Р Е Ш
Е Н И
Е № 60
гр.
Пловдив, 14.02.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
С участието на секретаря Нели Богданова, като разгледа докладваното от
съдията Костадинова в.т. дело № 727/2019 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.258 и сл. ГПК.
С решение **7 от 25.07.2019 година, постановено по т.
дело № 6/2019 година по описа на Окръжен съд – С., е отхвърлен искът, предявен
от Д.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
А, чрез адв. М. М. срещу „И.А.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
***, за приемане за установено, че ответникът не притежава ипотечно право по
отношение на следния недвижим имот: жилище - апартамент **, с идентификатор ***,
състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна, антре и две
тераси, с адрес: гр. С., ул. „К.“ **, със застроена площ 119.38 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, под обекта -***, над обекта
- няма, съгласно схема № ***/07.08.2013 г.на Службата по ГКК, гр. С., заедно с
изба ****, с площ 4.24 кв.м., при граници на избата: изба № 28 и изба №**,
заедно с 2.95 % идеални части от общите части на сградата, съответстващи на
20.95 кв, м. РЗП, която сграда представлява жилищна кооперация „К.“ блок А, с
идентификатор ***, изградена въз основа на одобрен инвестиционен проект и
издадено строително разрешение № 233/19.09.2006 г. на Главния архитект на
Община С., състояща се от десет нива, заемащи североизточната част от
урегулирания поземлен имот, заедно с 2.95 % идеални части, съответстващи на
43.40 кв. м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***с
площ 1 509 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване - високо застрояване, при граници: поземлени имоти с номера ***, ***,***, ***, ***, ****и ****по Кадастралната карта на гр. С., кв. С., одобрена със
Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г., изменена със Заповед № КД-14-21
-147/20.11.2008 г. на Началника на СГКК С., съгласно Скица № 7635/07.08.2013 г.
на Службата по ГКК гр. С., образуващ УПИ ****, с площ 1 473 кв. м., в ***по ПУП
на гр. С., ****, одобрен със Заповед № РД-1425/21.11.1983 г., изменен със
Заповеди № 27/21.03.2002 г. и № 216/18.08.2006 г. на Кмета на гр. С., като неоснователен
и недоказан.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Д.К.Р..
Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Жалбоподателката изразява несъгласие с решаващите изводи на окръжния съд за
съществуване на ипотечното право в полза на банката кредитор. Въззивната жалба съдържа подробни
съображения и правни доводи, касаещи правните последици от неподновеното вписване
на ипотеката в рамките на предвидения от закона 10 годишен срок. Искането е да
се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново по същество, с
което да се уважи предявеният отрицателен
установителен иск, като се присъдят на жалбоподателката направените по делото
разноски пред двете инстанции. С
въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „И.“ АД.
Становището е за неоснователност на въззивната жалба. Искането е за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за
въззивната инстанция. С отговора на въззивната жалба също не са направени
доказателствени искания.
Апелативният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК от лице, имащо право на
въззивно обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното производство срещу
решението, с което е отхвърлен предявения иск.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
При преценка на неговата правилност
съдът съобразява посоченото в жалбата съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК.
Пред С.ския окръжен съд по т.
дело № 6/2019 година е предявен отрицателен установителен иск от Д.К.Р. против
„И.А.Б.“ АД. В обстоятелствената част на
исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижимия имот- апартамент **,
с идентификатор ***, подробно описан в диспозитива на първоинстанционното
решение, с административен адрес гр. С., ул. „К.“ **, въз основа на дарение в
нейна полза, извършено на 09.08.2013
година от родителите й *****с нотариален акт *****година на нотариус
с рег. ***по описа на НК. Твърди се, че
на 22.01.2007 година между „И.А.Б.“ АД и ЕТ „***“ е сключен договор за кредит в
размер на 1 250 000 евро. За обезпечаване на кредита, ведно с лихви и разноски
едноличният търговец учредил с нотариален акт вх. рег. ***, ***година на ***в
полза на банката договорна ипотека върху УПИ ***, в ***по ПУП на гр. С., **** с
площ 1 463 кв. м., образуван от част с площ 1 463 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ***., заедно с правото на строеж, включващо право да се построи и
придобие в собственост жилищна кооперация – ***С нотариален акт вх. рег. № 2005
от 31.08.2009 година, акт №** т.***,
дело №**/2009 година на СВ – С. ЕТ „***“
продал на праводателите на ищцата К.В.П.и Р.К. П.процесния недвижим имот, а те от своя страна го дарили на Д.Р. на
09.08.2013 година с описания по-горе нотариален акт. Твърди се, че до
22.01.2017г. учредената в полза на банката ипотека не е подновена, поради което
действието на вписването ѝ е
прекратено с изтичане на 10 години от деня, в който е извършено. На
07.03.2017г. било извършено ново
вписване на същата договорна ипотека. При подготовка на документи за кредит ищцата
разбрала, че върху имота ѝ има наложена възбрана от ЧСИ П.М.по изп. дело
№ 52/04.12.2018 година. Изложени са в исковата молба подробни правни доводи относно действието на
ипотечното право, последиците при неподновяване на същото в предвидения за това срок в чл.172 ал.1 от ЗЗД. Поддържа се
непротивопоставимост на извършеното ново
вписване по отношение на ищцата. Твърди се, че след отпадане на действието на вписаната ипотека на 22.01.2017
година, новото вписване на практика има характер на нова ипотека, за която е необходимо съгласието на новия
собственик в случаи като настоящия, при които имотът вече не е в патримониума
на длъжника, а има нов собственик от момент, предхождащ новото вписване. Според
ищцата тя вече е престанала да има
качеството на ипотекарен длъжник и придобитият от нея имот не обезпечавал
задължението на длъжника към банката. Спрямо нея новото вписване на ипотеката от 07.03.2017 година нямало действие, защото
било занапред и не можело да засегне
правата, придобити от нейните праводатели на 31.08.2007 година и от нея самата
на 09.08.2013 година. Искането е да се приеме за установено, че ответникът не
притежава ипотечно право по отношение на процесния недвижим имот, собственост
на ищцата.
С депозирания в
първоинстанционното производство писмен отговор ответникът е оспорил изцяло предявения иск.
С представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства са установени обстоятелствата,
изложени в исковата молба. Те са безспорни между страните по делото, като на
основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния
съд в частта им, в която тези
обстоятелства са обсъдени
подробно наред с
доказателствата, които ги установяват.
Спорните въпроси по настоящото дело са правни и се свежда до това какви са правните последици при неподновяване
на вписването на ипотеката в предвидения
от закона десетгодишен срок, съответно – правните последици на новото вписване на основание чл. 172 ал. 2 от ЗЗД след
изтичане на този срок - на 07.03.2017
година и противопоставимо ли е новото вписване на собственика на недвижимия
имот и неговите праводатели, които са
придобили права върху имота след първото вписване на ипотеката на 22.01.2007 година и преди изтичане на десетгодишния срок, съответно – на 31.08.2009 година за
праводателите на ищцата и на 09.08.2013
година за ищцата в настоящото производство.
При отговора на тези въпроси съдът приема следното:
Ипотечното
право цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане
към длъжника, респ. да осигури на
кредитора възможност да се удовлетвори от ипотекираното имущество. Законът
предвижда специален ред за възникване
на ипотечното право. То се учредява с
договор или по силата на закона.
Вписването на ипотеката има
действие в две насоки. От една страна, вписването има конститутивно действие, тъй като
ипотеката възниква с вписването й съгласно чл. 166, ал. 1 ЗЗД. Тази разпоредба предвижда, че ипотеката се учредява чрез
вписване в имотния регистър въз основа на договор или закон. Вписването е
елемент от фактическия състав на учредяване на ипотеката. В чл. 179, ал. 3, изречение първо от ЗЗД е
предвидено, че заличаването погасява ипотеката. От друга страна, от реда на вписването в имотния регистър зависи и реда на удовлетворяване на ипотекарните
кредитори при наличие на няколко ипотеки, учредени върху един и същ имот - чл. 175, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗЗД правните последици на вписването траят 10 години от деня, в който е било извършено. Чл. 172, ал. 1, изречение второ от ЗЗД
урежда възможността за продължаване
действието на вписването преди изтичане на десетгодишния срок – подновяване на
вписването. Втората възможност е за вписване наново на ипотеката, ако десетгодишният
срок изтече, без да се извърши
подновяване / чл. 172, ал. 2 ЗЗД/. Същевременно
нормата на чл. 22 от Правилника за вписванията
предвижда, че когато са изминали десет години от датата на вписване на
ипотеката, без то да е подновено, заличаването става по молба на
заинтересованите страни, без други доказателства. Според цитираните правни норми след изтичане на десетгодишния срок правните последици от вписването не
отпадат автоматично, вписването на ипотеката не се заличава служебно, а е
необходимо изрично искане от заинтересованата страна. Такова е разрешението,
възприето и в практиката на ВКС /определение №95/02.02.2018г. по ч. т. д.
№3006/2017г., 2-ро ТО/.
В хипотезата на чл. 172, ал. 2 от ЗЗД законът не изисква учредяването на нова ипотека, а се извършва
ново вписване на вече уречената ипотека, като единствената последица е, че тя има ред
от новото вписване – чл. 172, ал. 2, изречение второ от ЗЗД. В разпоредбите на чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
не става дума за погасяване на
ипотеката, те уреждат само действието на вписването, но не и съществуването на
ипотеката. Погасяването на ипотеката е
уредено в чл. 179 ЗЗД, ал. 3, изречение първо от ЗЗД, където изрично е посочено, че само
заличаването погасява ипотеката.
По настоящото дело десетгодишният срок по чл.172, ал.1 от ЗЗД на
вписаната на 22.01.2007г. договорна
ипотека в полза на „И.“ АД за обезпечаване на вземането спрямо ЕТ „***“, учредена с
нотариален акт №**, рег. №**, №**/2007 година на Нотариус с рег. №**, е изтекъл
на 22.01.2017г. В този десетгодишен срок са сключени и двете процесни сделки. С първата от тях, сключена на 31.08.2009 година
с нотариален акт №**, рег. №**, дело №**/2009 година на
Нотариус с рег. ***праводателите на ищцата К.В.П.и съпругата му Р.К. П.са
закупили от ЕТ „***“ процесния недвижим
имот, върху който вече е била учредена и вписана ипотеката. Втората сделка –
дарение от *****в полза на Д.К.Р., легитимираща ищцата по делото като
собственик на процесния имот, е сключена на 09.08.2013 година с нотариален акт №**,
том втори, рег. №*, дело №*/2013 година на Нотариус с рег. №**, като и към този
момент върху имота е била вписана ипотеката и десетгодишния срок от първото
вписване не е изтекъл.
Безспорно е, че вписването на ипотеката не е подновено в
срока по чл.172 ал.1 от ЗЗД. След изтичане на предвидения от закона
десетгодишен срок, преди да е извършено заличаване на вписването, респ. преди
да е отпаднало действието на вписването на ипотеката от 22.01.2007 година,
в каквато насока съдът изложи мотиви по-горе, ипотеката е вписана наново съгласно чл. 172 ал. 2 от ЗЗД. Вписването наново е уредено в чл.172 ал.2 от ЗЗД и чл.18 ал.4, пр. второ от
ПВ. Според тези разпоредби подновяване не се извършва, ако са изтекли 10 години
от първоначалното вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване,
но в такъв случай ипотеката може да се
впише наново и има ред от новото вписване. Цитираните разпоредби не предвиждат сключване на нов ипотечен договор, защото в
противен случай законовият термин би бил „учредена“. Законът говори за ново
вписване, а не за ново учредяване. Законът не изисква повторно изпълнението на
първата част от фактическия състав - ново сключване на ипотечен договор - ново
съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 от ЗЗД. Т.е. при
предвидената в чл.172, ал.2 от ЗЗД и чл.18, ал.4, пр. второ от ПВ възможност за
вписване на ипотеката наново, следва да се
приеме, че ипотечното право на
ипотекарния кредитор съществува, макар и да е изтекъл десетгодишния срок от
първото вписване, доколкото то не е
заличено по предвидения в чл.22 от ПВ ред
до вписването на 07.03.2017 година.
Имайки предвид горните съображения,
съдът намира, че правата на ищцата са непротивопоставими
на „И.А.Б.“ АД в качеството ѝ на
ипотекарен кредитор. Жалбоподателката е придобила право на собственост върху
самостоятелен обект, построен върху
служещия за обезпечение имот, като съгласно нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от
22.01.2007г. ипотечното право включва и правото на строеж. Прехвърлителните
сделки, с които праводателите на ищцата са придобили право на собственост върху
имота от длъжника, а впоследствие са го дарили на ищцата, са сключени при действието на първото вписване
на ипотеката, т.е. предмет на сделките е
ипотекиран в полза на банката имот.
Поради това и с оглед разпоредбата на чл.
173 ал. 1 от ЗЗД, според която кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека,
има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в
чиято собственост и да се намира той, правата на ищцата са непротивопоставими
на тези на ипотекарния кредитор.
Вписването наново на ипотеката, извършено по реда на чл. 172 ал.
2 от ЗЗД на 07.03.2017 година не дава
основание за различни изводи, с оглед подробно изложените мотиви по-горе. То е на ипотеката, учредената с договора от
22.01.2007 година, преди сделките, с които праводателите на ищцата и самата
ищца са придобили права върху ипотекирания имота, а не става дума за нова
ипотека и необходимост от учредяването й с нов договор.
Съобразявайки извършеното по-горе
тълкуване на законовите разпоредби, съдът приема, че единствената разлика между подновяването
на вписването на договорната ипотека по чл.172 ал.1 от ЗЗД
и новото вписване е в това дали се
запазва или не реда на вписването, а не
и в погасяване на ипотечното право
на банката – кредитор, респ. в
необходимостта от сключването на нов договор, включително в изразяване на
съгласие от новия собственик на имота. Само заличаването на вписването на договорната ипотека по чл.22 от ПВ води до нейното погасяване с оглед
конститутивния характер на вписването. Само в хипотезата по чл.22 от ПВ - при
заличено вписване на ипотека, не може да се извърши вписване наново на
основание чл.172 ал.2 от ЗЗД на учредената договорна ипотека. /Такова е
разрешението, което е възприето както в цитираните във въззивната жалба съдебни актове
– опр. №173/09.06.2015г. по ч.гр.д. №1254/2015г., второ г.о.; опр. №47/20.01.2011г. по гр.д.
№1149/2010г. 3-то г.о.; опр. №564/28.10.2015г. по ч.т.д. №2470/2015г., 1-во
т.о. – на ВКС, така и в други – опр. №69/26.01.2012г. на ВКС по ч. т. д. №
818/2011г., I т. о., опр. №278/30.06.2010г. по ч.гр.д. №238/2010г. на ВКС, II
г.о./.
По изложените съображения съдът
намира, че въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора е
основателно искането на „И.А.Б.“ АД за
присъждане на разноски за въззивната инстанция - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът на основание чл.78 ал.8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, определя такова в размер на 150 лв.
По изложените съображения Пловдивския
апелативен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение **7 от 25.07.2019 година,
постановено по т. дело № 6/2019 година по описа на Окръжен съд – С..
ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** А, да заплати на
„И.А.Б.“ АД, ***, с ЕИК *** разноски за въззивното
производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.