ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16630
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Частно
гражданско дело № 20241110143974 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на А. Д. Н. – длъжник в производството, с която се иска допълване
на определението, с което заповедта е обезсилена, с присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Препис от молбите е връчен на заявителя, който в указания срок е изразил становище за
неоснователност на искането, съответно за намаляване на разноските.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя С.
в.АД, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
В депозираното възражение е направено искане за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение за производството в размер на 200 лв.
С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като
заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Молбата е допустима, а по същество основателна.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с което
делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или
определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги
присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
разпоредбите на чл.247, 248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното
1
производство.
В случая длъжникът е направил разноски за защита по делото в размер на платеното
адвокатско възнаграждение от 200 лв. Разноските са поискани своевременно с подаване на
възражението.
Заявителят е релевирал възражение за прекомерност, което е неоснователно.
В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
редакцията към момента на осъществяване на защитата, не е предвиден ред за определяне
размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в заповедно производство за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на
заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Предвид това, размерът на възнаграждението
следва да се определи по аналогия (арг. от § 1 от ДР към НМРАВ), като се съобразяват и
общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. - размерът му да бъде справедлив и
обоснован. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е по бланка, без изискване за
мотивирането му. При съобразяване характера и сложността на извършеното процесуално
действие по подаване на възражение, най - сходни по обем са действията, посочени в чл. 6, т.
5 от НМРАВ - за изготвянето на книжа и молби, при които размерът на възнаграждението е
200 лв. Няма основания възнаграждението да се присъди в по-нисък размер.
С оглед изложеното, определението следва да бъде допълнено, като заявителят Софийска
вода бъде осъден да заплати на длъжника разноските за адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение от 25.11.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 43974/2024 г. по описа на
СРС, 72-ри състав, като
ОСЪЖДА С. в. АД, ЕИК , с адрес гр.С., Б. п. С., № , сгр., да заплати на А. Д. Н., ЕГН
********** и адрес гр. София, ж.к. З., бл., вх., ет., ап., сумата от 200.00 лева разноски по
делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2