№ 3639
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110106264 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. срещу ЗАД “Б.В.И.Г”
АД, ЕИК ***, гр. ** иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на сумата от 306, 13
лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като
остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”,
обективирана в застрахователна полица № ***/12.12.2020г., със срок на застрахователно
покритие от 17.12.2020г. до 16.12.2021г., в резултат на реализирано на 11.12.2021г.
застрахователно събитие в гр. ***, изразяващо се в нарушено лаково покритие на предна
дясна врата на лек автомобил марка “БМВ 930 Д”, рег. № *** ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 18.05.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Д. Д. твърди, че на 15.12.2020г. е сключил със ЗАД
“Б.В.И.Г” АД договор за застраховка “Каско Стандарт”, обективирана в застрахователна
полица № ***/15.12.2020г., със срок на застрахователно покритие от 17.12.2020г. до
16.12.2021г на лек автомобил марка “БМВ 930 Д”, рег. № *** при уговорена
застрахователна сума от 10 000 лв. и разсрочена застрахователна премия от 825, 08 лв.,
платена в пълен размер.
В срока на действие на застрахователния договор, на 11.12.2021г., е настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се в нарушаване на лаковото покритие на предна
дясна врата, което е установено в деня, в който същият е бил паркиран пред вх. ***.
За настъпилото събитие застрахователят е уведомен незабавно, а представители на
ответника са извършили оглед на вещта и определили за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 113, 25 лв., което не е достатъчно за възстановяване на вещта в
същото състояние от преди увреждането, което обуславя и правният интерес от заявяване на
осъдителна претенция.
1
В срока за отговор, ответникът ЗАД “Б.В.И.Г” АД признава валидното сключване на
договор за имуществена застраховка “Каско Стандарт”, фактът, че е бил уведомен за
настъпилите щети по автомобила, както и, че е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 113, 25 лв.
Оспорват се твърденията, че вещта е била увредена в паркирано състояние, както и,
че увреждането е настъпило на посочената дата.
В случая, застрахователят е определил размера на застрахователното обезщетение по
“експертна оценка”, съгласно чл. 1 от Раздел IV „Обезщетения на МПС над седем години“,
съобразно уговореното между страните, който е достатъчен за възстановяване на вещта.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не са спорни между страните следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
1./ на 15.12.2020г. между Д. Д., в качеството си на собственик на лек автомобил
марка “БМВ 530”, рег. № *** и ЗАД “Б.В.И.Г” АД, е сключен договор за застраховка “Каско
Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 17.12.2020г. до 23.59 ч. на 16.12.2021г. при определена
застрахователна сума 10 000 лв. и разсрочена застрахователна премия в размер на 825, 08
лв.
2./ разрочената застрахователна премия е платена в пълен размер;
3./ на 11.12.2021г. застрахованият е паркирал автомобила си в гр. Варна, на паркинга
пред бл. ***” В същия ден установил щета по предна дясна врата.
4./ застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, чиито
служители извършили са оглед и са съставили опис на претенция на 15.12.2021г., в който са
удостоверили лека деформация по предна дясна врата, налагаща извършване на бояджийски
услуги за отстраняването й;
5./ застрахователят е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на
113, 25 лв.;
С факта на плащане застрахователят признава, че в срока на действие на
застрахователното правоотношение по имуществената застраховка, е настъпило
застрахователно събитие, причинило щети, за което същият отговаря.
Съгласно неоспореното заключение на допуснатата СТЕ, което се кредитира от съда
в цялост и което е изготвено въз основа на представен от застрахователя снимков материал,
увреждането се изразява в нарушено лаково покритие, вертикално ориентирано по предна
дясна врата. За отстраняване на щетата е необходимо боядисване на детайла.
Обичайно такова увреждане е резултат от съприкосновение с врата на друг
автомобил, което може да настъпи, само ако МПС е в покой.
Съобразявайки писмените доказателства - опис на претенция на 15.12.2021г.,
изготвена от представител на застрахователя и изслушаното заключение по СТЕ, съдът
приема, че в срока на действие на застрахователното правоотношение по имуществената
застраховка “Каско Стандарт”, застрахованата вещ, е била увредена вследствие на
съприкосновение с врата на друг автомобил в резултат на което е наранено лаково покритие
на предна дясна врата, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.
В случая е ирелевантно дали автомобила е бил в паркирано състояние при
настъпване на щетите, респ. дали те са настъпили по време на управлението му. От значение
е дали в срока на действие на договора за застраховка „Каксо“, е настъпило застрахователно
събитие, причинило щети, за поправянето на които застрахователят отговоря.
2
По размера на застрахователното обезщетение
Спорен е и въпросът как следва да се определи застрахователното обезщетение и
какъв е неговият размер.
В молба преди първото по делото съдебно заседание, застрахователят уточнява, че
размерът на изплатеното обезщетение е определен, на осн. чл. 1 от Раздел IV „Обезщетения
на МПС над седем до 18 години“, според която застрахователното обезщетение се определя
по „експертна оценка“, като цената на бояджийски материали е по „ценови листи,
използвани от застрахователя.“
Съгласно изслушаното заключение, стойността необходима за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени на сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат
за качество, намиращи се на територията на гр. Варна, възлиза на 419, 38 лв. Стойността,
която е необходима за възстановяване на щетата по цени на сервизи, извън официалния на
марката, е 301, 86 лв.
Размерът на обезщетението по „експертна оценка“ възлиза на 113, 25 лв.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката
на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за
застраховане, в сила от 01.01.2016г.
В Решение №79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по
т. д. № 293/2010г. на ВКС; Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II
т.о. и други е посочено, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да го определи по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това
разрешение е валидно, както за обезщетение по прякия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогичен
на чл. 226 КЗ /отм./, така и при иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, аналогичен на този по чл. 208 КЗ
/отм./
Съобразявайки в съвкупност всички ангажирани доказателства и задължителната
съдебна практика, съдът приема, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 360, 62 лв., която съставлява средната пазарна стойност необходима за
възстановяване на имуществото от същия вид и качество, която е предлагана от сервизи
притежаващи и непритежаващи сертификат за качество в размер на 419, 38 лв. и средната
пазарна стойност по цени на сервизи извън официалния на марката „БМВ“ от 301, 86 лв.
Обезщетението не следва да се определя по т.нар. „експертна оценка“, предвиждаща
използването на „ценови листи, от застрахователя“, които са известни единствено на
3
застрахователя, които не са посочени в договора, нито в ОУ. Очевидно, сумата от 113, 25 лв.
не е достатъчна за възстановяване на увредения детайл.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен
до размера от 247, 37 лв., представляваща разлика между дължимото от 360, 62 лв. и
платеното от 113, 25 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 18.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над присъдената сума до претендираната от 306, 13 лв., предявеният иск
по чл. 405 КЗ, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца Д. Д. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски за уважената част от претенцията, възлизащи на 492,
91 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Размерът на платения адвокатски хонорар от 480 лв. с ДДС, следва да бъде намален
по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, до минимално установения размер от 360 лв. с ДДС,
тъй като делото не се отличава с никаква правна и фактическа сложност.
В полза на ответната страна, за отхвърлената част от претенцията, следва да се
присъдят разноски, възлизащи на 57, 58 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г” АД, ЕИК ***, гр. ** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 247, 37 лв. /двеста четиридесет и седем лева и тридесет и
седем ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по договор
за застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № ***/12.12.2020г., със срок
на застрахователно покритие от 17.12.2020г. до 16.12.2021г., в резултат на реализирано на
11.12.2021г. застрахователно събитие в гр. ***, изразяващо се в нарушено лаково покритие
на предна дясна врата на лек автомобил марка “БМВ 930 Д”, рег. № ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.05.2022г. до окончателното изплащане
на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената сума до
претендираната от 306, 13 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 18.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г” АД, ЕИК ***, гр. ** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 492, 91 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и
деветдесет и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД “Б.В.И.Г” АД,
ЕИК ***, гр. ** сумата от 57, 58 лв. /петдесет и седем лева и петдесет и осем ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5