№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ХХІ-ви състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря АННА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 595/22 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128а, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по искова молба с
вх.№ 14003 от 2021г. на Н.А.Н. ЕГН ********** с която предявява иск за
нищожност на Определение 2204/09.03.2022г. по адм. дело
955/2022 при ВАС с което са потвърдени определения с № 118/14.01.2022 Г. и с №
145/20.01.2022 г по адм. дело № 1599/21 при Адм. Съд Варна.
В исковата молба и уточняващите я такива се посочва,
че оспореният съдебен акт е постановен от незаконен състав. Счита в тази връзка,
че при администрирането частна жалба с вх. № 670/18.01.2022 г, срещу
Определение № 118/14.01.2022г. и частна жалба с вх.№ 897/20.01.2022г. срещу
Определение № 145/20.01.2022г., от Върховния административен съд са допуснати съществени
нарушения на чл. 46 и чл. 89 от ПРАВИЛНИКА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА В РАЙОННИТЕ,
ОКРЪЖНИТЕ, АДМИНИСТРАТИВНИТЕ, ВОЕННИТЕ И АПЕЛАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА. Счита, че при
съществено нарушаване на посочените правила, двете частни жалби са образувани в
едно дело, под един номер - 955/2022г. и са разгледани от един състав на съда. Според
ищеца по този начин се избягва мнението на други трима съдии, които са можели
по втората частна жалба да отменят второто определение.
На второ място сочи, че волята на Върховния административен
съд да остави в сила двете определения е не просто неразбираема, а изобщо
липсва. Липсва произнасяне по съображенията на Н. в двете частни жалби. Налагат
се съображения, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения като е върнал две частни жалби, без да се произнесе по искането за
освобождаване от такси. В частната жалба Н. е изложил доводи, че съдията
преждевременно е върнал частните жалби, без да се произнесе по редовни молби за
освобождаване от такси. Сочи се липса на мотиви от страна на Върховния
административен съд относно посочените от Н. процесуални нарушения.
В съдебно заседание ищецът, чрез назначения му особен
представител адв. Д. поддържа иска.
Ответникът в производството, Министър
на вътрешните работи не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след като се съобрази с изложените в иска основания, доводите на
страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на иска за прогласяване на нищожност е Определение № 2204/09.03.2022г.
постановено по адм. дело 955/2022 г. на Върховния административен съд.
Определението е постановено в производство по чл. 229 и сл. АПК по частни
жалби от Н. срещу определения с № 118/14.01.2022 г. и с № 145/20.01.2022 г.,
постановени по адм. дело № 1599/2021 г. при Адм. Съд Варна.
Частно административно дело № 1599/2021 г. по описа на Административен съд
– Варна е образувано по жалба (озаглавена молба) вх. № 11123/22.07.2021 г. по
описа на АС Варна, подадена от Н.А.Н. против „волеизявление“ на министъра на
вътрешните работи, с което е отказал да наложи дисциплинарно наказание на
директора на ОД на МВР гр. Варна. Към жалбата е приложена молба с искане за
освобождаване на жалбоподателя от задължението да заплати изискуемата се
държавна такса за завеждане на делото.
След като жалбата е преценена от съда за нередовна, като неотговаряща на
изискванията чл. 150, ал. 1, т. 6, ал. 2, чл. 151, т. 4 АПК, е оставена е без
движение, като на Н. е предоставен 7-дневен срок за отстраняване на
нередовностите, с предупреждение за последиците от неизпълнението на
указанията. Жалбоподателят е бил уведомен по електронен път.
На 23.07.2021 г. Н. е приложил и декларация за семейно положение и имотно
състояние и заповед № ЗСП/Д-В/122 от 26.01.2021 г. на дирекция „Социално
подпомагане“, с която е наредено да му се отпусне социална помощ.
С Разпореждане № 9778/26.07.2021 г. жалбата отново е оставена без движение,
като на подателя са дадени указания в 7-дн. срок от получаване на съобщението
да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт, да посочи
доказателствата, които иска да бъдат събрани с преписи за ответната страна,
както и да представи на съда доказателства, удостоверяващи здравословното му
състояние (с оглед направеното искане за освобождаване от задължението за
„такси и разноски“). Изрично е посочено, че при неотстраняване на посочените
нередовности в срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото ще се прекрати.
На 26.07.2021 г. е постъпила молба на Н. с вх. № 11258, с която жалбоподателят
заявява, че не желае да изпълни указанията на съда и да посочи в какво се
състои незаконосъобразността на оспорения акт, да посочи доказателствата, които
иска да бъдат събрани в процеса и да представи доказателства за здравословното
си състояние. Представени са преписи от жалбата и е потвърдено искането за
освобождаване от „такси и разноски“, като са приложени актуална справка за
трудовите доходи, удостоверение за изплатени помощи по реда на ЗСП и писмо на
НОИ изх. № 102903-2560/08.07.2021 г., от което е видно, че Н. не получава
пенсия и не е подавал заявление за отпускане на такава.
При констатираното неизпълнение на указанията в цялост съдът от първата
инстанция е постановил Определение № 2415/28.09.2021 г., с което е прекратил
производството по образуваното адм. дело № 1599/2021 г., като е приел, че
неизвършването на процесуални действия във връзка с поправянето им, независимо
от дадената от съда възможност, представлява отрицателна процесуална
Предпоставка за разглеждане на спора, респективно налице е основание за
прекратяване на образуваното съдебно производство. Със същото определение е
осъдил жалбоподателя да заплати дължимата държавна такса за завеждане на делото
- 10 лв.
Това определение е обжалвано от Н. с частна жалба вх. № 11123/22.07.2021 г.
След като първоинстанционният съд е извършил проверка на редовността й е констатирал,
че тя не съответства на чл. 212, ал. 2, на чл. 213, т. 3 и на чл. 235а АПК. Със
свое Разпореждане № 461/13.01.2022 г. е оставил жалбата без движение и е дал на
подателя нови указания - да заплати, в 7-дневен срок, сумата от 30 лв. държавна
такса по сметка на ВАС и да предостави документ за извършеното плащане по
делото, както и частната жалба да бъде приподписана от адвокат с надлежно
пълномощно за приподписването с предупреждение, че при неизпълнение на дадените
от съда указания в срок частната жалба ще бъде върната.
С постановено по адм.д. № 1599/2021 г. Определение № 118/14.01.2022 г., АС
Варна е върнал частната жалба срещу Определение № 2415 от 28.09.2021 г. по
същото дело без да разгледа и да се е произнесе по направеното искане, с правно
основание чл. 227а, ал. 2 АПК. Изложени са съображения, че Н.Н. не е изпълнил
указанията на съда, вкл. да представи доказателства за здравословното си
състояние, съгласно текста на молба от 13.01.2022 г.
Срещу Определение № 118/14.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1599/2021
г. Н.Н. е подал частна жалба, заведена с вх. № 670/18.01.2022 г., с искане
актът на съда да бъде отменен, като нищожен, недопустим и евентуално неправилен
и незаконосъобразен. Частният жалбоподател поддържа искането си за освобождаване
от задължението за внасяне на държавна такса предоставянето на документ за
извършеното плащане по делото, както и за приподписването й от адвокат с
надлежно пълномощно за приподписването отново без да представи доказателства за
здравословното си състояние.
С Определение № 81 от 13.01.2022 г., постановено по същото дело, в
производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, е оставено без
уважение искането на Н. за изменение на Определение № 2415 от 28.09.2021 г. в
частта, с която е осъден да заплати сумата от 10 лв., представляваща държавна
такса за завеждане на делото. Срещу това определение е подадена частна жалба,
заведена с вх. № 503/13.01.2022 г. в деловодната система на АС - Варна, с
твърдения за неговата неправилност и с искане да бъде отменено.
С Разпореждане № 610/17.01.2022 г., постановено на осн. чл. 213а, чл. 213,
т. 3, чл. 235а вр. чл. 236 и чл. 212, ал. 2 АПК, и тази частна жалба е оставена
без движение, като неотговаряща на изисквания на закона и на частния
жалбоподател са дадени указания да заплати, в 7-дневен срок, сумата от 30 лв.
държавна такса по сметка на ВАС и да предостави документ за извършеното плащане
по делото, както и частната жалба да бъде приподписана от адвокат с надлежно
пълномощно за приподписването. Указано е също, че при неизпълнение на дадените
от съда указания частната жалба ще бъде върната. Съдията-докладчик изрично е
посочил, че разпореждането не подлежи на обжалване.
На 18.01.2022 г. в деловодството на съда е заведена молба вх. № 669 с
подател Н.Н., в която изрично заявява, че няма да отстрани нередовностите и
настоява съдията да се произнесе по искането за освобождаване от задължението
за плащане на държавна такса ако не,
нека да връща частната жалба на осн. чл. 213а АПК.
С Определение № 145/20.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1599/2021 г.
съдът от първата инстанция е върнал частната жалба вх. № 503/13.01.2022 г.
срещу Определение № 81/13.01.2022 г., постановено
по делото на подателя й поради неизпълнение на дадените указания и
неотстраняване на нередовностите на подадената частна жалба.
Срещу Определение № 145/20.01.2022 г. е подадена частна жалба с вх. №
897/20.01.2022 г., с която Н. иска съдебният акт да бъде отменен по изложените
в предходните частни жалби мотиви.
По жалбите срещу Определение № 118/14.01.2022 г. и Определение №
145/20.01.2022 г. постановени по адм. дело № 1599/2021 г. по описа на АС Варна е
постановено атакуваното в настоящото производство Определение № 2204/09.03.2022г.
по адм. дело 955/2022 г. на Върховния административен съд.
Искът за обявяване на нищожност е насочен срещу определение на Върховния
административен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на производството
по частната жалба на Н., за когото е налице правен интерес от търсената защита.
Възможността за подаване на иск по чл. 128а от АПК е безсрочна, поради което
искът е допустим, но е неоснователен по изложените по-долу съображения.
Обхватът на съдебната проверка в производството по чл. 128а от АПК се
ограничава само до валидността на съдебния акт.
Установените изисквания за валидност на съдебното определение са то да бъде
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена
форма и подпис, да може да бъде еднозначно разбрана изразената от съда воля,
както и да не съдържа предписание за извършване на действие, чието изпълнение е невъзможно, тъй като съставлява
престъпление или е несъвместимо с действащия правен ред.
В настоящия случай атакуваното съдебно определение е постановено от
Върховния административен съд, действащ в производство по чл. 229 от АПК,
образувано по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд.
Съдебното решение е постановено от надлежен състав от трима съдии, при налични
по делото доказателства за избор на докладчик на принципа на случайното
разпределение включително и при спазване разпоредбите на ПАРОАВАС. Спазени са
изискванията за писмена форма и решението е подписано. Съдебният акт е
постановен в закрито заседание и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 254, ал. 2 от ГПК. Определението
съдържа изложение на частната жалба, на фактите и на правните изводи на съда.
Мотивите на определението са ясни и непротиворечиви, като в тях Върховният
административен съд е коментирал дадените на Н. указания за нередовностите на
частната жалба, предупрежденията за последиците от неизпълнение на указанията и
липсата на действия за отстраняване на нередовностите, като е направил
съответния извод, че извършеното от първоинстанционния съд връщане на частната
жалба е правилно. Диспозитивът на определението, с което са оставени в сила двете
определения на първоинстанционния съд, съответства изцяло на мотивите за
правилност на последното. Несъмнено и че същият не съдържа предписание за
извършване на действия съставляващи престъпление съответно да са несъвместими с
действащия правен ред.
Твърденията в иска за обявяване на определението за нищожно са за постановяването
му при съществени нарушения на процесуални правила, а именно неизлагане на
мотиви относно изложени от ищеца съображения в двете жалба не могат да бъдат
обсъждани. Същите касаят законосъобразността на оспорения съдебен акт, но не и
неговата валидност, поради което не кореспондират с естеството на настоящото
производство. Още повече, че непроизнасянето на първоинстанционния съд по
искането на Н. за освобождаване от държавна такса е обстойно обсъдено в
мотивите на ВАС. Посочени са и съображения за това - че първоинстанционният съд
дължи произнасяне по искането за освобождаване от такси и разноски само при
редовна жалба. Освен това същото не е било решаващ мотив за
отхвърляне на двете частни жалби, а такива са неизпълнението на указанията на
първоинстанционния съд за отстраняване на нередовността на частната жалба.
По изложените съображения съдът счита иска за неоснователно, поради което и
на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 128а от Административно-процесуалния
кодекс
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.А.Н. ***, ЕГН **********, за обявяване на
нищожността на Определение 2204/09.03.2022г. по адм. дело 955/2022 при ВАС с
което са потвърдени определения с № 118/14.01.2022 г. и с № 145/20.01.2022 г.
постановени по адм. дело № 1599/2021 г. при Адм. Съд Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.