Р Е Ш Е Н И Е
№179, 12.02.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на тридесети
януари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Пенка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 48 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от „Лайт кредит“ ООД против Решение №3076/18.07.2019г., пост. по гр.д.№15563/2018,
ПРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Т.А. А.
и К.А.Х. установителни искове за признаване за установено в отношенията
помежду им, че двете ответници дължат сумата от 1932,30лв., неизплатен остатък по
запис за заповед от 03.01.2013г., обезпечаващ задължение по договор за заем от
03.01.2013г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1557/2018, ПРС.
Жалбоподателят „Лайт кредит“ ООД поддържа, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Навежда оплакване , че докладът по делото е непълен и неточен. Счита, че съдът е
следвало да укаже, че ищецът трябва да установи наличието на задължителните реквизити
по чл.11, ал.1 от ЗПК в договора за заем. Твърди се, ч останалите указания на съда
са изпълнени. Прави се оплакване и че съдът се е произнесъл извън предмета на делото,
т.к. исковата претенция е за установяване на задължение по запис на заповед, а наличието
на каузални правоотношение е алтернативно. Счита, че дори и да се докаже, че каузалното
правоотношение е недействително, то се дължи връщане на главницата, а от приетата
и кредитирана от съда експертиза се установява, че от претендираната
сума 1459,29лв. съставляват главница, а остатъкът е договорната лихва. Така, дори
и да намери за недействително правоотношението съдът е следвало да уважи иска поне
до размера на главницата. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи предявения иск.
Въззиваемите страни
Т.А. А.
и К.А.Х. не са подали отговор за въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от
постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който
му е подсъден, произнесъл се е в законен състав. По повод оплакването, че
първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на спора, съдът
констатира, че още в исковата молба самият ищец е въвел каузалното
правоотношение, като в обстоятелствената част е изложил фактически твърдения за
наличие на такова, за основните елементи на заемния договор, както и че процесният запис на заповед е
издаден като обезпечение на този договор. Съгл. разясненията, дадени в т.17 на
ТР№4/13, т.д.№ 4/13, ОСГТК, ВКС , в
производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор
доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията си, свързани със съществуването
на вземането по записа на заповед. В случая самият
ищец е въвел каузалното правоотношение още в исковата молба, поради което
именно ищецът е страната, която следва да докаже фактите, на които основава
вземането си, а в случая това е не само валидно менителнично правоотношение, но
е валидно каузално такова.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е
издадена заповед по реда на чл.417 от
ГПК. Предвид
приложеното ч.гр.д.№ 15372/15, ПРС,
по което е издадена заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Лайт кредит” ООД
против Т. А. и К.Х. се доказва допустимостта на предявения установителен
иск по чл.422 от ГПК.
За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че
сключеният между страните договор за заем представлява потребителски кредит и
се подчинява на правилата за този тип договори. Приел е, че за неравноправни
клаузи съдът следи служебно, при което при проверка на самия договор за такива
е констатирал, че в договора за кредит липсва голяма част от задължителните
съгл. ЗПК реквизити – по чл.11, ал.1, т.7-12. Предвид констатираните
нередовности на договора за кредит и на осн. чл.22 от ЗПК е приел, че същият е
недействителен, а оттук е приел че и записът на заповед, който обезпечава
изпълнението на този договор е недействителен. Посочил е и , че доколкото
исковата претенция се основава на вземане по запис на заповед, обезпечаващ
изпълнението на договор за кредит, то не може да приложи нормата на чл.23 от ЗПК и да постанови връщане на полученото без основание.
Пред въззивната инстанция не се оспорва установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка – за сключен договор за кредит между страните , който
е обезпечен с процесния запис на заповед. Оплакванията на жалбоподателя са
изключително правни – освен за произнасяне извън предмета на делото, по което
вече бяха изложени мотиви, се прави оплакване и за това, че докладът по делото
не е съдържал указания за доказване на действителността на договора и за това,
че съдът не е приложил служебно нормата на чл.23 от ЗПК.
По повод оплакванията за непълен доклад, настоящата инстанция намира, че
подобно процесуално нарушение не е налице, т.к. преценката за съответствия на
договора за кредит с изискванията на ЗПК е правна дейност и доколкото самият
договор е бил представен по делото, то не е необходимо провеждане на
допълнително доказване. Необходимо е само да се изследва договора за
съответствие с предписаното от закона съдържание.
Съгл. чл.1, ал.1 от ЗПК
потребителските кредити следва да отговарят на установеното от същия закон
съдържание. Какво следва да е съдържанието на
договора е посочено в чл.11 от ЗПК. Сред елементите му са : посочване на
общия размер на кредита и условията за усвояването му /т.7/, посочване на лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му /т.9/, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
/т.10/, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми /т.11/, информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент,
и когато е приложимо, допълнителните разходи /т.12/, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница
и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден/т.20/.
При прочит на представения договор между страните се установява, че в същия
липсва указание относно условията на усвояването му /т.7/, не е ясно как се
прилага лихвения процент / върху каква част от кредита, респ. върху
остатъка/, изобщо не е посочен ГПР,
липсва погасителен план, липсват условията за предсрочно погасяване. Тези
недостатъци в съдържанието на договора го правят недействителен на осн. чл.22
от ЗПК. Така, доколкото каузалното правоотношение е недействително, то и
абстрактната сделка, която го обезпечава не може да породи действие.
Поради тези съображения и предявеният иск за установяване съществуването на
вземане по запис на заповед, който обезпечава договора за кредит между страните
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Жалбоподателят навежда съображения за приложение на нормата на чл.23 от ЗПК, при което счита, че искът му следва да се уважи поне за главницата. Настоящата
инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че доколкото иск за
връщане на даденото без основание не е бил предявяван в производството, то
признаването на подобно право би било произнасяне извън предмета на делото.
Никоя от страните не е въвеждала твърдения за дължимост на престацията по
недействителния договор, респ. за връщане на даденото без основание. Още
повече, че в случая се намираме в производство по реда на чл.422 от ГПК, което
е обусловено от издадената заповед за изпълнение и отклоняването от предмета на
делото би съставлявало процесуално нарушение. Подобно искане би могло да бъде
уважено ако в производството по чл.422 от ГПК бе предявен и евентуален иск за
осъждане на ответниците да върнат полученото по недействителния договор. Поради
това и съдът няма как да се произнесе по непредявен иск.
По изложените съображения съдът намира, че постановеното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни не са претендирала разноски, поради което и такива няма
да им се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3076/18.07.2019г., пост. по гр.д.№15563/2018, ПРС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :