Р Е Ш Е Н И Е
Номер 167 20.11.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На седми ноември
2023 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 200 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 197, ал. 2 във вр. с чл. 121 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано
е по жалба от Е.Й.Х.-А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Ц. Н. И. срещу
Решение № 187/06.10.2023 г. на Директор на ТД на НАП –Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх. № С230025-023-0002552/25.09.2023 г. издадено от М. Д.-старши публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище, издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
В жалбата се сочи противоречие на обжалваното решение със закона като в случая,
въпреки направеното възражение, административният орган не извършил проверка на
фактите, относими към направения извод за затрудняване събирането на вземането.
Твърди се, че жалбоподателката като физическо лице декларирала парични
средства, които били достатъчни за покриване на цялото й задължение, както и че
към момента била заплатила всичките си данъчни задължения – факти, които
оборвали презумпцията за затруднения при събирането на вземанията към нея. Моли
за отмяна на решението. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от
своя процесуален пълномощник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на
решението като незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата –
Директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр.
Варна, се представлява по делото от ю.. С., която оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Заявява, че обжалваното решение
е издадено съобразно законовите изисквания и са налице доказателства за
наличието на предпоставките по чл. 121 ДОПК за
налагане на обезпечителните мерки. Изтъква, че както в искането на органа по
приходите, така и в постановлението на публичния изпълнител, и в обжалваното
решение са изложени мотиви за налагане на предварителните обезпечителни
мерки/ПОМ/. Посочва, че и тогава и понастоящем е налице обезпечителна нужда,
тъй като лицето има задължения, които не може да покрие с имущество или по друг
начин, предвид факта, че не се е възползвало от възможността да предложи замяна
на обезпечение или банкова гаранция. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
След преценка на становищата
на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени
следните факти:
Жалбоподателката
е атакувала по административен ред Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С230025-023-0002552/25.09.2023 година. В хода на
производството е било установено, че срещу
жалбоподателката има започната ревизия възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000323001934-020-001/05.04.2023 година. Срокът за извършване на
ревизията е 05.09.2023 година. Ревизиращият екип е достигнал до предположение,
че ревизията ще завърши с резултат данък за внасяне както следва: данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 14 659,00 лв. главница
и 8384,48 лв. лихва или общ размер на задълженията - 23 043,48 лв. Извършено е
проучване на имущественото състояние на жалбоподателката и въз основа на това,
ревизиращия екип е достигнал до извода, че ако бъдат извършени сделки и
действия с имуществото на лицето, събирането на задълженията ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Въз основа на изложеното Миглена Петкова Григорова-Никифорова
- гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Варна е издала Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р- 03000323001934-039-001/19.09.2023
година. Искането е разгледано от М. Д.- старши публичен изпълнител при ТД на
НАП Варна, офис Търговище, която го е преценила за основателно и е издала
обжалваното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.
№ С230025-023-0002552/25.09.2023 г., с което е наложила запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги на жалбоподателя в следите банки: ТБ доставчик на
платежни услуги Първа инвестиционна банка за сумата от 23 043,48 лв. ТБ доставчик
на платежни услуги Обединена българска банка за сумата от 23 043,48 лв.; и ТБ доставчик
на платежни услуги Централна кооперативна банка за сумата от 23 043,48 лв.,
Видно
от обжалвания акт е прието, че е издадено постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С230025-023-0002552/25.09.2023 г. е съобразено с изискванията на чл. 121 от ДОПК
и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, както и наличието на правно
основание. Съгласно чл. 121, ал.1 ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването
на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Прието е, че посочените в тази разпоредба две
условия са изпълнени. Има започнала ревизия срещу жалбоподателката, възложена
със ЗВР № Р- 03000323001934-020-001/05.04.2023 година. Ревизията все още не е
завършила. Изпълнено е и второто изискване, а именно - направено е мотивирано искане
от органа по приходите за налагане на предварителни обезпечителни мерки. В
искането са посочени мотиви за това, че ще е невъзможно или ще се затрудни
значително събирането на евентуалните задължения, ако лицето се разпореди с
имуществото си. Въз основа на това искане публичният изпълнител, действайки в
условията на обвързана компетентност е издал обжалваното постановление.
Постановлението е мотивирано. Публичният изпълнител е посочил, че събирането на
евентуалните задължения ще е невъзможно или значително ще се затрудни. Този
извод е направил на основа представените към искането справки и собствен анализ
на имущественото състояние на длъжника. Достигнал е до извод, че обичайния размер
на паричните постъпления е недостатъчен за покриване на очакваните задължения.
Евентуалните задължения са в особено големи размери - 23 043,48 лв. На следващо
място, при разпореждане с имуществото значително ще се затрудни събирането на
евентуалните задължения. Този извод следва от извършена справка на имуществото
с което жалбоподателката разполага, а именно: от справка на имущественото
състояние на жалбоподателя е видно, че към настоящи момент жалбоподателката
няма действащ трудов договор. Няма МПС, плавателни средства и въздухоплавателни
средства. От справка от приложение за отдалечен достъп ПП „Икар-имотен регистър“
е установено, че лицето няма недвижимо имущество. Имущество се установява от
справка по декларация от чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти. От тази справка се установяват следните недвижими имоти: 0,50 ид. част
от земя в с. Великденче: 0.50 ид. част от земя и сграда в гр. Омуртаг, ул.
„Аспарух“ № 10; 0,50 ид. част от земя и сграда в гр. Омуртаг, ул. „Църковна“ и
0,50 ид. част от сграда в гр. Омуртаг, ул. „Генералска“ № 28, вх. Б, ет. 4, ап.
26, който е и нейно основно жилище. Общата данъчна оценка на тези имоти е в
размер на 16 015,40 лв. (от които тя притежава 0,50 ид. част). Прието е, че
тези имоти са недостатъчни за покриване на размера на евентуалното задължение. От
справка в ТР е видно, че жалбоподателката е управител и едноличен собственик на
капитала на „Еличка - Омуртаг“ ЕООД. Видно от обявените ГФО за 2018, 2019 и
2020 г. дружеството е приключило финансовите години с финансова загуба - 5000
лв. през 2018 г., 4000 лв. през 2019 г. и 1000лв. през 2020 г. От 2021 г. го настоящия
момент дружеството не е извършвало дейност, съгласно подадено заявление ГЗ за
обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т.2 от ЗСч. Следователно жалбоподателката
не получава приходи и от дейността на дружеството си, които да покрият евентуалните
данъчни задължения. По данни от ревизиращия екип жалбоподателката разполага с
четири банкови сметки, като запор е наложен върху три от тях - разплащателните.
Във връзка с изпратените запорни съобщения са получени отговори от Централна
кооперативна банка и Обединена българска банка, от които е видно, че лицето не
е клиент на тези банки и запор не е наложен. С оглед на горепосоченото е
прието, че е налице условието, че ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни събирането на евентуалното задължение в размер на 23 043,48 лв. Наложените
обезпечителни мерки не пречат на нормалното функциониране на лицето. В
запорните съобщения изпратени от публичния изпълнител изрично е посочено, какви
суми се запорират и до какъв размер. Освен това в чл. 229 ДОПК е дадена възможност
за разрешение за неотложни плащания, което може да се даде от публичния изпълнител
след подаване на молба и ако молителят отговаря за посочените в ал. 3 на чл.229
от ДОПК условия.
Въз основа на установените
факти след съвкупната преценка на събраните доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение № 187/06.10.2023 г. е постановено от
компетентен орган – директор на ТД на НАП, овластен нормативно съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК,
при което не е налице основанието по чл. 146, т. 1 АПК.
Същото е издадено в рамките на установения от закона - чл. 197, ал. 1 от ДОПК
7-дневен срок за произнасяне. Решението
е издадено в писмена форма и съгласно изискването на чл. 197, ал. 1 ДОПК за
мотивираност в същото са обсъдени наличните по преписката писмени
доказателства, направеното искане от органа по приходите, обжалваното ПНПОМ и
възраженията на жалбоподателката. Обжалвано по административен ред ПНПОМ също е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 121, ал. 2 от ДОПК във
вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, а
именно публичен изпълнител от компетентната ТД на НАП, и съобразно правомощията
му по чл. 167, ал. 1 ДОПК. ПНПОМ е
издадено в съответствие с изискванията на чл. 196, ал. 1 от ДОПК –
в предвидената писмена форма и съдържа регламентираните задължителни реквизити.
Настоящото производство има основание в разпоредбата на чл.197, ал.2 ДОПК,
като в нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК са
разписани предпоставките, при които съдът следва да отмени наложената
обезпечителна мярка, а именно: 1 ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, 2 ако не
съществува изпълнително основание или 3 ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
В настоящия случай наложените обезпечителни мерки са предварителни, т. е. нямат
за цел да обезпечат установени и изискуеми публични вземания, поради което не е
приложимо изискването за наличие на изпълнително основание по смисъла на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
По делото не са ангажирани, нито пред административния орган, нито пред съда,
доказателства за това, че жалбоподателката се е възползвала от възможността да
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, каквато възможност предоставя нормата на чл. 199 от ДОПК.
Ето защо не са налице основанията по чл. 197, ал. 3
предл. 1 и 2 от ДОПК за
отмяна на наложените с решението в обжалваната му част обезпечителни мерки.
Относно третото предложение на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът
следва да обсъди наличието на предпоставките по чл. 121, ал. 1 ДОПК.
Съгласно нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК,
в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите
може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. От обсъдените писмени доказателства следва, че в случая е надлежно
възложена и се извършва ревизия на жалбоподателката и в рамките на ревизията е направено
мотивирано искане за налагане на ПОМ и е издадено Постановление за налагане на
ПОМ. В искането е посочен размера на предполагаемите задължения на лицето. При
предприемане на действия по налагане на ПОМ публичният изпълнител действа в
условията на обвързана компетентност по отношение предполагаемия размер на
задълженията, посочен от органа по приходите в направеното искане. Ето защо
публичният изпълнител няма контролни функции по въпросите за размера на
задължението, установявано в рамките на извършваната ревизия. В изготвеното и
изпратено искане органът по приходите обстойно е мотивирал обезпечителната
нужда, изразяваща се във възможността събирането на подлежащото на установяване
задължение за данъци да се окаже невъзможно или значително да се затрудни, тъй
като лицето няма декларирани трудов договор и получавани доходи, и не притежава
недвижими имоти, а само ид.части. Както публичният изпълнител така и
административният орган, са възприели тези констатации и мотиви в искането и в обжалваното решение са обсъдени наличните
по преписката доказателства, според които по откритите банкови сметки на
задълженото лице не е установено наличието на суми, покриващи размера на
предполагаемото задължение.
В рамките на компетентността
на публичния изпълнител е да прецени наличието на обезпечителна нужда, т. е.
наличието на опасност събирането на задълженията за данъци да се окаже
невъзможно или значително да се затрудни. В случая преценката е направена на
база предполагаемия размер на задълженията и събраните данни за имущественото
състояние на жалбоподателката, като въз основа на същите: липса на собствени
недвижими имоти, на доказани получавани доходи, сключен трудов договор и
наличности по банкови сметки, напълно законосъобразен се явява извода за това,
че ще се затрудни събирането на публичното вземане към ревизираното лице в
посочения предполагаем размер. В съдебното производство не са ангажирани
доказателства, които да установят и гарантират в определена степен възможността
на жалбоподателката да погаси подлежащото на установяване вземане в посочения
му предполагаем размер. Наред с това публичният изпълнител следва да прецени и
условията на чл. 121, ал. 3 от ДОПК,
съгласно който предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност. В случая няма наведени
възражения в този смисъл, но следва да се посочи, че при бъдещо постъпление на
парични суми по банковите сметки на жалбоподателката същата би могла да оперира
с онази част от тях, която надвишава размера на запорираната сума.
Предвид изложеното съдът намира,
че оспореното, с която е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, за
налагане на обезпечителни мерки е издадено в съответствие с процесуалните и
материални изисквания на закона. Ето защо съдът приема, че в случая не са
налице основанията за отмяна на оспорения административен акт по смисъла
на чл. 146 от АПК, включително
и не е налице и нито едно от визираните в чл. 197, ал. 3 ДОПК основания
за отмяна на която и да е от потвърдените с оспореното решение обезпечителни
мерки. Ето защо следва разгледаната жалба да бъде отхвърлена.
По претенцията за разноски –
относно тази претенция следва първо съдът да поясни, че отнасящата се до
отговорността за разноски разпоредба на чл. 161 от ДОПК има
своето систематично място в Глава 19 на Дял
Трети от ДОПК и касае производството
по съдебно обжалване на ревизионния акт - в т. см е и Определение №
3544/20.03.2018 г. по адм. д. № 3319/2018
г. на Първо отделение на ВАС. Настоящото производство е различно от визираното,
поради което за същото не е приложима нормата на чл. 161 от ДОПК,
а субсидиарно приложимата съобразно § 2 от ДР на ДОПК разпоредба
на чл. 143, ал. 2 АПК, съгласно
която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. В случая е налице направена
от ответната страна, представлявана от юрисконсулт, претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към
НЗПП в случая е относима нормата на чл. 24 изр. първо от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
съгласно която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 до 240 лв. Участието на юрисконсулта, представляващ ответната страна по
делото, се е изразило в присъствие в единственото проведено по делото съдебно
заседание и в активно участие в извършените процесуални действия в хода на
съдебното дирене и при устните състезания. Предвид тези данни и с оглед
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
както и с оглед цялостното отхвърляне на оспорването, следва жалбоподателката
да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП – Варна сумата в размер на 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Й.Х.-А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Ц. Н. И. срещу
Решение № 187/06.10.2023 г. на Директор на ТД на НАП –Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки,
издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис-Търговище с изх. №
С230025-023-0002552/25.09.2023г. издадено от М. Д.-старши публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна, офис Търговище за налагане на предварителни обезпечителни
мерки.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 АПК във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК във вр.
с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП Е.Й.Х.-А.,
ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – град Варна, сумата в размер на 100/сто/лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Препис от настоящото решение
да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: