Р Е Ш Е Н И Е
№99 30.03.2023 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Минчо Н.
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №9 по описа за 2023
г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.284 вр.
с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, образувано по исковата молба на П.Й.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
за присъждане на обезщетение в размер на 2 500лв от нарушение на чл.3 ал.2
вр. с ал.1 от ЗИНЗС, за периода от 10.07.2020г до 11.08.2021г., изразяващо се в
поставяне на ищеца при следните условия в ареста при Затвора в град Стара
Загора – осма група, килия №5, заедно с подсъдими/задържани, които са пушачи и
са пушели вътре в килията. Следвало е да бъде настаняван в килия с не пушачи, с
които има съвместимост психологическа. Описва подробно преживените негативни
емоции и техните външни прояви от психологическия тормоз, на който е бил
подложен от денонощното пушене в килията. Оспорва да е имало свободно място в
килия №11, предназначена за непушачи, като освен липсата на легло за четвърти
човек, в нея не е имало достатъчно жизнено пространство от по 4кв.м. за всеки
един от тримата вече настанени. В същата килия №11 е имало подсъдим за
престъпление против половата неприкосновеност на собственото му дете – дъщеря,
поради което не би могъл да съжителства с него. Претендира, че е следвало да
бъде настанен в килия за непушачи, която отговаря и на изискванията за
минимална жилищна площ, вместо да се изисква от него да подава молба за
настаняване в килията за непушачи. Претендира се законната лихва от датата на
исковата молба – 16.08.20г, когато е депозирана с изх. №4019/16.08.2020г, до
окончателното изплащане на сумата на обезщетението.
Ответникът ГД „ИН“ град София не
оспорва факта на настаняване на ищеца в килия, предназначена за пушачи и заедно
с пушачи, но твърди, че в периода от 03.-06.08.20г, 05.10.-07.10.20г,
27.10.-28.10.20г,14.12.-16.12.20г,18.01.-20.01.21г, 22.02.-25.02.21г, ищецът е
бил конвоиран до град Пловдив, а в периода от 18.11.20г до 04.08.21г е бил
настанен сам в килия №5. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен, тъй
като не се установява ищецът да е поставен при условията, преминаващи
неизбежната строгост на условията,
предизвикваща страдание, което не представлява поставяне в положение на жертва
по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.
Представителя на Окръжна прокуратура
дава становище за основателност на исковата молба за периода, в който ищецът е
настанен с пушачи в едно спално помещение. Доказало се е в хода на съдебното
дирене, че е имало възможност за обособяване на още едно помещение за не
пушачи, но това не е сторено от затворническата администрация. Размера на
обезщетението следва да бъде определен по критериите за справедливост от съда.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Състава на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е
предвиден като специален спрямо общия по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и ангажира
имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени от специализираните
органи по изпълнение на наказанията от нарушение на забраната по чл.3 от същия
закон, идентична с тази по ЕКЗПЧ. Компенсаторното средство и конкретни
разпоредби на ЗИНЗС в изпълнение на Пилотни решения на ЕСПЧ са въведени да
осигурят прилагане на стандартите, вън от които се стига до положение на нарушаване
на забраната по чл.3 от ЕКЗПЧ, така както са изведени от практиката на
Европейския съд по правата на човека. Отговорността по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е
подобна на тази по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ по липсата на субективния елемент вина –
обективна е, а това сочи на ирелевантност на съображения като случайно събитие,
реална невъзможност за спазване на минималните стандарти, защото са
обстоятелства, изключващи вината, а тя не е елемент на фактическия състав.
Отговорността по чл.248 ал.1 от ЗИНЗС е и по-строга, защото не съдържа условие
дейността по изпълнение на наказанието да е незаконосъобразна /което не
означава имплицитно и противоправна/, а вместо това въздига като характеристика
нейната противоправност, поставяйки акцент върху създадения резултат –
положение, несъвместимо със забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Поставянето на лицата в
положение да бъдат жертва на забраната, определя възникването на обективната
имуществена отговорност на ответника. Тази е причината, поради която в негова
тежест на доказване – носи последиците на отговорността, да установи поставяне
на ищеца в положение, което отговаря на неизбежната строгост, произтичаща от
същността на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, съответно мярката
задържане под стража. Това е главния съставомерен факт, който ответника следва
да отрече, чрез доказване на условията, при които се изтърпява мярката
задържане под стража в конкретния случай. В нашето законодателство са въведени
норми, чието прилагане да гарантира не нарушаване на забраната, а доказването на условията, които им
съответстват е в тежест на ответника, защото изключва извода за осъществяване
на забранения резултат, предпоставящ отговорността. Този е смисъла и
предназначението на обърната тежест на доказване, а именно ответника да
установи, че е спазил стандартите за строгост на изпълнението на
наказанието/мярката, при което липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Сред
нормите-гаранции за стандарта на строгост и приложими за случая са тези
касателно минималните битови и хигиенни условия. Изложеното относно целта на чл.284 вр. с чл.3
от ЗИНЗС вр. с чл.21 ал.4 вр с чл.27 ал.1 от ППЗИНЗС е необходимо, за да се
даде отговор на първия и предварителен въпрос за правното значение на главния
съставомерен факт, който не е и спорен между страните: представлява ли настаняването
на не пушач заедно с пушачи, в нарушение на чл. 21 ал.4 вр. с чл.27 ал.1 от
ППЗИНС, самостоятелно обстоятелство водещо до положение на не човешко и
унизително отношение/подлагане на изтезание по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧ. Отговорът
е положителен с оглед казаното по-горе за предназначението на правните норми,
определящи минималните хигиенни и битови изисквания към спалните помещения, и
правила за съвместно настаняване на лица. Предназначението и целта на специалните
разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНС, определящи минимален хигиенен и битов стандарт на
спалните помещения, сред които е обособяването на отделни помещения във всяка
затворническа група за настаняване на непушачи, е удовлетворяване на необходимите
гаранции за не поставяне на лицата в положение на жертви на забраната. Тяхното прилагане
предотвратява нарушаването на чл.3 от ЕКЗПЧ, същото по смисъл и забранено от
чл.3 на ЗИНЗС. След като правилото се съдържа в разпоредбите, чието спазване
осигурява стандарта, вън от който е налице превишаване на същностната и
неизбежна строгост на условията за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода/изпълнение на мярката задържане под стража, то се налага извода,
че факта на настаняване на не пушач с
пушачи има признаците на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Той е достатъчен сам по
себе си да ангажира отговорността на ответника, без да е необходимо да са
налице и други кумулативно липсващи условия от реда на минималните хигиенни и
битови стандарти – засяга пряко и непосредствено здравето, като го уврежда,
лишава не пушача от чист въздух и спокоен сън при денонощно пушене в килията,
на които има право. Във връзка с казаното за по-високата степен на строгост на
отговорността по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обусловена от изискването за
освобождаване на ответника от нея само при доказване спазването на стандарта на
ЕКЗПЧ, следва да се припомни, че обективната невъзможност да се осигурят спални
помещения за настаняване на всички не пушачи не отрича отговорността. Тя не се
отбягва и поради посоченото, но не доказано от ответника, че ищецът не е
пожелал да бъде преместен от килията за пушачи, което твърдение противоречи и
на буквалния текст и на разума на чл.27 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.21 ал.4 от
ППЗИНЗС. Ищецът не е настанен на 10.07.2020г в килия за и заедно с пушачи по
изрично негово искане за съвместно съжителстване с други задържани подсъдими, съгласно
чл.27 ал.2 от ППЗИНЗС, което би могло да освободи ответника, но само ако е
уважил искането при едновременното спазване на императивните условия на чл.27
ал.1 от ППЗИНЗС. Ищецът е настанен в посочения исков период в килия №5, на осма
група – задържани под стража подсъдими, като причината за нарушаване на
гаранцията за минимални хигиенни условия по чл.21 ал.4 от ППЗИНС не е изрично желание на ищеца за съвместно
настаняване с лица, пребиваващи в килията за пушачи. Липсата на такова искане
не е спорно по делото, но наред с това, твърдението, че ищецът не е пожелал да
се премести в Килия №11 за непушачи, когато е имало такава възможност, но след
като е настанен в нарушение на чл.21 ал.4 вр. с чл.27 ал.1 от ППЗИНЗС в килия
за пушачи, противоречи на показанията на
ИСДВР К., че е настанил Ц., тъй като получил уверения за липса на средства да
си купува цигари. Същият свидетел ИСДВР К. заявява, че не е имало пречка да
обособи още едно спално помещение за непушачи, наред с вече създаденото от него
спално №11, но не е имало необходимост, въпреки че ищецът е бил в спално за
пушачи в периода от 10.07.2020г до 18.11.2020г. След като не е настанен в
спалното за не пушачи на 10.07.2020г, нито е настанен в спално за пушачи №5 по
негово изрично искане, то се налага извода, че дейността по изпълнение на
мярката задържане под стража има за пряк и непосредствен резултат нарушаване на
забраната по чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
Поставяне в спално помещение, което не отговаря на хигиенните условия,
представляващи минимален задължителен стандарт и в частност – тютюнопушенето в
спалното помещение да е по избор на всички настанени в него, а не на принципа
по-голямата група подчинява по-малката тоест не пушачите търпят пушачите.
Нормата на чл.21 ал.4 от ППЗИНЗС не е пожелателна, а посочва, че се спазва
задължително, освен ако при спазване на чл.27 ал.1 от ППЗИНЗС има възможност да
се уважи изрично желание за съвместно настаняване, но такова към 10.07.20202г
не е заявено. При липса на изрично искане в посочения смисъл, не може да се
твърди, че само от ищеца е зависело да напусне килия №5, но той не е пожелал,
след като е настанен в изпълнение на правоотношения на власт и подчинение. Ищецът е следвало да бъде настанен на датата
на привеждането му в отделението за подсъдими задържани в обособено помещение
за не пушачи - независимо дали ще бъде
сам първоначално или не, както и не може да бъде настаняван в килия, която е за
не пушачи, но не отговаря на другите кумулативни хигиенни и битови изисквания.
Информацията за това дали лицето е пушач или не пушач се събира служебно от
длъжностните лица, на които е възложена дейността по разпределение в спални
помещения и които спазват условията на чл.24 вр. с чл.27 от ППЗИНЗС, а това задължение
се припомня с оглед показанията на ИСДВ Н., че разпоредбата на чл.21 ал.4 от
ППЗИНЗС е последното, с което се съобразяват.
От показанията на ИСДВР Н.Н., който е
настанил ищеца при извеждането му от отделенията за осъдени в отделението за
задържани подсъдими и от Справката на стр. 153 от приложеното адм.д.№153/21г се
установява, че не е изпълнено задължението за разпределяне в
спално помещение за непушачи. Като причина се посочва липсата на спомен ищецът
да е заявил, че иска да е с не пушачи – точно обратното изисква правната норма
на чл.27 ал.2 от ППЗИНЗС, а именно да пожелае изрично, а това означава писмено
и приложено в досието му, за да се осигури възможност за справяне с тежестта на
доказване. Свидетелят заявява да познава ищеца от преди 20години, а това сочи
на извод за известност на обстоятелството по чл.21 ал.4 от ППЗИНЗС. Същият
свидетел казва, че пушенето е последното нещо, с което се съобразяват, тъй като
приоритет е избягването на обстоятелства, създаващи проблеми за сигурността.
Твърди, че от ищецът е зависело да заяви, че иска разпределяне в друго спално
помещение, което също не намира законова опора. Не лицата, настанени за
изтърпяване на наказания и мерки, решават къде да бъдат настанени, а органите
по изпълнение на наказанията разпределят при спазване на конкретни правила,
като в случай на съвместимост между правилата и желанията за съвместно
битуване, уважават последното. Вече се каза, че само изричното желание на ищеца
да бъде в спално помещение за пушачи, заявено към момента на настаняването му,
би отрекло по аргумент то чл.27 ал.2 от ППЗИНЗС отговорността на ответника. Свидетелят не е сигурен – „доколкото знам“, е
предлагано настаняване в килията за непушачи, което е отказано от ищеца.
Настаняване в килия №11 за не пушачи не се твърди, нито се удостоверява писмен
отказ. На това твърдение – че му е предлагано настаняване в килията за не
пушачи ищецът възразява, че в спалното за не пушачи не е имало свободно легло,
но дори да е имало би отказал. В тази връзка следва да се каже, че задължение
на ответника е да настани лицето заедно с не пушачи, а ако то отказва без
легитимна причина, да удостовери отказа по безсъмнен начин. В случая обаче
фактите са точно обратни – ищецът е настанен заедно с пушачи за времето от 10.07.2020г
до 18.11.2020г, след което до 03.08.2021г е сам в килията, поради което
положението, имащо признаците на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС престава да
съществува в посочения период. Следователно в този времеви отрязък нито
предложение, нито отказ имат правно значение. Правилата се прилагат, когато
възникнат фактите, за чието уреждане са създадени, а именно когато се
настаняват съвместно лица. Стандарта е за самостоятелно настаняване, от който
се допуска отклонение при липса на обективна възможност, но при спазване на
правилото за не по-малко от 4кв.м. жилищна площ за всеки един, наред с другите
кумулативни правила.
Свидетеля Н.К., който е бил ИСДВР на осма
група заявява, че е заварил ищеца в спално помещение №5, след като се завърнал
от платен годишен отпуск, в което същият останал докато той бил ИСДВР на
групата – юни 2021г. Той лично е обособил помещение за непушачи в осма група
със залепена указателна табела. Твърди, че не е било пълно и е имало свободно
място. Винаги е имал и готовност да обособи още едно, за да настани не пушачите
в него, но не се наложило, поради липса на повече лица, които да бъдат
наставяни отделно от пушачите. Заявява, че винаги когато е получавал оплакване
от ищеца, че дадено лице му пречи в килия №5, защото пуши, е предлагал да го
премести в килия №11, но тогава той отказвал. Вече се посочи в тази връзка, че
не може да се възлага в тежест на лишения от свобода да предприеме действия от
компетентността на органите по изпълнение на наказанията, за да преустанови положението,
в което е поставен в нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Показателно за това, че
ситуацията се е възобновила поради действия на ответника е свидетелството, че
ИСДВР К. настанява на 04.08.21г лицето Ц. при ищеца, след като получил уверение
от него, че няма да пуши. Вместо да изведе ищеца в Килия №11, в която се твърди
да е имало места и затова не е обособена друга, и то в моментите, когато с
заедно с ищеца се настаняват пушачи, а не когато е бил сам и липсват факти с
правно значение по чл.21 ал.4 от ППЗИНЗС. Освен това свидетеля заявява, че е имало
е възможност за още едно помещение, но желанието на ищеца е било да бъде сам –
тоест касае се за свободни места, когато ищецът не е бил настанен в нарушение
на чл.21 ал.4 от ППЗИНЗС. Освен това на 11.08.21г Ц., който е пушач е изведен
от килия №5, което обосновава извод, че свободно място в килията за непушачи
липсва, както е било и към 10.07.20г. При това положението е преустановено по
настояване на въпросното лице Ц., което сочи на упоритост на администрацията в
противовес на твърденията, че ищецът е имал на разположение средство –
собственото си желание, при уважаване на което да се преустанови нарушаване на
забраната по чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
Продължителността се определя в настоящия
случай от времето, в което заедно с ищеца в килия №5 е имало настанени пушачи и
той реално е пребивавал в същата заедно с тях. Налага се дните на конвой до
град Пловдив да бъдат изключени, както и периода от 18.11.20г до 03.08.21г. или
за времето от 10.07.2020г до 18.11.2020г дните в нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС са общо 122 дни / 22 дни за юли 20г, 27 дни за август 20г, 20 дни за
09.20г, 26 дни за 10.20г, 17 дни за 11.20г/, а през 2021г дните в нарушение са
7 дни за август 21г., съгласно изрична справка, съдържаща изявление от
ответника, че лицето Ц. е настанено за 7 денонощия през август 2021г заедно с
ищеца и е пушач. За 129 дни се дължи обезщетение в размер на 1 161 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2021г до окончателното изплащане. Искът следва да се
отхвърли за разликата до 2 500лв, за периода 18.11.2020г до 04.08.2021г. и
за дните от 03-06.08.20г, 05-07.10.20г,27-28.10.20г.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.284 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора:
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ГД „ИН“ да заплати
на П.Й.С. сумата от 1 161лв /хиляда сто шестдесет и един/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода от 10.07.2020г-18.11.2020г
и в периода от 04.08.21г-10.08.21г от нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС,
изразяващо се в настаняване на ищеца в килия за и заедно с пушачи, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2021г до окончателното изплащане
на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 161лв до пълния
предявен размер от 2 500лв, като неоснователен за периодите
03.08.20г-06.08.20г, 05.10.20г-07.10.20г, 27.10.20г-28.10.20г, в които ищецът
не е пребивавал в Затвора в град Стара Загора и за времето от 18.11.2020г до
03.08.2020г. включително, в които ищецът е настанен самостоятелно в Затвора в
град Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: