Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1786 23.10.2023
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина
Матеева адм. дело № 1335 по описа за 2023год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на ЕТ
„Т.-В.Т.“, ЕИК: *********, адрес: ****представлявано от В.Т., чрез адв. К.Т. ***,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-139-0117441/20.03.2023 год., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив, потвърдена с Решение № 104/21.04.2023 год., постановено
от С.И.Ш.- Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
По подробно изложени
съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена
процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.Поддържа се ,че към
момента на подаване на жалбата не е издадено наказателно постановление,а
горното обстоятелство лишава страната от възможността ,предоставена му от
чл.187,ал.4 от ЗДДС,а освен това не е налице никаква щета за бюджета.Претендират
се разноски по производството.
Ответникът –Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа,че следва да се
потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Представя писмено становище
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената
заповед,потвърдена с Решение на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГДФК в ЦУ на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в
14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 11.05.2023г. Видно
от печата върху жалбата е ,че е подадена в ТД на НАП Пловдив на 19.05.2023г.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна
мярка –„запечатване на обект“, която
съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е допустима.
От фактическа страна се установява следното.
От представената административна преписка се
установява,а и относно фактите спор между страните не е налице, че на 08.03.2023
г. е извършена контролна покупка на 1 бр.кошница с цветя на стойност 10,00
лева, заплатени в брой от проверяващия екип, преди легитимация, на лицето
работещо в обекта, като за продажбата не е издадена фискална касова бележка от
въведеното в обекта фискално устройство - модел „ДАТЕКС ДП 50Х“ с рег.Х»
ДТ780140 и ФП 02780140, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Нарушението се обосновава от изведен дневен финансов
„X“ отчет от ФУ, изготвен опис на паричните средства.
Извършеното нарушение е довело до неотразяване на
приходи.
Резултатите от проверката
са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА ПИП №
0117441/08.03.2023 г.на търговски обект
по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион за цветя, находящ се на адрес:
гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“ , пазар „Тракия 1“ и стопанисван от ЕТ„Т.-В.Т.“, ЕИК –
*********. Констатирано е нарушение на
разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба .№Н-18/1 3.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал. I от ЗДДС
Последвало е издаването на процесната Заповед
ФК-139-0117441/20.03.2023 г., издадена на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС от
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект - павилион за цветя, находящ се на адрес:
гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, пазар „Тракия 1“ и стопанисван от ЕТ„Т.-В.Т.“, ЕИК -
*********, като е постановена забрана за достъп до обекта за срок от 14 /
четиринадесет / дни
Заповедта е обжалвана пред Директор
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП,който със свое Решение №
ГДФК - 104 от 21.04.2023 год. я потвърждава.
В представено писмено
становище ответникът,чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.А.,заявява,че на дружеството
-жалбоподател са издадени 2 броя НП ,едното за нарушение на чл.33,ал.1 от Н-ба Н-18
от 2006г. на МФ/касова разлика/,което е връчено на дружеството на 26.06.2023г.
и не обжалвано и санкцията по същото е заплатена и още едно НП за извършено
нарушение по чл.3,ал.1 от Наредба Н-18 от 2006г. на МФ на дружеството
жалбоподател е наложена санкцията по чл.185,ал.1 от ЗДДС/неиздаване на касова
бележка/ с № 722535-F699584 от 29.08.2023г.,което е връчено на 14.09.2023г.
на ЕТ„Т.-В.Т.“.Казаното НП не е обжалвано и санкцията по него е заплатена
доброволно,като издадената ЗНПАМ не е изпълнена
поради заплащане на наложената санкция.
При така установените факти
съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и са налице основания
за нейната отмяна.
Съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт
следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и правомощията
предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.20020г и Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите .
Оспореният административен
акт е издаден в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от
орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна
норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа
фактическите основания,изложени и в Протокола за извършена проверка,съдържа и
правните основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е
спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,издаден по
установения ред за продажба,като е нарушен състава на чл.3,ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС
.
Безспорно се установява ,че
дружеството-жалбоподател не е издало съответен документ за продажба по реда на
чл.118 от ЗДДС, на 1 брой кошница с цветя на стойност 10,00 лева.Горното
правилно е квалифицирано като нарушение на чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр.с чл.118,ал.1 от ЗДДС.
Независимо от
гореизложеното,съдът намира , че оспорената заповед е издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и не съответства на целта
на закона. Като съображенията в тази насока са следните.
Принудителната
административна мярка по аргумент от чл. 193, ал. 1 ЗДДС, следва да отговаря на
целите посочени в чл. 22 ЗАНН – принудителна административна мярка може да се
приложи само за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Мярката не представлява административно наказание. В същото време,
административните органи следва да спазват установения в чл. 6 от АПК принцип
на съразмерност при прилагането на мерки и санкции по реда на този кодекс. В
тази връзка органът следва да извърши преценка на всички факти и обстоятелства
от значение за случая и е длъжен да изложи конкретни мотиви, въз основа на
които да се извърши преценка дали законосъобразно е наложена мярката и е
определен срокът, като съществен елемент. Безпротиворечива е практиката на ВАС,
обективирана и в Решение № 1216 от 9.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2021
г., I о., Решение № 1050 от 4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2021 г., VIII
о., Решение № 998 от 3.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2021 г., I о. и др.,
че изложени общо формулирани изявления по отношение на срока на мярката, които
нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно
целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени
отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от
осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване
възможността за извършване на ново нарушение, не отговарят на изискването за
мотивираност на заповедта в тази част и са основание за отмяна на
административния акт.
В конкретния случай е
посочено само най-общо, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното
и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в
обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от търговеца. Посочено е, че целта на тази ПАМ е промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, с индиректният – недопускане на вреда за фиска.
Посочено е, че по тези мотиви е определена продължителността на срока на
мярката.
Настоящият състав намира, че
изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока са абстрактни и
общо формулирани, без да засягат конкретиката на случая и без да са обсъдени
релевираните възражения от жалбоподателя.Сочи се ,че характера на дейността на търговеца-продажба
на цветя,букети,саксии на един от големите пролетни празници-деня на
жената,08.03 и неиздаването на съответен документ за всяка продажба, навеждат
на извод ,че с поведението си дружеството накърнява съществено обществения
интерес и фискалната политика на държавата. В
тази връзка липсват каквито и да било мотиви, след като продажбите са за този конкретен
ден, защо срокът на мярката се определя на 14-дни. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви,
свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е
установено нарушението, а изложените формални такива са и необосновани, не може
да се приеме че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран.
При издаването на заповедта за налагане на ПАМ следва императивно да се спазва
принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК, като правилото е,
че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.Не би могло да
се приеме,че са налице конкретни мотиви за конкретния случай и при общоприетото
от данъчните органи посочване на местоположението на обекта-разположен в
гр.Пловдив и на място-пазара в ЖК „Тракия“,с голям човекопоток и т.н.
Само формално,
административният орган се е позовал на наличието на бланкетно и общо
формулиран обществен интерес от налагането. В случая съразмерността на мярката,
преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени
интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането не е
обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
По изложените съображения,
настоящият състав намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен
– издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
от гледна точка на неговото мотивиране, в отклонение от целта на закона и при
нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7,
ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на делото, на
основание чл. 143, ал. 1 АПК, жалбоподателят има прав на направените от него
разноски в размер на 550 лева, от които 50 лв. – платена държавна такса и 500
лв. – платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие от 15.05.2023 г., който размер не е оспорен от ответника.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на ЕТ „Т.-В.Т.“, ЕИК: *********, адрес: ****представлявано от В.Т., чрез
адв. К.Т. ***, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-139-0117441/20.03.2023
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив, потвърдена
с Решение № 104/21.04.2023 год., постановено от С.И.Ш.- Директор на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „Т.-В.Т.“,
ЕИК: *********, адрес: ****представлявано от В.Т., чрез адв. К.Т. ***,разноски
по делото в размер на 550/петстотин и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: