Определение по дело №429/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 86/07.10.2009 г., постановено по гр. д. № 45/2009 г., Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот с идентификатор 40909.108.123 по кадастралната карта на гр. Кърджали, одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, между А. А. Ф., Н. К. К., К. К. Р. и Х. А. Р. – всички от гр. Кърджали. Това решение е влязло в сила. С Решение от 12.02.2010 г. (без номер) по същото дело РС - Кърджали е постановил описания по-горе имот да бъде изнесен на публична продан, като получената от продажбата цена да се раздели между горните съделители при дялове, както следва: 267/478 за А. А. Ф., Ѕ от 211/478 идеални части (105,5/478 идеални части) за Н. К. К. и Ѕ от 211/478 идеални части (105,5/478 идеални чÓсти) общо за К. К. Р. и Х. А. Р..

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от съделителя Х. А. Р. срещу последното посочено решение. Същият, в подадената жалба, твърди, че обжалваният съдебен акт бил постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, което водело до неговата неправилност, а именно – сочи, че за втората фаза на делбеното производство бил призован на адрес, на който не живеел, като в призовката било посочено, че лицето Х. Р. – негова сестра – била отказала да я получи, докато в действителност жалбоподателят нямал сестра с такова име. Съдът дал ход на делото, неправилно приемайки, че Р. е редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил адрес за призоваване, след като повече от един месец е отсъствал от адреса, който е посочил по делото или на който веднъж е бил призован. Въззивният жалбоподател сочи още, че първата призовка по делото, адресирана до него, била връчена на 15.06.2009 г. на К.К.К. – роднина – на адрес, на който Р. никога не бил живял, нито пък призовката му била предадена от К.. Имало освен това оформена призовка, на която било посочено, че жалбоподателят я е получил лично на 23.08.2009 г., относно която Х. Р. твърди, че подписът в нея не бил негов и не бил получавал такава призовка на постоянния си адрес. По делото нямало нито една връчена лично на жалбоподателя по постоянния му адрес призовка или пък съобщение. Въз основа на горните обстоятелства въззивният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора след като Р. бъде надлежно призован за съдебното заседание и доказателствата във втората фаза на делбеното производство бъдат събрани от въззивния съд при негово участие в съдебното производство. Направено е искане за препразпит на вещо лице по допусната в първоинстанционното производство експертиза.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от съответните въззиваеми страни.

Жалбоподателят Х. Р., както и съделителят К. К. Р., редовно и своевременно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не изпращат процесуален представител.

Въззиваемите А. А. Ф. и Н. К. К., също редовно и своевремнно призовани, не се явяват, като вместо тях се явява процесуалният им представител А. И. Н.. Последният счита обжалваното решение за правилно. Сочи, че не са събрани или пък ангажирани доказателства относно това, че споменатият подпис от името на въззивния жалбоподател в адресирана до него призовка не е положен от същия, както и относно другите твърдяни от жалбоподателя обстоятелства. Счита обжалваното решение за правилно и моли настоящата съдебна инстанция да го потвърди.

Въззивният съд, във връзка с подадената въззивна жалба, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото следва да бъде потвърдено като правилно. Във връзка с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, настоящата съдебна инстанция, относно правилността на обжалваното решение, е ограничена от посоченото в жалбата. Поради това и доколкото така постановеното решение по втората фаза на делбата не е в противоречие с импeративни материалноправни разпоредби, настоящото изложение следва да бъде насочено единствено към твърдяното от жалбоподателя Р. процесуално нарушение и – в случай, че такова е налице - евентуалното му отражение върху обжалвания съдебен акт.

Видно от приложеното към възивната жалба и прието от настоящата инстанция като доказателство Удостоверение за родствени връзки с № 000094/26.02.2010 г., издадено от Община Кърджали, въззивният жалбоподател Х. А. Р. с ЕГН *, е с постоянен адрес гр. Кърджали, бул."Б.", №*, вх., "*", *, ап.** като същият е в родствени връзки със следните лица: Д.М. Р. – майка, А. Р. Р. – баща, Р.А.ова Р. с ЕГН * – сестра и А. Х. Р. – син.

В исковата молба против Х. А. Р., намираща се на л. 50-51 в първоинстанционното дело, ответникът Р. е с посочен адрес гр. Кърджали, ул. „М.П. № *

Видно от приложеното по делото (л. 54 от първоинстанционното дело) съобщение от първоинстанционния съд до въззвния жалбоподател по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК с препис от исковата молба, лице с имена К.К.К., посочен като роднина, е получил съобщението на 15.06.2009 г. на адрес гр. Кърджали, ул. „М.П. № * В съобщението изрично са посочени задължението и последиците по чл. 41 от ГПК, а именно - че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, както и че при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. След това делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с Определение № 916/17.07.2009 г. на РС – Кърджали, постановено по същото гражданско дело. Р. е призован за явяване в така насроченото съдебно заседание (на 29.09.2009 г.), съгласно приложената на л. 60 от първоинстанционното дело призовка, връчена лично на адресата на 23.08.2009 г., отново на адрес гр. Кърджали, ул. „М.П. № *

На следващия л. 61 от същото дело е приложена ръкописно написана молба от Х. А. Р. с посочен постоянен адрес гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.**, с искане за отлагане на делото, насрочено за 29.09.2009 г., поради здравословни проблеми на молителя, като на следващия лист 62 от делото е приложен и болничен лист за временна неработоспособност с бланков № 1771408, от 26.09.2009 г., за лицето Х. А. Р. с ЕГН *, с посочен постоянен адрес „КърджалиБ. № **, *, ап.**”.

РС – Кърджали се е произнесъл с решението, с което е допуснал делбата, на 07.10.2009 г. (л. 65-66 от първоинстанционното дело). Видно от приложеното на л. 70 от първоинстанционното дело съобщение до въззивния жалбоподател с приложен към него препис от решението, Р., на 18.10.2009 г., не е намерен на адрес гр. Кърджали, ул. „М.П. № *– в съобщението е отбелязано, че по данни на К.К.К., живущ на адреса, такова лице на същия адрес не живее.

Във връзка с поставена на гореописаното съобщение резолюция от районния съдия до Х. А. Р. е изпратено ново съобщение (л. 73 от първоинстанционното дело) на адрес гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.**. В съобщението, е отбелязано (с дата на отбелязването 25.10.2009 г.), че по данни на Р.Р. (сестра на лицето), то не живее на адреса, като Р. отказва да получи съобщението.

Видно от съобщението на л. 77 от същото дело, Р., на 23.11.2009 г., не е намерен на адрес гр. Кърджали, ул. „М.П. № 4, като в съобщението е отбелязано, че на посочения адрес не живее такова лице.

На следващия л. 78 е приложено съобщение до Х. Р. с посочен в съобщението адрес гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.**, като, видно от същото съобщение, на 15.12.2009 г. Р. не е намерен на този адрес, с отбелязване на това, че Х. Р. – сестра на адресата – отказва да получи съобщението и сочи, че брат й не живее на адреса. На л. 80 от първоинстанционното дело е приложено съобщение до същия адресат, пак с адрес гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.**, с идентично с предходното отбелязване (пак е посочено лице Х. Р. – сестра на адресата, която отказала да получи съобщението) с дата 03.12.2009 г.

На л. 83 от първоинстранционното дело се намира съобщение до Р. за адрес гр. Кърджали, ул. „М.П. № 4, като отново е отбелязано, че по данни К.К.К., живущ на адреса, такова лице на същия адрес не живее; датата, относима към това отбелязване, е 07.12.2009 г.

С Определение № 1515/29.12.2009 г. по същото дело, РС – Кърджали е насрочил открито съдебно заседание (по втора фаза на делбеното производство) за 02.02.2010 г., като изрично е постановено Х. Р. да бъде призован на посочения от него адрес гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.**. Със същото определение районният съд е назначил СТЕ. По делото е налице заключение на вещото лице по споменатата по-горе експертиза. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено по същото дело на 02.02.2010 г., вещото лице е поддържало даденото заключение, като не е имало въпроси към него.

В приложената на л. 85 от първоинстанцинното дело призовка до въззивния жалбоподател за явяване в съдебно заседание на 02.02.2010 г., с посочен адрес на призоваваното лице гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.**, отново фигурира – от дата 30.12.2009 г. – идентична с описаните по-горе съобщения бележка относно отказ на лицето Х. Р. да получи съобщението. Върху тази призовка е налична резолюция от 09.01.2009 г. „КД чл. 41, ал. 2 ГПК”.

Първото съобщение за Х. Р. по делото е адресирано именно до адреса на ул. „М.П.. В него изрично са посочени последиците по чл. 41 от ГПК, а именно, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, както и че при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; по този начин е спазено изискването на чл. 41, ал. 2, изр. 2 от ГПК. В закона е предвидена възможност съобщението да бъде връчено на друго лице, различно от адресата, което е съгласно да го приеме, като са посочени другите лица, на които е допустимо да се връчи, респективно – тези, чрез които не може да се връчва - чл. 46, ал. 2 и 3 вр. 1 от ГПК. Именно тази възможност е използвана в случая от връчителя чрез връчване на съобщението на лицето К.К.К., посочен като роднина. Следва да се приеме, че получателят е от кръга на изброените в чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ГПК лица – възможните други спрямо адресата лица, чрез които – при наличие на тяхното съгласие – може да се връчва, доколкото в самото съобщение е указано, че подписващият като получател е „друго лице, съгласило се да приеме съобщението – пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата”. Налага се да се посочи и това, че доколкото получателят К. е установяван на същия адрес от длъжностното лице по призоваването още два пъти, на различни дати - видно от съобщенията на л. 70 и на л. 83 от първоинстанционното дело, то следва да се приеме, че същият е живущо на адреса лице.

Няма никакво значение обстоятелството, че постоянният адрес на Р. не е гр. Кърджали, ул. „М.П. № 4, а е на друго място. Последното обстоятелство би имало значение, ако на посочения по делото адрес на ответника Х. Р. не се бе намерило лице, което да е съгласно да получи съобщението – чл. 47, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК.

Във връзка с изложеното във въззивната жалба твърдение, че жалбоподателят никога не бил живял на адреса на ул. „М.П. и не бил получил първото по делото адресирано до него съобщение, следва да се посочи, че доколкото решението по първата фаза на делбата е влязло в сила, то възможността да се иска възстановяване на срока в случаите, когато адресатът е отсъствал от адреса и не е могъл да узнае своевременно за връчването, която възможност е предвидена в чл. 46, ал. 4, изр. 2 от ГПК, е неприложима по настоящото производство. От друга страна, по делото са налице доказателства, че адресатът на това съобщение Х. Р. е живеел на същия този адрес, доколкото е налична призовка, адресирана именно за гр. Кърджали, ул. „М.П. № *и връчена му лично на 23.08.2009 г. Действително, Р. е изложил твърдение, че подписът от името на получателя в тази призовка, не е положен от него. По делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на това твърдение. Нещо повече – Р. дори не е релевирал твърдение, че приложената на л. 61 от първоинстанционното дело молба, с която се прави искане за отлагане съдебното заседание, насрочено за 29.09.2009 г., не изхожда от него. Същата молба е в очевидна връзка с въпросната призовка, с която Х. Р. се призовава за явяване в съдебно заседание именно за 29.09.2009 г.

Само за пълнота следва да се добави и това, че в съобщението на л. 73 от първоинстанционното дело – първото съобщение за Р., адресирано за адреса гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.** - лицето, което е открито на адреса, е Р.Р. (а не Х. Р.), за която изрично е отбелязано, че е сестра на адресата. Видно от представеното от жалбоподателя удостоверение за родствени връзки, същият има такава сестра. Това представлява още едно макар и косвено доказателство за наличие на връзка между Р. и посочения в молбата на същия адрес. Действително, в следващите съобщения, адресирани за този адрес, е посочвано лице с имена Х. Р. – сестра на адресата, каквато той действително няма. Това обаче по никакъв начин не променя обстоятелствата, че съделителят Х. Р. не е бил открит на така посочения от самия него адрес и че са получени данни, че на този адрес такова лице не живее.

Без значение е и обстоятелството, че в приложения към молбата за отлагане (обсъдена по-горе) болничен лист е бил отбелязан действителният (съобразно представеното пред въззивната инстанция удостоверение) постоянен адрес на молителя. Адресът, посочен в молбата като постоянен - гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.** - се явява именно адресът, който страната е съобщила по делото по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ГПК.

Във връзка с горните констатации следва изводът, че въззивникът е отсъствал повече от един месец както от адреса, на който вече веднъж е бил призован по делото - гр. Кърджали, ул. „М.П. № 4, така и от адреса, който той е съобщил по делото - гр. Кърджали, бул. „Б." № **, *, ап.**; отсъствието на съделителя Х. Р. от така посочените адреси в период над един месец е установено от съответните длъжностни лица по връчването при неколкократните опити да му бъдат връчени съобщения/ призовки по делото - виж по-горе. При това положение Р., съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, е бил длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Доколкото жалбоподателят в настоящото производство Х. Р. не е изпълнил това си задължение и доколкото, съгласно чл. 58 от ГПК, призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията, районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, изр. 1 от ГПК, прилагайки призовката за явяване на Р. в съдебно заседание на 02.02.2010 г. (втора фаза на делбата) към делото и считайки я за връчена. От това следва, че соченото от въззивника процесуално нарушение не е налице.

Дори и твърдението на жалбоподателя да беше основателно и действително районният съд да беше допуснал визираното във въззивната жалба съществено нарушение на процесуалните правила, то това нарушение е отстранено при разглеждане на делото от настоящата инстанция. Единственото доказателствено искане, направено от страна на жалбоподателя (с процесната въззивна жалба), е относно извършване на повторен разпит на вещото лице по допуснатата от районния съд СТЕ. Р. обаче по никакъв начин не сочи причините, налагащи извършването на такъв разпит (изслушване) и обстоятелствата, които цели да бъдат изяснени при новото изслушване на вещото лице. От изложеното тук следва, че на въззивника Р., от една страна, е дадена възможност да упражни във въззивното производство съответната процесуална активност, от която възможност същият твърди, че е бил лишен в производството пред районния съд и, от друга страна, въззивният жалбоподател не се е възползвал от нея.

Всичко изложено дотук сочи, че така подадената жалба се явява неоснователна и следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Доколкото липсват съответните искания за присъждане на разноски във връзка с въззивното производство, то такива не следва бъдат присъждани от настоящата инстанция.

Ето защо и на основание чл. 272 и чл. 269 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решението от 12.02.2010 г. на Районен съд – Кърджали, постановено по гр. д. № 45/2009 г. по описа на същия съд.

Настоящото решение може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/