Решение по дело №22/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2018 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20183400500022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И E №10

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.  Силистра, 13.02.2018 г.

 

Силистренският        окръжен       съд,       гражданска          колегия,         в             открито

заседание        на                 шести                февруари

през           две                       хиляди            и    осемнадесетата            година    в         състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА  ВАСИЛЕВА

 

                                                                                  1.ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     

                                                                                   2. мл.с. РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при                      секретаря       Антоанета  Ценкова              и  в   присъствието  на прокурора

сложи               на                разглеждане       в.  гр  д. № 22                  по            описа             за

2018 г.      и           за    да    се      произнесе,           взе              в           предвид           следното :

 

Предявена е въззивна жалба от: Земеделска кооперация „МОТОР 93“ със седалище и адрес на управление в с. Бабук, ул. „Д.М.“, с ЕИК ……….., представлявана от Председателя – Н.Т.Л., , чрез процесуален представител,   против решение № 501 от 29.11.2017 год. постановено по гр. дело № 799/2017 год. на Силистренския  районен съд, с което  съдът е ПРИЗНАЛ за незаконно уволнението на Я.П.Ш. , извършено със заповед № 1730 от 29.03.2017 г. на председателя на ЗК „Мотор 93” с ЕИК …….. и адрес на управление: с. Бабук, общ. Силистра, ул. „Дочо М.“ № 53, представлявана от Н.Т.Л., като ОТМЕНЯ същото. ВЪЗСТАНОВИЛ Е Я.П.Ш. на длъжност „специалист управление на човешки ресурси” в ЗК „Мотор 93” с ЕИК … и адрес на управление: с. Бабук, общ. Силистра, ул. „Дочо М.“ № 53, представлявана от Н.Т.Л..ОСЪДИЛ Е ЗК „Мотор 93” с ЕИК ……. и адрес на управление: с. Бабук, общ. Силистра, ул. „Д. М.“ № 53, представлявана от Н.Т.Л., да заплати на Я.П.Ш. сумата от  3180 лв.  (три хиляди сто и осемдесет лв.), представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 29.03.2017 г.  до 29.09.2017 г. ОТХВЪРЛИЛ Е искането на Я.П.Ш. и на ЗК „Мотор 93” с ЕИК …… и адрес на управление: с. Бабук, общ. Силистра, ул. „Дочо М.“ № 53, представлявана от Н.Т.Л., за присъждане на деловодни разноски. ОСЪДИЛ Е  ЗК „Мотор 93” с ЕИК …….. и адрес на управление: с. Бабук, общ. Силистра, ул. „Дочо М.“ № 53, представлявана от Н.Т.Л.,  да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 227,20лв. (двеста двадесет и седем лв. и 20 ст.) и разноските, направени от бюджетните средства на съда, в размер на 40 лв. (четиридесет лв.) за призоваване на свидетели. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно по отношение приложението на материалния и процесуалния закон,  поради което моли да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените против кооперацията искове, претендира и разноски по делото пред двете инстанции. Същото становище поддържа и в с.з. пред тази инстанция, черз процесуален представител.

Ответницата по жалбата и ищца в първоинстанционното производство ответницата по жалбата Я.П.Ш. не депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В с. з. пред тази инстанция, чрез процесуален представител, спорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното : Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и  при спазване изискванията на чл.310  и сл.  във вр. с чл. 317 ГПК, поради което е допустима.

Пред първоинстанционния съд настоящата въззиваема Я.Ш., в качеството и на ищец е предявила против въззивника в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3, във вр. с чл. 225  от КТ като претендира съдът да  признае уволнението  и със заповед № 1730 от 29.03.2017 г. на Председателя на кооперацията, поради съкращение в щата, за незаконно и да го отмени, като  на основание  чл.344, ал.1, т.2 от КТ я възстанови на предишната длъжност - „специалист управление на човешки ресурси”,  както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, изчислено на базата на получаваното от нея БТВ в размер на 530 лв. Изложила е доводи за незаконността на уволнението, тъй като счита, че процедурата по вземане на решение за съкращаване в щата от страна на УС на кооперацията е опорочена. Въз основа на нелегитимността в съкращението на щата, счита, че нелегитимно е и даденото съгласие от Инспекцията по труда да бъде уволнена, тъй като е майка на дете до 3-годишна възраст, попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ . Счита, че в кооперацията съществуват длъжности с функции, сходни на изпълняваната от нея и непровеждането на подбор при съкращаването и също е довод за незаконосъобразността на уволнението и.

Настоящият въззивник, който е ответник по предявените искове пред районния съд - ЗК „Мотор 93” изразява становище, както пред настоящата инстанция, така и при първоинстанционното разглеждане на делото, че предявените искове са неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение. Развива доводи по оспорване на  всички тъврдения на ищцата за незаконосъобразност на уволнението.

Съгласно представения по  делото трудов договор  от 04.01.2012 г., се установява, че по силата на трудово правоотношение, ищцата е изпълнявала в  кооперацията длъжността „специалист управление човешки ресурси“. Приложена е и  заповед № 1730 от 29.03.2017 г. на Председателя на кооперацията, съгласно която трудовото правоотношение било прекратено, считано от същата дата, поради съкращаване на щата, въз основа на щатно разписание, прието от УС с протокол № 37 от 10.10.2016 г., влязло в сила от 01.11.2016 г. Според изложените от ищцата  основания в подкрепа на исковете и, уволнението и е незаконосъобразно, поради опорочена процедура по вземане на  решението на УС, визирано в посочената заповед за уволнение, за съкращение в щата на кооперацията. Тя счита, че същото е  недействително, като представя  няколкото варианта на протоколи от заседанието, с които се е снабдила, които драстично се различават именно по точката, касаеща съкращението в щата. Видно от представените по  делото писмени доказателства, в  преписа от ръкописно съставен протокол от заседанието от 10.10.2016 г., копиран от ръкописно водена протоколна книга за заседанията на УС, не фигурира решението за съкращаване на щата. Същевременно, в друг, представен по делото  препис, копиран на по - късен етап от същата протоколна книга, преди подписите на членовете на УС решението е вписано или добавено?! с текста: „приема ново щатно разписание в сила от 01.11.2016 г.”. Представен е и трети компютърно обработен вариант на протокол от същото заседание на УС, който вече съдържа подробно изложение на направената промяна на щатното разписание, според което длъжността „специалист управление на човешки ресурси”, както и още три длъжности  се съкращават, и съответно се разкрива щат за две нови длъжности. Посочени са и резултатите от процедурата по гласуването.

Пред районния съд са изслушани подробни обяснения на председателя на кооперацията, настоящ жалбоподател, разпитани са множество свидетели. Установено е,  че в протоколната книга за заседанията на УС се съставя ръкописен протокол за заседанието от члена на УС и свидетел по делото Лазар Лазаров, който протокол се подписва от членовете на съвета след приключване на заседанието.  Според свидетелските показания, в кооперацията съществувала практика за изготвяне на още един компютърно обработен протокол,  който пресъздавал решенията на УС с по – големи подробности, като същият се изписвал около седмица – две след заседанието от счетоводителката Здравка Пенчева и Лазар Лазаров и се подписвал от останалите членове обикновено в деня  на следващото заседание. Според показанията на св. Лазаров, той собственоръчно дописал в ръкописния протокол от 10.10.2016 г.  добавката на точката за съкращения м щата, тъй като първоначално пропуснал да впише в течение на самото събрание, в  книгата, това  решение, който пропуск той забелязал при изготвянето на компютърния вариант на протокола и който отстранил по описания начин със съгласието на председателя на кооперацията.

Според подробния анализ на възникналите две версии по  въпроса валидно ли е взето решението за съкращение в щата от лицата, присъствали на заседанието на УС от същата дата – членовете на управителния съвет, на контролния съвет и главния счетоводител, разпитани като свидетели по делото, районният съд е приел, че на заседанието на УС от 10.10.2016 г. не е било взето решение за съкращаване длъжността на ищцата. Свидетелите са единодушни, че въпросът е бил разискван, но докато преобладаващата по брой група от тях твърди, че е взето решението, описано в компютърния вариант на протокола, то св. Г.П., М.И. и П.Д., твърдят, че не се е стигнало до приемане на окончателно решение по въпроса. Районният съд подробно обследва възприетата от УС процедура по гласуване на решения и констатира, че показанията на свидетелите са разнопосочни и по този въпрос и са силно повлияни от промяната на обясненията на Председателя относно това как се гласува при вземане на решения от УС. В случая тези показания следва да се съотнесат към чл.26, ал.3 от Устава на Кооперацията, съгласно който  решенията на УС се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство. Така че, неяснотата по този въпрос по какъв начин е било гласувано е допълнителен довод за опорочаване на процедурата по вземане на решението за съкращаване в щата. Доводът на жалбоподателят, че гласуването, чрез изказване на глас на съгласие или не с дадено решение, не е незаконосъобразно, е верен, но наличието на две версии и подмяна на показанията на свидетелите по този въпрос след очната ставка, проведена от районния съд, будят съмнение относно това дали и как изобщо се е гласувало. Не може да се приеме безкритично и заявената практика да се дописват и дооправят първоначално водените протоколи от заседанията на УС. Безспорно, допустимо е да се оправят стилистични грешки и неточни изрази, но да се допълват цели точки от дневния ред, детайлно да се дописват взети решения, начин и брой на гласували, без за тези обстоятелства да има даже маркирани данни в първоначалния протокол, е недопустимо и отваря вратите за злоупотреби и драстични нарушения на закона и то в  звено, което борави с парични средства и капитали, собственост на неограничен кръг хора. Аналогията, която жалбоподателят прави с поправката на протоколите от съдебно заседание, е неуместна. При поправка по реда на ГПК се извършва специално заседание, събират се доказателства и становища относно исканата поправка и същата се извършва или не от  съдебния състав. В случая своеволно и безконтролно се правят корекции, които засягат съвсем нови и дори немаркирани в първоначалния вариант на протокола допълнения. В тези три варианта на протоколи, по - точно вторият и третият, никъде не е отбелязано, че те са изготвени по някава процедура по поправка и допълване на първоначалния протокол. Няма данни да има и разписана такава процедура. Става ясно от показанията на част от свидетелите по делото, членове на УС, че те безкритично подписват, всичко, което им се поднесе

Ето защо, районният съд е възприел обоснования извод, въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства, че липсата на решение не се дължи на формален пропуск в процедурата по неговото гласуване, а на липсата на готовност у членовете на УС  да  приемат такова с оглед възникналите помежду им разногласия. Съгласно чл. 25, ал.4, т.2 от Устава на кооперацията, УС приема щата. Фактът, че такова решение не е гласувано по надлежния ред води до незаконосъобразност на уволнението на въззиваемата, поради което и правилно районният съд е приел, че исковете за неговата отмяна и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност като основателни следва да се уважат. Изначалният порок в процедурата по уволнението и е толкова значителен и определящ, че прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на възизваемата за незаконността му.

Що се отнася до изнесените в пледоарията по същество пред тази инстанция твърдения за конфронтация между членове на ръководството на кооперацията и намесата на личин или частни интереси при везмането на решенията, то в случая тези обстоятелства не се съотнасят пряко  към предмета на настоящото дело.

При така установената незаконосъобразност на уволнението на въззиваемата основателни са и исковете за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на заеманата от нея длъжност, както и за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ, какъвто е и резултата в обжалвания съдебен акт. С оглед на развитите в настоящото решение съображения, ОС счита, че същият е законосъобразен и обоснован, а жалбата – неоснователна, поради което следва да бъде потвърден, а въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените от нея разноски по делото пред тази инстанция в размер на 1000 лева.

С оглед на гореизложеното ОС

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 501 от 29.11.2017 год. постановено по гр. дело № 799/2017 год. на Силистренския  районен съд

ОСЪЖДА ЗК „Мотор 93” с ЕИК …… и адрес на управление: с. Бабук, общ. Силистра, ул. „Дочо М.“ № 53, представлявана от Н.Т. Л., да заплати на Я.П.Ш. сумата от  1000 лв.  (хиляда), представляваща направени от последната разноски по делото пред тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от 20.02.2018 г., от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.