Р Е Ш Е Н И Е
21.02.2022 год., гр. *****
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
открито заседание на трети декември 2021 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
Секретар: Иванка П.
разгледа гр. дело № 1325 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 49 от СК, предявен от Л.Н.Х. срещу П.С.Х.,***, за
прекратяване на брака им, от който имат две ненавършили пълнолетие деца.
Ищцата твърди, че проблемите в брака
започнали преди около две години – ответникът променил поведението си към нея и
децата, започнал безпричинно да крещи и да обижда нея и по-голямото дете С., а
се случвало и да ги удря, С. бил бит много пъти през годините, ищцата също на
няколко пъти понесла шамари и удари с юмрук или опити да бъде ударена, и то
пред децата. Ищцата се стараела да не го предизвиква, търпяла заради децата и
правела всичко възможно семейството да живее в спокойна и ведра атмосфера, но
отчуждението между нея и съпруга и нараснало и станало не само духовно, но и
физическо. Ответникът спял на дивана в хола, а от няколко месеца тя разбрала и
че си пише с друга жена в социалните мрежи, като той потвърдил, че се е виждал
с нея. След поредния скандал от безпричинна ревност два месеца преди
предявяването на иска от март 2019 г. ищцата не издържала, напуснала семейното
жилище – апартамент, купен от двамата по време на брака с кредит, който заедно
изплащали – и отишла в жилището на родителите си. Отбелязва, че през годините
на семеен живот само от нейните родители семейството получавало помощ и
подкрепа, а родителите на ответника не са помагали с нищо, нито с грижите за
децата, нито финансово, нито морално, като една от причините за това е тежкото
им здравословно съС.ие - майката на ответника е сляпа, а баща му е с множество
заболявания. По-късно двамата съпрузи постигнали споразумение да прекратят
брака си по взаимно съгласие. Уговорката била родителските права да се
упражняват първоначално от ответника, докато ищцата си намери квартира, след
което тя да продължи да ги упражнява. След проведеното заседание обаче тя
оттеглила съгласието си делото да приключи с предоставяне на родителските права
на бащата и делото било прекратено. Междувременно тя правела опити да се върне
да живее в семейното жилище, но не била допускана – ответникът бил сменил
ключалките. На два пъти тя се обръщала към полицията за съдействие, ответникът
бил предупреждаван, че трябва да преустанови това свое поведение, сигнализирала
и прокуратурата, но това положение продължавало и до момента. Независимо от
това сутрин тя ходела там да приготвя децата за училище, а в събота и неделя те
били при нея.
Ищцата претендира да и бъде възложено
упражняването на родителските права върху двете деца, както и ползването на
семейното жилище. Заявява, че децата са привързани към нея, тъй като от
раждането им само тя се грижи за отглеждането им, а освен това са в
чувствителна възраст – 7 и 9 години, на която е недопустимо да живеят в среда,
в която баща им поС.но крещи, обижда и посяга на тях и на майка им. Претендира
издръжка в размер 250 лв. за С. и 200 лв. за Г..
Ответникът е представил отговор. С него
прави възражение за недопустимост на иска, тъй като към деня на подаването на тази
искова молба – 28.03.2019 г., не е било приключило производството по
обжалването на определението за прекратяване на делото за развод по взаимно
съгласие, т.е. имало е висящо дело за развод между страните. Ако се счете
исковата молба за недопустима, ответникът също иска прекратяване на брака и го
смита за дълбоко и непоправимо разстроен, но оспорва твърденията на ищцата.
Заявява, че не двамата, а само той е погасявал вноските по кредита за
купуването на жилището, както и до 2016 г. ищцата не е работела и само той се е
грижел за издръжката на семейството. Оспорва твърдението, че проблемите в брака
им са от две години и са свързани с неговото поведение – според него те датират
от много отдавна и основна причина за тях е особеният и труден характер на ищцата.
Тя според него е изисквала от него подчинение и когато не се получи, започвала
да го обижда и да се държи грубо и унизително, вкл. пред децата и пред
родителите на двамата. Тя трудно се контролирала и ставала агресивна,
заплашвала ответника, че ще го убие, докато спи, и го удряла. Той единствено се
пазел от ударите и. Веднъж дори тя го нападнала с нож и замалко не го пробола в
корема, но той успял да отбие удара и това бил единственият случай, когато
ударил жена си. Тя удряла и децата по дребни поводи по лицата и главите,
обиждала ги, и всичко това ищецът счита, че е вредно за тяхното развитие,
според него човек, който е израснал с бой, смята, че така се възпитават деца, и
сочи като илюстрация изказвания на родителите и – нейната майка налетяла да бие
дъщеря си, когато научила, че тя има любовник, а бащата на ищцата посъветвал
пък него да и тегли един бой по същия повод. Ответникът научил от големия си
син С., че майка му и баба му по майчина линия внушавали на детето, че той го е
биел много като малко, а когато то отричало, му обяснявали, че е забравило.
Истината била, че Л. е тази, която бие детето, затова и ответникът не желаел
децата му повече да растат в среда на стрес и агресия и желае той да ги
отглежда. Не оспорва твърдението, че между двамата е настъпило пълно
отчуждение, и твърди, че интимните им отношения са се прекратили, когато той е
хванал жена си с нейния любовник и впоследствие съжител Т. Преди това тя имала
близки отношения с друг мъж, отново неин колега като Т. но отношенията им се
прекратили при неговото заминаване за Англия. Относно Т.самата Л. от един
момент нататък не криела, че има връзка с него, гостувала с него на сватба като
негова партньорка, разменяла си с него сърца и любовни думи по интернет,
признавала пред него самия, че иска да бъде с Т.и не може без него, и т.н.
Оказало се, че е водила дори децата при Т. където се случвало също да ги бие и
обижда, а на няколко пъти поискала от съпруга си и той и дал пари,, общо 300
лв., след раздялата им, тъй като с Т.не им стигали парите. Тя сама хвърлила на
земята ключовете си от семейния апартамент и казала, че повече не иска да стъпи
в този дом. По-късно обаче правила опити да заблуди ответника, че е напуснала Т.и
искала отново да се съберат със съпруга и. След това започнала да ходи при
родителите му и на работното му място, да го злепоставя и да прави скандали.
Наложило се той да позвъни на тел. 112, а впоследствие поискал съдействие от
полицията и от Дирекция „Социално подпомагане“. Ищецът отрича да се е срещал с
друга жена, твърди, че дори в началото е бил готов да даде отново шанс на жена
си да се съберат. Отрича твърдението и, че неговите родители не са им оказвали
никаква помощ, счита го за непризнателно и обидно и твърди, че нейните родители
работят и не могат да им помагат, а основната помощ е идвала от неговите
родители. Помощ оказва и едната от двете сестри на ответника, която живее в *****.
Зрението на майка му се е влошило отскоро, а баща му не страда от множество
заболявания, ищцата сама е оставяла децата при тях за цели седмици през
ваканциите и не само. Те помагат на семейството и финансово. Тя сама по повод
започнатия развод по взаимно съгласие е признала, че за децата ще бъде по-добре
да останат с баща си и никой не я е убеждавал в това. Тя наистина е извикала
полиция уж за съдействие да влезе в дома си, за да направи спектакъл, но
твърдението и, че не е допускана в семейното жилище, се опровергава от друго
нейно твърдение – че сутрин отива да приготвя децата. Последното също не е вярно
за по-голямата част от периода на раздялата – тя е идвала в семейното жилище
само няколко пъти. Тя посещава това жилище, когато желае, никой не и пречи, а
ключалката се е наложило да бъде сменена, защото ключове са имали не само тя,
но и нейните роднини и те са идвали да правят скандали и да отправят заплахи
към ответника. Ответникът заявява още, че голямото дете С. ходи на уроци по
гайда с голямо желание, води го само бащата, майката не желае – тя не одобрява
това занимание и почти не посещава изявите му. Урок по гайда детето има и в
неделя и е невярно твърдението, че детето всяка неделя е с нея. Ищецът изброява
на какви места води децата в почивните дни и какви занимания им осигурява.
Заявява, че не създава пречки на ищцата да общува с тях, но не е съгласен с
желанията и в делничен ден, когато на другия ден са на училище и градина, тя да
се обажда вечерта и да иска да ги вземе. Не е съгласен децата да живеят при
нея, оспорва изявленията и, че привързаността към децата и авторитетът и на
родител са видими за всички, счита, че поведението им често им дава лош пример
и че той е гарантът за по-пълноценното им израстване в по-сигурна среда.
Особено в момента според него ищцата е в объркано и напрегнато съС.ие, дължащо
се вероятно на проблеми във връзката и с Т. и това се отразява негативно на
децата. Оспорва иска за предоставяне на семейното жилище на нея, като отново
подчертава, че той изплаща заема. Оспорва по размер иска за издръжка.
Ответникът предявява насрещен иск за
развод, основан на същите твърдения.
Ищцата като ответница по насрещния иск е
представила отговор, с който оспорва повечето твърдения на съпруга си. Според
нея не е вярно, че само той е изплащал кредита, с който е купено общото им
жилище, не е вярно и че тя не е работила през повечето време – работила е както
по трудово правоотношение с различни търговски дружества, така и като помощница
на сестрата на ищеца Д.Х., която извършва счетоводни услуги, а когато
децата са били съвсем малки, е
получавала обезщетение за отглеждане на малко дете от НОИ. Парите в семейството
били общи, а с част от тях ответникът купил автомобил – джип, ползван от
покупката до момента само от него. Отрича твърденията за нейни изневери и е
категорична, че ответникът е този, който признал, че има приятелка, с която се
среща на кафе. Отрича твърденията тя и някакъв неин съжител да са искали и
получавали пари от съпруга и. Отново заявява, че проблемите в семейния живот са
били свързани с грубо държане, агресия и обиди от съпруга към нея и големия
син, потвърждава всичките си твърдения от исковата молба. Заявява, че само
нейните родители са помагали на семейството в отглеждането на децата, твърди
също, че когато децата са при баща си, стоят мръсни и с несменени дрехи поради
неговата небрежност; твърди, че основно тя е тази, която води децата на лекар,
купува им дрехи, подаръци за празници и когато са поканени на празници на други
деца. Отрича да е възпрепятствала посещения на голямото дете на репетиции по
гайда, каквито според нея не се провеждат в неделя, а само през седмицата и
самото училище осигурява транспорта.
Съдът не счита предявения иск за
недопустим – докато бракът не е прекратен, искът за развод по исков ред е
допустим. Непрекратеното още производство за развод по взаимно съгласие не е
пречка за това; пречка поради нормата на чл. 126 от ГПК би могло да бъде
единствено исково производство. А дори наличието на производство по взаимно
съгласие да води до недопустимост, прекратяването му във всички случаи я
санира.
В хода на делото страните, представлявани
от адвокати – пълномощници, поддържат становищата и исканията си. Представени
са многобройни писмени доказателства и снимки, разпитани са като свидетели
близките на страните, учителите на децата, социалните работници, работили със
семейството и др.; изслушани са две вещи лица – психолози. Изслушано е по реда
на чл. 15 от ЗЗДет. по-голямото дете – С., тъй като само то към този момент е
било навършило 10-годишна възраст.
Постановена е привременна мярка за
упражняването на родителските права – такава, каквато преди това самите страни
са я били уговорили, като децата прекарват по една седмица при всеки родител
поред.
Страните представят писмени защити.
Ищцовата страна посочва, че между
страните не е спорно дълбокото и непоправимо разстройство на брака, но е спорно
по чия вина е настъпило то и на кого следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права и ползването на семейното жилище. Според ищцовата страна
категорично се е доказало, че вина за разстройството на брака има ответникът, а
на ищцата следва да се предостави упражняването на родителските права върху
децата с оглед нейните възпитателски качества. Още при ползването на услугите
на КСУДС през 2019 г. е констатирано от служителите на комплекса, че по думи на
Л. през последните две години отношенията на съпрузите са се влошили, станали
са напрегнати и студени, с пик през последната една година, през която съпругът
обиждал жена си, не желаел да я прегръща, страдал и интимният им живот, „в
ежедневието и на двамата има много вербално насилие“. Пълномощниците правят
извод, че оттук стават ясни причините за разстройството на брака, свързани с
промененото поведение и отношение на ответника към ищцата, като той е използвал
вербална и физическа агресия спрямо нея. Позовават се на оценките на родителския
капацитет на двете страни, изготвени от комплекса, като се сочи, че от
формулировката на оценките прозира, че майката е родителят с по-висок
родителски капацитет – за нея няма препоръка за работа за повишаването му,
докато за бащата има препоръка за това, както и за запознаването му с
възрастовата динамика на децата. Считат, че от значение за оценката на
родителския капацитет е и отношението на съпрузите един към друг пред децата. В
продължителния съдебен процес ответната страна многократно е правила опити да
наложи твърденията си за извънбрачна връзка на ищцата, която била причина за
фактическата раздяла, чули се грозни обвинения и епитети по неин адрес; дори на
децата им било внушено, че майка им си има „любовник“, което поставяло въпроса
колко безсърдечен родител трябва да си, за да нараняваш детската психика с
такива лъжи. Всъщност ищцата била споделила със социалните работници, че едва
след раздялата е излизала с едно момче, и не можело да се вярва на твърденията
на ответника, че децата били видели майка си в неприлични сцени. При
изслушването си детето С. не е споделило да се е случило такова нещо, а то щеше
да се запечати дълбоко в паметта му, ако беше. В документите, представени от
социалните работници, пък се сочи, че по-малкият брат Г. е заявявал, че се
чувства добре и с двамата си родители. Същото заявява С., като допълва, че иска
да остане с баща си, но единствено защото иска да остане в бившето семейно
жилище. По-нататък, сочи се, че е установено, че бащата е по-агресивният вербално
от родителите – децата твърдят, че „тате вика повече“, и той е този, който
използва крехката детска психика, за да въздейства на децата. Ответникът в
съдебната зала е обвинявал майката в същото, но децата разказват действително
случилото се. В социалния доклад е посочено, че децата се чувстват добре в дома
на дядо си и баба си по майчина линия, както и че по информация на Л. съпругът
и настройва децата срещу нея. По думите на социалния работник от отдел „ЗакР.
на детето“, разпитан като свидетел, децата използвали изрази, които не са
присъщи на деца на тяхната възраст – оттук според защитата може да се направи
извод, че върху децата е въздействано, като те считат, че въздействието е от
страна на бащата и неговото семейство и е в посока децата да говорят против
майка си. Същата свидетелка чула от децата: „мама си има любовник, но тате също
си има любовница“ – подчертава се, че последният факт се споделя от самите
деца, а важни са думите на децата и техните възприятия. Изтъкват се
противоречия, които според ищцовата страна са налице в твърденията на ответника
– по време на целия процес той опитвал да убеди съда, че никога не е удрял
съпругата си, а в социалния доклад се сочи, че по неговите думи я е ударил,
когато му посегнала с нож. Примерът, който дава ответникът на децата, е на
крясъци, удари, интриги, злословия, лошо отношение и поведение и липса на
уважение към майка им. Той парадира с това, че водел децата на различни места и
забележителности, но истинските човешки ценности остават на заден план. Не
случайно едното от вещите лица сочи, че майката има авторитетен стил на
поведение, а в съдебно заседание обяснява, че това е по-добрият и
по-предпочитаният стил на възпитание. Бащата също така е съобщил на социалните
работници, че получава трудово възнаграждение от около 1300 лв., докато според
представените служебни бележки то е в минимален размер; казал е също, че
определените привременни мерки относно грижите за децата и семейното жилище са
в негова полза. В писмената защита също се оспорват като недоказани
твърденията, че майката била против С. да свири на гайда – от началото на
бракоразводното дело го води само бащата, който не давал гайдата на майката в
дните, когато детето е при нея, но преди това и двамата родители са
контактували с учителя по гайда. Учителят като свидетел сочи, че и двамата
родители са грижовни и се интересуват от детето. От данните по делото и в
частност от разговора на детето с едното от вещите лица се вижда, че детето
само се е отказало от уроците по гайда, макар по-рано да е проявявало
интерес.По-нататък се обсъждат накратко представените многобройни писмени
доказателства за направени разходи за децата (дрехи и пособия, очила,
лекарства) и за воденето им на лекар, като се сочи, че само в отговор на
тяхното представяне ищцовата страна се е принудила да представя също аналогични
документи, а много от предходните не ги пази, тъй като не е очаквала, че такива
документи ще се представят в процеса, но винаги, когато децата са имали нужда,
майката ги е водила на лекар, купувала е необходимите медикаменти, нейната
майка е медицинска сестра и също оказва помощ при нужда. В писмената защита се
разглежда и въпросът за представените разпечатки от кореспонденция в социалните
мрежи, до които ответникът според ищцовата страна е достигнал, противоправно
навлизайки в личното пространство на ищцата – не са доказани твърденията на
ответника, че електронната поща била обща, а и сам признава, че на нея се
получават писма, предназначени за друго лице, които той е бил длъжен да не чете
и да не разгласява, тъй като така нарушава тайната на личната кореспонденция.
При това от представената кореспонденция не се установява кои са лицата, които
пишат, и дали наистина кореспонденцията е между лицата, чиито имена са
написани, а и тя се е водила след фактическата раздяла на страните. Трудовата
заетост на ответника е 6-дневна и е несъвместима с графика на отглеждане на
деца в ранна училищна възраст, още повече, че според показанията на неговата
сестра ответникът се грижи сам за децата. От друга страна, установява се и че
ищцата винаги е работила – дори когато е била в майчинство, пак е полагала труд
неофициално по няколко часа на ден, за да осигури по-добър живот на децата и
семейството като цяло. Тази нейна грижовност и всеотдайност сега е пренесена
върху двете деца. Трудовата и характеристика, изготвена от настоящия
работодател, също показва, че тя като личност е високо ценена. Сочат се
примери, свързани със записването и воденето на децата на тренировки по футбол
и кикбокс – бащата не давал, подобно на гайдата, оборудването за кик-бокс на
майката, а в дните за тренировки в седмиците, когато децата са при нея, отивал
в залата да го занесе лично и с това дразнел майката. Тя се принудила да купи
ново оборудване, за да не се налага ответникът да ги притеснява, но той и след
това продължил да ходи пред залата. Поведението на бащата не било израз на
загриженост, а на болни амбиции да навакса първите години от раждането на
децата си, да демонстрира загриженост пред хората и да смачка майката. Прави се
подробен анализ на показанията на свидетелите, като се излагат доводи, че от
показанията на семейството на ищцата се вижда колко грижовна майка е тя, а от
показанията конкретно на нейния баща може да се направи извод, че при баща си
децата биват настройвани срещу семейството на майка им, тъй като всеки път в
началото на престоя си при нея са сдържани и неспокойни и едва после се
отпускат; сочи се, че в едното заключение на експертизата може да се прочете,
че Г. припознава този свой дядо като човек, когото би потърсил за съдействие
при решаване на личен проблем, от което пък следва, че няма основание да се
кредитират опитите на ответната страна и доведените от нея свидетели, че дядо К.
е груб и лош човек; всъщност по делото се установява, че ответникът е
агресивен, груб към жена си, особено след употреба на алкохол, груб е и с
децата и до раздялата е вземал много малко участие в непосредствените грижи за
тях, а след раздялата децата след престой при него редовно са били с мръсни
дрехи, неизкъпани, рошави, със стари остатъци от храна в училищните раници.
Излагат се доводи и за некредитиране на показанията на свидетелите, посочени от
ответника, по отношение на поведението и брачните провинения на Л., твърдени от
тях. Прави се анализ и сравнение на двете заключения на вещи лица, изготвени
поотделно по едни и същи въпроси. Първата от тях, на Е. К., според ищцовата
страна не следва да се кредитира, тъй като тя е проучила по-задълбочено бащата,
не и майката, някои методи са използвани само при бащата, и е достигнала до
неверни изводи и за двамата – за майката пресилено негативни, а за бащата са
пропуснати някои от негативните му черти, например е занижена оценката за
агресивността му – според ВЛ бащата не проявява такава, докато от събраните
други доказателства следва обратният извод; много от изводите, формулирани като
„високи“ или „занижени“ стойности, представляват субективни оценки;
експертизата е необоснована и защото вещото лице въпреки искането на ищцовата
страна не предостави материалите, които е използвало при експертизата, макар да
заяви в съдебно заседание, че може да предостави някои от тях; някои от самите
тестове, които се сочи, че са използвани, са несъвременни или неподходящи за
случая. Заключението на повторната експертиза следва според ищцовата страна да
се цени изцяло, тъй като в нея са подробно описани използваните методи и
тестове, двете страни са обследвани по еднакъв начин и по-всестранно, при
резултатите е посочено дали са в норма, или не, както и каква е нормата; като
се сравнят резултатите, получени от това вещо лице, става ясно, че резултатите
на страните са приблизително еднакви. Прави впечатление, че в това заключение
се констатира, че бащата е склонен към агресия – при определени обстоятелства
може да възникне проблем с овладяването на гневни изблици, за които вещото лице
даде препоръка на ответника в съдебно заседание. Резултатите на ищцата са по-Б.приятни
в някои отношения (скала на баланс на афекта, импулсивност). Констатирано е, че
Л. се ориентира повече според изискванията на социума, а П. – според своите
цели и интереси, като според пълномощниците и други доказателства по делото
сочат (дават се примери), че ответникът демонстрира поведение, продиктувано
изцяло от негови лични интереси и нужди. Стилът на възпитание на Л. е авторитетен
– такъв, при който родителите имат власт, но тя се изразява в грижи и съвети
към децата, като в същото време се зачита растящата автономия, отговорността и
правото на глас на самите деца, и това е стилът на възпитание с най-Б.приятно
влияние върху децата. Стилът на бащата е определен от вещото лице като
либерален – това означава по-ниско ниво на контрол и по-малко забрани и
ограничения, което може да доведе до израстване на детето като глезено и
склонно към непослушание или неадекватно и импулсивно към другите. Не напразно С.
няколко пъти заявява, че му е добре с баща му, защото той не му се кара, когато
прави нещо лошо. Отбелязва се, че С. е показал „нулев резултат“ при обсъждането
на отношението към баща му, което означава „амбивалентно, противоречиво
чувство, което е дори под нормата, за разлика от това към майката, което все
пак го има въпреки ниските стойности“. Вещото лице мотивирано е защитило
заключението си и е било подготвено да го допълни, затова то трябва да се цени
като задълбочено, компетентно и мотивирано. Видеоклиповете, представени от
ответната страна като илюстриращи укоримо поведение на майката по отношение на
децата, също се анализират, като се сочи, че не може да се направят такива
изводи въз основа на тях, а освен това е странно как клип, запазен на телефона
на едно от децата, е попаднал при ответника, като се допуска, че именно той е
карал децата да снимат клипове и като ги е преглеждал, е преценил, че именно
този може да се използва срещу майката. Излагат се доводи за последиците на
развода, като по отношение на предоставянето на родителските права а майката се
заявява, че и двамата родители проявяват грижа и л. към децата, но децата са на
ниска възраст, а и бащата няма такава подкрепа от близките си, каквато има
майката, и не се установява децата да посещават роднините на баща си и те да
помагат за отглеждането им. Колкото до напускането на семейното жилище, не можело
да се сподели тезата, че ищцата самоволно го е напуснала – подобно поведение не
може да представлява брачна вина, когато решението на съответния съпруг е било
взето след продължителен психически и физически тормоз над него, упражнен от
другия. Самият ответник е заявил, че при напускането Л. е оставила свои вещи,
бижута и документи, т.е. решението е било моментно, за избягване на по-сериозно
развитие на скандала, но последващото поведение на ответника може да е приеме
за неправомерно – той е ограничил достъпа и до жилището и оттам – до децата в
периода преди определянето на привременни мерки. Въпреки твърдението, че е
сменил бравата, защото е „правела проблеми“, той не е дал нов ключ на Л..
В своята писмена защита пълномощникът на
ответника, обратно, прави изводи за укоримо поведение на ищцата в брака от
години, счита за установено, че тя се е държала унизително с П., при възникване
на спор, дори битов, отправяла към него обиди, често инициирала скандали, в
това число пред децата, близките и външни лица. Отправяла обидни думи и към
децата в бебешка възраст и сега („куче“, „мангал“, „дърто копеле“), псувала
пред децата, обиждала и се подигравала на роднините на мъжа си, предимно зад
гърба им; започнала да посяга и физически на децата, а веднъж заплашила П. с
нож и той я отблъснал, за да се защити. Опитите му да разговаря с Л. за нейното
отношение и поведение не дали резултат. Отношенията в семейството се влошили
още повече, когато през 2016 г. след започване на нова работа Л. започнала да
се прибира късно, често след полунощ, а бащата хранел, къпел и приспивал
децата, приготвял дрехите им за сутринта и ги откарвал на детска градина. В
този период Л. имала флирт с колега на име Б. и дори признала пред съпруга си,
че Б. „я искал като жена“; отношенията им се прекратили след заминаването на Б.
за чужбина. През пролетта на 2018 г. тя започнала връзка с колегата си Т.Л.,
започнала да закъснява отново след работа, като твърдяла, че е на работа, но
когато П. ходил до фирмата, за да свали съмненията от жена си, установил, че
във фирмата няма никого; Л. започнала и да остава сама вкъщи при пътувания на
семейството или бързала да се прибере да нощува в *****, макар че преди не
обичала да остава сама. В началото на октомври 2018 г. П. попаднал в свой стар
профил във Фейсбук, ползван и от двамата, на любовна кореспонденция между жена
му и Т. На следващия ден той се срещнал с Т.в местоработата им и Т.не отрекъл
за връзката, дори мислел, че П. вече знае за нея. Л. също признала. Целият
месец октомври бил мъчителен за семейството. П., който страдал, бил готов да
прости изневярата в името на семейството, но Л. плачела, че не може да живее
без Т. усамотявала се в спалнята, престанала да общува с П. и децата. Накрая
било взето решение за развод по взаимно съгласие, за което да не се казва на
родителите на Л. – тя се страхувала „да не я набият“, защото при научаването за
изневярата реагирали много остро. На 4-ти ноември Л. напуска семейното жилище,
за да заживее с Т. На 15-ти ноември е подадена молба за развод по взаимно
съгласие, в която страните са посочили, че вече са във фактическа раздяла,
намерението им било да упражняват родителските права съвместно, като адрес, на
който децата ще живеят с майката, бил посочен адресът на Т. а като адрес, на
който ще живеят при бащата – дотогавашното семейно жилище. Ответната страна
подчертава, че с напускането на семейното жилище майката е изоставила децата и
твърди, че в резултат на това изоставяне децата са преминали през тежка
психологична и емоционална криза – те плачели вечер и питали баща си защо го е
направила и дали не са виновни те, като са я ядосвали. Тврди се, че майката
знаела как се чувстват децата, но избрала да е до младия си приятел, а не до
тях в този труден период – а така не постъпват според ответната страна добрите
майки. През декември 2018 г. Л. посетила семейното жилище и в присъствието на
децата демонстративно захвърлила ключовете и заявила, че кракът и повече няма
да стъпи там – такова поведение пред плачещите и деца също е неприсъщо за добра
майка. В първото заседание по делото за развод по взаимно съгласие тя не се
явява, а за второто, на 22.01.2019 г., споразумението е изменено в смисъл, че
родителските права ще се упражняват от бащата и децата ще живеят при него –
така според ответника Л. потвърждава за втори път, че се отказва от децата си,
след като веднъж ги е изоставила, напускайки жилището. Малко след това тя
оттегля съгласието си за развод и производството се прекратява, а от края на
януари тя започва да имитира желание да възстанови семейната си връзка, тъй
като е разбрала, вкл. след съвет с адвокат, че репутацията и като майка е
злепоставена от изоставянето на двете малки деца. По-нататък в писмената защита
се излагат доводи в защита на тезата, че поведението на Л. цели единствено да
демонстрира загриженост, а не е израз на истинска загриженост – тя и
семейството и правели скандали на местоработата на П. и пред дома на родителите
му пред децата; след като и двамата родители са подали заявление до КСУДС за
подкрепа тя не само е оттеглила своето, но и не проявила интерес към влиянието
на работата в комплекса върху децата; до споразумението от април 2019 г. децата
да живеят по една седмица при всеки родител в продължение на 5 месеца тя не
участвала в издръжката на децата; престанала да води С. на уроци по гайда, за която
както тя, така и нейните родители са му се подигравали, че това е инструмент за
мечкари, и според ответника това е станало причина детето впоследствие и само
да се откаже от тези занимания; бащата е този, който е подкрепял децата, водил ги
е на спортни и други занимания, на лекар, на екскурзии, купувал им е дрехи,
подаръци и учебни пособия, помагал е за подготовката им в училище – включително
в седмиците, когато те са били при майка си. Децата били предавани понякога на
бащата болни, без той да бъде уведомен за това и без майката да се интересува
по-късно какво е съС.ието им – например с висока температура и ковид
симптоматика или с навехнат пръст, който стигнал до усложнения (С.). По-нататък
се сочи, че майката упражнявала насилие върху децата, същото правел и нейният
баща; не позволявала на бащата да се среща с тях на рождените им дни, ако са
при нея в този период, докато той в аналогична ситуация, но на Коледа и
Великден, не и пречел да ги вижда и да празнуват заедно. Майката и нейните
роднини не преустановили настройването на децата срещу бащата. Майката обявила
за любовница на бащата пред децата случайно намираща се в магазина жена – това
било преживяно тежко от С., разстроило и Г..
Друго тежко преживяване на децата бил моментът, когато я видели да прави
секс с Т.в неговия дом, където те били на гости и потърсили майка си да им даде
закуска. Тази страна също анализира показанията на свидетелите; сочи, чеот
показанията на социалния работни М. се установява изневярата, призната от Л., и
това, че напускането на семейното жилище е станало след и заради започването на
връзката с Т. Сочи се, че Л. е признала да е напуснала семейното жилище през
октомври или ноември 2018 г., докато според родителите и това е станало през
януари 2019, от което логичният извод е, че в междинния период Л. е живяла при Т.
без родителите и да научат. Останалите брачни провинения на Л. – обидно и
унизително отношение към съпруга, системни скандали – също се доказват според ответната
страна. Според ответника показанията на майката на ищцата са дискредитирани не
само поради противоречието си с останалите доказателства, но и заради данните,
че тя е чула под прозорците на съдебната зала част от показанията на другите
свидетели, освен това по време на разпта си е четяла от „пищов“, копие от който
е приложено по делото и се вижда, че той съдържа опорни изречения за разказ, а
не дати или други изискващи точност данни; на последно място, родителите на
ищцата Г. и Н. Е.и и още едно лице, което е чакало пред залата в първото
заседание, макар и да не е било разпитано, са присъствали за продължително
време заедно с Л. в кантората на неин пълномощник – това е станало известно,
тъй като тази кантора и кантората на пълномощника на ответника се намират в
един и същ коридор, а тези лица са говорели на висок тон, а и самата реплика в
съдебно заседание от отсрещната страна, че да се подслушва, не е възпитано, е
индиция, че такава среща е имало. Поведението на Л. в залата, включващо
повишаване на тон, груби реплики и отправяне на обиди, оставя според ответната
страна само въображението да ни напъти как се държи тя извън залата в реална
ситуация. Ответната страна на свой ред счита за компетентно и професионално
изготвено първото заключение на вещо лице, като счита и оспорването му от
ищцовата страна за абсолютно несъстоятелно. Заявява и че втората експертиза,
допусната, без да са налице основанията за допълнителна експертиза, поради
което и неявяваща се допълнителна, е стигнала до същите резултати с други
методи. Сочи се, че следва задълбочено да се обсъди изслушването на детето С.
по реда на ЗЗДет. в КСУДС, като се излагат съображения по чутото от детето –
желанието на детето да живее с баща си е категорично и това не е свързано с
жилището, а детето се чувства много по-добре с бащата, който не само не им се
кара, но им обяснява какво са направили, докато майката често вика, удря
децата, С. не може да общува с нея много добре, по собствените му думи. Според
ответната страна детето говори за действията на дядо си по майчина линия „с
огорчение“, а за родителите на баща си – „с одобрение и уважение“; единият
понякога удрял децата, както и кучето – с чехъл, а другите говорели спокойно.
По-нататък се заявява, че майката съзнателно, системно и последователно е
демотивирала сина си да свири на гайда и решението му да предсане от есента на
2021 г., макар и взето от него, е резултат от усилията на майката да го откаже,
без да разбира, че така погребва таланта му и мечтата му да стане известен
гайдар като П. Я., каквито заложби той имал. Бащата и синовете му са силно
привързани помежду си, бащата им дава грижи, възпитание и обич, сигурност и
стабилност. Добрата му нравственост и възпитателски качества, за разлика от
тези на майката, не са били поставени под съмнение по време на процеса, и тук е
мястото да се припомнят думите на бащата на майката Н. Е., че П. бил и баща и
майка на двете деца, които думи се подкрепят и от много от доказателствата по
делото. Подкрепящата среда на бащата и неговото разширено семейство, чиито
членове децата обичат и уважават, без да се страхуват и да бъдат унижавани от
тях, е тази, която би предпазила децата от бъдещо девиантно поведение.
След като се запозна с представените
доказателства съдът стигна до следните фактически и въз основа на тях – правни
изводи:
По разстройството на брака.
Двете страни са единодушни, че бракът
следва да се прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен, никоя от страните
не желае продължаването му и не го счита за възможно; от доказателствата също
се вижда, че търпимостта в отношенията им отдавна липсва и самите отношения
извън спора по развода са прекратени отдавна. Спорно е обаче чие поведение е
станало основната причина да се стигне дотам, и по какъв начин.
Установява се, че страните са прекратили
съжителството си в началото на м. ноември 2018 г., когато ищцата е напуснала
жилището, в което семейството е живяло от 4-месечната възраст на по-голямото
дете С.. В жилището, собственост на двамата съпрузи и придобито с кредит, който
още се изплащал, останали да живеят ответникът и децата. На 15.11.2018 г. двамата съпрузи подали до
Пазарджишкия районен съд молба за развод по взаимно съгласие, в която се
предвиждало съвместно упражняване на родителските права. След две проведени
заседания, второто от които на 22.01.2019 г., и изменено в хода на делото
споразумение относно упражняването на родителските права в посока упражняване
на родителските права от бащата, в срока за решението Л.Х. заявила с молба до
съда от 25.01.2019 г., че вече не поддържа съгласието си по споразумението, и
така делото било прекратено – определението за прекратяване влязло в сила на
19.04.2019 г.
И двете страни правят твърдения както за
конфликтно поведение и незачитане на партньора от страна на другия съпруг, така
и за негова изневяра. По делото са налице известни данни за повишена честота на
чисто битовите конфликти и спорове между съпрузите в последните 1-2 години
преди решението им за развод, за отправени обиди от единия към другия и т.н.,
но не се установява предимно единият от съпрузите да е ставал причина за
подобни спорове – по-скоро следва да се направи извод, че както в много подобни
случаи, принос във възникването на споровете са имали и двамата. Тези спорове
обаче не са били от такъв характер и интензивност, че да не бъдат преодолявани
впоследствие. Няма убедителни данни отношенията в семейството да са били
нетърпими и силно разстроени преди м. септември 2018 г., когато до П.Х. е
достигнала информация (чрез негово влизане в профила, ползван от Л. в
социалната мрежа „Фейсбук“, за който Х. твърди, че е представлявал общ профил
на двамата, т.е. той е разполагал с потребителско име и парола за него) за
кореспонденцията на съпругата му с нейния колега по месторабота Т.Л. и
съдържанието на тази кореспонденция. Самият начин на придобиването на тази
информация не може да обоснове извод, че тя не следва да бъде ценена като
доказателство в настоящия процес. Дори съдържанието на кореспонденцията да е
узнато и придобито от П.Х. противозаконно, в нарушение на тайната на
кореспонденцията, това би могло да бъде свързано с определени санкции извън
гражданския процес, но не води до недопустимост като доказателство на
съответния документ – електронен или на хартия – от забраната за достъп и
огласяване на чужда кореспонденция не следва извод за такава недопустимост.
Няма и особено основание за съмнение в автентичността на съдържанието на
представените разпечатки и в това, че автори на разменените реплики са Л.Х. и Т.Л..
Дори обаче да се постави под съмнение автентичността на кореспонденцията, тя не
е единственото доказателство по делото, от което могат да се направят изводи за
връзка между Л.и Л.Х., предхождаща фактическата раздяла на страните. Още през
м. ноември 2018 г. в споразумението по чл. 51 от СК, представено по гр. дело
4674/2018 г., като адрес, на който двете деца ще живеят през първите две
седмици от месеца при своята майка, е посочен адресът на Л.в с. Ц.А.(адресната
му регистрация на този адрес от 1999 г. до момента се установява от
удостоверение № И-3865-001/29.10.2021 г.). Свидетелката Л.Г., външно за
семейството и незаинтересовано лице, разпитана по искане на ответника,
разказва, че през лятото на 2017 г. (в действителност очевидно става дума за
2018 г., като е нормално спомените на свидетелите за такъв период да са
неточни) е била наета като фотограф на сватба, на която като гости са
присъствали Л.Х. и непознат за свидетелката млад мъж и двамата се държали като
двойка. Към този момент тя познавала от години, макар и бегло, двамата съпрузи,
както и родителите на П., и се учудила, че вижда Л. с друг мъж. В съвкупност
събраните данни водят до извод за извънбрачна връзка на Л.Х. с Т.Л., започнала
преди есента на 2018 г. И тъй като от този момент нататък има данни, че
отношенията на съпрузите са се влошили допълнително и рязко до степен да се
стигне до раздяла към м. октомври-ноември 2018 г., следва да се счете, че
непосредствената причина за тази раздяла е извънбрачната връзка на съпругата.
За съпруга също има твърдения за такава връзка, които обаче не се доказват от
събраните доказателства. От разпитаните свидетели само братът на Л. – Н. Е., заявява,
че още преди раздялата П. не е криел пред него, че си пише „любовни съобщения с
момичета“ – това станало според свидетеля в негово присъствие през януари 2019
г. и през август 2018 г. Този свидетел обаче е заинтересован от изхода на
делото, от една страна, а от друга, малко вероятно е да е ставало дума наистина
за „любовни съобщения“ към други жени и ответникът да не се е поколебал да ги
покаже на свидетеля, който е брат на неговата съпруга, или дори само да признае
пред него такива действия, като съзнава, че свидетелят едва ли ще скрие чутото
от сестра си и това очевидно ще доведе до проблеми в брака му. Съдът счита, че
или свидетелят не говори истината, най-малкото за м. август 2018 г., или е
ставало дума за друг вид съобщения, а не за „любовни“ такива, ако той е
присъствал и видял наистина размяна на съобщения по интернет или по телефона от
страна на неговия зет с трето лице. Колкото до думите на социалния работник Д.К.,
разпитана като свидетел, че е чувала децата да казват, че мама има любовник и е
правила секс с него, а по-късно, при втората среща – че тате има любовница,
тези думи предават чутото от децата, без свидетелката да е сигурна (и тя го
заявява изрично) как децата са стигнали до тези твърдения и дали това не им е
казано от другия родител. Във всички случаи обаче срещите на тази свидетелка с
децата са във времето на фактическата раздяла на страните, докато за връзката
на съпругата с Т.Л. има данни отпреди раздялата. Брачната връзка въпреки
възникващите от време на време търкания между съпрузите е била стабилна
дотогава и се е разпаднала едва с откриването на връзката на съпругата с Т.Л.,
което означава, че действията на Л.Х. са станали причина за раздялата, или
нейна е вината за разстройството на брака. Не се доказва твърдението на ищцата,
че причина за напускането на семейното жилище е станал тормозът, упражняван
върху нея безпричинно от ответника.
По упражняването на родителските права.
Съдът счита, че водещи при преценката за това следва да са данните от децата
(преки от изслушването на по-голямото или косвени, през социалните работници,
вещите лица и пр.) при кой родител се чувстват по-добре, както и заключенията
на вещите лица. При изслушването си детето С. наистина заявява, че се чувства
по-добре при баща си, тъй като на това място е свикнало от малко, но запитано
изрично с кой родител би желало да живее в същото това жилище на ул. „*****“,
отново заявява, че предпочита да е с баща си, т.е. не могат да се споделят
доводите на ищцовата страна, че става дума за предпочитания към дома, който
детето счита за свой, а не към родителя. Изявлението си, че бащата не им се
кара, не им крещи, също не следва да се тълкуват в смисъл, че той не прави
нужното децата да разберат кои техни постъпки са укорими, което може да им се
отрази отрицателно, като ги разглези – детето заявява, че вместо да крещи,
бащата им говори и им обяснява. Второто изслушано вещо лице – Д.Т., по
повторната експертиза (съдът е съгласен с пълномощника на ответника, че
предметът и не може да я определи като допълнителна, но тя и не е била опредЕ.
като такава) приема, че и двамата родители разполагат с нужния родителски
капацитет и възможност да се грижат за децата, а „приоритет към момента има П.Х.
поради възможност да гарантира базова потребност от сигурнаст на децата“.
Вещото лице заявява, че по негово предположение предпочитанието на С. към
бащата, изразено при изслушването, е свързано точно с това „усещане за
сигурност и позната за децата жизнена среда“. Първото изслушано вещо лице Е.К. категорично
счита, че бащата има по-висок капацитет като родител – тя определя неговия като
добър, а този на Л. – като задоволителен. Това вещо лице също сочи, че с бащата
децата се чувстват по-спокойно, което са заявили и те самите.
Думите на вещото лице Т. в заключението
за това, че майката е личност с „екстернален локус на контрол […], ориентирана по
социума (общоприети правила и норми за поведение)“, а бащата – личност „с
интернален локус на контрол, ориентирана към реализиране на поставени лични
цели и интереси“ не е свързана с „поведение, продиктувано изцяло от негови
лични интереси и нужди“ (на П.), с егоизъм или съобразяване и с обществото, а с
насоченост на усилията и мотивацията на личността, с нагласа да се очаква пряка
зависимост на резултатите от собствените усилия и цели или от действията на
другите членове на обществото и външните обстоятелства.
На съда не му става напълно ясно какво
означава „нулев резултат“, обяснен в съдебно заседание и като „няма резултат,
детето не е посочило нищо“ по методиката на Рене Жил при норма 1-6 по скалата
за отношението на детето към бащината фигура в заключението на Д.Т., но
съпоставено с твърдението в същото заключение за „изключително занижен
резултат“ по скалата за отношение към майката, където нормата според вещото
лице е 5-10, това не навежда на мисълта, че резултатът по скалата за отношение
към бащата е по-занижен от този по скалата за отношение към майката, където
резултатът явно е положително число, но и нормата е 5 или повече, т.е. не навежда
на мисълта, че детето има отношение към бащата, излизащо извън нормата в
по-голяма степен, отколкото отношението му към майката. За детето Г. изрично се
сочи резултат под нормата за отношение към авторитета на майчината фигура и
резултат в нормата – за бащата. По-скоро се създава впечатление, че за С.
авторитетът и на двамата родители е накърнен, а за Г. – само този на майката.
На друго място в заключението вещото лице пише, че „при децата се наблюдават
прояви на неуважение към ролята на майката и бащата поради неспособност да
разрешат проблемната ситуация. Не е нарушено позитивното отношение към
семейството като социална единица“.
Разликите в описването на склонността
към агресия и начина на прояваването и от двете вещи лица за всеки от
родителите също по никакъв начин не водят до извода, че някой от родителите е
агресивен извън обичайното. Няма констатации, че бащата е склонен към агресия,
включително и в заключението на Т.. В това заключение резултатите по четирите
скали на теста за агресивност в точки са по-високи за майката по скалата за
словесна агресия и сходни за двамата по останалите три скали. Наистина в
заседание вещото лице говори за „приток на повече адреналин“ в контекста на
реакциите на П., това обаче не означава, че той проявява по-висока агресия от
съпругата си.
И двете страни излагат твърдения за
опити за въздействие върху децата в момента, както и за случаи на физическо
насилие (удари и пр.) през годините върху тях от насрещната страна. Установяват
се обаче отделни такива данни и за двете страни – случвало се е както бащата,
така и майката, а може би и нейният баща, инцидентно да удари някое от децата,
като това, по мнение на вещото лице Т. („има маркери за използване на физическо
и вербално насилие – шамарчета и пляскане, които нищо не значат – и от двамата
родители“), а и на съда, е без съществено значениие както за развитието на
децата, така и за отношенията на родителя с тях. Колкото до опитите за
въздействие, при създадените отношения и наблюдаваното поведение на родителите
и семействата им е почти неизбежно всеки от родителите или неговото семейство
да е изразил някакво негативно отношение към другия пред децата, но няма данни
за цЕ.сочено и грубо въздействие. Има твърдения за отделни думи, нетипични за
възрастта, които децата употребяват, като например „мама ни напусна“. С. при
изслушването действително употребява точно този израз, многократно повтарян
преди това от ответника и неговия пълномощник. Възможно е тази изразяваща
отрицателно отношение и укор формулировка за напускане не само на съпруга, но и
на децата да е била чута, може би дори нееднократно, от бащата или родителите
му; съдът обаче не счита, че това е признак за сериозно цЕ.сочено въздействие.
Детето като цяло е наясно със случилото се и може да го опише със свои думи.
Извод за донякъде по-голяма
заинтересуваност у бащата в сравнение с майката от учебния процес при децата
може да се направи от данните, дадени от учителката на Г. М.В., която сочи, че
първоначално майката не е имала регистрация в онлайн дневника „Школо“, която се
прави от самия родител по негово желание, и така не е можела да изпраща
домашните работи на детето за проверка, когато то е при нея. И двамата родители
обаче несъмнено отдават нужното значение на грамотността и образованието и
оказват съответната подкрепа на децата си в това отношение.
Няма причина да се счита, че като води
децата на екскурзии и почивки много по-често от майката и държи да изтъкне това
пред съда, бащата е оставил на заден план истинските човешки ценности – няма
зависимост между едното и другото и амбициозното наистина доказване от страна
на бащата на положените усилия от негова страна децата му да получават знания и
впечатления по този начин, все пак не води съда до извода, който ищцовата
страна прави, за пренебрегване на нравствените ценности и емоциите на децата.
Несъмнен е дълбокият и траен конфликт
между страните, отразяващ се и на начина, по който те общуват във връзка с
децата. Има разкази на свидетели за демонстративно несъдействие от едната
страна на другата при празнуването на рождени дни (не е спорно, че Л. не е
допуснала П. да участва в организирания от нея рожден ден на едното дете, което
е мотивирано с лошите им отношения), за несъдействие или дори разколебаване на
децата относно извънкласните занимания – семейството на Л. е демотивирало,
макар и само с изказвания, С. за уроците му по гайда, което се потвърждава и от
него при изслушването; П. е вземал понякога сам, без да чуе мнението на
майката, решенията за извънкласните форми на занимания (кикбокс), които децата
да посещават, и е ходел пред залата в дните, когато децата са пребивавали при
майката, с което е внасял допълнително напрежение в отношенията им, и пр.
Такива прояви обаче са налице и от двете страни и предвид вече трайно влошените
им отношения не следва да се тълкуват във вреда само на едната от тях.
Не се потвърждават твърденията на
страните за това, че другата страна неглижира чисто физическите нужди на
децата, например че бащата ги оставя мръсни и със скъсани дрехи, майката ги
храни еднообразно и нездравословно и пр.
Нецензурните думи и действия, каквито
според ответната страна се използвали в семейството на майката, вкл. записаните
на клиповете от телефона на Г. и от фейсбук-профила на брата на Л., според съда
не излизат извън кръга на недотам изтънчените забавления, обичайни за голям
брой хора, и не пораждат особена тревога за възпитанието на децата.
Съдът не счита за нужно да обсъжда
подробно многобройните писмени доказателства, представени предимно от ответната
страна, за покупки на дрехи, учебни пособия и продукти за рожден ден, книги от
библиотеката, лекарски прегледи и т.н., за които се е погрижил съответният
родител. Несъмнено е, че всеки от двамата осигурява част от тези потребности на
децата, готов е да ги осигури и изцяло при нужда и няма съществено значение кой
от двамата е вложил малко повече средства или усилия (ако се съди по
представените доказателства, този с по-големия дял, както и с по-голямата
амбиция да докаже това, е бащата). Излишно е да се обсъждат също и
доказателствата за извършени парични преводи по сметка на всеки родител от
неговите роднини – Н. Н. Е., С. и Е. Х. и т.н. Всеки от тези преводи може както
да е направен с друга цел, въпреки посоченото в документа с оглед процеса, така
и да е дори привиден (с пари на родителя или такива, които после да се върнат).
Нетипично е житейски да се изпращат, още по-малко – редовно, пари за издръжка
на племенници или внуци с живи и работещи родители. От друга страна, няма
съмнение, че и двамата родители се ползват при нужда с подкрепата – предимно
като действия, което е и обичайното – на своите родители, брат и сестри за
отглеждането на децата си. Данните по делото сочат, че липсата на зрение на
майката на ответника в последните години и евентуалните хронични заболявания на
баща му, каквито имат и много други хора на неговата възраст от 70 години, не
са пречка да се оказва такова съдействие и от тяхна страна, макар и те, и
специално бабата, да не са в съС.ие да извършват пълноценно сами всички
действия по обгрижването на децата.
Без съществено значение за спора е от
чия сметка са плащани преди и след раздялата вноските по ипотечния кредит за семейното
жилище. Преди раздялата тези суми са отделяни от общия семеен бюджет, а след
нея би могло да се очаква, че вноските може да се правят и само от този, който
към момента живее в жилището, и едва ли от подобно нещо могат да се правят
изводи във вреда на другия; въпреки това Л. е плащала съответната половина от
сумите, дължими за периода след раздялата. Евентуални неравенства в платените
суми между съпрузите са предмет на облигационни отношения между тях, но нямат
отношение към самия развод и свързаните с него въпроси.
Доколкото се засяга въпросът за общия
бюджет, от събраните данни може да се направи извод, че и двамата съпрузи
според възможностите си са участвали в издръжката на семейството – с изключение
на периода, когато децата са били съвсем малки, Л.Х. също е работила –
първоначално без, а по-късно и с трудово правоотношение. Твърденията на
ищцовата страна за осигуряване на издръжката основно от съпруга и за
лекомислено отношение на съпругата към разходите не се доказват.
Към настоящия момент, както и в годините
преди това, П.Х. работи като управител на магазин за авточасти. Според
представеното удостоверение от неговия работодател към м. юни 2020 г. той е
получавал брутен доход в размер 653,92 лв. (нетен 507,42 лв.) – равен на
минималната заплата за страната. Същевременно той е заявил пред социалните
работници от отдел „ЗакР. на детето“, че доходът му е около 1300 лв. месечно.
Съдът счита за по-вероятно обяснение за тази разлика не желанието му да си
осигури предимство в настоящия процес, като съобщи неверни данни за дохода си,
а обстоятелството, че у нас все още се практикува плащането в нарушение на
закона на част от заплатата на работниците без съответното документиране, за да
се спестят данъци и осигурителни вноски. Друга възможна част от обяснението е
твърдението на ищеца, че понякога в магазина се извършват от него услуги по
ремонт на части, за които той получава възнаграждение извън уговорената си
заплата, като внася само сумата за ДДС върху цената на ремонта в касата на
работодателя.
Л.Х. работи в магазин за хранителни
стоки и получава месечно възнаграждение в размер, равен на минималната заплата,
като няма твърдения от нейна страна за по-висок недокументиран размер.
С оглед данните за предпочитанията на
децата към бащата и усещането за сигурност, което той им дава според вещите
лица, при положение, че и двамата родители разполагат с необходимите родителски
способности (дори по-високи у П. според вещото лице К.) и имат съдействието на
близките си, упражняването на родителските права следва да се предостави на
бащата. Доводите за работно време, несъвместимо с отглеждането на малки деца
поради работа и в събота, не са сериозни, тъй като и други родители работят в
събота, в това число самата Л.Х. работи на място, където събота е работен ден
по график, а и при необходимост децата могат да бъдат вземани от училище от
своите баби и дядовци или от другия родител. Семейното жилище при така
предоставени за упражняване родителски права също следва да се ползва от
бащата.
На майката следва да се определи сравнително
по-разширен режим на лични отношения с децата, както и издръжка, която тя да
заплаща. С оглед нейния нисък (с неоспорван размер) доход не би могло да се
присъди по-висок размер от 180 лв. месечно за Г. и 190 лв. за С.. Искът
не следва да се уважава считано от предявяването на иска, тъй като до този
момент децата са живели равна част от времето и с двамата родители и са били
издържани от двамата, а следва да се присъди издръжка, считано от момента на
предаването на децата на бащата.
На П.Х. не би следвало освен разноските
за възнаграждение на адвокат за изготвяне на отговор на исковата молба и
процесуално представителство като ответник, уговорено като 900 лв., да му се
дължат отделно още и разноски за възнаграждение на адвоката му, макар и това да
е същият адвокат, за процесуално представителство и изготвяне на искова молба
по насрещния иск. Насрещните искове тук са със същия предмет като главните –
прекратяване на брака и предоставяне на родителските права; ролята на
предявяването на насрещен иск в брачния процес се свежда почти само до това,
производството да не бъде прекратено, ако главният иск се оттегли, но защитата
по насрещния иск съвпада напълно с тази по главния. В останалата му част съдът
не счита уговореното възнаграждение от 900 лв. с увеличение за броя на
заседанията за прекомерно.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Л.Н.Х.,
ЕГН **********, и П.С.Х., ЕГН **********,***, сключен на ****година, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата Л.Н.Х..
Постановява след прекратяването на брака
съпругата да носи предбрачното си фамилно име Е.а.
Предоставя упражняването на родителските
права върху децата на страните С. Х. и Г.
Х. на бащата П.С.Х. и определя
местоживеенето на децата при него.
Предоставя за ползване на съпруга П.С.Х.
семейното жилище на страните, представляващо апартамент в гр. *****, бул. „*****“
№ **, ет. *, ап. **, докато той упражнява родителските права върху децата от
брака.
Осъжда Л.Н.Х., ЕГН **********,***, да
заплаща на сина си С. Х., ЕГН **********,
чрез неговия баща П.С.Х., издръжка в размер 190 лв. месечно, платима до 20-то
число на текущия месец, считано от изпълнението на решението в частта за
упражняването на родителските права, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата над 190 лв. до пълния
предявен размер от 300 лв. месечно, а за периода от предявяването на иска до
изпълнението на решението в частта за упражняването на родителските права –
изцяло.
Осъжда Л.Н.Х., ЕГН **********,***, да
заплаща на сина си Г. Х., ЕГН **********,
чрез неговия баща П.С.Х., издръжка в размер 180 лв. месечно, платима до 20-то
число на текущия месец, считано от изпълнението на решението в частта за
упражняването на родителските права, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата над 180 лв. до пълния
предявен размер от 250 лв. месечно, а за периода от предявяването на иска до
изпълнението на решението в частта за упражняването на родителските права –
изцяло.
Определя режим на лични отношения на Л.Н.Х.
със синовете ѝ С. Х. и Г. Х., както следва: майката да взема двете деца
всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 19,00 ч. в петък до
18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятната ваканция, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и на празници децата да
прекарват Великден и Нова година едната година с баща си, а Коледа и рождените
си дни – с майка си, а на следващата година – обратно.
Определя държавна такса по брачния иск в
размер 40 лв., от които 25 са внесени. Осъжда Л.Н.Х. да внесе по сметката на съда
разликата от 15 лв. до пълния размер на държавната такса.
Осъжда Л.Н.Х. да заплати по сметката на
Пазарджишкия районен съд сумата 532,80 лв., представляваща държавна такса върху
размера на издръжката.
Осъжда Л.Н.Х. да заплати на П.С.Х.
разноски по делото в размер 2522,28 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: