№ 4953
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110134467 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. Н.
срещу „Ф.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответното
дружество процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 23.04.2011 г.
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 13404/2010 г. по
описа на СРС, 67 състав, а именно на сумата от 1820 лева, представляваща главница
по запис на заповед от 17.04.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 22.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на сумата от 286,40
лева, представляваща съдебни разноски, поради погасяването им по давност.
Ищцата К. Д. Н. твърди, че по молба на ответното дружество „Ф.“ АД (с
предходно наименование „Д.К.Б“ АД) срещу ищцата било образувано и водено
изпълнително дело № 20108440401350 по описа на ЧСИ С.Я. Посоченото дело било
образувано по издаден изпълнителен лист от 23.04.2011 г. по ч. гр. дело № 13404/2010
г. по описа на СРС, 67 състав, съгласно което като ищцата била осъдена да заплати на
ответника процесните суми. Посочва, че след образуване на изпълнителното дело
били извършени действия с проучване на имущественото състояние на длъжника, била
направена справка в Национална база данни „Население“, справка за налични трудови
правоотношения с длъжника, както и справка в Агенция по вписвания за придобити от
същия недвижими имоти. Твърди, че тези действия не съставляват същински
изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението.
Твърди, че с молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния
изпълнителен лист, на основание чл. 116, б. „в“ ГПК, се прекъсвало давността, с която
1
се погасявало самото вземане. Сочи, че на 16.01.2019 г. било изпратено запорно
съобщение до работодател на ищцата, което било и последното годно да прекъсне
погасителната давност изпълнително действие. След това от ЧСИ не били извършвани
други годни да прекъснат погасителната давност изпълнителни действия, поради което
счита, че изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ето защо предявява настоящия иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество „Ф.“ АД.
В първото по делото открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. ответникът не
се явява и не се представлява, като от негова страна не е било направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение.
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Искът е вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото доказателства.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, което по силата на чл. 239, ал. 2 ГПК не се
мотивира по същество, като е достатъчно в него да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. На същата следва да бъдат присъдени претендираните разноски за държавна
такса в размер на 84,25 лева, както и сумата в размер на 460 лева – заплатено от
ищцата адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Д. Н., ЕГН: **********, с
адрес ***** срещу „Ф.“ АД, ЕИК: ******* иск с правно основание чл. 439 ГПК, че е
погасено по давност правото на принудително изпълнение на ответника за следните
суми: сумата от 1820 лева, представляваща главница по запис на заповед от 17.04.2008
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на сумата от 286,40 лева, представляваща съдебни
разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.04.2011 г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 13404/2010 г. по описа на СРС, 67
състав и е образувано изпълнително дело №20108440401350 по описа на ЧСИ С.Я.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на К. Д. Н., ЕГН: **********, с
адрес ***** сумата в размер на 544,25 лева – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно
чл. 240, ал. 2 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може
да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да ъ бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се
снабди своевременно. Този иск може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в
който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е
могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от
погасяване на вземането.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3