Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 30.04.2013 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на втори април две хиляди и
тринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 25 по описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата
Н.К.Х. твърди, че с ответника сключили граждански брак с акт за
граждански брак № 0206 от 10.12.1998 г. в град К., който бил първи и за
двамата. От брака си имат родени две деца - К.Т. Х., ЕГН ********** и Х.Т. Х.,
ЕГН **********. Твърди се, че брачните им отношения не потръгнали още в
началото. Живеели в жилището на родителите на ответника, като им липсвали
елементарни условия за живот – всички били безработни, често оставали без ток и
вода. По време на първата бременност на ищцата, бащата на ответника ги изгонил
и това наложило да живеят съвместно с нейните родители. Когато първото им дете
навършило 4-5 месечна възраст, по настояване на ответника се върнали отново при
неговите родители. Ответникът започнал системно да употребява алкохол и
вследствие употребата му, не можел да контролира поведението си. Системно
упражнявал над ищцата физически тормоз. Счупил зъбите ѝ, което наложило да си постави
протеза. Нанасял ѝ
побои дори по време на бременност. През 2003 г., след раждането на второто дете
на страните, родителите на ответника отново ги изгонили и те заживели при
родителите на ищцата. Там актовете на физическо насилие продължили. За да си
осигурят самостоятелно жилище, теглили кредити, закупили къща, но тъй като не
можели да погасяват вноските, ипотекарния кредитор я продал. Ответникът имал
здравословен проблем със сърцето, който не му позволявал да работи и средствата
на семейството не стигали. След съвместно взето решение, през м април 2010 г.
ищцата заминала да работи в чужбина – Г., а съпругът ѝ останал в Б. да се грижи за
децата. Издръжката на съпруга си и децата, осигурявала ищцата. Прибрала се в Б.
в периода от м. декември 2010 г. до м. януари 2011 г., когато отново заминала
за Г., поради недостига на средства за живот. По време на престоя ѝ отново била обект на физическо
посегателство, като ответникът унищожил и вещи на семейството. Х. отишъл при
съпругата си през месец март 2011 г., но тъй като не успял да си намери работа,
се върнал в страната. Претърпял инцидент, вследствие на който си счупил ръката
и крака. Средствата за лечението му осигурила ищцата. Последната се прибрала в Б.
през м. октомври 2011 г., при което посещение отново била пребита от ответника,
а покъщнината на семейството – изпочупена. Месец по-късно съпругът й я закарал
до град П. за да замине в Г., но по време на престоя там, непрекъснато ѝ натяквал, че отсъства от дома
си, заплашвал я, че ще запали децата. За
последен път ищцата се прибрала в Б. през месец декември 2012 г., когато ответникът
ѝ нанесъл
поредния побой, счупил масата и телефона й. Ищцата поставила въпроса за развод,
вследствие на което последвал нов побой. Напуснала семейното жилище, отишла в
дома на майка си, като успяла да прибере личните си вещи в помощта на
полицията. Твърди се, че по време на
брака им, ответникът не поемал никакви отговорности за семейството. Счита
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, между съпрузите е настъпило пълно
отчуждение, липсвали обич, взаимно уважение и разбирателство.
МОЛИ съда, да постанови решение, , да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен,
по вина на съпруга – Т.Х.Х.. Претендира да ú бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата им – К.Т. Х., ЕГН **********
и Х.Т. Х., ЕГН **********, като постанови подходящ режим на лични отношения на
децата с ответника, както и да бъде осъден да заплаща на месечна издръжка в размер на 100.00 лева за
детето К. и 120 лева за детето Х., считано от датата на подаване на исковата
молба, до настъпване на обективни причини за нейното изменение или
прекратяване. Не желае да ползва семейното жилище, представляващо къща под наем
в с. Д.. Моли да бъде постановено след прекратяването на брака да носи
предбрачното си фамилно име – Г.. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован не се явява
и не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, въз основа на
валидно сключен граждански брак с акт № 206 от 10.12.1998 г. на Община К..
От брака си имат родени две
деца - К.Т. Х., ЕГН ********** и Х.Т. Х., ЕГН **********.
От показанията на свидетелката Г., майка
на ищцата се установява, че още от самото начало съпрузите имали проблеми.
Живеели при родителите на ответника, където нямало елементарни условия, дори
баня. После се преместили да живеят при нея за около 3-4 месеца и отново се
върнали при родителите на Х.. Имали проблеми като се родило голямото им дете.
Проблемите възникнали заради липсата на средства и лично жилище. Имало случай,
когато ответникът пребил жена си от бой. Това научила по-късно от нея и голямото
дете на страните. Когато се скарали, тя не му давала да пие алкохол и
неприятностите им почвали. Ищцата заминала да работи в Г. през 2010 г. и
изпращала пари за децата. Двамата поддържали отношения до месец декември 2012
г., когато бил последният им скандал – ответникът пребил Н. от бой и тя го
напуснала. Преди този случай ищцата си идвала всеки месец да вижда децата. Дъщеря
й два пъти правила опити да се самоубива с лекарства, като единия бил
регистриран в болницата в К..
Във
връзка с предявения иск, съдът е приел изготвен от Д ”СП” – К. социален доклад.
Дирекция “Социално подпомагане” град К. в депозирания по делото социален
доклад, изготвен след срещи и разговори с бащата и децата, обосновават
заключение, съгласно което за малолетните деца К. и Х. се полагат адекватни
грижи от страна на техния баща – Т.Х., който задоволява
основните им жизнени потребности. Децата трайно живеят с бащата, като
поддържането на емоционална връзка с майката не се препятства. Битовите условия
при бащата са добри. Майката на децата се е прибирала 2-3 пъти в Б. след
заминаването си през 2010 г. Добри отношения поддържат децата с баба си по
майчина линия.
Изслушан лично в съдебно
заседание, малолетният Х., на 13 години заявява, че знае за какво се води
делото, баща му му обяснил. Казва, че живее при тате, там спи. Мама била в Г.
вече има два месеца и не си идвала често. Ходел редовно на училище, бел в шести
клас и му харесвало. Притеснявал се, че мама и татко не се разбират и икал, ако
престанат да живеят н една и съща къща, да живее с татко си, защото добре се
грижел за него и братчето му, гледал ги добре, работел. Мама не се грижела
добре за тях.
Изслушан лично в съдебно
заседание, малолетният К., на 9 години заявява, че знае за какво идва в съда.
След разяснение заявява, че е ученик и разбира за какво става дума. Живеел в
село Д. с тате и батко. Мама била в Г. вече четири години, идвала си почти
всяка година. Искал да остане при баща си, защото мама я нямало, а при него се
чувствал добре. Баща му перял, а той и баба му готвели.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Относно дълбокото и непоправимо
разстройство на брака – съдът намира, че от приетите гласни доказателства
безспорно е установено, че между страните трайно не съществуват
взаимоотношения. По делото се събраха категорични доказателства относно
причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака – нуждата от
средства е принудила съпрузите да се разделят, единият от тях е заминал в
чужбина, за да работи и това е довело до трайна раздяла в продължение на около
3 години, като не е спорно, че ищцата е заминала в чужбина през месец април
2010 г. не се спори, че се е връщала в Б.
три пъти (включително според твърденията, изложени в исковата молба), като тези
факти кореспондират частично с заявеното от двете малолетни деца и косвено със
социалния доклад. В тази връзка съдът не дава вяра на св. Г., че до влошаване на
отношенията между съпрузите, ищцата си е идвала в страна всеки месец. С
показанията на св. Г., преценени по реда на чл. 172 от ГПК съдът намира за
безспорно установени твърденията на ищцата с исковата молба че страните трайно
са се отчуждили, и брачната им връзка е
изчерпана. Трайно установения живот в различни държави прави брачната връзка
формална. Установени са и причините за отчуждаването им. Ответникът е причинил
физическо насилие на ищцата през месец
декември 2012 г., установено с показанията на св. Г.. Със свидетелските
показания на ищцовата страна, в чиято безпристрастност съда няма основание да
се съмнява, с изключение на уточнението, направено по-горе се характеризира
брачната връзка като изчерпана, лишена от съдържание. Установява се брачно
провинение от страна на ответника – причинено физическо насилие и обвинения.
Установява се неустойчиво емоционално състояние на ищцата, като в показанията
на нейната майка се съдържат данни за два суицидни опита. При така установените
факти, съдът намира, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина
на двамата съпрузи. Настъпилата между страните фактическа раздяла и установеното
трайно местоживеене в различни държави, без никакви контакти между съпрузите
основава и дълбокото и непоправимо разстройство на брака, от което следва
извода, че брачната им връзка е формална и изпразнена от съдържание.
Предвид изложеното и
установената фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
От
доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
налага изводът, че децата трябва да живеят при баща си. Съответно родителските
права по отношение на К.Т. Х., ЕГН ********** и Х.Т. Х., ЕГН ********** следва
да се предоставят за упражняване на него. За да достигне до този извод съдът
оценява фактическото положение до предявяване на иска, факта, че децата трайно
пребивават при ответника, живеят с него в продължение на три години и той
трайно полага грижи за тях. Установено е, че Т.Х. може да разчита на помощта на
своята майка. Съдът отчита, при вземане на решението си и желанието на децата,
изразено искрено и непредубедено в съдебно заседание. Бащата не е препятствал
до предявяване на иска контактите на майката и бабата по майчина линия с
децата, установено от социалния доклад и показанията на св. Г..
Като
инциденти, възникнали по повод конфликтните отношения между страните във връзка
с различията им, съдът преценява фактите по причиненото увреждане на ищцата
през м. декември 2012 г., а за друго твърдяно такова доказателства преки или
косвени не се събраха. Показанията на Г. съдържат нейни изводи, но не и данни за
обективни факти, които е възприела лично.
Съдът не омаловажава причиняването та травматично увреждане, нито
оправдава решаването на личностни спорове посредством физическо насилие, но не
счита, че родителските качества на ответника следва да бъдат отречени, заради
тези случки. Всички останали доказателства са в противна посока и установяват
добър и загрижен родител. По изложените съображения и при доказани факти, че бащата
е този, който трайно полага грижи за децата в продължение на три години, адекватни
и съответни за възрастта им, съдът изхождайки от изключителния интерес на децата
направи горните изводи.
По
изложените мотиви съдът следва да постанови децата да живеят със своя баща, на
адреса посочен в исковата молба и да предостави упражняването на родителските
права на него.
На ищцата
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с децата
си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и
социалната такива между родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са
предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното
психическо и физическо развитие на детето. С оглед горното следва да бъде
определен режим на лични отношения на майката с децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с приспиване, от 09.00 часа на съботния ден до 18.00
часа на неделния ден, един месец през лятото, несъвпадащ в платения отпуск на
майката, втората половина от коледната и първата половина от пролетната
ваканция, както и по време на личните й
празници – рожден ден (17.04) и имен ден.
Относно издръжката на децата – при изложените обстоятелства, съдът
следва служебно да се произнесе по издръжката на децата, предвид задълженията
си по чл. 59, а.2 от СК и липсата на искане в тази насока от страна на ответника.
Безспорно е обстоятелството, че ищцата е длъжна да дава издръжка за децата си.
От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че
родителите не живеят заедно. Извода на съда се основава на събраните по делото
гласни доказателства, видно от които свидетелите депозират показания, че
страните са разделени. Пред съда, не са ангажирани доказателства, ищцата да е
задължено лице по смисъла Семейния кодекс и да осигурява издръжка на други
лица. При липсата на доказателства за доходите й и като взе предвид, че същата
е в трудоспособна възраст, съдът намира, че Х. реализира доходи около средните
за страната. Съдът приема, че ответникът реализира доходи в размер на 330 лева
месечно, предвид установеното от социалния работник.
Безспорно,
децата на страните се нуждаят от средства за издръжка, за храна, облекло,
разходи във връзка с обучението им. По делото не са ангажирани доказателства за
нужди над обичайните такива за тяхната възраст. Не се събраха данни ищцата да е
в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
Отчитайки присъщите нужди на децата за нормалното задоволяване на нуждите им и
с оглед възрастта им, съдът намира, че
за Х. е необходимата сума за издръжка е в размер на 200.00 лева, а за К.
– в размер на 180.00 лева. От определената издръжка съда счита, че участието на
ответникът следва да бъде в размер на 120.00 лева за детето Х. и 100.00 лева за
детето К.. Бащата също следва да участва в издръжката на децата, но с разликите
над горните суми до определените от съда.
Съда счита, че бащата следва да участва с по-малък дял в определената
издръжка, тъй като се отчита факта, че същият се грижи непосредствено за
възпитанието и отглеждането им, като осигуряването на по-голяма издръжка, би му
създало особено затруднение. Съдът приема, че майката следва да участва в
определената за децата издръжка с по-голям дял, отчитайки факта, че същата не
осъществява преките грижи по отглеждането им. При тези обстоятелства съдът
намира, че следва да осъди ищцата за заплаща месечна издръжка в размер на
120.00 лева за детето Х. и в размер на 100.00 лева за детето К., считано от
влизане на решението в сила. Следва да се присъди и законната лихва при забава
от датата на падежа до окончателното плащане.
Издръжката
между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.
Относно
ползването на семейното жилище - съгласно разпоредбата на член 56, ал. 1 от СК, съдът предоставя
ползването на семейното жилище на съпругът, който го е поискал и има жилищна
нужда. Т.е. следва да са налице два кумулативно дадени предпоставки – съпругът
да е поискал ползването на семейното жилище и има жилищна нужда. Служебно
задължение да се произнесе за ползването на семейното жилище съдът има само в
случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. В конкретния случай
липсва претенция за ползването на семейното жилище, и предвид предоставянето на
родителските права за упражняване от ответника, на него следва да се предостави
и ползването на семейното жилище.
Относно фамилното име - съдът
следва да постанови ищцата да носи предбрачната си фамилия Г., предвид
изразеното от нея желание. Съдът аргументира този извод, по следните
съображения: разпоредбата на член 53 от
новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна уредба и в частта по
фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата е направила
искане да възстанови фамилното си име преди брака. При това положение,
съпругата след прекратяване на брака следва да носи предбрачното си фамилно
име.
Тъй
като, съдът прекратява брака по вина на двамата съпрузи, на основание член 329
от ГПК разноските по делото следва да останат за страните така, както са ги
направили до момента. Във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50.00 лева. При завеждане на делото ищцата е внесла държавна
такса в размер 25.00. Следва да се осъди ответника да заплати по сметка на ВСС
допълнителна държавна такса в размер на 25.00 лева.. На основание член 78, ал.
6 от ГПК, съдът следва да се осъди ищцата да заплати държавна такса по сметка
на ВСС върху определената издръжка в размер на 316.80 лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание член 49, ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт №
0206 от 10.12.1998 г. На Община К. граждански
брак между Н.К.Х. ***,
ЕГН ********** и Т.Х. ***, ЕГН ********** като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двмата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права спрямо малолетните деца Х.Т. Х., ЕГН ********** и К.Т. Х.,
ЕГН ********** на бащата Т.Х. ***, ЕГН **********, като същите ще живеят при бащата по постоянен адрес
- с. Д., обл. П., ул. 52-ра № 1.
ОПРЕДЕЛЯ
режим за осъществяване на лични отношения между майката Н.К.Х. ***, ЕГН **********
и децата Х.Т. Х., ЕГН ********** и К.Т. Х., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, от 09.00 часа на съботния
ден до 18.00 часа на неделния ден, един месец през лятото, несъвпадащ в
платения отпуск на майката, втората половина от коледната и първата половина от
пролетната ваканция, както и по време на
личните й празници – рожден ден (17.04) и имен ден.
ОСЪЖДА,
на основание член 143, ал. 2 от СК, Н.К.Х. ***, ЕГН ********** да заплаща на
малолетните си деца Х.Т. Х., ЕГН ********** и К.Т. Х., ЕГН ********** – като
малолетни, чрез техния баща и законен представител Т.Х. ***, ЕГН **********,
месечна издръжка както следва: на детето
Х.Т. Х. - размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, на детето К. - в размер на 100.00 (сто) лева, считано от влизане
на решението в законна сила и дължима до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в село Д. на
ул. 52-ра, № 1 на съпруга Т.Х.Х..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване
на брака, съпругата да носи предбрачната си фамилия Г..
ОСЪЖДА Н.К.Х. ***, ЕГН **********
да заплати по сметка на ВСС държавна такса върху присъдената издръжка в размер
на 316.80 лева (триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА Т.Х. ***, ЕГН **********
да заплати по сметка на ВСС държавна такса по допускане на развода на 25.00 (двадесет
и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: