Р
Е Ш Е Н И Е
№ 320 27.03.2023г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети март, две хиляди двадесет и трета
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ
СТОЯНОВА
секретар: Й.
Б.
прокурор: Дарин
Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 124 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Бургас, потвърдена от Росица
Тодорова Паязова, началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор Пътна
полиция“ ОДМВР – Бургас, в качеството ѝ на АНО,
против Решение № 1119/06.12.2022 г. по НАХД № 3949/2022 г. по описа на
Районен съд – Бургас. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление
№ 22-0769-001652/19.08.2020 г., издадено от началник група „АНД, ОПТП,
Профилактика и ПОВ“ в сектор Пътна полиция“ ОДМВР – Бургас, в частта с която на
Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от с.
з. е наложена глоба в размер на 200.00 лв. и за нарушение по чл. 105, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 185 от с.з. е
наложена глоба в размер на 20.00 лв.
С
касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на НП.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Не се
споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно
постановление, като се излагат подробни съображения в тази насока. В случай, че
съдът не уважи жалбата, е направено възражение за прекомерност на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация – Д.И.Г., редовно и своевременно призован, се представлява от адв. К.,
който оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването,
счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил Наказателно постановление 22-0769-001652/19.08.2020
г., издадено от началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор Пътна
полиция“ ОДМВР – Бургас, в частта с която на Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от с.з. е наложена глоба в
размер на 200.00 лв. и за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от с. з. е наложена
глоба в размер на 20.00 лв.
С оспорената част на НП,
ответникът по касация е санкциониран за това, че 06.05.2022 г., около 00:20
часа, в гр. Бургас, ул. „Никола Петков“, до бл. 14, в посока ул. „Атанасовско
езеро“, управлява лек автомобил „Лексус РЦФ“ рег.№ СВ8885КК, собственост на
Уникредит Лизинг ЕАД, като предни странични стъкла и предно обзорно стъкло са с
ограничена видимост вследствие на допълнително поставено тъмно фолио, което се
явява значителна техническа неизправност на МПС, с което е нарушено качеството
им при натрошаване парченцата при счупване да са такива, че рискът от
нараняване да е минимален.
За извършеното нарушение му е
съставен АУАН. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да
постанови решението си по отношение на нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, съдът
е приел, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в
обстоятелствената част на НП са посочени признаци и на двете хипотези на чл.
105 от ЗДвП – ограничена видимост и намалена прозрачност на стъклата, като не е
направено ясно разграничение за коя от двете хипотези е наказано
санкционираното лице. По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът е приел, че същото не е доказано, с оглед на което отменил
оспореното НП.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При
постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административните нарушения и налагане на съответните санкции. В хода на
съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което
на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към
тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи.
Видимост,
за целите на Закона за движението по пътищата, е възможността на водача да
вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по
безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да
създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост.
Съгласно легалното определение на § 6, т. 55 от ДР на ЗДвП, "намалена
видимост" е налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и
други подобни. А съгласно § 6, т. 56 от ДР на ЗДвП "ограничена видимост"
е налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта.
Дадените от законодателя специални дефиниции на употребените в закона понятия
сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия,
като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост,
различна от изискваната.
Следва да
се има предвид, че забраната по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП не е абсолютна, а е
допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации съгласно разпоредбата на чл. 105,
ал. 3 от ЗДвП. Съгласно Приложение 3, т.
6.3.1. 1. 1 от посоченото Правило, общата светопропускливост не може да бъде
по-малка от 70% при предни и други стъкла, които са разположени на място, необходимо
за видимостта на водача. Това обстоятелство е релевантно, тъй като за да
ограничава видимостта на водача към пътя, е необходимо затъмняването на
стъклата да води до светопропускливост по-малка от 70% и се явява елемент от
фактическия състав на нарушението. Липсата му води до непълнота на описанието
на нарушението и до неговата неяснота, което пък затруднява привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се
вменява и адекватно да организира своята защита. Същевременно непосочването на
това обстоятелство и доказателствената му необезпеченост, водят до
невъзможността категорично и безспорно да се установи дали жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение.
Правилни са и изводите на
въззивния съд относно недоказаност на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни.
В случая, наказващият орган е приел, че след
като предното обзорно и страничните стъкла на автомобила са затъмнени, то
същият е технически неизправен. Както беше посочено вече, предвидената забрана
в нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП за ограничаване на видимостта на стъклата
на автомобила не е абсолютна, поради което автоматичният извод, че след като те
са затъмнени, то и автомобилът е технически неизправен, е неправилен. След като
в случая не е надлежно установена, че степента на пропускливост на стъклата е
била намалена под 70 %, то не се установява и че МПС е било неизправно. Действително нормата на чл. 10,
ал. 1, т. 6, б. “в“ от ППЗДвП, предвижда, че МПС е технически неизправно, ако
има стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи, но в случая при издаване на наказателното постановление не е изследвано
и не е установено дали стъклата на управлявания от лицето автомобил са
отговаряли на изисквания на тези документи или не. Напротив, прието е
автоматично, че след като стъклата са видимо затъмнени, то е налице техническа
неизправност, като не са посочени на кои точно изисквания на
стандартизационните документи не отговорят. Такива твърдения не са направени и
в хода на първоинстанционното съдебно производство, като е недопустимо за първи
път пред касационната инстанция да се навеждат нови факти и основания за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.
Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
І-во АПК, във връзка с чл. 63в, ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1119/06.12.2022г. по НАХД №
3949/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.