РЕШЕНИЕ
№ 385
гр.
Перник, 29.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 25.09.2019 г., IIІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 00436 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Профи
Кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт К.А., против Решение № 667 от 02.04.2019
г. по гр.д. № 5962 по описа на Районен съд – Перник за 2018 г., с което съдът е
отхвърлил предявените срещу С.К.М. искове.
В жалбата се поддържа, че Решението е
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Твърди, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като Районният съд неправилно е счел, че настъпилата предсрочна
изискуемост не е изрично обявена на ответника в първоинстанционното
производство. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва
преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата. В съдебно
заседание въззивника не се представлява. Представено е писмено становище.
Въззиваемата страна не се
явява и не се представлява.
Окръжен съд Перник
преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
На 11.04.2018 г. „Профи Кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, е подало до Районен съд Перник заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу С.К.М., с ЕГН: ********** за сумата 4027.93 лева, от които 3489.36 лева – главница, 30 лева такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за
периода 06.08.2017 г. до 10.10.2017 г., лихва за забава в размер на 8.57 лева за периода 06.08.2017 г. до 10.10.2017 г., дата на прекратяване на договора, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното
вземане произтича от Договор за потребителски кредит № *** от ***, като длъжникът е следвало да погасява месечна
вноска в размер на 145.39 лева на всяко 5-то число. Твърдят, че ответникът не е
изпълнил задължението си, като не е платил нито
една погасителна вноска и е изпаднал в забава на 06.08.2017 г. Посочват, че за извънсъдебно събиране на вземането за периода
от 06.08.2017 г. до 10.10.2017 г., датата на прекратяване на договора съгласно тарифата за таксите на дружеството са
начислени суми в размер на 30 лева, за този
период са начислени и лихви за забава в размер на 8.57 лева. Посочват, че съгласно общите условия към договора при просрочие на една погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора – на
10.10.2017 г., за което длъжникът бил уведомен с писмо.
Съдът е уважил така подаденото заявление с Разпореждане № 1521 от
36.03.2018 г. по ч. гр. д. № 1568 по описа на РС Перник за 2018 г.
С Разпореждане от 09.07.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя да
предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса,тъй като заявлението е връчено
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобщението е връчено на 23.07.2018 г., като в указания срок на 24.08.2018 г. (клеймо 23.08.2018 г.) е предявен установителе иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
От представените по делото писмени
доказателства е видно, че на *** е сключен
Договор за потребителски кредит № *** между „Профи кредит България“ ЕООД – София, в качеството на заемодател и С.К.М. в качеството на заемател, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 1300 лева. Съгласно клаузите на договора М. се задължил да върне сума в размер на 1928.88 лева в срок от 24 месеца, на равни погасителни вноски от 80.37 лева на пето число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема
- 41.17 % и годишен процент на разходите - 49.90 %. Сключено било и споразумение за допълнителен пакет услуги,
конкретно посочено, с възнаграждение 1560.48 лева, с размер на месечната вноска от 65.02 лева. В договора е посочено, че общата сума, която
следва да върне кредитополучателя е 3489.88 лв., а месечната вноска е 145.39 лв. Представено е преводно нареждане за кредитен превод
от *** за сумата – 1300 лева.
По договора не са платени
погасителни вноски.
Приложено е уведомително
писмо до С.К.М., в което е посочено, че поради нарушение на
задълженията по кредита, сумата по кредита в размер на 4027.93 лева е обявена за предсрочно изискуема, включваща непогасена част от задължението по договора – 3489.36 лева, лихви за забава 8.57 лева и такса по тарифа 530 лева. Няма данни за връчване на уведомлението.
Предявеният
иск е с правно
основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания
и възражения.
В производството по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца
при пълно главно доказване да установи факта от който произтича вземането му и
размера на претенциите.
Правният интерес на ищеца от предявяване на
иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и
прието като доказателство ч. гр. дело № 322/ 2018 г. по описа на Районен съд Перник, от които е видно, че заявлението е връчено на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск
за вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявеният осъдителен иск по този
ред е допустим.
От събраните по
делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно
определеното съдържание на договора е налице.
Договорът за
потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния договор, кредиторът
единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР
на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 89 % ).
С оглед на горното,
следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко
дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
От доказателствата по
делото се установява, безспорно, че между страните е сключен договор за кредит
за сумата от 1300 лева, като сумата е преведена с преводно нареждане за кредитен превод от ***
Основанието на което са
заявени претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 12.3 от
подписаните между страните общи условия (ОУ) при просрочие на една месечна
вноска повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да необходимо изпращане на уведомление, покана, предизвестие
или други. При прекратяване на договора по чл. 12.3 от ОУ е уговорено,
кредитополучателят да дължи остатъчните непогасени вноски по погасителния план,
включващи възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
При действието на т. 18 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС вземането става
изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.
Неоснователно е възражението за неприложимост на ТР по отношение на небанковите
кредитни институции, каквато е и въззивнното дружество. Съгласно практиката на
ВКС (решение № 200/18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, решение №
3/17.04.2019 г. по т. д. 1831/2017 г. на ВКС) Предсрочната изискуемост следва
да бъде обявена на длъжника и съгласно чл. 240, вр. чл. 71 от ЗЗД, за да
породи действие.
В конкретния случай от приложените
доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на
длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление да е достигнало
до него.
Няма пречка обаче да бъдат присъдени
падежиралите вноски съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, т. 9 от ТР № 4/18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 ТР № 8/02.04.2019 г. по ТД № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС. Видно от представените доказателства месечната вноска по
кредита с падеж пето число от месеца е 145.39 лева.
Падежиралите вноски за
периода 10.07.2017 г. до 10.07.2019 г. са 24 броя. Видно от приложения погасителен план, неоспорен от ответната
страна, изискуемата и незаплатена главница за този период е в размер на 1300 лева.
Предвид тези съображения претенцията за главница
е основателна и доказана до размер на сумата от 1300 лева.
Третата заявена претенция,
касае възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, описани в
договора като: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Така
уговорената клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пред. 2 от ЗЗД, като
противоречаща на законовата разпоредба на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, забраняваща на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
При тези съображения искът
относно претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на сумата от 1560.48 лева се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
присъдена и претендираната законова лихва върху главницата от 1300 лв. от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.03.2018 г. до окончателното плащане.
Предвид изложените мотиви
атакуваното Решение
№ 667 от 02.04.2019 г. по гр.д. № 5962 по описа на Районен съд – Перник за 2018
г. следва да бъде частично отменено, в частта, с която е
отхвърлен искът, предявен от „Профи Кредит
България“ ЕООД, против С.К.М., за заплащане на възникнало на основание Договор за потребителски
кредит № ***, задължение за плащане на падежирали вноски главница
в размер на сумата от 1300 лева за периода 05.08.2017 г. до 05.07.2019 г, ведно със законната лихва върху главницата от 1300 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК –
07.03.2018 г., до окончателното плащане, като вместо него
следва да бъде постановено уважаване на претенциите в този размер. В останалата
отхвърлителна част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този
изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена
да заплати направените от въззивника разноски за заповедното и исковото
производство съразмерно уважената част. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1, чл. 25а, ал. 2 и 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 300 лева (100 лв. за въззивната инстанция, 150 лв. за първата инстанция и 50 лв. за заповедното производство). С оглед размера на уважената част С.К.М. следва да бъде осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, разноски по делото в размер на 330 лева.
Воден от гореизложените
мотиви, окръжен съд
Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 667 от
15.04.2019 г. по гр.д. № 5962 по описа на Районен съд – Перник за 2018 г., в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. „В“ против С.К.М.,***, с ЕГН:
**********, за възникнало на основание Договор за потребителски
кредит № ***, задължение за плащане на падежирали вноски главница
в размер на сумата от 1300 лева за периода 05.08.2017 г. до 05.07.2019 г. (вкл.), ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението –
07.03.2018 г., до окончателното плащане, като вместо него
постанови:
ОСЪЖДА С.К.М.,***, с ЕГН:
**********, на основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. „В“, сумата от 1300
лв. (хиляда и триста лева), представлаваща падежирали вноски главница за
периода 05.08.2017 г. до 05.07.2019 г. (вкл.) по Договор за потребителски кредит
№ ***
от ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 1300 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.03.2018 г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решението в останалата част.
ОСЪЖДА С.К.М.,***, с ЕГН:
**********,, да заплати на основание чл. 78 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата от 330 лв. (триста и
тридесет лева), разноски по
делото съразмерно с уважената част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________________
ЧЛЕНОВЕ: 1.___________________
2.___________________