Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град С., 10.04.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-во отделение, 1 състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 8684 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.72, ал.1 от Закона за собствеността.

          Ищецът „Л.И.“ ООД, чрез управителя си излага в исковата молба, че е правоприемник на ЕТ „М. И.-И.М.“ с който ответника, като възложител е сключил договор за строителство на 12.02.1997 год. по силата на който изпълнителя е поел задължението да финансира, разплати и доизпълни със собствени средства започнато строителство на обект „Супермаркет“ в УПИ I, кв.81, м. „****-Коньовица“. Твърди, че в изпълнение на договора ответника е заплатил част от дължимите суми по договора, но след като обекта е завършен и по силата на приращението е станал собственост на ответника, то последния е останал задължен да разплати вложените средства. Поддържа, че тъй като извършените подобрения върху имота на ответника са станали с негово знание, то той има качеството на добросъвестен владелец. Твърди, че след негови многократни молби С.О. определила пазарна стойност на неговия дял от магазина в размер на 497 200 лева, но ответника от тази сума приспаднал дължим наем за 3 години в размер на 65 919.59 лева и заплатил сумата от 431 2890 лева. Твърди, че ответника неправомерно е удържал сума за наем, тъй като такъв не е договарян и му се дължи плащане в пълен размер. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 65 919.59 лева, представляващи неоснователно удържана част от определената пазарна стойност на имота. Претендира заплащане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото.  

          Ответникът С.О., чрез процесуален представител оспорва изцяло исковата претенция като твърди, че ищеца се е съгласил на определената стойност и не следва да има претенции. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения договор за строителство сключен на 12.06.1991 год. се установява, че ОбНС „Красна поляна” като възложител и ЕТ „М. И.” като изпълнител е сключен договор за доизграждане и въвеждане в експлоатация на започнато вече строителство на обект „Супермаркет - ****” за срок от 18 месеца. С държавна приемателна комисия и разрешение за ползване № 152/02.08.1994 година е въведена в експлоатация половината от магазина с площ от 432.00 квадратни метра, включваща складовата и обслужващата част на магазина. Не спори от ищеца, че останалата част от магазина с площ от 520 квадратни метра не е въведена в експлоатация, тъй като изпълнителят не е довършил строителството в уговорения срок. В чл.8 от договора е вписано, че след изграждането на обекта страните се задължават да регистрират дружество с ограничена отговорност за съвместна експлоатация на обекта.

Не е спорно също така, че независимо от това, че изпълнителят по договора - ЕТ „М. И.” с правоприемник „Л.И.” ООД не е изпълнил задължението си да доизгради изцяло обекта, въведената в експлоатация складова част с площ от 432.00 квадратни метра се е ползвала от дружеството в продължение на 10 години, за което С.О. не е получавала никакъв наем.

Установява се от приетите доказателства, че за имота е съставен Акт за частна общинска собственост № 1128 от 05.09.2014 година /стари № 51/1997 година; № 832/2008 година/, вписан в книгите за вписване с вх.рег. № 47526, том CXV, под № 35 от 24.09.2014 година, имотна партида 334045. Съгласно скица на поземлен имот № 15-122270/25.03.2015 година, имотът е отразен с идентификатор 68134.1106.102, а за сградата с идентификатор 68134.1106.102.6. За уреждане на неуредените облигационни отношения възникнали по изпълнението на договора за строителство от 12.06.1991 година с инвеститора, кметът на СО-Район „Красна поляна” е внесъл доклад до Столичен общински съвет с изх. № ДИ/07-00-18/5/24.06.2013 година за провеждане на публично оповестен конкурс за продажба на обекта, представляващ магазин, ж.к. „****”, УПИ 1, кв.81, м. „****-Коньовица”. Поради направено възражение от „Л.И.” ООД оттносно приспадане от стойността на направената инвестиция от дружеството да бъде удържана сума в размер на 190 841.42 лева, представляващи наем за период от 10 години, е внесен повторен доклад от кмета на СО-Район „Красна поляна” до Столичен общински съвет. С Решение № 492 по Протокол № 85, точка 74 от 09.07.2015 година на Столичен общински съвет е възложено на Главния изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация да открие процедура по приватизация на процесния обект. С Решение № 548 по Протокол № 86, точка 55 от 23.07.2015 година е открита процедура за приватизация и определен метод за извършване на приватизацията - чрез публичен търг. Съгласно т.3.1 от Решение № 548 от 23.07.2015 година е възложено на Главния изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация, в едномесечен срок от сключване на приватизационния договор да преведе сумата от 431 280.00 лева по сметка на „Л.И.” ООД, *** извършеното от дружеството строителство и представляваща разликата от стойността на вложената инвестиция, намалена с дължимия от дружеството наем за период от 3 години.

С писмо изх. № БК/92-00-78/17.06.2015 година, „Л.И.” ООД е било уведомено за изготвената оценка от консултантска къща „А.” относно извършените от дружеството разходи за извършено строителство в размер на 497 200.00 лева, както и за дължимия наем за период от 3 години за ползването на обекта в размер на 65 919.59 лева, като едновременно с това е помолено дружеството да потвърди оценките. С писмо изх. № 111-27/19.06.2015 година „Л.И.” ООД потвърждава горните суми, като декларира, че ще предаде владението на обекта, след изплащането им на сумата от 431 280.00 лева, получена след приспадане на наема.

В изпълнение на Решение № 492 по Протокол № 85 от 09.07.2015 година на Столичен общински съвет, с платежно нареждане от 09.03.2016 година, Столична агенция за приватизация е изплатила дължимата сума на дружество и с приемателно-предавателен протокол от 12.03.2016 година, магазинът, представляващ едноетажна сграда с идентификатор 68134.1106.102.6, находящ се в гр. С., ж.к. „****”, до бл.10 на ъгъла на ул. „****” и ул. „****", УПИ 1, кв.81 е предаден на собственика - „В.Х.” ЕООД.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен иск по чл.72, ал.1 от ЗС, ищецът следва да установи в съдебния процес, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извъръването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец. Според разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗС когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.

В настоящият случай категорично се установи, а това не се оспорва и от ответника, че ищеца е извършил подобрения върху собствения на С.О. имот, за които подобрения собственика е знаел и не се е противопоставил, т.е. правата на ищеца са приравнени на тези на добросъвестния владелец и същия има правото да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.

На следващо място съдът приема, че С.О. неправомерно е „удържала“ на ищеца сума, представляваща наем на имота за период от три години. Съгласно чл. 71 от ЗС добросъвестният владелец, какъвто безспорно е ищеца, се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането ѝ. В този смисъл същия не дължи обезщетение за ползване под формата на наем и искът е доказан по основание. Досежно размера съдът съобрази, че двете страни са възприели оценка на извършените подобрения в размер на 497 280 лева. От тази сума на ищеца е заплатена стойност в размер на 431 280 лева и са останали дължими още 66 000 лева. следователно исковата претенция е основателна и доказана за исковата сума в размер на 65 919.65 лева и като такава следва да бъде уважена, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 3 137 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева /значително под предвидения в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и 2 637 лева – държавна такса.

          Водим от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.О. с адрес гр.С., ул. „М.” № 33 да заплати на „Л.И.” ООД с ЕИК ********, с адрес: *** на правно основание 74, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.72, ал.1 от ЗС сумата от 65 919.59 /шестдесет и пет хиляди деветстотин и деветнадесет хиляди петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща стойността на увеличената цена на имота в резултат на извършените подобрения, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2016 год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 3 137 /три хиляди сто тридесет и седем лева/, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: