|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
06.12.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и шести ноември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
13659 |
по описа за |
2017г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 28.07.2016г. на СРС, 73
състав, постановено по гр.д. № 19357/13г. ,
с което са отхвърлени исковете му по чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД .
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е неправилно
и постановено в нарушение на материалния закон. От представените
доказателства е видно, че ответниците са
признати за собственици на имот, находящ се в гр. **********. Очевидно е, че се касае за номерация на
улицата, а не на апартамент. От приетия нотариален акт се установява, че те са
учредили договорна ипотека по отношение
на имот, находящ се на ул. „**********. Никъде в документите не фигурира ап.11.
Видно от представения протокол на ЕС е, че наследодателят им М.Д., се е подписала в
качеството на собственик на ап.8. На събранието са присъствали всички 9 от 10
собственика като сградата на ул. „**********, не разполага с ап.11. С исковата
молба е представен констативен протокол, от който се установява, че на адрес
ул. „**********, ет.3 по нот. акт № 119/81г. е
идентичен с ап.№ 8 на същия адрес. Този
протокол е подписан от служители на дружеството и от председател на етажната
собственост. Затова въззивникът счита, че от представените доказателства се
установява, че ответниците са собственици на ап.8 на ул. „**********, вх.1
Затова молят въззивния съд
да отмени обжалваното решението и постанови
друго, с което да уважи предявените
искове.
Ответниците в депозиран
писмен отговор оспорват жалбата.
Третото лице – помагач не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди,че е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено. В
предвидените от закона срокове ответниците са подали възражение. Ищецът твърди,
че последните са собственици и потребител на топлинна енергия за имот-апартамент,
находящ се в гр.София, ул. **********.
Те са ползвали топлинна енергия за периода м.10.2009г. до м.04.2012г. като Н.М. дължи сумата от 1209, 19 лв., а Д.Д. дължи сумата от
3 627, 57 лв., представляващи стойността на ползвана топлинна енергия и лихва за забава
върху нея в размер съответно на 186, 71 лв. и 560, 11 лв. за периода 01.12.2009г.
до 18. 10. 2012г. Съгласно чл.150, ал.1
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. В тези,
действали през процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнася. Ответниците са използвали
доставената топлинна енергия, видно от приложеното извлечение от сметки. На
основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата
на дялово разпределение при наличието на договор, но в настоящия случай такова
не е въведено. Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответниците , че Н.М. дължи сумата от 1209, 19 лв., а Д.Д. дължи сумата от
3 627, 57 лв., представляващи стойността на ползвана топлинна енергия и лихва за забава
върху нея в размер съответно на 186, 71 лв. и 560, 11 лв. за периода
01.12.2009г. до 18. 10. 2012г. Претендира се законната лихва върху главниците от 07.11.2012г.
до окончателното й изплащане, разноски по делото.
От представените извлечение от сметка, данъчни фактури и дялово
разпределение за исковия период се установява, че ответниците са ползвали топлинна енергия на
определена стойност.
Въз основа на заявление от 07.11.2012г.,
депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за исковите суми.
С протокол от 27.06.2002г. етажните собственици от етажната собственост,
където е жилището на ответниците , са избрали третото лице помагач да извършва услугата дялово
разпределение. Сключили са договор на 25.07.2002г. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в
който фигурират името и подписът на наследодателя на ответниците М. Динева.
Видно от удостоверение за наследници № 33/05.10.2009г. е, че ответниците са законни наследници на М.Д..
Не се спори, че с нот. акт №
111/52г. М.В.и А.М.са придобили правото
на собственост върху апартамент, находящ
се на трети етаж в съпритежателски дом в гр. София, ул. „********** на основание
договор за покупко- продажба.
Безспорно е, че с нот. акт № 119/03.02.1981г. М.Д. и Д.Д. са признати за
собственици при равни квоти върху горния имот.
С нот.
акт № 142/11.08.2005г. ответниците са
учредили договорна ипотека върху същия имот.
С констативен протокол от
17.10.2012г. е установено, че апартамент на трети етаж на ул. „*******по нот. акт № 119/81г. е
идентичен к ап.8 във вх.1 на ул. „********** и за него има аб. № 113415.
Приети
са общи условия, действали през исковия период.
В отговори по исковата молба ответниците оспорват исковете. Твърдят, че не са потребители на топлинна
енергия и не са в договорни отношения с
ищеца. Представените по делото нотариални актове, които оспорват по смисъла
на чл.183 от ГПК, не посочват номер на
апартамент, който да се индивидуализира като тяхна собственост. И не може да
бъде основание за задължаването им. В исковата молба не е посочен номер на
апартамент, до който е доставяна топлинна енергия. Те нямат качеството на
потребители като собственици на ап. № 8, нито на самостоятелно основание на
подадена от нея молба- декларация за откриване на партида па аб. №
113415 на тяхно име. Твърдят че процесният имот, находящ се на ул. „**********,
ет.3, ап.8 и този, за който се твърди, че е
тяхна собственост, съобразно приложените нотариални актове са два
различни имота с два различни адреса. Твърдят, че по делото не е представена молба – декларация за откриване
на партида за процесния имот на името на някой от тях. Не оспорват твърдяното
от ищеца количество топлоенергия, доставена до адреса, не оспорват начина на
нейното осчетоводяване нито размера на начислените лихви. Твърдят, че
представения по делото констативен протокол е неистински и оспорват
автентичността му. Той не е подписан от Н.М.. Считат, че ищецът няма вземане за
услугата дялово разпределение и лихва за забава върху нея. Поддържат, че са
извършили плащане от 450 лв. по аб. № 113415 и с него
следва да се редуцират начислените суми по пера. Правят възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на сумата за м. 10.2009г.
Правят довод, че направеното възражение
за прихващане от ищеца със сумите, които им се дължат по изравнителните сметки
в размер на 332, 30 лв. е нищожно, тъй като е направено съгласно Общите
условия, а те противоречат на закона. Липсва изявление, насочено към тях, а и е прихванато със задължения извън исковия период. Считат, че чрез
механизма на общите условия и неясни непрозрачни компоненти, ползвани за
формиране на суми за сградна инсталация ищецът е прехвърлил стойността на
недоставена и непотребена от тях топлоенергия.
Формирането на сумата представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Н. М.поддържа, че не живее в имота.
Към отговорите на исковата
молба е представен фискален бон за платена сума по аб.
№ 113415 в размер на 450 лв.
Техническата експертиза,
основна и допълнителни, е посочила потребеното
количество ТЕ за сградата и за конкретния имот, как се отчита изразходваната
топлинна енергия по общия топломер. Приспаднати са технологичните разходи. Индивидуални отчети са изготвяни въз основа
на отчет на 4бр. индивидуални разпределители, а за БГВ въз основа на отчет на
един водомер, но начисленията са за пет лица. ТЕ за сградна инсталация е
начислявана върху пълния отопляем обем на имота. Дяловото разпределение е извършвано за аб. № 113415. Дяловото разпределение е извършвано съгласно
нормативните разпоредби. За абоната са фактурирани прогнозно 4 805, 80 лв.
като вещото лице е дало сумите по отдели пера. Титуляр на абонатния номер е Д.Д.. Сумата за връщане
за исковия период е 332, 28 лв. намалена със сумата за доплащане от 21,
79 лв. или остават дължими на абоната 310,
49лв. Има само една окончателната изравнителна сметка, данните от която се
отразяват в счетоводството на ищеца. За периода
м.05.2011г. до м.04.2012г. е
изготвена една изравнителна сметка, данните от която са въведени в
информационната система на ищеца и
сумата от 49, 60 в. за връщане на абоната фигурира в нея и е взета
предвид при формиране на задължението на абоната.
Съдебно – счетоводната
експертиза е посочила размера на
неплатената ТЕ и тя е 4 765, 38 лв.
към нея са добавени 71, 40 лв. такса за дялово разпределение. С направени
корекции за възстановяване са погасени
задължения отпреди процесния период. Лихвата за забава върху 4 765,
38 лв. е 731, 10лв. Върху главницата от
71, 40 лв. тя е 15.72лв. Вещото лице е установило плащането от 450 лв. като с
тази сума е намалило задължението за лихвата за забава и тя е в размер на
508,49 лв.
Съдът възприема заключенията
като компетентни и безпристрастни.
В хода на процеса са събрани
и други писмени доказателства.
Районният съд е отхвърлил исковете.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искът по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД е специален установителен иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в
заповедното производство е оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът иска да
постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като
изпълнителен титул за събиране на вземането му. Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на
иска, а която съдът следи служебно. Той винаги е налице, когато длъжникът е оспорил вземането като е предявил
възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от заповедното производство е, че Н.
М. и Д. Д. са подали възражения в
законоустановения срок. Поради което за
„Т.С.“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. / Р № 89/02.06.2011г.
по т.д. № 649/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г.,
ІІ то. на ВКС, Р № 171/ 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС/.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от основанията,
посочени в жалбата- чл.269 от ГПК.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
Спорен е въпросът дали
ответниците са собственици на ап.8,
находящ се ул. „**********, ет.3, гр. София и дали той е идентичен с посочения
в исковата молба. Анализът на
приложените писмени доказателства- трите
нотариални акта от 1952г., 1981г.
и 2005г. , установяват идентичност на имота по тях с оглед неговите съседи. Той се намира в гр. София, ул. „**********.
Видно от протокола от общото събрание на
ЕС на този адрес е, че срещу цифрата 08 във втората колона/ тъй като в
първата колона е поредния номер/ стои
името на М.Д., наследодател на ответниците, и нейния подпис. Срещу него е
посочен и абонатния номер, за който не се оспорва от Н. М. и Д.Д., че е
за техния имот и че по него извършват плащания. От техническата експертиза се
установява, че титуляр по този абонатен номер е Д. Д.. Съдът приема, че в таблицата към протокола
цифрата 08 се отнася за апартамент. За да приеме, че ответниците са собственици
на ап.8 съдът взе предвид и документите
за главен отчет, които са подписани от
абоната и не са оспорени от Н. М. и Д. Д.. Те се отнасят за ап.8.
Протоколът от Общото събрание не е оспорен
от тях по реда на чл.193 от ГПК, поради което следва да се счита за
истински частен свидетелстващ документ.
При преценка на всички писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност се налага
изводът, че ответниците в спора са
собственици на ап.8, находящ се в гр. ********** и за който е доставяна
топлинна енергия, чието количество и нейното осчетоводяване не оспорват. Квотите в съсобствеността са ¾ за Д. Д.
и ¼ за Н. М.. Първият притежава ½ ид.ч.
на собствено основание и 1/ 4 ид.ч. от имота по
наследството от М.Д.. Н. М. е
съсобственик само на основание
наследствено правоприемство.
С оглед на изложеното по
същество съдът намира, че между страните е сключен договор за доставка на
топлинна енергия, който е бил валиден към исковия период. Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/
потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или
топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди.
Съгласно чл.106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно пар.1, т.42/отм/ от ДР на ЗЕ
потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно
пар.1, т.2а от ЗР на ЗЕ и измененията на чл.153, ал.1 от ЗЕ в сила от
17.07.2012г. собственикът или титулярът на вещно
право на ползване е клиент на топлинна енергия. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване, присъединени към
абонатната станция са длъжни да заплащат цена на топлинната енергия. В
цитираните две законови норми ясно се сочи, че
собственикът на топлоснабден имот дължи
заплащане на топлинна енергия без значение дали ползва фактически топлоснабдения имот. В смисъла на горните легални
определения ответниците имат качеството
на потребители на топлинна енергия като не се спори, че са съсобственици на топлоснабденото процесно жилище при посочените по – горе квоти.
Съгласно
чл.150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, одобрени от КЕВР. На основание
чл.54 от ОУ от 2002г. , чл.67 от ОУ от 2005г. и чл.69 от ОУ от 2008г. те са задължителни за всички
потребители и от влизането им в
сила се счита, че ги обвързват. Въззивниците не са
възразили срещу Общите условия, поради което следва да се считат обвързани от тях. Облигационното
отношение между страните се презумира от закона, без да е необходимо подаването
на заявление- декларация. Тя не е основание за възникване на облигационното
правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р № 35 /21.02.2014г. по гр.д.
№ 3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В действащия Закон за енергетиката/ЗЕ/ е предвиден начина
на определяне на количеството потребена
топлинна енергия. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя
компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост,
които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са
топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно
чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда – етажна
собственост, които са прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. От
доказателствата по делото се установява,
че в сградата – етажна собственост,
където се намира жилището на ответниците има въведено дялово разпределение. От
приетата техническа експертиза е видно, че в имота се ползва
топлинна енергия за отопление на имота, за БГВ и за сградна инсталация. Според
техническата експертиза тя е на стойност 4 805, 80лв. От тази сума трябва
да се приспадне такава за връщане на абоната след изготвени изравнителни
сметки, а именно 360,09лв. С нея не следва да се извършва прихващане със стари
задължения на потребителя извън исковия период. Или остава дължима сумата от
4445, 71 лв. Исковете по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД са основателни общо
за този размер. От нея всеки един от ответниците дължи стойност на топлинна енергия съобразно квотата им в съсобствеността. Или Д. Д. има задължение към жалбоподателя от
3334, 28лв., а Н. М. – 1111, 43лв.
Неоснователно е направеното
възражение за изтекла погасителна давност за месец октомври 2009г., доколкото
това вземане е станало изискуемо през месец декември 2009г., а заявлението е
подадено в съда на 07.11.2012г.
По исковете по чл.86, ал.1
от ЗЗД.
При неточно изпълнение на парично задължение във времево отношение кредиторът има право на
вземане срещу длъжника в размер на законната лихва. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2008г.
купувачът заплаща стойността на топлинната енергия в 30дневен срок след датата на издаване на
съобщението за дължимата сума. По делото не се спори, че за исковия период
ответниците не са погасили задълженията си в този срок, поради което след изтичането
му са изпаднали в забава. Д. Д. дължи
мораторна лихва от 381, 37лв., а Н. М. от 127, 12лв. като е съобразено
плащането от 450 лв., от което
погасената лихва за забава е 238, 33лв. Мораторната лихва е опредена от
съда по реда на чл.162 от ГПК.
Поради изложеното обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в
която са отхвърлени исковете за главница за Д. Д. над сумата от 3334, 28 лв. и
за лихва за забава над сумата от 381, 37 лв. и по отношение на Н. М. над сумата
от 1111, 43 лв. и над 127, 12лв., както
и в частта, в която в полза на Д. Д. са
присъдени разноски пред СРС за сумата от
500 лв. , тъй като по делото няма данни той да е заплатил такъв разход за
адвокатско възнаграждение. Решението
трябва да се отмени в частта, в която в полза на Н. М. са присъдени разноски пред СРС за сумата над 56, 36 лв. В останалата част решението следва
да се потвърди.
В тежест на Н М. е да
заплати на ищеца разноски пред СРС в размер на 377, 38лв., в заповедното
производство от 46, 95лв. и пред СГС-54, 73лв.
В тежест на Д. Д. е да
заплати на ищеца разноски пред СРС в размер на 1133, 03лв., в заповедното
производство от 140, 86лв. и пред СГС-164, 19 лв.
В тежест на „Т.С.“ ЕАД е да
заплати на Н. М.и Д. Д. разноски пред СГС по 45, 09 лв.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение
от 28.07.2016г. на СРС, 73 състав,
постановено по гр.д. № 19357/13г. , с
което са отхвърлени исковете
по чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД по отношение на Д.Д. за сумата от 3334,
28 лв. и по чл.422 във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 381, 37лв. и по отношение на Н. М.искът
по чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД за сумата от 1111, 43лв. и този по чл.422 във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 127, 12лв. както и в частта, в която в полза на Н. М.са присъдени
разноски пред СРС за сумата над 56, 36 лв., а на Д. Динчев такива в размер на
500 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. А.Д., ЕГН **********,*** дължи на „Т.С.“
ЕАД, *** сумата от 3334, 28 лв. / три
хиляди триста тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ на
основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, представляваща стойност на топлинна енергия за периода
м.10.2009г. до м.04.2012г., в едно със законната лихва върху нея, считано от
07.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и 381, 37лв./ триста осемдесет
и един лев и тридесет и седем стотинки/ лихва за забава на основание чл.422 във
вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 01.12.2009г. до 18.10.2012г.
ОСЪЖДА Д. А.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата от 1133, 03лв. / хиляда сто тридесет
и три лева и три стотинки/ разноски по делото пред СРС, 140, 86 лв. / сто и
четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки/ разноски в заповедното производство и 164, 19 лв. /
сто шестдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ разноски по делото пред
СГС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А.М.,
ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:***, кантора 210 чрез адв. П. М., че
дължи на Т.С.“ ЕАД, *** сумата от
1111, 43 лв. / хиляда сто и
единадесет лева и четиридесет и
три стотинки/ на основание по
чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, представляваща стойност на топлинна енергия за периода
м.10.2009г. до м.04.2012г., в едно със законната лихва върху нея, считано от
07.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и 127, 12лв./ сто двадесет и
седем лева и дванадесет стотинки/ лихва за забава на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 01.12.2009г. до 18.10.2012г.
ОСЪЖДА Н. А.М.,
ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:***, кантора 210 чрез адв. П. М.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата от 377, 68 лв. / триста седемдесет и
седем лева и шестдесет и осем стотинки/ разноски по делото пред СРС, 46, 95лв. / четиридесет и шест лева
и деветдесет и пет стотинки/ разноски по заповедното производство и 54, 73 лв.
/ петдесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки/ разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, *** да заплати на Д. А.Д., ЕГН **********,***
и Н. А.М., ЕГН **********,*** и
двамата със съдебен адрес:***, кантора
210 чрез адв. П. М. по 45, 09 лв. / четиридесет и пет лева и
девет стотинки/ разноски по делото пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието
на трето лице- помагач.
Решението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|