Р Е Ш Е Н И Е
№ 4709/5.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Т.К., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6276 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ да бъде осъден ответникът ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 20.00 лева, частичен
иск от претенция в общ размер 1 341.84 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на: панел ляв, лайсна
панел ляв, врата лява, лайсна врата лява, капачка странично огледало, калник
преден ляв и ръкохватка врата лява, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № 0020090201700594 от 26.04.2017г., за
„Каско" на лек автомобил ***, както и законната лихва от датата на
Исковата молба – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 26.04.2017г. сключват с ответника ЗАД
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК ********* договор за застраховка „Каско" на
МПС, Клауза „Пълно" всички рискове, на личния му лек автомобил марка ***.
Застраховката е със срок на действие 27.07.2017г. до 26.04.2018г.
Автомобилът бил застрахован за 5 900 лева, като застрахователната
премия, която трябвало да заплати, съгласно застрахователната полица № 0020090201700594
от 26.04.2017г. възлизала на 383.64 лева, разсрочена на четири вноски, като към
момента всички вноски били платени.
На 12.04.2018 г. паркирала автомобила в гр.Варна, кв. Младост на
паркинга на магазин „Мосю Бриколаж". На 19.04.2018г. отивайки до
автомобила установила, че са увредени панел ляв, лайсна панел ляв, врата лява,
лайсна врата лява, капачка странично огледало, калник преден ляв и ръкохватка
врата лява.
На 20.04.2018г. уведомила ответника за настъпило застрахователно
събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготви снимков материал и
изготви Опис по щета № 0020-090-0586/2018г., като в него описали увредените
части: панел ляв, лайсна панел ляв, врата лява, лайсна врата лява, капачка
странично огледало, калник преден ляв и ръкохватка врата лява.
На 04.07.2018г. получила Уведомление с изх. № ЦУ 15-1050/15.06.2018г., с
което застрахователното дружество отказва изплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовават на общите условия, а именно Глава Пета
„Взаимоотношения при настъпване на застрахователно събитие", Раздел I,
чл.18, ал.4, от Общите условия по застраховка „Каско на МПС", а именно, че
„Застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай, че при
извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал".
Счита, отказа на застрахователното дружество за неоснователен.
В тази връзка извършила проучване в няколко сервиза занимаващи се с
ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще ѝ струва ремонта
на автомобила. От така направеното проучване установила, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила е в размер на 1 361.84 лв.
На 05.07.2018г. завела съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение необходимо за възстановяване на автомобила. По
образуваното гр.д. № 10566/2018г. по описа на ВРС, 42 състав с Решение №
4807/26.11.2018г., ответното дружество било осъдено да ѝ заплати сумата в
размер на 20.00 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 1
361.84 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на панел ляв, лайсна панел ляв,
врата лява, лайсна врата лява, капачка странично огледало, калник преден ляв и
ръкохватка врата лява, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие по договор № 0020090201700594 от 26.04.2017 г. за „Каско" на лек
автомобил ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 05.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното
дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост
и неоснователност на предявения иск.
Излагат, че предявеният
частичен иск е недопустим, т.к. е за същата част от вземането, която бе предмет
на предходен частичен иск, поради което производството следвало да бъде
прекратено на основание чл. 299 от ГПК, доколкото за процесната част от
твърдяното вземане съществува влязло в законна сила съдебно решение. От друга
страна се твърди недопустимост и поради явна злоупотреба с право, липса на правен
интерес за ищеца от предявяването на следващ пореден частичен иск.
По същество, в случай, че
съдът намери исковата претенция за процесуално допустима и не прекрати
производството по делото, в условията на евентуалност, правят изрично признание
на предявения иск, досежно неговото основание и до общ размер на вземането на
ищеца от 1046,45 лв., което съставлява неплатен остатък от застрахователно
обезщетение в общ размер от 1086,45 лв. по щета № 0020-090-0586/2018, заведена
при застрахователя ЗАД „ОЗК Застраховане" АД.
В хода на
проведеното на 25.10.2019 г. съдебно заседание, по искане на ищеца е допуснато
изменение на иска, чрез неговото увеличение по размер от 1046,45 лева. В същото
заседание от страна на процесуалния представител на ответното дружество е
направено признание на иска по основание и в размера от 1046,45 лева.
От ответна страна твърдят,
че с поведението си не са дали повод на ищеца да заведе делото, като правят
искане до съда за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Признатото от
ответника право не противоречи на закона или на добрите нрави и със същото
ответникът може да се разпорежда.
Налице са
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска.
По разноските:
В чл. 78, ал. 1 ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане в тежест на
ответника на разноските в процеса, когато с извънпроцесуалното си поведение той
да е станал повод за образуването на делото. Ето защо в случаите, когато делото
е решено в полза на ищеца, ответникът по принцип следва да понесе разноските в
процеса, ако преди предявяване на иска с поведението си е предизвикал
образуването на делото.
Неоснователно е искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да не бъдат възлагани в негова тежест. Съгласно
цитираната разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия
случай ответникът признава иска, но по делото са налице данни, а и се твърди от
самия ответник, че между страните е образувано гр.д. № 10566/2018г. по описа на
ВРС, 42 състав, по което с Решение № 4807/26.11.2018г., ответното дружество
било осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 20.00 лева, заявена като
частична претенция от цялата в размер на 1 361.84 лева. В тази връзка следва да
се посочи, че оспорвайки претенцията на ищцата в хода на производството по гр.д.
№ 10566/2018г. по описа на ВРС, 42 състав, ответникът е дал повод същата да
търси остатъка от претендираните суми по исков ред инициирайки настоящото
производство. Така следва да се приеме, че с поведението си ответникът е дал на
ищеца повод да предяви иска си срещу него. От изложеното следва и извода, че по
отношение ответника не е налице втората кумулативно заложена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка, а именно – с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото.
Воден от изложеното, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК *********, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 1046,45 лева (хиляда и четиридесет и шест лева и 45 ст.),
представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на: панел ляв, лайсна панел ляв, врата лява, лайсна
врата лява, капачка странично огледало, калник преден ляв и ръкохватка врата
лява, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
0020090201700594 от 26.04.2017г., за „Каско" на лек автомобил ***, както и
законната лихва от датата на Исковата молба – 23.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК *********, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 714,00 лева (седемстотин и четиринадесет лева) представляващи
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването
му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: