№ 600
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20211100512323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 09777/10.09.2021 г. по описа на ЧСИ-С. А., с район на
действие СГС, подадена от ИВ. Й. П. - длъжник по изпълнително дело № 20219190400385,
срещу Постановление от 11.08.2021 г., с което органът по изпълнението се е произнесъл,
както следва : оставил е без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело,
поради отсъствие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; оставил е без уважение
възражението за прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар за
процесуалното му представителство по изпълнителното дело; и е оставил без уважение
искането разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени на взискателя.
Жалбоподателят – П. определя атакуваното от него постановление на съдебния
изпълнител, като неправилно и незаконосъобразно, като настоява то да бъде отменено,
ведно със задължителни указания към органа по изпълнението пред когото е висящо и.д. №
20219190400385. Прави се позоваване, че жалбоподателят не е дал никакъв повод за
завеждане на изпълнително дело спрямо него, защото той редовно и без допускане на забави
е заплащал месечните му задължения за издръжка присъдена в полза на ненавършилото
пълнолетие дете – К. П., чрез неговата майка и законен представител. Това било видно от
приложената по изпълнителното дело документация за осъществени погашения чрез
плащания извършвани със съдействието на оператора за куриерски услуги – ЕКОНТ.
Отбелязва се, че съгласно решението на съда относно определената издръжка следваща се от
бащата на сина, в това число и начина за нейното плащане е прието, че месечният й размер
от 400 лв. ще се изплаща от бащата по банковата сметка на майката на ненавършилото
пълнолетие дете, съответно че издръжката подлежи на плащане до последната дата на
месеца, за който се отнася. Пояснено е, че плащането чрез ползване услугите на куриерска
фирма е предприето от жалбоподателя, поради това, че банковите сметки на майката на
детето били блокирани, поради водени срещу нея съдебни дела. Сочи се, че нарежданите от
жалбоподателя ежемесечни суми от по 400 лв. адресирани за получаване от майката – Л.Х.
1
са били усвоявани от нея до м. 06.2021 г. вкл. За м. 07.2021 г. сумата от 400,00 лв. под
формата на следваща се издръжка за детето – К. П. отново били изпратена чрез паричен
превод по „ЕКОНТ“ и то преди изтичане на месец – 07.2021 г., но този път майката на
детето не се отзовала да я получи, а междувременно се снабдила с ИЛ срещу жалбоподателя
и образувала, като законен представител на детето изпълнително дело за събиране на
издръжката полагаща му се за м. юли 2021 г., както и за месеците след това. На 28.07.2021 г.
жалбоподателят – П. получил ПДИ от ЧСИ- С. А., като се приканвал да осъществи
доброволно плащане по и.д. 20219190400385 в размер на сумата от общо 1 213, 05 лв., а така
също бил осведомен, че вземанията му по банкови сметки открити в две търговски банки са
с наложен запор. Своевременно на 04.08.2021 г. жалбоподателя се обърнал към ЧСИ пред
която е висящо изпълнителното дело подавайки писмено възражение, с което е поискал тя да
прекрати образувания срещу него изпълнителен процес, в т.ч. да вдигне наложените запори
върху банковите му сметки, заявено е възражение за прекомерност на определения в полза
на взискателя адвокатски хонорар, съответно е поискано разноските по изпълнителното
дело да се възложат за понасяне от взискателя. Произнасянето обаче било неблагоприятно за
жалбоподателя, а именно ЧСИ постановил обжалваното постановление оставяйки без
уважение направените от ИВ. Й. П. искания във всичките им части.
В дадения срок взискателят – К. И. П., действащ чрез законния си представител –
Л.Л.Х., чрез излъчения пълномощник – адвокат Ш. е депозирал възражение, в което е
оспорил подадената жалба излагайки подробни съображения за нейната неоснователност.
Застъпва се тезата, че нямало налични предпоставки за прекратяване на изпълнителното
дело образувано срещу И.П., защото нямало осъществени надлежни плащания от негова
страна на присъденото вземане за издръжка, в т.ч. доколкото се касаело до вземане с
периодичен характер, чиято изискуемост настъпва ежемесечно нямало основание плащането
на издръжка за даден месец да обуслови отпадане на основанието за висящност на
изпълнителния процес. Отбелязано е, че хонорарът за водене на изпълнителния процес е
реално заплатен от взискателя и е дължим съгласно правилата за неговото формиране
установени в чл. 7 от НМРАВ, като нямало основание за неговата редукция.Това важало и
за понасянето на разноските по водене на изпълнително дело, в какъвто смисъл било
разрешението дадено от законодателя в нормата на чл. 79 ГПК. В заключение се настоява
жалбата да се остави без уважение, а в полза на ответника по нея да се присъдят разноски
съответни на заплатения адвокатски хонорар за процесуално представителство пред СГС.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ-А., на която е поверено
провеждане изпълнението на присъденото парично вземане. В тези мотиви в хронологична
последователност са проследени действията предприети от страните и органа по
изпълнението в рамките на стартиралия изпълнителен процес по и.д. № 20219190400385.
Обръща се внимание, че предмет на изпълнение е присъдено вземане за издръжка, което е
дължимо ежемесечно, считано от 05.04.2021 г. до настъпване причина за изменение или
прекратяване на издръжката. Към момента на съставянето на мотивите ЧСИ посочва, че
няма възникнала причина, която да обуславя прекратяване на изпълнителното дело, и
следователно съдебният изпълнител няма основание да вдига наложените спрямо
имущество на длъжника мерки запор върху банкови сметки.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в
жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 23.07.2021 г. на Л.Л.Х., действаща в
качеството си на законен представител на малолетното си дете – К. И. П., с ЕГН **********
срещу длъжника ИВ. Й. П., въз основа на изпълнителен лист от 19.07.2021 г., издаден по
гр.д. № 21914/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 83 с-в, с който ИВ. Й. П. е
осъден да заплаща на детето си – К. И. П., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител – Л.Л.Х. ежемесечна издръжка по банковата сметка на майката в размер на
2
сумата от 400,00 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, дължима до
последната дата на месеца, за който се дължи считано от датата на подписването на
споразумението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Видно е, че молбата е подадена от натоварения с процесуално представителство по
изпълнителното дело – адвокат Р. Ш.. В приложеното към молбата пълномощно е
инкорпориран договор за правна защита й съдействие, въз основа на който Л.Л.Х. е
възложила на адвокат – Р. Ш. да изготви молба и образува изпълнително дело срещу
длъжника – И.П. за събиране на присъдената от СРС по гр.д. № 21914/2020 г. издръжка
следваща се в полза на малолетното дете – К. П. издръжка, както и да представлява същото,
като извършва всякакви процесуални действия по образуваното изпълнително дело. За така
очертаната услуга е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 600,00 лв., за което е отразено, че е било заплатено от клиента в брой при подписването
на договора.
С Постановление за образуване от 23.07.2021 г. ЧСИ-С. А. е образувала срещу ИВ.
Й. П., въз основа отправената до нея и описана по-горе молба изпълнително дело с №
20219190400385 за събиране на ежемесечна издръжка присъдена в полза на малолетното
дете – К. П., в т.ч. и такава в размер на 400,00 лв. следваща се за м. юли 2021 г. От съдебния
изпълнител са начислени за събиране такси, както следва : 24 лв. с ДДС за образуване на
изпълнителното дело; 6,00 лв. за извършване на справка за имущественото състояние на
длъжника; 12 лв. с вкл. ДДС за изпращане на призовка по пощата; 36 лв. с ДДС за налагане
на два запора на банкови сметки; 2,50 лв. – справка в БНБ, 5,85 лв. – пощенски разходи;
както и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 120,48 лв. с ДДС.
На 28.07.2021 г. ЧСИ е изпратил два броя запорни съобщения до „Ю.Б.“ АД и до
„Т.Б.“ АД за налагане на запори върху всички банкови сметки на длъжника по изпълнението
- ИВ. Й. П. до размер на сумата от 1 213,05 лв.
С изпратена ПДИ с изх. № 6021/28.07.2021 г. длъжникът по изпълнението – И.П. е
известен от ЧСИ по образуваното изпълнително дело № 20219190400385 за факта на
неговото образуване, както и че задължението му към момента на изпращане на поканата
възлиза на сумата от 1 213,05 лв. от които : главница – 400 лв. представляваща дължима
издръжка за м. юли 2021 г.; законна лихва в размер на 1,11 лв. за периода от 01.08.2021 г. до
11.08.2021 г., 600 лв. – разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатско
възнаграждение, 5,00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 206,94 лв. –
такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ /същите са индивидуализирани подробно по
основание и размер в съдържанието на поканата/. Съгласно известие за доставяне е видно,
че поканата е успешно връчена на адресата й на 02.08.2021 г.
На същата дата – 02.08.2021 г. длъжникът по изпълнението – И.П. е опонирал, че не
е дал повод за завеждане на делото, като в пределите на м. юли 2021 г. П. бил изпълнил
надлежно задължението си към малолетното дете, като превел за получаване, чрез неговата
майка сумата в размер от 400,00 лв. чрез оператора на куриерски услуги – ЕКОНТ. Настоява
се, че поради това изпълнителното дело трябвало да бъде прекратено, съответно наложените
в пределите му запори да бъдат вдигнати, съответно да не се предприемат други
изпълнителни мерки спрямо длъжника. Освен това длъжникът е възразил за прекомерност
на определения в изпълнителното производство адвокатски хонорар, съответно е поискал
всички сторени по делото разноски да бъдат понесени от взискателя инициирал
безпричинно изпълнителния процес.
От К. И. П., действащ чрез законния си представител – Л.Х. е депозиран отговор по
подаденото възражение, където е застъпена позицията, че направените от длъжника
оплаквания са неоснователни, а образуваното изпълнително дело няма причини да бъде
прекратявано, съответно разноските по неговото водене трябва да се понесат от неизправния
длъжник.
3
На 11.08.2021 г. ЧСИ-С. А. е постановила, че оставя без уважение искането за
прекратяване на изпълнителното дело, поради отсъствие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК; оставя без уважение възражението за прекомерност на претендирания от взискателя
адвокатски хонорар за процесуалното му представителство по изпълнителното дело; и е
оставя без уважение искането разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени в
тежест на взискателя.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от
ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; разноските по изпълнението.
Подадената жалба е процесуално допустима - подадена е от длъжника по
изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
По отношение произнасянето на ЧСИ свързано с отказа му да прекрати образуваното
пред него изпълнително дело № 20219190400385, настоящата съдебна инстанция намира
следното :
Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са
изрично посочени в закона – чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
В случая предмета на изпълнителното дело е парично задължение за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от СК, което задължение се характеризира с
периодични изпълнения – месечно плащане на издръжката, считано от датата на подписване
на споразумението по чл. 127, ал. 1 СК до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване.
На първо място трябва да се посочи, че позоваването на жалбоподателят относно
това, че даденото изпълнително дело е било образувано без да са налице основания за това е
напълно неоснователно. Съдебният изпълнител е длъжен да пристъпи към образуване на
изпълнителен процес, когато му се представи редовно издаден изпълнителен титул, като
преди момента на образуването той не може да прави преценка, дали даденото вземане
отразено в представяния му изпълнителен лист е погасено чрез плащане от длъжника.
Преценката, дали е реализирана предпоставката на чл. 433, ал. 1 ГПК се прави на по-късен
етап, а именно при предприето изрично от длъжника позоваване, че е платил дълга си по
изпълнителния лист и представяне на доказателства за този факт от категорията на
очертаните в нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК. В разглежданият случай длъжникът – И.П. се е
позовал, че е обслужил дълга си за месечна издръжка към малолетното му дете за м. юли
2021 г. чрез плащане осъществено чрез системата за разплащания поддържана от оператора
на куриерски услуги „ЕКОНТ“ извършено в полза на майката и законен представител на
детето. В случая няма издадена квитанция от оператора на куриерската услуга, че
изпратената за изплащане сума от 400 лв. – издръжка за м.07.2021 г. е била получена от
адресата й, а удостоверяването извършено от дружеството показва, че изпратената за м. юли
2021 г. издръжка в размер на 400,00 лв. не е изплатена. Важно е да се отбележи, че в случая
изпращането на сумата за получаване от адресата й не е достатъчно за да покрие
фактическия състав необходим за успешното завършване на платежната операция. За да
стане това е необходимо получателя на сумата да удостовери обстоятелството, че тя му е
изплатена. Подобен факт не се е реализирал. Друг съществен момент свързан с реализацията
4
на изпълнението на задължението за издръжка тежащо върху бащата – длъжник П. е
еднозначната уговорка постигната в споразумението по чл. 127, ал. 1 СК е плащането й да
става чрез превод по банкова сметка на майката и законен представител на детето.
Несъобразяването с тази уговорка от длъжника и предприемане на изпълнение чрез
ползването на алтернативни способи е обстоятелство, което е изцяло в риск на платеца, тъй
като плащането извън банков превод изисква нарочно удостоверяване от лицето, в чиято
полза се извършва същото. Какви са съображенията на длъжника да избягва плащането по
уговорения в споразумението е без всякакво значение за потенциалната му отговорност да
не успее да изпълни надлежно и да претърпи принудително събиране на дълга си, още
повече че вземанията за издръжка са от кръга на несеквестируемите такива и наложените
запори върху сметките на законния представител на малолетното дете не могат да лишат
законният представител от правото да се разпорежда със средствата получени на това
основание. Следователно, доколкото няма данни за успешното издължаване от длъжника на
месечната издръжка от 400,00 лв. отнасяща се за м. юли 2021 г., то съвсем правилно
съдебният изпълнител е възприел, че няма надлежно проявило се основание за прекратяване
на изпълнителния процес изводимо от разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Дори обаче
конкретното месечно вземане за издръжка за м. юли 2021 г. да бе погасено от длъжника
успешно, то отново не би настъпило основание за преустановяване на изпълнителния
процес образуван спрямо него, защото изпълнителният лист, които е приведен в изпълнение
касае вземане с периодичен характер пораждащо се ежемесечно и подлежащо на изпълнение
в рамките на съответния месец, което изключва възможността уредена в чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК то да бъде погасено успешно с еднократно плащане. Разбира се макар и да е образувано
изпълнително дело съдебният изпълнител трябва да държи сметка към кои момент
периодичното вземане за месечна издръжка става изискуемо и подлежи на принудително
изпълнение, съответно да не предприема действия по събирането му преди настъпването на
този момент, тъй като до тогава на общо основание длъжникът може да изпълни доброволно
и да представи доказателство за това пред органа по изпълнението. По изложените
аргументи постановеният от съдебният изпълнител отказ да се прекрати изпълнително дело
№ 20219190400385 е съответен на разписните в ГПК процесуални правила, доколкото в него
е съобразена липсата на осъществило се основание от разписните такива в чл. 433, ал. 1
ГПК. Следователно упражнената жалба против постановлението на ЧСИ с тази предметен
обхват се явява неоснователна в тази си част и следва да се остави без уважение.
По отношение произнасянето на ЧСИ свързано с отказа му да намали определеното в
полза на взискателя адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителството по изпълнително дело № 20219190400385, настоящата съдебна
инстанция намира следното :
Най-напред при преглед на материалите по изпълнителното дело се констатира, че
Л.Л.Х. е възложила на адвокат – Р. Ш. да изготви молба и образува изпълнително дело
срещу длъжника – И.П. за събиране на присъдената от СРС по гр.д. № 21914/2020 г.
издръжка следваща се в полза на малолетното дете – К. П. издръжка, както и да
представлява същото, като извършва всякакви процесуални действия по образуваното
изпълнително дело, като за така очертаната услуга е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 600,00 лв., за което е отразено, че е било заплатено от
клиента в брой при подписването на договора.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200,00 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на
процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по
5
изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Адвокатското възнаграждение от тази категория е дължимо в полза на
взискателя в изпълнителното производство тогава, когато липсва погасяване в срока за
доброволно изпълнение. Цитираните разпоредби на чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от НМРАВ са
приложими в различни хипотези на развитие на изпълнителното производство – 1). когато
вземането бъде погасено в срока за доброволно изпълнение (доброволно или в резултат от
посочения в молбата за образуване способ), взискателят има право на разноски за адвокат по
чл. 10, т. 1 от Наредбата; 2). когато изпълнение в срока по чл. 428 ГПК не е налице, защитата
на взискателя ще надхвърли подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. В
този случай вече извършеното действие по подаване на молбата ще изгуби своя относително
обособен характер на процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от Наредбата и ще стане част от
поредицата действия по удовлетворяване на вземането по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредбата. От анализа на съдържанието на сключения договор за правна защита и
съдействие /инкорпориран в пълномощно на лист 6 и 7 от изпълнителното дело/ се
локализира наличие на воля между страните, както за представителство по повод подаване
на молба за образуване на изпълнителен процес, така и за възлагане на процесуално
представителство по хода на изпълнителния процес, което означава, че договореното и
заплатено по силата на така коментирания договор адвокатско възнаграждение е за
възмездяване и на двете услуги поети да бъдат осъществени от адвоката в изпълнителния
процес. Съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ минималният размер на полагащото се адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителен процес възлиза на сумата от 200,00 лв.
Такова възнаграждение очевидно се полага на взискателя, защото процесуалното действие
по представителство свързано с изготвяне и депозиране на молба за образуване на
изпълнителен процес срещу длъжника – И.П. е изпълнено от упълномощения адвокат.
Същественият въпрос е, дали извън това възнаграждение от осъществените в изпълнителния
процес действия по представителство на взискателя може да се направи извод за наличие на
основание за начисляване и на възнаграждение от категорията на чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Отговорът тук следва да бъде отрицателен. Към момента на определяне на
възнаграждението от 600 лв. за адвокатски хонорар, извън действието по депозиране на
молба по чл. 426 ГПК, за което се дължи нарочно самостоятелно възнаграждение по чл. 10,
т. 1 от Наредбата не се открива друго действие дело на процесуалния представител на
взискателя, което да оправдава начисляването на адвокатско възнаграждение по смисъла на
чл. чл. 10, т. 2 от Наредбата. Следователно сумата от 400, 00лв. /разликата над 200,00 до
600,00 лв./ е възложена за плащане, като разход в тежест на длъжника без да има основание
за това. Поради изложеното постановеният от съдебния изпълнител отказ да се намали
определеното в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение за разликата над 200,00 лв.
до 600,00 лв. трябва да бъде отменен, като вместо това се извърши изменение на разноските
полагащи се в развиващия се изпълнителен процес в тази им част.
По отношение произнасянето на ЧСИ свързано с отказа му разноските генерирани по
изпълнителното дело да бъдат възложени на взискателя съдът намира следното :
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК правилото е, че разноските по изпълнението се понасят от
длъжника, като от този процесуален принцип действат три изключения : 1./ делото се
прекрати съгласно чл. 433 освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или 2./ изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя, съответно отменени от съда, и 3/ разноските направени от взискателя са за
изпълнителни способи, които не са приложени. По разглежданото изпълнително дело №
20219190400385 не се наблюдава реализацията, на което и да е било от визираните
изключения относно отговорността на длъжника да репарира разноските в изпълнителния
процес. По тази причина на общо основание начислените такси за образувания
изпълнителен процес трябва да са за сметка на длъжника – П.а, а не за взискателя по делото.
По тези съображения подадената от длъжника – П. жалба срещу постановлението от
6
11.08.2021 г. в частта й отнасяща се до оспорване правилността на произнасянето относно
ревизирането на начислените и възложени в тежест на същия такси по изпълнението се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските:
Всяка от страните в производството е формулирала искане за присъждане на
разноски за участието й, като предвид изхода на спора предизвикан от осъщественото
обжалване, частична основателност, съответно неоснователност на същата, то разноски се
полагат на всяка от страните, като те следва да се разпределят при равни пропорции с оглед
процесуалния резултат от настоящото произнасяне. Сторените от жалбоподателя разноски
възлизат на сумата от 25 лв. – заплатена държавна такса и 450 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, или общо 475 лв. Съобразно изхода на делото жалбоподателят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право да получи половината от тези разноски, а именно
сумата от 237,50 лв. Ответникът по жалбата също доказва извършването на разноски
съставляващи сумата от 600 лв. – заплатен адвокатски хонорар, като съобразно изхода на
делото симетрично също следва да получи присъждане на половината от този си разход, или
сумата от 300 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 09777/10.09.2021 г. по описа на ЧСИ-С. А., с район на
действие СГС, подадена от ИВ. Й. П. - длъжник по изпълнително дело № 20219190400385
Постановление от 11.08.2021 г., в частта му, с която е оставено без уважение възражението
за прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар за процесуалното му
представителство по изпълнителното дело, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ възложеното за плащане върху длъжника по изпълнението - ИВ. Й. П.
адвокатско възнаграждение за извършено процесуално представителство на взискателя по
изпълнително дело № 20219190400385, като го НАМАЛЯВА до сумата от 200,00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 09777/10.09.2021 г. по описа на ЧСИ-С.
А., с район на действие СГС, подадена от ИВ. Й. П. - длъжник по изпълнително дело №
20219190400385 срещу Постановление от 11.08.2021 г., в частите му, с които е оставено без
уважение искането за прекратяване на цитираното изпълнително дело; съответно е оставил
без уважение искането разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени за плащане
от взискателя.
ОСЪЖДА К. И. П., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител –
Л.Л.Х., с ЕГН ********** да заплати в полза на ИВ. Й. П., с ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 237,50 лв. – разноски извършени в пределите на
производството по чл. 435 и сл. ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Й. П., с ЕГН ********** да заплати в полза на К. И. П., с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител – Л.Л.Х., с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 300,00 лв. – разноски извършени в
пределите на производството по чл. 435 и сл. ГПК
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8