№ 171
гр. Перник, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200037 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. В. Д., от гр. П., ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция: чрез адв. В. К., *********, депозирана срещу
Наказателно постановление № 21-1158-004413 от 29.03.2022 г.. издадено от н-
к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С. Г., упълномощен
с 8121з-1632/02. 12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за
следните вменени нарушения на жалбоподателката са били наложени
следните наказания:
За нарушение на чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание - чл. 183, ал.2 т. 1
от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.
За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание- чл.183, ал.1 т.1,
пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.
За нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на основание- чл.175, ал.3 пр.1 от
ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца, както и са й били отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Жалбоподателката, чрез своя процесуален представител, е обжалвал
наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата си,
депозирана срещу него е изтъкнала доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочи, че оспорва
констатациите в АУАН и НП.Твърди нарушение на разпоредбата на чл. 36,
във връзка с чл. 52 от ЗАНН, а именно не ясно на какво основание е издадено
процесното НП - дали има съставен АУАН или постановление на
прокуратурата. В издаденото наказателно постановление се сочи, че липсват
1
конкретни административни нарушения, съгласно дефиницията по чл. 6 от
ЗАНН. От друга страна АУАН и НП са издадени при липса на основни
реквизити (по смисъла на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН), в
какво се изразяват всяко едно от твърдяните нарушения, обстоятелствата при
които са били извършени, доказателства които го потвърждават, както и
съответните законови разпоредбите които са нарушени. Посочените общи
фрази и несъответстващите им разпоредби са съществени, тъй като не могат
да отговорят на изискванията на Закона за административните нарушения и
наказания, в НП да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като
се подведат под съответната разпоредба да осъществяват предвидения в нея
състав на административно нарушение. Тези нарушения са във връзка с
установяване на действителното фактическо положение.
Административнонаказващият орган, не е анализирал елементите по
твърдяните деяния, с оглед яснота относно приетите за административни
нарушения. Освен това твърди, че е налице бездействие в продължение на
повече от една година за връчване на НП, поради което към днешна дата са
налице и предпоставките на чл. 3 от ЗАНН. По отношение на първото
нарушение се сочи, че не е ясно дали къде точно е бил спрян автомобила на
паркомясто на ОДМВР или на улицата.По отношение на второто нарушение,
същото не представлява нарушение с оглед на изменението на ЗДвП с ДВ, бр.
67/2023 г.По отношение на третото нарушение не се установява (твърди)
надлежно уведомяване за „служебно“ прекратената регистрация, с оглед
задължителното тълкуване дадено с Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен
административен съд. С тези доводи моля за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание, не се явява лично, като се представлява от адв.
К., която доразвива доводите си, изложени в жалбата. В пледоарията си,
същата моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да приеме, че по отношение на
двете нарушения по т.2 и по т.3 към настоящия момент, даже и към момента
на връчване на наказателното постановление, същите вече не съставляват
деяния като административни нарушения, тъй като и от приложеното по
делото Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство не
се установява знание за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила. По отношение на неправилното паркиране, счита, че са налице
съществени разминавания между обстоятелствената част и сочената като
нарушена разпоредба. Жалбоподателката сочи, че наистина е спряла, след
дълго обикаляне да остави само едни документи до личния си лекар д-р П.,
която се намира срещу сградата на Полицията. Поради което дори и да се
приеме, че е извършила нарушението не е за неправилно паркиране, а по-
скоро за спиране на място със статут на „Служебен абонамент“, защото дали е
на МВР или на когото и да било, то има статут „Служебен абонамент“. Това
място твърди, да е било тротоар на това място, преди да сложат табелата. Не е
на паркинга, който е под сградата на МВР, където наистина още преди входа
към самия паркинг има поставена табела и препречването на пътя би било, но
тя е спряла дефакто на тротоар, където са три паркоместата. Моли съда, да
присъди на жалбоподателката и направените по делото разноски в размер на
400,00 лева за платен адвокатски хонорар.
Административно наказващия орган, редовно призован,
представител не изпращат. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно
2
постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.
Видно от представените в кориците на делото писмени и гласни
доказателства, посредством разпита и на св. Актосъставител- Н. Г. Х., и св. Г.
Р. Ж. и двамата полицейски служители описват фактите, около случая в
разпитите си пред съда, като преди да анализира показанията им, във връзка с
останалия събран по делото доказателствен материал, то съдът следва да се
произнесе по имплицитно въведеното възражение за срока за издаване на НП,
а именно тук следва да се посочи, че видно от посоченото и в самото НП, а и
от приложеното към преписката Постановление на прокурор от за отказ за
образуване на досъдебно производство гр. Перник, 29.12.2021г., с
наблюдаващ прокурор К.М. - прокурор при Районна прокуратура -
гр.Перник, е посочено, че същата след като се е запознала с материалите по
пр.№3522/2021г. по описа на РП- гр.Перник, е достигнала до извод, че на
основание чл.213, ал.1,вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, следва, да постанови отказ
да образувам досъдебно производство за престъпление от общ характер и и
да прекрати преписка №3522/2021г. по описа на РП - гр.Перник. Препис от
постановлението е посочено, да се изпрати на:Началник Сектор „ПП“ при
ОДМВР-Перник, ведно с копия от материалите по преписката -по
компетентност ,за осъществяване правомощията му като административно -
наказващ орган за нарушение на ЗДВП и на жалбоподателката -С. В. Д. -
*********. Видно от мотивната част на постановлението, то в същото е
посочено, че преписката е образувана в РП-гр.Перник по изпратени по
компетентност материали от прекратена на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН в
сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник административно наказателна преписка с
оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345,ал.2 от
НК.След като се е запозна с материалите по преписката,от фактическа страна
прокурорът е приел, че установено следното:“На 01.10.2021г.в 11.40ч.в
гр.Перник, на ул.“Самоков“№1, в изпълнение на служебните им задължения
като полицейски автопатрул на С“ПП“ при ОДМВР- Перник Н. Х. и Г. Ж.
извършили проверка на лек автомобил „Мерцедес Ц 200Д“ с рег.№*********
,собственост на “Р.Д.Д. ********* ЕООД, с водач С. В. Д. *********По време
на проверката било установено, че управляваният от Д. автомобил е с
прекратена служебно регистрация на 21.09.2021r.no реда на чл.18б, вр.чл.18,
т.2 от Наредба №.1-45/24.03.2000г.На Д. бил съставен АУАН серия GA,
№440479/01.10.2021r.no описа на С“ПП“ при ОДМВР-Перник за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.При така установената фактическа обстановка,
считам, че автомобилът е бил управляван от лице, което не е негов
собственик. При спирането му автомобилът е бил с редовно издадени
регистрационни табели. Няма данни, че водачът на автомобила е знаел за
прекратената служебно регистрация на лекия автомобили тогава не би било
извършено престъпление, но и административно нарушение. Не е установено
дали нарушението по чл.140,ал.1 от ЗдВП е било извършено виновно от Д.
,както изисква нормативната разпоредба на чл.6 от ЗАНН.Дори по преписката
3
да бе установено, че С. Д. е управлявала автомобила на инкриминираната
дата знаейки, че същия е с прекратена служебно регистрация по реда на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, то налице са предпоставките за прилагане на чл.9, ал.2
от НК, съобразно разпоредбата на който престъпният характер на деянието
отпада ,когато то е малозначително или с явна незначителна
опасност.Престъплението по чл.345, ал.2 от НК е престъпление по
транспорта, чийто непосредствен обект на защита на обществените
отношения, свързани, c надлежното регистриране на територията на страната
МПС с оглед възможността за безпрепятственото им идентифициране. Д. не
би могла да възпрепятства контролните органи да установят произхода на
автомобила.Налице е хипотезата за прекратяване на наказателното
производство, предвидена в чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не
съставлява престъпление.Материалите по преписката следва да бъдат върнати
на Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник по компетентност за преценка
дали извършеното от В. А. деяние съставлява евентуално административно
нарушение, съобразявайки обстоятелството, че съставения АУАН се явява
незаконосъобразен, доколкото не е установено по преписката, че Д. е
извършила виновно нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП..“. В
кориците на делото липсват изрични писмени доказателства, кога точно това
постановление е било връчено на АНО, и същият е счел, че следва да издаде
атакуваното НП, но видно от датата на издаване на НП, а именно-
Наказателно постановление № 21-1158-004413 от 29.03.2022 г.. издадено от н-
к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С. Г., упълномощен
с 8121з-1632/02. 12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за
следните вменени нарушения на жалбоподателката са били наложени
следните наказания:За нарушение на чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание -
чл. 183, ал.2 т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв., За нарушение на чл.100 ал.
1 т.1 от ЗДвП, на основание- чл.183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на
10лв., За нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на основание- чл.175, ал.3 пр.1
от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца, както и са й били отнети 10 контролни точки на основание Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР. Постановлението на прокурорът, видно от
отбелязване върху същото е от дата- 29.12.2021 г, като тази дата съпоставена
с датата на издаване на НП, не нарушава шестмесечния срок за издаването му,
поради което това възражение в жалбата съдът намира за неоснователно, като
не може да се приеме и че е налице забава при връчването му, видно от
данните по делото. Следва да се посочи, допълнително също така, че вярно е,
посоченото в жалбата, че в административнонаказателната преписка липсва
издадена резолюция на основание-чл.33,ал.2 от ЗАНН за прекратяване на
административнонаказателното производство, образувано с АУАН и
изпращането на преписката на прокуратурата, но съдът не третира този
пропуск като нарушение на принципа non bis in idem. Тази констатация е
изводима от действията на АНО, който е пристъпил към издаване на
оспореното НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и при липса
на конкуренция с висящо наказателно производство, поради което и горното
процесуално нарушение е санирано и настоящото
административнонаказателното производство е реализирано без колизия с
принципа non bis in idem. В случая не е изтекла и абсолютната давност за
привличане и реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
4
При извършената дължима проверка за законосъобразност съдът
констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, предвид приложената по преписката Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Следва също така в допълнение да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН при констатиране на признаци на
извършено престъпление административнонаказателното производство се
прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След като
съдът както посочи в акта си и в мотивите си прокурорът, е изложил доводи
защо счита, че не се касае за осъществен състав на престъпление в случая. В
случая се касае за деяние, което едновременно с признаците на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП / за
третото вменено нарушение в НП/, осъществява и обективните признаци на
престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК. Разграничителният критерий при
конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност
в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано
като престъпление, но съществува и като административно нарушение,
каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по
надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.
Затова в хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН изводът на прокурора, че липсва
субективната страна на деянието принципно не изключва възможността
деецът да бъде наказан за същото деяние по административен ред за
извършено от него административно нарушение. В този случай обаче
наказателното постановление ще бъде издадено на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН - въз основа полученото постановление за прекратяване на
наказателното производство или за отказ такова да бъде образувано.
Същевременно е необходимо този акт да бъде ясно индивидуализиран с
номер, дата, посочване на номера на прокурорската преписка, по която е
постановен, както и номера на досъдебното производство в случай, че такова
е било образувано, което не е надлежно сторено по делото. Издаването на
наказателно постановление едновременно въз основа на АУАН и въз основа
прокурорски акт в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, както в случая, макар и
акта да не е посочен, като основание, то видно от съдържанието на НП
именно той е възпроизведен в него, без АНО да съобрази данните по делото и
да изследва и изложените обстоятелства, като и факта дали е бил уведомен
собствени от ГФ за прекратената регистрация, като видно от преписката и от
постановлението на прокурора, за което съдът ще изложи доводи и
впоследствие в акта си. Макар и изложите пороци, да сочат на 6-месечния
давностен срок за издаването му, установен в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, да е
спазен, то съдът намира, че са налице множество други нарушение както на
процесуалните правила, така и на материалния закон, за което доводи ще
изложи по-долу за всяко едно от нарушенията, вменени с НП, като преди това
следва да се посочи, че видно от изложеното в акта и възпроизведено в НП,
то АНО е изложил следната фактическа обстановка, относно вмененото
нарушение, а именно, че: като е взел предвид, че Н. Г. Х., на длъжност МЛ.
АВТОКОНТРОЛЬОР при С- Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, ОДМВР
ПЕРНИК, е съставил акт за установяване на административно нарушение №
GA440479. от 01.10.2021 г. против С. В. Д., за това, че на 01.10.2021 г. в 11:40
часа. в ГРПЕРНИК на УЛ.САМОКОВ като Водач на лек автомобил,
МЕРЦЕДЕС Ц 200 Д. *********. БЪЛГАРИЯ-при обстоятелства Водачът- С.
В. Д. ПАРКИРА Л. А. "МЕРЦЕДЕС Ц 200 Д", С РЕГ. НОМЕР *********,
5
СОБСТВЕНОСТ НА "Р. Д. Д. *********" ЕООД. В ГР ПЕРНИК.НА УЛ.
"САМОКОВ", № 1, ПРЕД СГРАДАТА НА ОДМВР ПЕРНИК, НА МЯСТО
НА КОЕТО МПС Е ПРЕЧКА ЗА БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО ПРЕМИНАВАНЕ И
ПАРКИРАНЕ НА СЛУЖЕБНИ АВТОМОБИЛИ НА МВР. ПРИ
ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СЕ УСТАНОВИЛО, ЧЕ МПС Е СЪС
СЛУЖЕБНО ПРЕКРАТЕНА РЕГИСТРАЦИЯ ПОРАДИ ЛИПСА НА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА" ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ", ПО
РЕДА НА ЧЛ. 143 АЛ. 10 ОТ ЗДВП, ЗА КОЕТО Е ПОЛУЧЕНО
УВЕДОМЛЕНИЕ ОТ "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД". ВОДАЧЪТ Д. НЕ НОСЕЛА
КОНТРОЛЕН ТАЛОН КЪМ СУМПС. АУАН Е СЪСТАВЕН ПО ДАННИ НА
СВИДЕТЕЛЯ, СЛУЖИТЕЛ НА 01-во РУ ПЕРНИК. , КАТО СА ВМЕНЕНИ
СЛЕДНИТЕ НАРУШЕНИЯ: 1. СПИРА ИЛИ ПАРКИРА НА МЕСТА
СЪЗДАВАЩИ ОПАСНОСТ. ПРЕЧКИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ИЛИ
ЗАКРИВАЩИ ПЪТЕН ЗНАК, ИЛИ СИГНАЛ.,с което виновно е нарушил/а
чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП:2.НЕ НОСИ КОНТРОЛНИЯ ТАЛОН ОТ
СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ., с което виновно е нарушил/а
чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП; 3.УПРАВЛЯВА МПС. КОЕТО НЕ Е
РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ РЕД... с което виновно е нарушил/а
чл.140 ал. 1 от ЗДвП: поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и: ЧЛ.183
АЛ.2 Т.1 от ЗДвП ; 2. ЧЛ.183 АЛ.1 Т.1 ПР.2 от ЗДвП : 3. ЧЛ.175 АЛ.3ПР.1 от
ЗДвП е постановено, че на водача, че налагат следните наказания:1. По ЧЛ.
183 АЛ.2 Т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв., 2. ЧЛ.183 АЛ.1 Т.1 ПР.2 от
ЗДвП - глоба в размер на 10лв., 3 ЧЛ.175 АЛ.3 ПР.1 от ЗДвП - глоба в размер
на 200лв. . лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Разпитани в
съдебно заседание свидетелите- актосъставител- Н. Г. Х., на длъжност МЛ.
АВТОКОНТРОЛЬОР при С- Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, ОДМВР
ПЕРНИК, поддържа и доразвива фактическата обстановка, при която е било
установено всяко едно от вменените нарушения, като показанията му се
доразвиват и от изнесените данни от св. Ж. / св. Х.-„...На процесната дата
01.10.2021 г., като не съм категоричен за датата, бях на работа като
младши автоконтрольор по контрол на пътното движение. Получихме
сигнал от оперативния дежурен на Областна дирекция на МВР-Перник да
окажем съдействие на колегата, който отговаря за т.н. Пост №1, който
отговаря за охраната на сградата и прилежащата територия на
дирекцията, намира се непосредствено пред входа, на адрес: ул.Самоков №1,
ОДМВР-Перник. Отивайки на място, колегата Ж., който ни беше поискал
съдействието, ни уведоми, че автомобил Мерцедес с пернишка регистрация
********* е паркирал на служебния паркинг пред дирекцията, на място,
което е обособено за службените автомобили на МВР. Има сигнализирано
със знак, че това е паркинг за МВР и на мястото, на което спира
директорът на ОДМВР-Перник. Оттделно от това, и така беше
разположен автомобилът, че възпрепятстваше и навлизането на другите
паркоместа. Изчакахме водача на автомобила, дойде, представих се.
Установихме като водач госпожа С. Д.. Автомобилът беше собственост на
фирма. Това го установихме при проверката в техническото ни средство -
таблет. Госпожа Д. не отрече, че е паркирала на това място, като заяви, че
е имала някаква работа в нашата институция и там й е било най- лесно за
паркиране. Уведомихме я, че съгласно разпорежданията трябва да вземем
отношение по Закона за движение по пътищата. Не си спомням точно
времето, в което тя дойде. Проблема се появи, че при въвеждане на данните
в техническото средство и проверката на автомобила се оказа, че същият
6
този автомобил е служебно дерегистриран, заради липса на застраховка
„Гражданска отговорност“, за което е получено и уведомително писмо от
„Гаранционния фонд“... Отделно тогава все още се изискваха и контролни
талони към СУМПС. Те са вече в електронен вариант и не се изискват...и
като свидетел вписах колегата Г. Ж., който беше установил неправилното
паркиране, като извършено нарушение...“ и св. Ж.- „...Аз бях назначен на
поста в наряд, на Пост 1. Не мога да кажа кога, тъй като е изминал дълъг
период от време. Там работим по Инструкция, която е написана, 1415, и в
тази инструкция пише, че трябва да извършваме обходи, има определени
места, където паркира ръководството на МВР. И съответно аз работя по
нея. Не си спомням вече жалбоподателя....На посочената дата в акта пред
сградата на ОДМВР- Перник има обособени места, на които паркира
ръководството. На мястото беше паркиран автомобил, описан в акта. Не
си спомням дали водачът беше в автомобила. Аз съответно докладвам на
дежурния офицер, който изпраща „Пътна полиция“ и те взимат отношение
по случая. Аз съм разписал акта като свидетел. Когато дойде колегата Х.,
той състави акт на воадча на неправилно паркирания автомобил.
Актосъставителят установява нарушенията чрез система „АЙСПП“ -
система за отдалечен достъп. Не си спомням дали водачът е казал защо е
паркирал там...“. При така събраната гласна доказателствена съвкупност,
относно гласната такава, макар и в същата предвид и дългия изминал времеви
период от деянието, то свидетелите имат разлики в смислов аспект, по някои
от изложените факти, напр. дали жалбоподателката е била в автомобила или е
дошла впоследствие, както и дали е имало или не знак за паркинг на МВР,
или се касае за обособено място, където „паркира ръководството“, то съдът
намира, че в обективните си показания, свидетелите сочат, фактите, така
както са ги възприели, и доразвиват фактическата обстановка, доста
лаконично описана, както в акта, така и в наказателното постановление, като
кредитира показанията им като достоверни такива.
Така установената фактическа обстановка, съдът прие на база
следните доказателства, събрани по делото: писмените такива- атакуваното
НП, съставил акт за установяване на административно нарушение №
GA440479. от 01.10.2021 г., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, Постановление на прокурор от за отказ за
образуване на досъдебно производство гр. Перник, 29.12.2021г., с
наблюдаващ прокурор К.М. - прокурор при Районна прокуратура -
гр.Перник, е посочено, че същата след като се е запознала с материалите по
пр.№3522/2021г. по описа на РП- гр.Перник, е достигнала до извод, че на
основание чл.213, ал.1,вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, следва, да постанови отказ
да образувам досъдебно производство за престъпление от общ характер и и
да прекрати преписка №3522/2021г. по описа на РП - гр.Перник, както и
гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на актосъставителя-
Х. и св. По акта -Ж..
От правна страна
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, от правна страна намира следното за всяко едно от
вменените нарушения:
7
Първо, следва да се посочи, че производството, предмет на
настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява
ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да-
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези
изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН
нарушителят е депозирал възражения, които Ано не е счел за основателни и
не е разгледал.Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от
приложената Заповед/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и
издаване на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
8
за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата
на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са
били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които
се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/, като това се отнася и за трите
вменени нарушения с акта и НП, в частност както следва:
По отношение на нарушението по чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени: т.1. на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал; В наказателното постановление, относно това нарушение, е
възпроизведено дословно съдържанието на акта, като лаконично е посочено,
че – „ВОДАЧА С. В. Д. ПАРКИРА Л. А. "МЕРЦЕДЕС Ц 200 Д" С РЕГ. НОМЕР
*********, СОБСТВЕНОСТ НА "Р. Д. Д. *********" ЕООД. В ГР ПЕРНИК,
НА УЛ. "САМОКОВ" N: 1, ПРЕД СГРАДАТА НА ОДМВР ПЕРНИК. НА
МЯСТО НА КОЕТО МПС Е ПРЕЧКА ЗА БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО
ПРЕМИНАВАНЕ И ПАРКИРАНЕ НА СЛУЖЕБНИ АВТОМОБИЛИ НА
МВР..“, тоест при така оскъдно описаната фактическа обстановка, съотнесена
дори и към заявеното от свидетелите, че първо неясно поради липса на
спомен- дали е била или не там водачката, като единият заявява, че е била в
автомобила, другият, че е дошла впоследствие, то не се установява и къде
точно е паркирала водачката, и дали и какъв знак има поставен, като за такъв
знак се говори само в свидетелските показания, но не и в описаното в акта и в
НП, където се сочи, пречене на безпрепятствено преминаване, като АНО не е
ангажирал извън представените акт и НП, други доказателства, за да докаже
обвинителната си теза, при положение, че върху него лежи тежестта на
доказване на обвинението. Първо, по делото от така описаната лаконична
обстановка, въобще не може да се установи дали и къде точно е паркирала
жалбоподателката, при положение, че не се спори, че е спряла на процесната
улица, като обаче, се твърди да е било за кратко, което пък не се оспорва и от
свидетелите, което навежда на съмнение в обвинителната теза, че се касае за
паркиране, а не просто спиране за престой, които е с по-кратковременен
характер. Отделно от това с общото посочване паркира пред сградата на
ОДМВР-Перник, на ул. Самоков, №1, не може да се идентифицира мястото,
още повече, че действително както сочи защитата и което може да се види и в
интернет, а и на място, е налице и тротоар на посочената улица, което
допълнително внася съмнение в обвинителната теза, къде точно е паркирала,
като едва в с.з., свидетелите сочат, на мястото на ръководството, което е
според отново заявеното в с.з., обозначено със знак- „паркинг МВР“ и
служебен абонамент, като обаче такива факти, липсват изобщо вменени в
обвинението, което априори го прави неясно, оттам и пряко ограничаващо
правото на защита на санкционираното лице, и респ. води до неговата първо-
недоказаност, и второ незаконосъобразност, поради което и НП в тази му
9
част, следва да бъде отменено като незаконосъобразно по пункт.1 от НП.
Отделно от това, ако действително има някакъв знак, на посоченото място, в
това число и за паркинг, следва да се разсъждава и на плоскостта на
евентуално нарушение по чл.6, т.1, от същия закон, като принципно е налице
и правна уредбата за знак В27, какъвто би бил релевантния в случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ППЗДвП пътният знак В27 означава –
"Забранени са престоят и паркирането", а съгласно чл. 80, ал. 1 от Наредба №
18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак
В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен
участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на
пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното
за движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата
презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27,
спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното
движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за
движение. Виж - Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка, касателно знака и евент. маркировка М14. От изложеното
следва, че само по себе си паркирането не може да се разбере, дори и да е
било налице паркиране, а не престои при какви обстоятелства и в коя
хипотеза е станало, за да породи евентуално приложение на фактическия
състав на сочената за нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 1, предл.
второ от ЗДвП. За да се квалифицира деянието като нарушение на сочената
разпоредба е необходимо да бъдат посочени в НП някакви обстоятелства, от
които да става ясно, че действително се създава пречка за движението. В
конкретния случай обаче видно от изложеното до тук, тези изисквания не са
били спазени. Така допуснатото нарушение е съществено и влече отмяна на
обжалваното постановление по пункт.1.
По отношение на нарушението по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП:
Съгласно цитираната разпоредба към настоящия момент: Чл. 100.
(1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи:т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр.
67 от 2023 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория; като в случая към дата- 01.10.2021 г., когато е бил
съставен акта на жалбоподателката, същата е била с текст- съгласно и
описаното в НП- НЕ НОСИ КОНТРОЛНИЯ ТАЛОН ОТ
СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ., с което виновно е нарушил/а
чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП; като както сочи и актосъставителят, към момента
талоните са в електронен вид, и дори и да се приеме, че същата не го е носела
към процесния момент, то към настоящия това деяние е декриминализирано,
и съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН- Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, както основателно
се сочи и в жалбата, е последвал по-благоприятен закон, който следва да се
приложи, а именно това нарушение, е декриминализирано / арг., бр. 67 от
4.08.2023 г., изм., бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 102 от
8.12.2023 г., изм. и доп., бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, като
още с бр. 67 е била отменена разпоредбата в тази й част, поради което и по
пункт 2 от НП, постановлението следва да бъде отменено, без да се излагат
допълнителни доводи, като се посочи, че и това нарушение е описано чисто
бланкетно, както в акта, така и в НП.
10
По отношение на нарушението по чл.140 ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно фактическия състав на цитираната разпоредба: чл. 140. (1)
(Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.)- По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В случая, е посочено, относно вменяването на това нарушение, че
жалбоподателката- „...ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СЕ УСТАНОВИ.
ЧЕ МПС Е СЪС СЛУЖЕБНО ПРЕКРАТЕНА РЕГИСТРАЦИЯ ПОРАДИ
ЛИПСА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА" ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ", ПО РЕДА НА ЧЛ. 143 АЛ. 10 ОТ ЗДВП, ЗА КОЕТО Е
ПОЛУЧЕНО УВЕДОМЛЕНИЕ ОТ "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД"....“, като
доказателства по делото кой е кога е уведомен и дали е уведомен и към коя
дата, както бланкетно е цитирано в НП, няма и не са били представени от
АНО, както и справка за собствеността на автомобила, но дори и да се
приеме, от призумптивната доказателствена сила на акта, и съответно
изложеното в показанията на свидетелите, че автомобилът не е било собствен
на жалбоподателката, както е описано и в НП, а на посоченото Дружество, то
очевидно ГФ е следвало да уведоми дружеството, а не жалбоподателката за
посоченото обстоятелство.
В конкретния случай, освен чисто бланкетното описание и на това
нарушение, по пункт три от НП, от обективна страна, то същото не се
доказва и от субективната страна на вмененото нарушение, поради което и
извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като
административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна,
следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на
вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март
2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
(Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се
прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.
18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП,
възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената Наредба -
задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство
от съответните органи на отдел КАТ /ПП/ към съответното ОДМВР за тази
прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява,
доколкото нищо не сочи противното, че автомобил, управляван от
жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на застраховка
"Гражданска отговорност", не е посочено считано от кога, но е вменено, че
това е било валидно към вменената дата на нарушението- 01.10.2021 г., като
АНО не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, както и кой е бил
11
уведомен за това обстоятелство и кога, дали преди и/или след проверката и
т.н., като доказателствената тежест е именно в Ано, да докаже вмененото
нарушение, което последният не е и положил надлежни усилия в тази насока.
Отделно от това, собственик е трето лице, а не жалбоподателката, което е
видно от преписката, което изключва субективната страна на деянието, още
повече и че автомобилът не е бил управляван от собственика, а от Д., за което
по делото не се и спори. Следователно при извършеното служебно
прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията или поне по делото
това обстоятелство не се доказва. Не е изпълнил и задължението си по ал. 11
да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили
на водача, който дори не е собственик на автомобила, да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Както е прието в задължителната съдебна практика - Тълкувателно
Постановление № 2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС - ”Не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство”. ВИДНО ОТ МОТИВИТЕ НА СЪЩОТО
ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ, е посочено, че - „Общото събрание
на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и
Втора колегии на Върховния административен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Поставеният въпрос следва да се разбира - дали се носи
административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП от водача,
ако не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно
прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП или собственикът не е
узнал за този факт по друг начин.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Уведомяването на
собственика за служебно прекратената регистрация има значение както
за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното
превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на
регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
12
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и зашитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистраиията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен
да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка
„Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва
както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в
който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.
Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е
отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е със защитена информация.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се
уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното
прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е
бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да
съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на
автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г., при
прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява
собственикът на превозното средство.
Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП
за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е
уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при
връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг
13
начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел "Пътна полиция " или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да
се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да
бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага... “. В настоящият
случай, приложими са именно постулатите от цитираното ТП, а именно, не
само че лицето, което е управлявало автомобила не е и собственик на
автомобила, който е на друго ЮЛ, но също така, не се доказва и собственикът
да е бил уведомен, по посочения ред за прекратената регистрация, за да
уведоми евентуално лицето- водач, на което е предоставил автомобил, поради
което обвинението е несъставомерно и от субективна страна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното
извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени и в тази му част.
Водим от всичко дотук изложено, съдът намира че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Разноски:
При този изход на спора - отмяна на НП, право на разноски възниква
за въззиваемата страна, като същата е направила надлежно искане в тази
насока и такива по реда на чл.63д ЗАНН. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН
страните в производствата пред районния съд имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят
е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е
поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и
съдействие и пълномощно - стр.27 от делото, е видно, че същият, е доказал
заплатено адвокатско възнаграждение, като видно от представен договор за
правна защита и съдействие по делото-стр. 27 от делото, същото е заплатено в
брой и е в размер на 400 лева. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от
бюджета на органа, издал НП. В случая обаче то е определено В минималния
размер от 400 лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и предвид възражението за прекомерност,
направено от другата страна в съпроводителното писмо към преписката,
съдът счита, че на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да присъди именно
поискания размер на разноските, като същият е миинимален и няма как да
бъде намален, като осъди ОД МВР - Перник да заплати възнаграждение в
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1158-004413 от
29.03.2022 г., издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр.
Перник- С. Г., упълномощен с 8121з-1632/02. 12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на С. В. Д., от гр. П., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: чрез адв. В. К., *********, за следните вменени нарушения
на жалбоподателката са били наложени следните наказания: За нарушение на
чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание - чл. 183, ал.2 т. 1 от ЗДвП - глоба в
размер на 20лв., За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание-
чл.183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв., За нарушение на
чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на основание- чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер
на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и са й
били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОД МВР - Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
да заплати на С. В. Д., от гр. П., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:
чрез адв. В. К., *********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направени от него разноски в съдебното производство пред РС - Перник за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15