Решение по дело №173/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 145 и сл АПК, вр. чл. 39 от ЗЗЛД и чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Е. П. и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

Образувано е по жалба на Р. Б., [населено място] срещу „Н.“ ООД, ЕИК **, [населено място], с която се иска да се отмени отказът на ответника, обективиран в писмен отговор от 09 май 2024г., с който той отказва да предостави „копия на документи, носители на лични данни..“ /л.7/. Иска се да се върне преписката на ответника с указания да се предоставят исканите документи /вж.петитума на л.9 от делото/. В жалбата се твърди, че на 11.04.2024г. жалбоподателката чрез пълномощника и е отправила писмено искане до дружеството като администратор на лични данни, което искане е по чл. 15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и с него е поискала да и бъде предоставена следната информация: какви са целите на обработване на личните и данни; какви са категориите лични данни, които се обработват; кои са получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни. Поискано е също и „копие от личните данни, които са в процес на обработване за периода 27.05.2017г.-04.04.2024г.“ Направено е и допълнително искане - в случай, че между страните има сключени договори за кредит, да бъдат предоставени копия от всички договори, погасителни планове, анекси, декларации, искания, референции и всякакви други документи и съществуваща кореспонденция между страните, движенията на паричните потоци по кредитното досие на Р. Б. и разбивка по пера с кои суми, с какъв произход какво е погасявано, за да се извърши проверка на обработваните лични данни. Твърди се в жалбата, че в получения на 09 май 2024г. отговор, ответникът сочи, че документите по договора за кредит са изпратени на датата на сключването му, а искането за предоставяне на документи на хартиен носител е неоснователно и прекомерно. Жалбоподателката сочи, че е искала информация в структуриран, пригоден за машинно четене формат на електронен адрес, а не е искала документи на хартиен носител. Твърди, че отказът е неправомерен и иска да бъде отменен, като излага доводи, че няма висящо производство по чл. 39 ЗЗЛД през КЗЛД; че между страните има облигационни отношения по договор за заем и ответникът следва да уважи искането и по чл. 37б ЗЗЛД като предостави копия на документи, носители на лични данни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. От пълномощника и е депозирано писмено становище вх.№ 1740/ 27.06.2024г., с което се поддържа жалбата като се обръща внимание, че от администраторът на лични данни не е искан само договора за кредит, а всички документи с лични данни, които той обработва – договори, погасителни планове, анекси, декларации, искания, референции и др., както и кореспонденцията между страните. Твърди се, че искането е единствено, а не поредно и не може да се приеме за прекомерно, както се сочи в отговора. Сочи се, че от КЗЛД има становище, което обаче е от 2013г., много преди да се приеме Регламент 2016/679 и много преди да се постанови решението на СЕС по дело С-487/21г., според което терминът „копие“ не се отнася до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да са пълни. Относно разноските се твърди, че според решение С-438/22Г. на СЕС съдът не е обвързан от минималния размер, посочен в НМРАВ и се иска присъждане на всички разноски и адвокатски хонорар по чл. 38 ал.1 т.2 ЗА, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Ответникът Н. О. с управител И. Х. –С., редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Депозиран е писмен отговор /л.99 и сл./, в който е посочено, че от страна на финансовата институция е предоставена исканата информация изцяло с изключение на исканите копия от всички договори за кредит, тъй като в тази част искането е прекомерно и неоснователно. Твърди се в отговора, че правото на достъп до лични данни не се отъждествява с получаване на копия от документи; предоставянето на документи е само, ако това е задължително, за да може субектът ефективно да упражни предоставените му с ОРЗД права. Твърди се, че в предоставения на лицето формуляр се съдържат всички лични данни, които се обработват и лицето може да направи преценка за законосъобразността на обработването и без да му се предоставят документите. Твърди се, че освен неоснователно, искането е прекомерно, тъй като субектът е получил договора за кредит и сам го е предоставил в хода на исковото производство пред съда като доказателство, както и че субектът има достъп до личните си данни чрез платформата на дружеството, поради което дружеството е осигурило пряк достъп до данните. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 240 лв.

Ответникът е депозирал също така писмена молба вх№ 1703/25.06.24г., с която оспорва жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

След преценка на изложеното в жалбата и като взе предвид доводите на страните, и събраните по делото доказателства, АССм счита жалбата за допустима, като подадена от активно-легитимирана страна и при наличие на правен интерес, тъй като искането на г-жа Б. за получаване на документи /вж.петитума на л.9/ не е удовлетворено. Жалбата е подадена в 14-дневния срок, тъй като писмото е получено на 09 май 2024г. /л.14/, а жалбата е от 16 май 2024г. В писмения отговор не е посочен срок за обжалване, поради което и на осн.чл. 140 АПК жалбата също се счита за подадена в срок. Жалбата е подадена пред родово и местно-компетентния съд, като в чл. 39 ЗЗДЛ не е предвидена специална подсъдност, а се прилага тази по чл. 133 АПК, като подсъдността в случая е спазена. По същество жалбата се явява неоснователна.

По делото се установява, че на 11.04.2024г. /л.37/ г-жа Б. изпраща искане до Н. О. [населено място] като администратор на лични данни по Системата за сигурно електронно връчване. Искането е по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на информация относно това дали личните данни на Б. са обработвани и ако отговорът е положителен какви са целите на обработване; категориите лични данни, които се обработват; кои са получателите и категориите получатели пред които се разкриват тези данни, както и „копие от личните данни, които са в процес на обработване за периода 27.05.2017г.-04.04.2024г.“. Освен горното се искат „копия от всички договори за кредит…, погасителни планове, анекси, общи условия към тях, декларации, искания, референции, всякакви други документи и съществуваща кореспонденция между страните, движения по парични потоци по кредитното досие на Р. Б. и разбивка по пера с кои суми какви задължения са погасявани“ /стр.1-ва от искането/. В края на искането е посочено, че без да се предоставят „носителите на лични данни, заедно със систематизирана информация относно това как се използват данните..“ се препятства възможността за проверка на тяхната законосъобразна обработка /л.38/.

Н. 09.05.2024г. /л.43/ от страна на дружеството е издаден писмено отговор с приложен към него формуляр.Във формуляра за предоставяне на информация по чл. 15 ОРЗД /л.44-л.51/ дружеството е потвърдило, че обработва личните данни на Р. Р. Б.; посочило е, че има сключен договор за кредит, във връзка с който има висящо съдебно производство по гр.д. №53/24г. по описа на РС-[област] и е направено извлечение от регистрите с личните данни. Във формуляра са посочени целите на обработване, срока и др.обстоятелства.

В писмения отговор е посочено, че правото на достъп до лични данни не включва получаване на копия от документи, създавани и/или съхранявани от администратора на личните данни, поради което няма тъждество между заявеното искане за предоставяне на „екземпляри“ от всички документи и правото на достъп до лични данни по Регламента. Посочено е, че финансовата институция е предоставила заем [рег. номер]. като договорът е изпратен на жалбоподателката заедно с общите условия и европейския формуляр, на електронната поща на 20.09.2023г. Посочено е в отговора, че с искова молба от 17.01.2024г. до РС-[област] е поискано обявяване на нищожност на някои клаузи от договора, за което е образувано гр.д. №53/24г. и договора с общите условия са представени по делото от Б. като доказателство. В отговора се сочи още, че искането за предоставяне на хартиен носител на тези документи е явно неоснователно и прекомерно и на осн. чл. 12 пар.5 т.“б“ от Регламент 2016/679 вр.чл. 53 ал.4 т.2 ЗЗЛД е отказано предоставянето им.

От доказателствата се установява, че г-жа Б. е кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен на 20.09.23г. /л.69 и сл./, по силата на който договор получава от Н. О. [област] заем в размер [рег. номер]. Към договора има общи условия /л.74 и сл./. Н. 16.01.2024г. Р. Б. подава искова молба срещу Н. О. /л.66 и сл./, с която иска обявяване нищожност на клаузите за неустойка в договора. Образувано е гр.д.53/24г. по описа на РС- [област]. Предявен е насрещен иск от дружеството, с който се иска обявяване на кредита за предсрочно изискуем и се иска Б. да бъде осъдена да плати на дружеството главницата [рег. номер]. /л.88 и сл./.

По делото не е спорно, че няма висящо производство със същия предмет и страни пред КЗЛД.

Правни изводи.

Съдът счита, че при издаване на писмото от 09 май 2024г. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същото е издадено от администратор на лични данни по см. на пар.1 т.2 Д. З., спазен е едномесечния срок по чл. 12 т.3 от Регламента и е спазена формата по чл. 59 ал.2 АПК. Възраженията на жалбоподатката се концентрират около обстоятелството, че администраторът на лични данни извършва неправилно тълкуване на нейното искане, което не е документите да се предоставят на хартиен носител, а е за предоставяне на копия на лични данни. Твърди се, че искането не е само за данни, съдържащи се в договора за кредит, а искането е за всички лични данни, които администраторът обработва – договори, погасителни планове, декларации, искания, кореспонденция между страните и др. Видно от самото искане, са поискани „документи и информация“, „носители на лични данни“ и „документи, които съдържат лични данни“ /вж.ст.2 от искането/, както и копия на договори за кредит, посагителни планове, анекси и др.документи /вж.стр.1 от искането/.С искането се иска предоставянето на съответния документ заради неговия материален субстрат, като изрично се твърди, че ако не се предоставят „носителите“ на лични данни би се препятствала възможността да се провери тяхната законосъобразна обработка /л.38/. Регламентът задължава администратора да предостави „копия от лични данни“ /чл.15 т.3/, като копието се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа. В този смисъл т.32 от Решение на СЕС по дело С-487/21. В случая, администраторът е предоставил копие на личните данни чрез регистъра и изпращането на формуляра, което е станало в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат. Освен това, е осигурил пряк достъп до личните данни чрез платформата, в която лицето има свой профил, както и е изпратил на електронната поща на лицето договора и общите условия в деня на сключване на договора.

Всъщност, според Съображение 4 от Преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679, правото на защита на личните данни не е абсолютно право и трябва да бъде в равновесие с другите основни права в съответствие с принципа на пропорционалност. Също така, според член 15, параграф 4 от ОРЗД, „правото на получаване на копие… не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица“. А в чл. член 23, параграф 1, б. „и“ от ОРЗД се припомня, че ограничаване на обхвата на задълженията и правата, предвидени по-специално в член 15 от ОРЗД, е възможно, "когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира ... защитата на ... правата и свободите на други лица".

Специално за предоставянето на копия от лични данни, СЕС се е произнесъл в Решение от 4 май 2023г. по дело С-487/21Г. В точка 1 от диспозитива на това решение се сочи, че правото да се получи копие от личните данни, които са в процес на обработка означава, че на субекта трябва да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Посочено е, че това предполага субекта да получи копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с регламента права, като се подчертава, че трябва да се съобразят правата и свободите на третите лица. В случая, на субекта данните са предоставени чрез платформата, която дружеството поддържа, също така чрез формуляра от регистъра, също така на електронен адрес при подписване на договора. Предоставянето на самите документи било на хартия или в електронен вид, не е било задължително, доколкото с формуляра са изпратени личните данни, които са в процес на обработка, а и тези данни вече са били достъпни на субекта на електронната му поща при подписване на договора и чрез системата, която е активна и в която субекта има регистрация. Субектът към момента на искането му, 11.04.24г. е разполагал с тези данни и е могъл ефективно да упражни предоставените му с регламента права.Според чл. 12 пар.5 „б“ от Регламента, когато исканията на субекта са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да откаже да предприеме действия по искането. В случая искането в тази част законосъобразно е счетено за неоснователно и правилно е постановен отказ да се предприемат действия. Искането в тази част е и прекомерно поради това, че субектът е получил документите по кредитното досие при подписване на договора, има достъп до личните си данни чрез платформата и е получил формуляра, който е извлечение от регистъра с личните данни. А последните се явяват транскрипция или реплика на личните данни, съдържащи се в създадените документи, по см. на т.21 от решение по дело С-487/21 на СЕС.

Предвид гореизложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.С оглед изхода на делото и на осн.чл. 143 ал.3 АПК и чл. 24 от НЗПП в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от горното АССм

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 1255/16.05.2024г. на Р. Р. Б., [ЕГН], [населено място] срещу отказ, обективиран в писмо от 09.05.2024г. на „Н.“ ООД, ЕИК **, [населено място] с управител И. Х. –С..

ОСЪЖДА Р. Р. Б., [ЕГН] да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК **, [населено място] с управител И. Х. –С. разноски в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.