№ 12973
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110115959 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против М. Х. Д..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответницата се обогатява неоснователно за негова
сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: офис - ателие
№ 4, находящ се в гр. ***, с оглед на което в полза на ищеца са налице
вземания към ответницата за:
сумата 123, 42 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането;
сумата 24, 09 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.12.2022 г. – 27.01.2025 г.;
сумата 43, 28 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 9, 10 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022
г. – 27.01.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 07.02.2025 г. по ч.гр.д. № 5464/2024 г. на СРС, ГО, 62
1
състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. Х. Д., с който оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва, че е собственик на процесния имот през исковия период. Оспорва
реално да е ползвала топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че през
имота не минават тръби. Оспорва възникването на облигационно
правоотношение между страните по съображения относно липсата на сключен
писмен договор. Оспорва и да се е обогатила без основание за сметка на
ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 30.01.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.
Х. Д. за:
сумата 123, 42 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането;
сумата 24, 09 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.12.2022 г. – 27.01.2025 г.;
сумата 43, 28 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 9, 10 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022
г. – 27.01.2025 г.
С разпореждане от 07.02.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Страните не спорят, че ответницата е собственик на процесния имот
през исковия период, което се потвърждава от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2005 г.
2
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Топлофикация София“
ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представен е монтажен лист за имота, съставен от ФДР, с данни за
липса на отклонение за отопление.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е
топлоснабден, както и че за исковия период няма начислена топлинна енергия
за отопление на имота, нито топлинна енергия за БГВ, а единствено топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема
кубатура от 119 м3 съгласно акт за разпределение на кубатура.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 119, 23 лв., представляваща сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 111, 55 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 7, 68 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период, е на
стойност 43, 28 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл.414 ГП. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице,
3
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период,
определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2005 г. се установява, че
ответницата е собственик на процесния имот. Не се спори и че имотът е
предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди. Ето
защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149,
ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди.
По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за
исковия период не е бил изрично подписван и договорно правоотношение
помежду им не е съществувало.
Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по
реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен
договор между страните.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда
сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото
имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2)
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата
на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи,
неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между
обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да
произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за
обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може
да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като
съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не
обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за
имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос
на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би
могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в
4
пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е спестила разходи за
доставената и ползвана от нея топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че
ответницата е собственик на имота през исковия период, което обстоятелство
в случая не е спорно между страните и се потвърждава от представения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2005 г. От
страна на ищеца следва да се установи в условията на пълно и главно
доказване доставката на топлинна енергия в соченото количество и че същата
е потребена именно от ответницата. Такова доказване в случая не е проведено.
Установи се от заключението на СТЕ, че за исковия период е начислена
единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, но не и
топлинна енергия за отопление на имот и такава за БГВ. Не се установява от
страна на ищеца факта на реално ползване от страна на ответницата, за да е
налице спестяване на разход от нейна страна.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се
приеме, че ищецът е доказал в условията на пълно и главни доказване
топлинна енергия да е била потребена от ответницата. Обстоятелството, че
ответницата е собственик на имота не променя този извод, тъй като
претенцията е такава за неоснователно обогатяване и релевантно в случая е
обстоятелството обогатила ли се е ответницата за сметка на ищеца, като е
ползвала топлинна енергия, спестявайки разход за заплащането й.
След като не може да се формира безспорен извод за обогатяване от
страна на ответницата, то предявеният срещу нея иск не е доказан по своето
основание, което изключва необходимостта да се обсъжда въпросът за неговия
размер.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По отношение на вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо
се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, освен
гореизложените съображения следва да се има предвид и следното:
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което
обстоятелство не е спорно помежду им, Общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
5
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства
по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме както, че ответникът се е
обогатил със спестяване на такъв разход, така и че ищецът се е обеднил,
извършвайки разход. По изложените съображения искът за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото
разпределение, се явява неоснователен и на това основание.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответницата претендира адвокатско възнаграждение за заповедното и
исковото производство. Ищецът своевременно е заявил възражение за
прекомерност.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.
№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр.
д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в.
гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г.
по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г.
по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договора за правна защита (27.02.2025 г.) в размер на сумата от 200 лв.
За исковото производство възражението се явява неоснователно, като в
6
полза на ответницата следва да се присъди сумата от 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* против М. Х. Д., ЕГН ********** искове за признаване на
установено, че М. Х. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 123, 42 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден
имот: офис - ателие № 4, находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на
вземането;
сумата 24, 09 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.12.2022 г. – 27.01.2025 г.;
сумата 43, 28 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на
вземането;
сумата 9, 10 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022
г. – 27.01.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 07.02.2025 г. по ч.гр.д. № 5464/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав
– като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
М. Х. Д., ЕГН **********, на чл.78, ал.3 ГПК, сумата 200 лв. разноски за
заповедното и сумата 400 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7