Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 17.08.2020г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря В.
Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 202 по описа за 2020
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 145 от АПК във
вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на С.С.К., от гр. Нови пазар,
депозирана чрез адвокат Т.Я.от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение №
2153-27-15/11.03.2020г. на директора на ТП на НОИ, гр. Шумен, с което на
основание чл. 117, ал. 3 от КСО са отхвърлени жалби с № 1012-27-11, № 1012-27-13, № 1012-27-14, № 1012-27-15, № 1012-27-16 и №
1012-27-17 от 11.02.2020г., депозирани от С.К. срещу Разпореждания №
О-27-000-00-01364477 от 27.01.2020г., № О-27-000-00-01364438 от 27.01.2020г, №
О-27-000-00-01364432 от 27.01.2020г., № О-27-000-00-01364435 от 27.01.2020г., №
О-27-000-00-01364461 от 27.01.2020г. и № О-27-000-00-01364459 от 27.01.2020г.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Шумен,
с които на основание чл. 46, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на парични
обезщетения по болнични листове № Е20196460473, № 20180269061, № 20171651811, №
Е20180658016, № Е20181886975 и № Е20166921367, поради упражняване на трудова
дейност, която е приета от органа за основание за осигуряване за общо заболяване
и майчинство.
В жалбата и в допълнението към нея се релевират доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че са били налице
основанията за изплащане на обезщетенията за временна нетрудоспособност по
съответните болнични листи, които са били изчислени изплатени по декларираната
от жалбоподателката сметка и с това всяко едно от производствата, основаващи се
на чл. 40 и сл. от КСО е финализирано с положителен за С.К. резултат. Поради
това последващо издадените разпореждания, с които е отказано отпускането на
обезщетенията се явяват несъобразени с установените факти и със законовите
постулати. Поддържа се и становището, че за процесните периоди по всеки един от
визираните болнични листи С.К. не е упражнявала трудова дейност поради наличие
на обективни възпрепятстващи я причини, а именно нейни и на детето ѝ
заболявания, съпроводени от спазване от предписан режим на лечение. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на оспореното решение, последвана от
отмяна или от прогласяване на нищожността на всяко едно от потвърдените с него
разпореждания. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. В съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично и с адвокат Я., като се поддържат
релевираните отменителни основания. Депозирани са и писмени бележки, в които се
излагат допълнителни доводи за порочност на атакуваното решение и на
потвърдените с него разпореждания.
Ответникът, директор на ТП на НОИ, гр. Шумен, в
съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Л.Б.И., която излага
доводи за законосъобразност на оспореното решение и моли жалбата да бъде
отхвърлена. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.12.2019г. с вх. № Р14-27-000-00-********** от
Сдружение „Местна инициативна група Нови пазар - Каспичан“ в ТП на НОИ, гр.
Шумен, постъпили данни с Удостоверение № 9 към болничен лист № Е20198293052 за
гледане на дете до 18-годишна възраст на С.К., с период от 02.12.2019г. до
06.12.2019г. включително.
При проверките във връзка с определяне правото и
размера на парично обезщетение било установено, че по данни от информационната
система на Регистъра на осигурените лица, за К. има подадени данни с
Декларация, образец 1, на 19.11.2019г. и 20.11.2019г. с код вид осигурен „10“
от осигурителя „СиСтаКом“ ЕООД, ЕИК ********* за период от м. септември 2016г.
до м. май 2019г.
С оглед наличието на данни, че през посочения период
за лицето имало представени болнични листи от други осигурители бил изпратен
сигнал с изх. № 1042-27-31#1/22.01.2020г.
до началник на отдел „КПК“ за извършване на проверка. В нейния ход било
установено, че на основание чл. 110, ал. 1 от КСО старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ, гр. Шумен - Богомил Райчев, е извършил пълна ревизия
по разходите на държавното обществено осигуряване на „СиСтаКом“ ЕООД,
приключила на 30.09.2019г., с ревизиран период от 04.03.2011г. до 31.05.2019г.
Инспекторът установил, че „СиСтаКом“ ЕООД било
регистрирано на 04.03.2011г. със седалище гр. София, район „Изгрев“ и с
едноличен собственик на капитала С.И.К.. Впоследствие бил променен адреса за
кореспонденция с НАП. Установено било също, че от 18.05.2012г. управител на
дружеството била С.К., като с нея бил сключен трудов договор на 18.05.2012г.,
прекратен на 16.09.2016г. На 16.09.2016г. между „СиСтаКом“ ЕООД и С.К. бил
сключен договор за възлагане на управление, към който впоследствие били
сключвани и нарочни анекси, въз основа на които било определено и съответното
възнаграждение. Със Задължителни предписания № ЗД-1-27-00654967/30.09.2019г. на
„СиСтаКом“ ЕООД било указано да подаде данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с
вид осигурен „10“ за периода от 16.09.2016г. до 31.07.2018г., а след допълнение
към ЗП, крайната дата била променена до 31.05.2019г. Предписанието било връчено
на С.К. в качеството ѝ на управител на дружеството на 30.09.2019г., като
на 19.11.2019г. ЗП било изпълнено в частта за подаване на данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за периода от 16.09.2016г. до 31.12.2017г., и на 20.11.2019г. за
периода от 01.01.2018г. до 31.05.2019г.
С оглед на тези констатации, ръководителят по
изплащането и помощите установил, че за периодите на временна
неработоспособност, а именно от 13.11.2017 г. до 19.12.2017г. включително, от
12 до 16.03.2018г. включително, от 17 до 23.03.2018г. включително, от 04 до
10.10.2018г. включително, от 11 до 12.10.2018г. включително и от 05 до
08.02.2019г. включително по болнични листове с № Е20196460473, № 20180269061, №
20171651811, № Е20180658016, № Е20181886975 и № Е20166921367, С.К. е упражнявала
трудова дейност, за която подлежи на осигуряване като управител на „СиСтаКом“
ЕООД, включително за общо заболяване и майчинство. Органът констатирал, че са
налице пречките за отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст
и поради общо заболяване, визирани в чл. 46, ал. 3 от КСО, поради което издал Разпореждания
№ О-27-000-00-01364477 от 27.01.2020г., № О-27-000-00-01364438 от 27.01.2020г,
№ О-27-000-00-01364432 от 27.01.2020г., № О-27-000-00-01364435 от 27.01.2020г.,
№ О-27-000-00-01364461 от 27.01.2020г. и № О-27-000-00-01364459 от 27.01.2020г.,
с които отказал отпускане на парични обезщетения по болничните листа.
Разпорежданията били обжалвани от С.К. на 11.02.2020г.
пред ръководителя на ТП на НОИ, гр. Шумен, който със свое Решение № 2153-27-15/11.03.2020г.
отхвърлил жалбите на К.. Решението било връчено на С.К. на 31.03.2020г., която
го оспорила с жалба, изпратена на 14.04.2020г. чрез „Еконт“, пред
Административен съд – Шумен, по повод на което е образувано и настоящото
административно производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима като подадена
от лице адресат на акта и в законоустановения срок за оспорване, за което са
представени съответните писмени доказателства. Атакуваният акт е получен на
31.03.2020г., а жалбата срещу него е депозирана чрез куриерска фирма „Еконт“,
офис Нови пазар, на 14.04.2020г. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съображенията за това са следните:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
съобразно предвиденото в чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, а именно от директора на
ТП на НОИ, гр. Шумен, който в качеството му на ръководител на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, е овластен да
разглежда и да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане
на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ от КСО. Атакуваният
административен акт е изготвен в законоустановената писмена форма, при
съблюдаване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението обаче е издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с целта на закона.
В чл. 107, ал. 1 КСО е прогласено, че контролът по
спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във
връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се
осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт. В чл.
108, ал. 1 КСО са регламентирани изрично правомощията на контролните органи на
Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните им задължения. С
оглед на това, съдът намира, че преценката за наличие на материалноправните
предпоставки, пораждащи право на съответно парично обезщетение по КСО, се
извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане
на обезщетенията и помощите. В случая прочитът на установените факти води до
единствено възможния извод, че на жалбоподателката са били изплатени парични
обезщетения по болнични листове № Е20196460473, № 20180269061, № 20171651811, №
Е20180658016, № Е20181886975 и № Е20166921367, касаещи периоди през 2017, 2018
и 2019г., за което свидетелстват приложените банкови извлечения. Това
обстоятелство се потвърждава и от страна на процесуалния представител на
административния орган, който потвърждава своевременното изплащане на дължимите
обезщетения. С други думи, към момента на изплащането на тези обезщетения
съответното длъжностно лице не е установило наличие на визираните в чл. 46, ал.
3 от КСО пречки, които биха били основание за постановяване на отказ за
изплащането им съобразно изискването на чл. 40, ал. 3 от Кодекса.
Спецификата в настоящия казус обаче се корени в
обстоятелството, че при последващо извършена проверка по повод постъпили данни
с Удостоверение № 9 от Сдружение „местна инициативна група Нови пазар –
Каспичан“ към болничен лист № Е20198293052 за гледане на дете до 18-годишна
възраст на С.К. за период от 02.12.2019г. до 06.12.2019г. включително, е
установено, че за период от м. септември 2016г. до м. май 2019г. за К. има
подадени данни с Декларация Образец 1, с вид осигурен „10“ от осигурителя
„СиСтаКом“ ЕООД, което е мотивирало органите на НОИ да приемат, че за
посочените периоди за К. има представени болнични листове от други осигурители,
паралелно с упражняването на трудова дейност в „СиСтаКом“ ЕООД. Именно с оглед
на тези констатации съответното длъжностно лице е постановило 6 броя
разпореждания, с които на основание чл. 40, ал. 3 от КСО се отказва отпускането
на парично обезщетение за неработоспособност поради придружаване и гледане на
дете до 18-годишна възраст или поради общо заболяване на С.К. във връзка с
цитираните по-горе болнични листове. Тези разпореждания са били обжалвани и
пред директора на ТП на НОИ, гр. Шумен, който с процесното Решение №
2153-27-15/11.03.2020г. отхвърлил депозираните жалби от страна на С.К., преценявайки,
че са налице основания за постановяване на откази за отпускане на съответното
обезщетение. С този извод на административния орган и на длъжностното лице,
постановило оспорените откази, настоящият съдебен състав изразява несъгласие.
Видно е, че тези документи съдържат констатации на контролните органи за
неправомерно получени суми от страна на жалбоподателката по вече удовлетворени
претенции за изплащане на съответния вид обезщетение. Редът, по който кодексът
предвижда отстраняването на подобно неблагоприятно развитие на осигурителното
правоотношение е този по чл. 114 от КСО. В случая процедурата по постановяване
на отказ, регламентирана с чл. 40, ал. 3 от Кодекса е неприложима, доколкото тя
създава ред за упражняване на предварителен контрол по разходването на средства
от общественото осигуряване, а в случая такива вече са били разходвани и са
били изплатени на К.. От друга страна, защита на обществения интерес от
неправомерно получаване на обезщетения, в частност поради придружаване и
гледане на дете до 18-годишна възраст или поради общо заболяване, създава
именно правилото на чл. 114 от КСО, съобразно ал. 3 на който длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението, издава разпореждане за възстановяване на недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания. Това е и приложимият ред, по който би
могло да бъде преодоляно неоснователното получаване на суми за осигурителни
плащания, при наличие на установените с чл. 114 предпоставки. Това не е сторено
и вместо него, длъжностното лице с атакуваните по административен ред
разпореждания, а впоследствие и издателят на процесното решение, в нарушение на
административнопроизводствените правила, са ограничили проверката си до
обсъждане на въпроса за приложимостта на чл. 46, ал. 3 от КСО, без да съобразят
наличието на изплатени парични обезщетения по съответните болнични листове,
съответно дали същите са получени в нарушение на императивния правов ред.
С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение,
с което са оставени без уважение депозираните жалби на С.К. срещу разпореждания
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Шумен
следва да бъде отменено, като съобразно гореизложените мотиви на отмяна
подлежат Разпореждания № О-27-000-00-01364477 от 27.01.2020г., №
О-27-000-00-01364438 от 27.01.2020г, № О-27-000-00-01364432 от 27.01.2020г., №
О-27-000-00-01364435 от 27.01.2020г., № О-27-000-00-01364461 от 27.01.2020г. и
№ О-27-000-00-01364459 от 27.01.2020г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Шумен, с които на основание чл. 46, ал.
3 от КСО е отказано отпускане на парични обезщетения по болнични листове №
Е20196460473, № 20180269061, № 20171651811, № Е20180658016, № Е20181886975 и №
Е20166921367
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за
присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди ТП на
НОИ, гр. Шумен да заплати на С.С.К. направените по делото разноски общо в
размер на 1430 лв., от които 30 лв. държавна такса за издадени удостоверения и 1400
лв. адвокатско възнаграждение.
В тази връзка съдът не споделя доводите на ответника
за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Това е така, защото в
случая освен, че е изготвил жалбата срещу оспореното решение, с което са
потвърди шест броя разпореждания, процесуалният представител на жалбоподателя е
депозирал и писмено становище, съдържащо аргументи по съществото на правния
спор, което по своята същност представлява процесуално представителство. Освен
това, адвокатът е взел лично участие в проведеното открито съдебно заседание. Съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, счита, че следва да
присъди такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно да е „обоснован и справедлив“, т.е.
да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Изхождайки от тази
принципна позиция и отчитайки фактическата и правна сложност на делото,
настоящата инстанция счита, че не са налице основания за редуциране на
адвокатското възнаграждение и действително платеното възнаграждение не се явява
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
С оглед изложеното, следва да бъде постановено
решение, с което оспореното решение следва да бъде отменено, а на основание чл.
173, ал.1 от АПК следва да бъдат отменени и постановените разпореждания на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Шумен.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-15/11.03.2020г. на директора на ТП
на НОИ, гр. Шумен, както и Разпореждания с № О-27-000-00-01364477 от
27.01.2020г., № О-27-000-00-01364438 от 27.01.2020г, № О-27-000-00-01364432 от
27.01.2020г., № О-27-000-00-01364435 от 27.01.2020г., № О-27-000-00-01364461 от
27.01.2020г. и № О-27-000-00-01364459 от 27.01.2020г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Шумен, с които на
основание чл. 46, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на парични обезщетения по
болнични листове № Е20196460473, № 20180269061, № 20171651811, № Е20180658016,
№ Е20181886975 и № Е20166921367.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Шумен, представлявано от директора да
заплати на С.С.К. с ЕГН ********** с адрес: ***9 направените по делото разноски
в общ размер на 1430 лв. /хиляда четиристотин и тридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: