Решение по дело №743/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Б.С., 02.03.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 04 февруари, Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 743/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, роден на ***г., чрез адв. К.Т.,***, с адрес на кантората: гр. В., ул. „Лукашов" № 10, ет. 5, офис 506 против Т.Н.Т. ***,  с която е поискал съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати исковата сума от 10 000.00 евро/десет хиляди евро/ главница представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, настъпили при ПТП на 30.01.2019г., причинено по вина на ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.01.2019г. - деня на увреждането до окончателното и изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.45 ЗЗД, вр.чл.51,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответника Т.Н.Т., чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор по предявената искова молба, с който оспорва иска на ищеца по основание и размер по изложените в отговора съображения. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърди за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. С него е представил писмени доказателства.

На основание чл.219,ал.1 от ГПК прави искане за привличане на трето лице-помагач в процеса застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД спрямо когото заявява в срока за в писмения отговор обратен иск.

Съдът с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 15.10.2019г. е конституирал на основание чл. 219,ал.1 от ГПК ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. 1463, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б, в процедурното качество на трето лице-помагач на ответника Т.Н.Т. ***, за доказване основанието и размера на вземането срещу В.К. ***, окръг Б., с. Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, роден на ***г.

Със същото определение в условията на евентуалност съдът приел за съвместно разглеждане в настоящето производство предявеният ОБРАТЕН ИСК от Т.Н.Т. *** против третото лице-помагач ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. 1463, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б, с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД вр.чл.219,ал.3 от ГПК за сумата от 3000.00 лева(Три хиляди лева), предявена като частичен иск от цялата сума от 10 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирана в застрахователна полица № ВС/06/1180002274656/09.08.2018г., за неимуществени вреди, причинени на В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, изразяващи се в разстройство на здравето, болки и страдания, настъпили при ПТП на 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019г. - деня на увреждането до окончателното и изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по обратният иск ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, гр.С. предявен от Т.Н.Т., респективно и становище по главния иск, предявен от В.К..

Оспорва изцяло обратния иск по основание и размер и моли  съда да го отхвърли,  като неоснователен, като му се присъдят  направените по делото разноски.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността му по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, поддържа становището, че предявения обратен иск е частично основателен, като счита, че претендираните за репариране неимуществени вреди на ищеца по главния иск са прекалено и неоснователно завишени.

С писменият отговор прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца по главния иск, при доказване на което моли съдът да намали размера на определеното обезщетение при условията на чл.52 от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана е СМЕ и САТЕ, чиито заключения не са оспорени от страните и са приети от съда като верни, пълни и обективни.

Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба се навеждат доводи от ищеца, че на 30.01.2019г. около 17.50 часа в гр.Б.С. на кръстовището между ул. "Васил Левски" и "Златия", при управление на лек автомобил, марка "Опел" модел "Корса" с рег. № РВ 29 55 МВ ответника - водач Т.Н.Т. нарушил правилата за движение регламентирани в ЗДвП, като шофирал с несъобразена скорост при намалена видимост, вследствие от дъжд и недобре осветен участък от пътя, както и навлязъл в лента за насрещно движение при изпреварване, вследствие на което е прегазил ищеца-пешеходец В.К..

Ответникът след удара, дори не се поинтересувал от състоянието на пешеходеца. Вследствие на това прегазване ищеца бил транспортиран с реаномобил до МБАЛ-Б. С., а по-късно е транспортиран до МБАЛ гр. В. за извършване на преглед със скенер. Поради неоказване на необходимата помощ в МБАЛ „Христо Ботев“АД гр. В., ищеца с помощта на съпругата, която незабавно пристигнала от Р., бил откаран в Окръжна клинична болница за спешни случаи Орадя в Р., където бил приет в клиника Обща хирургия 1 и е бил хоспитализиран между 01.02.-05.02.2019г. с диагноза за изписване: „Политравматизъм от пътнотранспортно произшествие. Разкъсване на слезката. ТСС незначително, ТСР с многобройни лицеви екскорации, навяхване на ляво коляно, остра болка, болка в ставата, остър максиларен синузит. На 05.02.2019г. след консултация с ортопед д-р К.З.лявото коляно е обездвижено с гипсиран апарат за 3 седмици. Поради настъпилата травма в лявото коляно В.К. бил хоспитализиран в Градска болница А. в Р. в периода 05.03.2019г. - 10.03.2019г. в Отделение "Обща хирургия (ортопедия и травматология)" с диагноза: „Свободно тяло в колянната става, на няколко места; Други вътрешни болести на коляното, множество локализации“.

Вследствие на виновно извършеното деяние от ответника-водач на МПС, ищеца претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в остеохондрена фрактура (свободно тяло) в ставата на лявото коляно, които са му причинили неимоверни болки, вследствие на което на 06.03.2019г. му била извършена хирургична интервенция - отстраняване на свободната ставна част (остеокартилагенна) и ставна, артроскопска емулация. След медицинска интервенция, ищеца продължавал да търпи болки и страдания, като не е могъл да се движи свободно близо три месеца след ПТП-то,  наложило се е да бъде обгрижван от своята съпруга, като изпитвал неудобство, че е в тежест на близките си. Бил лишен от възможността да се движи свободно, за доста голям период от време.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от предявяване на  настоящата искова претенция, посочена в петитумната част на исковата молба. 

Ответника Т.Н.Т., чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва иска на ищеца по основание и размер по изложените в него съображения. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърди за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Представил е писмени доказателства.

На следващо място, счита заявената претенция на ищеца по главния иск за заплащане на неимуществени вреди за прекомерно завишена.

С отделна искова молба е предявил при условията на евентуалност, за съвместно разглеждане в процеса ОБРАТЕН ИСК от Т.Н.Т. *** против третото лице-помагач ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. 1463, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б, с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД вр.чл.219,ал.3 от ГПК за сумата от 3000.00 лева(Три хиляди лева), предявена като частичен иск от цялата сума от 10 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирана в застрахователна полица № ВС/06/1180002274656/09.08.2018г., за неимуществени вреди, причинени на В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, изразяващи се в разстройство на здравето, болки и страдания, настъпили при ПТП на 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019г. - деня на увреждането до окончателното и изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В с.з. проведено на 04.02.2020г. ответника се явява лично и посочва, че действително на 30.01.2019г. се състояло ПТП, за което той има вина, но вина има и ищецът по делото.

Не оспорва иска по основание, но го оспорва по размер.  

Посочва, че ищецът стоял на средата на пътното платното, а не на пешеходна пътека, дори фаровете на камиона му светели срещу него. Ответника се опитал да изпревари лекия автомобил, който бил пред него и вече изпреварвайки го, ударил ищеца със страничната част на колата, с огледалото. Съставен бил протокол за ПТП от полицията. Човекът/ищецът/ паднал. Ответника слязъл от колата, като той и други хора му се притекли на помощ. Ищецът имал охлузвания по лицето и малко кръв, но станал и ходил. Извикали линейка, която го транспортира до болницата. Ответника Т. заяви, че не е посещавал ищеца в болницата, нито след инцидента ищеца се свързвал с него да търси финансово обезщетение от него.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по обратният иск ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, предявен от Т.Н.Т., респ. и становище по главния иск, предявен от В.К..

Оспорва изцяло обратния иск по основание и размер и моли  съда да го отхвърли,  като неоснователен, като му се присъдят  направените по делото разноски.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността му по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, поддържа становището, че предявения обратен иск е частично основателен, като счита, че претендираните за репариране неимуществени вреди на ищеца по главния иск са прекалено и неоснователно завишени.

С писменият отговор прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца по главния иск, при доказване на което моли съдът да намали размера на определеното обезщетение при условията на чл.52 от ЗЗД.

По делото е представен КП за ПТП настъпило на 30.01.2019г./л.4 от делото/ около 17.50 часа в гр..Б.С. на кръстовището между ул.“В.Левски“ и ул.“Златия“ между участник № 1-МПС, марка "Опел" модел "Корса" с рег. № РВ 29 55 МВ собственост и управляван от  водача Т.Н.Т. ***-пешеходец-румънски гражданин  В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507. В протокола са записани обстоятелства и причини за ПТП: „Несъобразена скорост с пътните условия/намалена видимост, вследствие от дъжд и недобре осветен участък от пътя/, както и навлизане в лента за насрещно движение при изпреварване от страна на водача Т.“. На водача Т. е съставен АУАН № 068428/30.01.2019г. Отразено е още в КП, че има видими щети  по лек автомобил, марка "Опел" модел "Корса" с рег. № РВ 29 55 МВ, собственост на Т.Т.,  именно: ляво странично огледало и ожулвания по предна лява греда и предна лява врата. Пострадал при инцидента е В.К. от Република Р., с охлузни рани по главата, долните крайници и в областта на лявото рамо. Същият е транспортиран с реанобил до МБАЛ-Б.С., където по-късно е транспортиран до МБАЛ-В. за извършване на преглед със скенер.

Представена е по делото застрахователна полица № ВС/06/1180002274656/09.08.2018г., със срок на действие на застраховката от 11,04 ч. на 09.08.2018г. до 23,59 ч. на 08.08.2019г./л.30 от делото/, сключена между „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД и Т.Н.Т., за лек автомобил марка „Опел", модел „Корса", с рег.№ РВ 2955 МВ.

Приложен е и АУАН № 068428/30.01.2019г./л.31 от делото/ против Т. Н.Т., в който са описани нарушението и обстоятелствата при които е извършено.  

От изискано и приложено по делото писмо изх.№ 536/18.10.2019г. изд.от „МБАЛ-Б.С.“ ЕООД-Б.С. /л.65 от делото/ е видно, че лицето В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, не е постъпвал на лечение в „МБАЛ-Б.С. ЕООД-Б.С..

От изискано и приложено по делото писмо изх.№ 958/23.10.2019г. изд.от „МБАЛ-Христо Ботев“ АД-В./л.67 от делото/ е видно, че лицето В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, е постъпил на лечение в „МБАЛ-Христо Ботев“ АД-В. на 30.01.2019г. в 21.24 ч. с множество охлузвани  по лицето,с разкъсно контузна рана на носа с неправилна форма,2-3 см., разкъсно контузни рани на горната устна с неправилна форма, в областта на лявата очница 1/1 см., кръвонасядания по гърба и охлузвания по колената. Назначени са рьографии на бял дроб, лицеви кости, нос и череп, от които не се виждат Ро-данни за наличие на травматични изменения на обхванатите кости.  Болният отказал шев и лечение в Р.България.

Представено е мед.у-ние от Окръжна клинична болница за спешни случаи гр.Орадя, Р. от което е видно, че ищеца В.К. е бил хоспилитизиран в болницата за периода от 01.02.2019г.до 05.02.2019г. с диагноза: „Политравматизъм от пътнотранспортно произшествие. Разкъсване на слезката. ТСС незначително, ТСР с многобройни лицеви екскорации, навяхване на ляво коляно, остра болка, болка в ставата, остър максиларен синузит. На 05.02.2019г. след консултация с ортопед д-р К.З.лявото коляно е обездвижено с гипсиран апарат за 3 седмици. Поради настъпилата травма в лявото коляно В.К. бил хоспитализиран в Градска болница А. в Р. в периода 05.03.2019г. - 10.03.2019г. в Отделение "Обща хирургия (ортопедия и травматология)" с диагноза: „Свободно тяло в колянната става, на няколко места; Други вътрешни болести на коляното, множество локализации“.

На 06.03.2019г. му е извършена хирургична интервенция изразяваща се в отстраняване на свободна ставна част(остеокартилагенна) и ставна, артроскопска емулация. Изписани са му медикаменти след операцията.

В подкрепа защитната теза на ищеца са разпитани свидетелите Флоаре В.(майка на ищеца, която заяви, че ще свидетелства въпреки разясненото й право на отказ от съда) и П.Б.(тъст на ищеца който заяви, че ще свидетелства въпреки разясненото му право на отказ от съда), в присъствието на преводача от румънски език на български език Б. Людмилов М., който извърши устен превод в съдебната зала.

В подкрепа защитната теза на ответника е разпитан св. Т.Д.Т.(без родство със страните по делото). 

Свидетелката Флоаре В. заяви, че за инцидента узнала от съпругата на В., която пристигнала в България с лек автомобил, взела съпруга си и го откарала в болницата в Орадя, Р.Р.. Свидетелката видяла ищеца два дни, след медицинска намеса. Посочила, че лицето му било охлузено, имал счупен нос, левият му крак бил с фрактура и гипсиран, имал увреден далак. Бил на стационарно лечение около 7-10 дни, а след това на домашно лечение. След изписването му от болницата В. приемал медикаменти, не могъл сам да се обслужва, дори при физиологични нужди, а с помощта на съпругата му. Три седмици след гипсирането му, лекарите открили костно образование в левият му крак, което наложило хирургична намеса продължила над три часа.  Оздравителният му период продължил около пет месеца, като бил на физиотерапия, която му била извършвана в болницата, а след това в домът му.

Към настоящият момент В. има белег само на лицето от инцидента, но не и по тялото. Все още усеща болки в крака и накуцва. Относно психичното му състояние свидетелката посочи, че В. станал по-добър, по-кротък човек, като преди това бил с буен характер.

 Преди и след инцидента В. работил като международен шофьор.

Свидетелят П.Б. заяви, че знае за ПТП-то станало на 30.01.2019г. от своята дъщеря, която е съпруга на В.. На следващият ден-31.01.2019г.тя заедно със сестра си и нейният съпруг пристигнали в Р.България, взели В. от болницата и го транспортирали с лек автомобил до болницата в гр.Орадя, Р.Р., където го настанили.

Свидетелят посочи, че видял В. след инцидента, който имал охлузвания по лицето, целият му крак бил в гипс. Имал счупен нос, но не се наложило оперативна намеса.

В. бил на стационарно лечение в болница пет дни, а впоследствие на домашно лечение. Бил обслужван от съпругата му и неговата майка, тъй като не могъл сам да се обслужва. Взимал медикаменти за крака. Правени са му физиотерапии. Три седмици след това при контролен преглед, лекарите установили, че част от костта е останала в коляното, което наложило хирургична операция продължила три часа.

В. до м.август 2019г. бил вкъщи и не работил, като тогава започнал да ходи самостоятелно.

Към настоящият момент В. взима медикаменти за сън, накуцва с крака и му останал белег на лицето. Той преди и след инцидента работил като международен шофьор, но към настоящият момент е безработен, но по други причини.

Третият свидетел Т.Т. заяви, че ПТП-то станало през ранна пролет на 2019г. около 18:00-19:00 часа привечер, на изхода от гр.Б. С. за с.Попица, пред бензиностанцията, но точната дата не си спомня. Времето било лошо, валяло дъжд и пътят бил мокър. Този участък от пътя има осветление от бензиностанцията, т.е. има видимост на пътя.

Т. спрял лекият си автомобил пред магазина на Ивайло. Преди да потегли видял, че спира камион/ТИР-международен/ зад автомобила му, от който слязъл човек и го попитал за пътя за гр.В.. ТИР-ът спрял на пътното платно, на самата лента, вдясно до тротоара. Фаровете на ТИР-а светели и не били изключени. Светели аварийните светлини и габаритите. Т. слязъл от автомобила си и му обяснил, че следва да обърне камиона и да тръгне по пътя за гр.В.. Разговорът с човека провели на пътното платно, от към осевата линия, която разделя пътното платно.

В същото време видял само фаровете на лек автомобил идващ от към с.Попица в посока гр.Б.С.. Свидетелят не знае дали този лек автомобил се опитвал да изпревари друг автомобил, защото не видял.

Автомобилът влязъл в дясното платно и закачил ищеца със странично си огледало, като го хвърлил зад колата на св.Т., в локвата. Веднага излязъл  Ивайло от магазина, звъннал на телефон 112. Ответника, който закачил ищеца с колата, спрял, слязъл от автомобила и дошъл на място. Сложили ищеца да седне на един стол, като имал кръв по лицето. Не разбрали нищо какво говорил, тъй като бил зашеметен, но дошъл в съзнание.

Извикали бърза помощ. Пристигнали на място линейка и полиция. Съставен бил протокол за ПТП на място. С линейката транспортили ищеца до болница.

От допуснатата и изслушана СМЕ, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно и безпристрастно, вещото лице д-р Ф.Т. след запознаване с медицински документи, представени в превод от румънски език на български език и с документите представени от МБАЛ-В., въз основа на тях установил, че ищеца В.К. получил следните нарявания:

Контузия на лява колянна става изразяваща се във вътреставно частично счупване на ставната повърхност на ляв голям пищял с оток и развитие на хемартроза наложило оперативно отстраняване на фрагмента, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период около месец и половина, при липса на усложнения и нормален оздравителен период.

Разкъсно контузни рани и охлузвания в областта на лицето, охлузвания  в областта на лицето, охлузвания в областта на горните крайници, кръвонасядане на долен ляв крайник и подкапсулно разкъсване на далака, без засягане на неговата капсула, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период две-три седмици, при липса на усложнения и нормален оздравителен период.

 За посочените увреждания ищеца претърпял оперативно ортопедично лечение-артроскопия, имобилизация на ЛДК, антибиотично лечение, антикуагулантна профилактика и лечение с нестероидно противовъзпалително средство в горепосочените срокове. Няма данни към настоящия момент ищеца да приема лекарствени вещества по повод на получените травми.  

Експерта посочи, че по механизъм уврежданята отговарят да бъдат получени от удар с/или върху твърд предмет. Могат да бъдат получени по начин и време при ПТП-то, а именно блъскане на пешеходец от лек автомобил.

Вещото лице посочи, че личен преглед не е извършил на ищеца, тъй като е много трудно да се извърши преглед на чужденец. Видял го в съдебната зала, че ходи с нормална походка  и смята, че е приключил оздравителният му процес.

Д-р Т. отговори на поставения въпрос от адв.А., че реография на ляв долен крайник не е извършена на ищеца, а е извършена рентгенография на бял дроб, лицеви кости, нос и череп.

От допуснатата и изслушана САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно и безпристрастно, вещото лице след изслушване на свидетелите в съдебната зала, установило, че няма разлика в описаното по механизма на настъпилото ПТП в заключението му. Освен материалите по делото, се запознал и със съдържанието на АУАН/акта за установено административно нарушение/ в РУ-Б.С., тъй приложеното по делото копие е нечетливо. Разговарял с полицейският служител посетил на място ПТП-то, който обяснил на експерта разположението на двата автомобила, че лекия е бил спрял пред магазина, а ТИР-а бил спрял зад него в посока към с.Попица. Това се потвърди и от показанията на св.Т..

В заключението е отразено, че в същото време от с.Попица по ул.“В.Левски“ в посока центъра на гр.Б.С. се движат един след друг два автомобила, като вторият от тях е "Опел" модел "Корса" с рег. № РВ 29 55 МВ управляван от собственика Т.Н.Т.. В зоната на кръстовището с ул.“Златия“ първият лек автомобил намалява скоростта на  движение, като тогава водачът на движещият се зад него автомобил Т.Т., предприема маневра „Изпреварване“ изнасяйки се към средата на пътното платно. По време на изпреварването, лекият автомобил блъска в зоната на ляво странично огледало, предна лява греда и предна лява врата пешеходеца В.К., стоящ на платното за движение, след което спира.

Експерта посочи, че при описаното съприкосновение на автомобила с ищеца е напълно възможно настъпването на описаните в КП за ПТП щети и вреди. Налице причинна връзка между процесното  ПТП с тези щети и вреди.

Вещото лице отговори на поставените въпроси, че ответника Т. като водач на МПС, което идва от с.Попица в посока към гр.Б. С. е нарушил правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП към датата на ПТП на 30.01.2019г., като управлявал МПС в условията на намалена видимост, със скорост на движение несъобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, поради което не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Преди да предприеме маневра „Изпреварване“ не се е убедил, че няма да застраши останалите участници в движението. Предприел маневра „Изпреварване“, забранена при „намалена видимост“. С това свое поведение създал опасност и пречки за движението, като поставил в опасност живота и здравето на хора. Следователно тези му деяния имат причинна връзка с възникналото ПТП.

Ищецът В.К. като пешеходец също е нарушил правилата за движение по ЗДвП към датата на ПТП на 30.01.2019г., като е навлязъл в платното за движение, удължил е ненужно времето за пресичане, спрял е без необходимост на платното за движение, не се е съобразявал с разстоянието до приближаващите се ППС-та и с тяхната скорост на движение. С поведението си той създал опасност и пречки за движението, като поставил в опасност живота и здравето на хора, като  тези му деяния имат причинна връзка с възникналото ПТП.

От техническа гледна точка водачът на МПС Т.Т. е имал възможност от момента, в който обективно е могъл да възприеме стоящият на пътното платно пешеходец, да спре управлявания от него автомобил преди или в началото на маневрата „Изпреварване“ и да предотврати удара с пешеходеца.

 От техническа гледна точка пешеходецът В.К. е стоял на пътното платно, могъл е да види и възприеме движението на приближаващите се ППС-та и е могъл да възприеме като опасност началото на маневрата „Изпреварване“ от лекия автомобил управляван от Т.. Той е могъл да направи крачка встрани към стоящият автомобил и да предотврати удара от приближаващият се лек автомобил.

В заключение автоексперта категорично посочи, и двамата участници в процесното ПТП са нарушили определени членове от ЗДвП и ППЗДвП. Имало е възможност при адекватна реакция, на който и да било от двамата, това ПТП да не се е състояло.

От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I.По главния иск за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо да се установят следните елементи от състава на непозволеното увреждане: противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Безспорно между страните е, че на посочена в исковата молба дата-30.01.2019г. е възникнало описаното в нея произшествие и към тази дата е съществувало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил, марка "Опел" модел "Корса" с рег. № РВ 29 55 МВ, застраховател по което е третото лице-помагач „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД-С..

Безспорно е, че е издаден АУАН № 068428/30.01.2019г./л.31 от делото/ против Т. Н.Т., в който подробно са описани нарушението и обстоятелствата при които е извършено. 

В протокола за ПТП, издаден от органите на МВР на 30.01.2019г., е описано процесното събитие, което съдът намира за доказано, че същото е настъпило именно при описания в протокола за ПТП механизъм.

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179,ал.1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента /което се установява и от показанията на свидетеля Т. Д.Т./, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, за което притежава съответните специални знания предвид професията си, а не се е доверил само на разказа на водачите.

В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва, не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление.(Решение № 85/28.05.2009г. по т.д.№ 768/2008г. на ВКС-ІІ т.о., Решение № 24/10.03.2011г. по т.д.№ 444/2010г. на ВКС- І т.о.,  Решение № 73/22.06.2012г. по т.д.№  423/2011г. на ВКС-І т.о., Решение № 98/25.06.2012г. по т.д.№ 750/2011г. на ВКС-ІІ т.о.)

Същият, както и останалите писмени документи представени с исковата молба от ищеца не се оспориха от ответната страна и съответно производство по чл.193 от ГПК не е открито и проведено.

Действително, когато вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. Относно механизма на ПТП, съдът съобрази и останалите доказателства по делото, които кореспондират с протокола за ПТП – обясненията на ответника Т., който сочи, че на 30.01.2019г. се е състояло процесното ПТП, че той изпреварвайки друг лек автомобил, ударил ищеца със страничната част на колата си, с огледалото. Съставен е протокол за ПТП от полицията. В тази връзка са и показанията на св.Т.Д.Т. – очевидец на ПТП, приложеният с писменият отговор на ответника АУАН за извършените от него административни нарушения/л.31 от делото/ и приетата и кредитирана от съда по настоящото производство САТЕ.

Вещото лице е посочило, че описаният механизъм на процесното ПТП в КП на МВР е в причинна връзка с настъпилите щети и вреди.

Експерта посочи, че ответника Т. като водач на МПС е нарушил правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП към датата на ПТП на 30.01.2019г., управлявайки МПС-то в условията на намалена видимост, със скорост на движение несъобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, поради което не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Предприел маневра „Изпреварване“, забранена при „намалена видимост“. Освен това ищецът  В.К. като пешеходец също нарушил правилата за движение по ЗДвП към датата на ПТП на 30.01.2019г., като навлязъл в платното за движение, удължил е ненужно времето за пресичане, спрял е без необходимост на платното за движение, не се е съобразявал с разстоянието до приближаващите се ППС и с тяхната скорост на движение.

С поведението си и двамата участници в ПТП-то са създали опасност и пречки за движението, като поставили в опасност живота и здравето на хора и тези техни деяния имат причинна връзка с възникналото ПТП.

От техническа гледна е имало възможност при адекватна реакция от страна и на двамата участници в инцидента да избегнат процесното ПТП състояло се на 30.01.2019г.

Ето защо при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира за доказано, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при обстоятелствата, посочени в протокола за ПТП.

Съдът намира за доказано и обстоятелството, че вследствие на процесното събитие на ищеца е било причинено контузия на лява колянна става изразяваща се във вътреставно частично счупване на ставната повърхност на ляв голям пищял с оток и развитие на хемартроза наложило оперативно отстраняване на фрагмента, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период около месец и половина, при липса на усложнения и нормален оздравителен период. Освен това получил разкъсно контузни рани и охлузвания в областта на лицето, охлузвания в областта на горните крайници, кръвонасядане на долен ляв крайник и подкапсулно разкъсване на далака, без засягане на неговата капсула, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период две-три седмици, при липса на усложнения и нормален оздравителен период, видно от заключението на експерта по изслушаната и приета по делото СМЕ.

 За посочените увреждания ищеца претърпял оперативно ортопедично лечение в Градска болница А. в Р. в периода 05.03.2019г. - 10.03.2019г.

Описаните увреждания по механизъм отговарят да бъдат получени от удар с/или върху твърд тъп предмет и могат да бъдат получени в условията на ПТП –травми причинени от блъскане на пешеходец от лек автомобил, т.е. налице е причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилите увреждания. Същите се установяват от приетата СМЕ и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, както и от показанията на св. Флоаре В. и П.Б.. Въпреки родствените и фактически отношения, съдът прецени показанията на свидетелите, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни, последователни, непосредствени и кореспондират на другите събрани доказателства. Хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо състояние на човека, за когото полагат грижи. Макар възприятията им да са плод и на емоционална привързаност, възпроизведените данни се приемат от съда, предвид личното им възприемане, естеството на травмите и житейски обяснимите психически последици от подобен инцидент.

 Наличието на посочените травми е удостоверено и в представената по делото медицинска документация.

Относно размера на неимуществените вреди:

Претендира се от ищеца против ответника обезщетение в размер на 10 000 евро за неимуществени вреди изразяващи се в претърпените от него болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП на 30.01.2019г.

Поначало, тъй като не засягат пряко имуществената сфера на субектите, а рефлектират на личните права и интереси на лицата, неимуществените вреди не подлежат на точна парична оценка. Поради това, за да бъде определен размерът на дължимото се обезщетение, с плащането на което би се погасило напълно правото на обезвреда, следва съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност, да отговорят в най-пълна степен на критерия на справедливостта, така че всеки да получи само това, което му се следва, но всичко от него, което му се дължи.

 Неимуществените вреди винаги са свързани с психически преживявания и морални ценности /здравето, засегната психическа сфера, душевен мир/.    

Съгласно Конституцията, КЗПЧ, Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о.

 В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички  доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

От приетите по делото медицински документи, неоспорена СМЕ и показанията на свидетелите Флоаре В., П.Б., Т.Т., които съдът кредитира изцяло, е установена горепосочената фактическа обстановка.

От писмо изх.№ 958/23.10.2019г. изд.от „МБАЛ-Христо Ботев“ АД-В./л.67 от делото/ с видно, че лицето В.К. от Република Р., постъпил на лечение в „МБАЛ-Христо Ботев“ АД-В. на 30.01.2019г. в 21.24 ч. с множество охлузвани  по лицето,с разкъсно контузна рана на носа с неправилна форма,2-3 см., разкъсно контузни рани на горната устна с неправилна форма, в областта на лявата очница 1/1 см., кръвонасядания по гърба и охлузвания по колената. Назначени са рьографии на бял дроб, лицеви кости, нос и череп, от които не се виждат Ро-данни за наличие на травматични изменения на обхванатите кости.  Същият отказал  лечение в Р.България.

От приложено мед.у-ние от Окръжна клинична болница за спешни случаи гр.Орадя, Р. се установи, че ищеца В.К. бил хоспилитизиран в болницата за периода от 01.02.2019г.0-05.02.2019г. с диагноза: „Политравматизъм от пътнотранспортно произшествие. Разкъсване на слезката. ТСС незначително, ТСР с многобройни лицеви екскорации, навяхване на ляво коляно, остра болка, болка в ставата, остър максиларен синузит. На 05.02.2019г. след консултация с ортопед д-р К.З.лявото коляно е обездвижено с гипсиран апарат за 3 седмици. Поради настъпилата травма в лявото коляно В.К. бил хоспитализиран в Градска болница А. в Р. в периода 05.03.2019г. - 10.03.2019г. в Отделение "Обща хирургия (ортопедия и травматология)", като на 06.03.2019г. му е извършена хирургична интервенция изразяваща се в отстраняване на свободна ставна част(остеокартилагенна) и ставна, артроскопска емулация. Изписани са му медикаменти след операцията.

СМЕ установи, че ищецът е получил горепосочените в медицинската документация травми, като описаните увреждания по механизъм отговарят да бъдат получени от удар с/или върху твърд тъп предмет и могат да бъдат получени в условията на ПТП-блъскане на пешеходец от лек автомобил, т.е. налице е причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилите увреждания. По време на престоя в здравно заведение е проведено антибиотично лечение, антикуагулантна профилактика и лечение с нестероидно противовъзпалително средство. Ищецът бил нетрудоспособен за продължителен период от време, а вещото лице сочи, че нормалният оздравителен процес за възстановяване движенията на частично счупен долен ляв крайник е около месец и половина, а за разкъсно контузни рани, охлузвания в областта на лицето, охлузвания в областта на горните крайници, кръвонасядане на долен ляв крайник и подкапсулно разкъсване на далака, без засягане на неговата капсула, оздравителният период е две-три седмици.

 Ищецът извършвал рехабилитация и понастоящем изпитва болки,  макар и с по-нисък интензитет, видно от показанията на св. Флоаре В. и П.Б..

При така установените по делото фактически обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, досежно причинените увреждания на ищеца и претърпените от него болки и страдания, съдът, съобразявайки  разпоредбата на чл. 52 от  ЗЗД  и ППВС № 4/1968 год. намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди е 10 000.00 лева, като в останалата част до пълният предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът стигна до извода, че справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с възрастта на пострадалият на 46 годишна възраст, фактите, сочещи на преживени множество физически травми, свързаните с тях страдания, които са се отразили и на психиката на ищеца. Невъзможността за самостоятелно придвижване и осъществяване на ежедневни дейности, също допринесе за формиране преценката на съда. Съобразени бяха и начинът, и обстоятелствата при получаване на тези увреди – вследствие на ПТП, което несъмнено се отразява стресово, предвид внезапността на преживяното и липсата на необходимост от презумиране на опасност за телесната неприкосновеност с приближаващото МПС.

Така претърпените физически болки и стресова реакция са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари, затова, размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на справедливостта съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД

Претендираният размер за сумата 10 000 евро е завишен и не съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост. Този извод на съда се подкрепя от установено от вещото лице по СМЕ, че възстановяването на ищеца след извършената му операция е протекло нормално, без усложнения, включително късния оздравителен период.Експерта посочи в с.з., че е налице пълно възстановяване на ищеца В.К.. Макар от свидетелските показания на Флоаре В. и П.Б. да е установено, че ищецът към този момент все още изпитва известни болки и накуцва с крака, изводът за пълно възстановяване, съобразен с вида на травмата и начинът, по който е протекъл оздравителния процес, не е опроверган.

II. По възражението на ответника за съпричиняване от страна ан ищеца по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД:

С отговора на исковата молба и в срока по чл. 133 ГПК ответникът е въвел възражения за съпричиняване – твърди, че ищецът провел разговор на пътното платно от страна на осевата линия с водача на спрелият лек автомобил за посоката, за която бил тръгнал.Тир-ът на ищеца бил с включени светлини.

Възражение на ответника е основателно, поради следните съображения:

В материалноправната норма - чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.

По приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД е формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/63 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС-№ 99 от 08. 10.2013 г., по т.д.№ 44/ 2012 г. на ІІ т.о.; №206 от 12.03.201 г., по т.д.№ 35/ 2009 г. на ІІ т.о.; № 50 от 27. 07.2015 г., по т.д.№ 271/2014 г. на ІІ т.о.; № 171 от 10.10.2013 г., по т.д.№ 629/2012 г. на ІІ т.о.; № 33/ 04. 04. 2012 г., по т. д.№172/2011 г.; № 96 от 15. 10.2012 г., по т.д.№ 936/11 г. на І т. о.; № 39 /16. 07. 2010 г., по т.д.№ 551 / 2009 г. на ІІ т.о.,№ 43 от 15.04.2009 г., Решение №198/03.02.2017 по дело №3252/2015 на ВКС, ТК, II т.о. и мн. други. Според възприетото със същата разрешение обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и настоящият съдебен състав, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда–създали са условия или са я улеснили и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. В разглежданата хипотеза на деликт съдът трябва да вземе предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е значително по-завишена спрямо тази на пешеходците.

Установи се от неоспореното заключение на САТЕ, че ответника Т. управлявал МПС в условията на намалена видимост, при дъждовно време, със скорост на движение несъобразена с атмосферните условия, предприел е  маневра „Изпреварване“ без да се убеди, че с това свое действие няма да застраши останалите участници в движението.

Следователно при установената намалена видимост на пътя и вмененото на водача на лекия автомобил общо задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП, което изисква да предприеме такава скорост на движение, позволяваща му да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност избраната скорост, макар и в рамките на разрешената, се явява несъобразена с наличните пътни условия по см. на горецитираната разпоредба. Неспазването на чл.20, ал.2 ЗДвП, означава непроявена дължима грижа от страна на водача на лекия автомобил – фактор, който обуславя и правен извод, че приносът му превишава значително този на пострадалят В.К..

В конкретния случай от страна на ищеца В.К. е налице съпричиняване, тъй като същият има принос за настъпване на вредоносният резултат, видно от заключението на САТЕ и показанията на св.Т. Д.Т.. Този принос се изразява в това, че същият стоял на пътното платно, не се съобразил с разстоянието до приближаващите се ППС-та и с тяхната скорост, като с това свое поведение създал опасност и пречки за движението и което поведение е в причинна връзка с възникналото ПТП. Като взе предвид установения от вещото лице по САТЕ и от доказателствата по делото механизъм на произшествието, скоростта на движение на автомобила на ответника при предприета маневра „Изпреварване“ забранена при намалена видимост и несъобразена с атмосферните условия , съдът приема приноса на пострадалият ищец В.К. за съпричиняване на вредите, който в процентно отношение се определя на 30%. /Решение № 13/21.01.2020 г. по т. д. № 1ЗЗ/2019 г. по описа на ОС-В., Решение № 12/20.01.2020г. по т.д. № 127/2019г. по описа на ОС-В., Определение № 10 от 14.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1238/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 33 от 13.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 887/2019 г., I т. о., ТК/.

Предвид на горното съдът намира, че справедливото обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди, възлиза в размер от 10000.00 лв., като след приспадане на сумата от 3000.00 лв. от тази сума представляваща 30% съпричиняване от ищеца, остава дължима сума от 7000.00 лв., която ответника Т. дължи на ищеца В.К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2019г. - деня на увреждането до окончателното и изплащане.

Иска в останалата част над уваженият размер от 7000 лв. до пълнят предявен размер от 10 000 евро/левовата му равностойност от 19558,30 лв./ следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. 

III.По ОБРАТНИЯТ ИСК с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД вр.чл.219,ал.3 от ГПК. 

Ответника по главният иск Т.Т. в срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК вр.чл.133 от ГПК с отделна искова молба е предявил ОБРАТЕН ИСК против третото лице-помагач ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. 1463, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б, с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД вр.чл.219,ал.3 от ГПК за сумата от 3000.00 лева(Три хиляди лева), предявена като частичен иск от цялата сума от 10 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирана в застрахователна полица № ВС/06/1180002274656/09.08.2018г., за неимуществени вреди, причинени на В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, изразяващи се в разстройство на здравето, болки и страдания, настъпили при ПТП на 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019г. - деня на увреждането до окончателното и изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален и разглеждането му е поставено в зависимост от произнасянето на съда по спора във връзка с предявения първоначален иск. Доколкото настоящият съдебен състав намира първоначалния иск за частично основателен, следва да разгледа и предявения от ответника срещу третото лице, обратен иск.

Обратният иск, предявен по реда на чл.219, ал.3 от ГПК е по характера си евентуален иск, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т.е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявеният обратен иск подлежи на разглеждане само при уважен първоначален иск, какъвто е настоящият случай. Обратният иск има за предмет притезание на привличащата срещу подпомагащата страна, основано на разпоредбата на чл.435 от , която предвижда, че застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

В случая е безспорно, че на 30.01.2019г. в гр.Б. С. е реализирано ПТП с участието на Т.Н.Т., в качеството му на водач на лек автомобил марка „Опел", модел „Корса", с рег.№ РВ 2955 МВ и В.К./ищец по главния иск/, в качеството му на пешеходец.

Безспорно по делото е и се установява от приложените писмени доказателства, че управляваният от ищеца по обратния иск Т.Н.Т.  лек автомобил марка „Опел", модел „Корса", с рег.№ РВ 2955 МВ е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, за което издал застрахователна полица № ВС/06/1180002274656/09.08.2018г., със срок на действие на застраховката от 11,04 ч. на 09.08.2018г. до 23,59 ч. на 08.08.2019г.,  като застрахователният договор е с действие и срок на покритие по време на извършване на деянието /30.01.2019 г./.

По силата на чл. 477,ал.2 от КЗ, „застраховани лица„ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство/физическо или юридическо лице/, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Това разрешеине на въпроса е възпроизводена и в текста на чл.429, ал.1 от КЗ, където е посочеон, че със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования  към  трети  лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.

В случая Т.Н.Т., като водач на лек автомобил „Опел", модел „Корса", с рег.№ РВ 2955 МВ има качество на застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ, а ищецът по главния иск В.К. има качеството на трето увредено лице по смисъла на чл. 477, ал.3 вр. с ал.1 от КЗ.

Събраните в хода на процеса доказателства водят до извода на съда, че е налице осъществен деликт спрямо ищеца по главния иск В.К. при реализиране на ПТП на 30.01.2019г. в гр.Б. С.. По делото е установено и наличието на предпоставките по чл.45 от ЗЗД: противоправно деяние, вина, вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди. Съгласно чл.435 от застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Тъй като за делинквента възниква задължение да заплати  сумата 7000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от противоправно деяние, от което е възникнало процеснато ПТП на 30.01.2019 г., до този  размер е и задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение по  чл.435, във вр. с чл.429, ал.1 от / отм./. Тъй като обратният иск е предявен за сумата от 3000.00 лв. като частичен иск от цялата сумча от 10 000 евро, то следва да се уважи тази сума от 3000.00 лв., а не признатата от съда сума в размер на 7000.00 лв. В случаите, когато регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото предмет на главния иск, обратният иск може да бъде предявен условно, като ответникът по него бъде осъден да плати след като ищецът изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск/искове. В тези случаи решението по обратния иск ще бъде условно изпълнително основание, като изпълнителния лист по него ще бъде издаден при спазване на условията на  чл.406 ал.1 от ГПК и чл.418 ал.3 от ГПК - при заплащане на присъдените суми от длъжника по първоначалните иск.

Поради това са налице предпоставките за уважаване исковата претенция от 3000.00 лв. предявена от Т.Н.Т. спрямо застрахователя по гражданската отговорност „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД,  като ответникът по обратния иск следва да заплати процесната сума, след като ищецът Т. Н.Т. по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск.

Ищецът по обратния иск претендира заплащане на законната лихва от застрахователя, за която бъде осъден да я заплати на ищеца по главният иск. По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. В настоящия казус, предвид уважаване на обратния иск, то застрахователят ще се яви в забава от предявяване на претенцията спрямо него, а не и от момента на увреждането./Решение №128/04.02.2020 по дело № 2466/2018г. на ВКС  I т.о./

Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от 14.08.2019г. – датата на подаване на исковата молба по обратният иск/л.35 от делото/, тъй като за нейното изплащане ответното дружество не е получавало покана./видно от съдържанието на молбата на л.35 и приложените с нея доказателства/.

С оглед гореизложеното, съдът намира ,че обратният иск, предявен частично вр.  чл. 219, ал.3 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер от 3000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.08.2019г./датата на предяваване на и.м. по обратният иск/ до окончателното й изплащане.

IV.По отношение на разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. Същият е сторил разноски общо в размер на 2785,00 лева, от които:  1535.00 лева- адвокатско възнаграждение, 250,00 лева- депозит за вещо лице, 800,00 лв. - държавна такса, 200,00 лв. за преводач.

В ход на устните състезания процесуалният представител на ответника Т. е направил  възражение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение заявено в списъка с разноски по чл.80 от ГПК.

От приложеният с и.м. договор за правна защита и съдействие и пълномощно(л.12-13) е видно, че между ищеца и неговият  пълномощник е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящето гражданско дело  в размер на 1535,00 лева  и същото е изплатено изцяло в брой.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер /т. 3 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК/.

Съдът намира направеното искане за частично основателно. В случая предвид размера на претенцията от 10000 евро (левовата й равностойност е 19 558,30 лв.), то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1117,00 лв. Съдът намира, че делото се отличава със средна фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до размер близък до минималния, а именно – 1300.00 лева. В разглеждания казус упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил искова молба и осъществил процесуално представителство на доверителя си в две открити съдебни заседания, пледирайки по същество на делото, изготвил писмена защита по делото, а ответната страна е оспорила изцяло иска.

Следователно адвокатският хонорар на адв.К.Т. от 1535.00 лв. следва да бъде намален от 1535,00 лв. на 1300,00 лв., която сума оответника следва да заплати на ищеца.

 Съразмерно на уважената част от исковете ответникът Т. Н.Т. следва да заплати на ищеца В.К. разноски в общ размер на 1747,38 лева.

Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е сторил разноски общо в размер на 1220,00 лв. от които: 830,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение по главният иск, 120,00 лв. държавна такса по обратният иск, 250,00 лв. депозит за вещо лице и 20.00 лв. депозит за свидетел/по обратният иск/.

Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът В.К. следва да заплати на ответника Т. Н.Т. разноски в размер на 532,94 лв. адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК за уважената част от разгледания обратен иск ответникът по него „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, следва да заплати на Т. Н.Т.  разноски в общ размер от 390,00 лв., от които: 120,00 лв. държавна такса по обратният иск, 250,00 лв. депозит за вещо лице и 20.00 лв. депозит за свидетел.

Ответникът по обратния иск  на основание чл. 429,ал.5 от  КЗ следва да бъде осъден да заплати на ищеца по обратният иск Т. Н.Т. разноските, които с решението по делото  последният е осъден да заплати на увреденото лице В.К.  по първоначалния иск, а именно 1747,38 лв. при условие, че същата сума бъде платена от Т. Н.Тодоровв на В.К..

Ответникът по обратния иск също има право на разноски, които е сторил в размер на 440.00 лв. адвотаско възнаграждение. Тъй като обратният иск срещу него е предявен за сумата от 3000.00 лв., като частичен иск от исковата сума от 10000 евро, който частичен иск е уважен изцяло, то на същият не следва да му се присъждат разноски.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

 

 

 

 

 

Р   Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Т.Н.Т. *** ДА ЗАПЛАТИ на В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, роден на ***г., чрез адв. К.Т.,***, с адрес на кантората: гр. В., ул. „Лукашов" № 10, ет. 5, офис 506, на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД вр.чл.51,ал.2 от ЗЗД, сумата от 7000.00 лв./Седем хиляди лева/- главница представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето, болки и страдания, в резултат на причинено от Т.н.Т. на 30.01.2019г. ПТП в гр.Б.С. на кръстовището между ул. "Васил Левски" и ул. "Златия", ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.01.2019г./деня на увреждането/ до окончателното й изплащане

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за разликата над присъденото обезщетение от 7 000.00 лв. до претендираната сума от 10 000.00 евро (левовата равностойност 19 558,30 лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019г./деня на увреждането/ до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

На основание чл.78,ал.5 от ГПК намалява като прекомерно адвокатското възнаграждение на адв. К.Т.,***, с адрес на кантората: гр. В., ул. „Лукашов" № 10, ет. 5, офис 506-пълномощник на ищеца В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018 от 1535.00 лв.  на 1300,00 лв.(Хиляда и триста лева).

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Т.Н.Т. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, роден на ***г., чрез адв. К.Т.,***, с адрес на кантората: гр. В., ул. „Лукашов" № 10, ет. 5, офис 506, направените от него разноски по делото в общ размер на 1747,38 лв., съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 от ГПК, В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, роден на ***г., чрез адв. К.Т.,***, с адрес на кантората: гр. В., ул. „Лукашов" № 10, ет. 5, офис 506, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т. ***, направените от него разноски в размер  на 532,94 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

 

 

 

 

Решението е постановено при участието на „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. 1463, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б  в качеството му на трето лице помагач, конституирано на страната на ответника Т.Н.Т. ***.

ОСЪЖДА „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. 1463, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б  ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т. *** на основание чл. 219,ал.3 от ГПК вр. 477 ал.2 КЗ, вр.чл.435 от КЗ, сумата от 3000,00 лв. /Три хиляди лева/, предявена като частичен иск от цялата сума от 10 000 евро (левовата равностойност 19 558,30 лв.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирана в застрахователна полица № ВС/06/1180002274656/09.08.2018г., за неимуществени вреди, причинени на В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, изразяващи се в разстройство на здравето, болки и страдания, настъпили в резултат на причинено от Т.Н.Т. на 30.01.2019г. ПТП в гр.Б.С. на кръстовището между ул. "Васил Левски" и ул. "Златия", ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2019 г./датата на и.м. по обратният иск/ до окончателното погасяване на дълга, ПРИ УСЛОВИЕ, че ищецът Т.Н.Т. по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск на увреденото лице В.  К..

ОСЪЖДА „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. 1463, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т. *** направените по обратният иск разноски в общ размер от 390,00 лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-общо застраховане" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. 1463, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т. ***, сумата в размер на 1747,38 лв. представляваща сторени от ищеца по главния иск В.К. ***, окръг Б., с.Б. № 507, ЧНП: 1420812050018, съдебно-деловодни разноски, ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума бъде платена от прекия причинител Т.Н.Т.  на В.К..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

                                                                        

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: