.; 6) по Фактура
№ ********** от 19.08.2014 г.- сумата
в размер на 2955,95 лв., дължима за периода от 19.08.2014 г. до 29.06.2017 г. и
7) по Фактура № ********** от
19.08.2014 г.- сумата в размер на 14,34 лв., дължима за периода от
19.08.2014 г. до 29.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
горницата над 19004,55 лв. до пълния предявен размер от 19588,11 лв., представляваща сбора от лихвите
по седемте фактури за дата 30.06.2017 г., част от лихвата по Фактура
№ ********** от 31.07.2014 г.
и лихвата по Фактура № ********** от
31.08.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СЛАВИТРАНС 67“ ЕООД да заплати на „САРА 03” ООД сумата в размер на 11159,01 (единадесет хиляди сто петдесет и девет лева и 1 ст.) лева, представляваща съответна на уважената част от исковете част от сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд-София в 2-седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: