Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2, 02.03.2021
г., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав,
в открито съдебно заседание на осми януари две
хиляди двадесет и първа
година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Павлина Костова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Господинова ВНЧХД № 1022 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 92 от
30.06.2020г., постановена по НЧХД № 3420/2019г., Районен съд-Бургас признал
подсъдимия Р.Н.З., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2018г., около
15:00 часа, в гр. Бургас, на улица „Янко Комитов“, до светофара на магазин
„Айко“, нанесъл на Г.Д.Д., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се
в счупване на носни костици и мозъчно сътресение без вътречерепна травма,
характеризиращо се като временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. чл.78а ал.1 от НК го освободил от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 лева.
Със същата присъда районният съд, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия Р.З. да заплати на Г.Д. сумите
в размер на 107 лева и 600 лева, представляващи съответно разноски по делото и
адвокатско възнаграждение, а в полза на съдебната власт по сметка на Районен
съд Бургас същият да заплати 160,80 лева за изготвени в производството
техническа и съдебномедицинска експертизи, както и сумата в размер на 5 лева –
за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Недоволен от така постановената присъда останал
подсъдимият, който чрез защитника си – адв. С.К. ***, я обжалва в срока по
чл.319, ал.1 от НПК пред Окръжен съд - Бургас. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на присъдата,
поради противоречието ѝ с материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Събраните доказателства по делото не установявали по
безспорен начин виновността на З.. Моли се за отмяна на присъдата и
постановяването на нова, с която последният да бъде оправдан за престъплението,
в извършването на което е обвинен от частния тъжител. Не са отправени
доказателствени искания.
Във въззивното съдебно заседание тъжителят Г.Д.,
редовно призован, не се явява. Упълномощеният му защитник – адв. М.Н. ***,
предлага въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Атакуваната присъда
била законосъобразна и обоснована, а наказанието – справедливо. Съдът изрично
бил посочил защо е кредитирал показанията на свидетелите Д. Д. и
Ж. Д., а не тези на
свидетелите на защитата. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
подсъдимият З., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощения си защитник – адв. К., който поддържа жалбата. Счита, че
първоинстанционният съд бил приел фактическа обстановка, в частност относно
механизма на извършване на деянието, каквато не била инкриминирана в
обстоятелствената част на тъжбата. Същевременно не бил изложил мотиви защо
отхвърля защитната теза на подсъдимия. Счита, че това било основание да се
приеме, че била налице пълна липса на мотиви, което било съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт и връщането на делото за
разглеждане от друг състав на същия съд. Показанията на семейство Д. не съответствали на изложената в тъжбата фактическа
обстановка. Счита още, че съдът бил извършил недопустима интерпретация и
преиначаване на съдържанието на съдебномедицинската експертиза и на становището
на вещото лице.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК намира жалбата на
подсъдимия З. за неоснователна.
Районният съд е събрал по съответния процесуален ред и
обсъдил обстойно всички относими към делото доказателства, въз основа на които
е извел фактическа обстановка, съответстваща на установената от настоящата
въззивна инстанция, а именно:
Подсъдимият Р.Н.З., ЕГН **********,***. Той е ****** гражданин, ******, с
****** образование, безработен и не е осъждан.
На 03.06.2018г., около 15:00 часа, свид. Д. Д. ***
микробус марка „******“, модел „******“, с рег. № ********,
в който отдясно на предната седалка, до прозореца, се возел синът му - частният
тъжител Г.Д., в микробуса била и свид. Ж. Д.. По същото
време и място, пред автомобила на свид. Д., се движел лек автомобил марка „******“, модел „******“,
с рег. № *****, управляван от подс. З., в който на предната дясна седалка се возел
синът му С. З., а отзад седял свид. В. С.. Пред пешеходна
пътека, намираща се до плувен спортен комплекс „Парк Арена ОЗК“, гр. Бургас,
автомобилът на подсъдимия преустановил движението си върху платното за движение,
поради което този на свид. Д. също спрял непосредствено зад него. В продължение
на няколко секунди автомобилът на подсъдимия не възобновил движението си, което
принудило свид. Д. да подаде звуков сигнал чрез клаксона на автомобила си. Тъй
като не последвала реакция от страна на подсъдимия, свид. Д. подал звуков
сигнал за втори път, след което предприел маневра и заобиколил автомобила
отляво, като продължил движението си направо. Малко след това спрял лекия си
автомобил на регулираното със светофарна уредба кръстовище за магазини
„Практикер“ и „Айко“, в крайна лява лента на платното за движение. Пред него
бил спрял автомобилът, управляван от свид. З.. В крайна дясна лента на същото кръстовище спрял
автомобилът на подсъдимия З.. С. З. слязъл от автомобила, приближил се до този на
тъжителя и двамата започнали да обсъждат инцидента, развил се малко преди това.
В този момент подсъдимият също слязъл от автомобила си, отишъл при сина си и
направил знак към тъжителя да свали прозореца на автомобила. Последният
изпълнил заръката, свалил прозореца и седейки на седалката, изнесъл главата си
леко навън към стъклото, респективно към подсъдимия. В този момент Р.З. ударил
с главата си Г.Д. в носа, в резултат на което по лицето на последния потекла
кръв. Същият се навел напред, а подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта
на тила. През това време С. З. също се опитвал да нанесе удар на тъжителя, но не
успял. С. З.
отишъл до автомобила на баща си, откъдето взел калъф за нож и се върнал обратно
при автомобила на свид. Д.. Подс. З. спрял сина си и двамата се качили в лекия
си автомобил. Малко по-късно тъжителят сигнализирал за инцидента на ЕЕН 112.
На 05.06.2018г. тъжителят Д. посетил отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ - Бургас, където бил прегледан от съдебен лекар.
При прегледа, а и от медицинската документация на Д. при извършените му
прегледи на 03.06.2018г. в СО към „УМБАЛ Бургас“ АД, съдебният лекар установил,
че Г.Д. имал оток с кръвонасядане на носа и счупване на носните костици, довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Така констатираните
наранявания били отразени в съдебномедицинско удостоверение № 128/2018г.,
заключението по което сочи, че уврежданията е възможно да са били получени по
време и начин, както съобщил тъжителят, а именно от нанесените му на
03.06.2018г. удари с глава или юмрук. Заключението по назначената в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза,
приложена на л. 79-80 от НЧХД 3420/2019г. по описа на БРС, потвърждава гореизложените
констатации, с допълнение, че полученото от Г.Д. мозъчно сътресение, без
вътречерепна травма, било лекостепенно и не застрашавало пряко живота му. По
отношение на уврежданията на последния е посочено, че същите е възможно да са
получени от удар с глава и юмрук в областта на носа.
Приетите за установени фактически положения,
формулирани от настоящата въззивна инстанция, се обосновават от анализа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
а именно от показанията на свидетелите Ж. Д., Д. Д., В. Х., В. С., Х. С., Д. Д., Г. З., и частично от обясненията на подсъдимия З., от
писмените доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК -
съдебномедицинско удостоверение № 128/2018г., свидетелство за съдимост на
подсъдимия и приложената медицинска документация от прегледи на тъжителя Д., от
писмените доказателствени средства - заключението по изготвената
съдебномедицинска експертиза, и веществените доказателства – оптичен носител от
проведен разговор до ЕЕН 112 и 3 броя снимки, направени от свид. Димова.
Доказателствената съвкупност по делото, в частност
свидетелските показания, в действителност е силно противоречива. Задълбоченият
ѝ анализ обаче, извършен от първоинстанционния съд при спазване
принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал.5 от НПК, му е позволил да
изведе правилната фактическа обстановка, с което е разкрил обективната истина
по делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано въз основа на обективната
оценка на всички събрани доказателства, поради което възражението на защитата
за необоснованост на присъдата е несъстоятелно. Не е вярно твърдението, че
съдът не е обсъдил показанията на свидетелите на защитата. Напротив,
изследвайки мотивите към обжалвания акт се установява, че съдът е обсъдил
подробно и поотделно показанията на всеки свидетел по делото, включително и
тези, посочени от защитата.
След съпоставяне на всички доказателствени източници,
районният съд правилно е решил и е кредитирал изцяло показанията на свидетелите
Д. Д. и
Ж. Д.. Въпреки, че
те са принципно заинтересовани от изхода на делото, предвид факта, че са
родители на тъжителя, изложените от тях твърдения са обективни, логични,
вътрешно непротиворечиви по отношение на кръга от обстоятелства, очертан в
чл.102 от НПК и подкрепени от наличните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. В действителност с оглед механизма и мястото на
извършване, двамата посочени свидетели са единствените очевидци на деянието, а
чрез показанията им се проследяват в хронологична последователност
инкриминираните действия на дееца преди, по време и след извършване на
престъплението. С категоричност Д. и Ж. Д. сочат, че
синът им – тъжителят Д. е получил уврежданията си от подс. З., който след като
се приближил до лекия им автомобил, нанесъл удар с глава в областта на носа на
тъжителя, а след като последният се навел напред към таблото на автомобила,
подсъдимият му нанесъл удар в тила с юмрук. Заключението по назначената
съдебномедицинска експертиза и разпитът на вещото лице (в чиято обективност и
компетентност въззивният съд не намери основания да се съмнява) в хода на
съдебното следствие подкрепят изцяло казаното дотук относно начина на получаване
на телесното увреждане и установяват характера и вида на същото. Експертът
твърди, че тъжителят, за да е бил ударен по описания по-горе начин докато е
седял в лекия автомобил, следва да е бил изнесъл главата си към прозореца, към
стъклото. Именно в този смисъл са показанията на свид. Д., която съобщава „Синът ми се наведе напред и те
(визирайки подсъдимия З.) го удариха с глава.“ Безспорно се доказа, че след
като са се приближили до пострадалия, същият е свалил предното странично
стъкло, тъй като е разговарял с подсъдимия и сина му. Именно тези му действия
са дали възможност на подсъдимия да го атакува, като му нанесе удар с глава в
носа през отворения прозорец.
Както правилно е посочил районният съд, съдържащата се
информация в наличния по делото оптичен носител, предоставен от Дирекция
„Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас, също не оставя
съмнение, че изложените от тези двама свидетели данни, съответстват на
действителността. Тъжителят Д. е съобщил на дежурния служител, че докато е бил
на „светофара на „Кауфланд“, на ул. „Янко Комитов“, шофьорът на лек автомобил с
рег. № ********* е слязъл от автомобила си, отишъл е при него и след
размяна на реплики между тях, бил ударен от същия този шофьор в лицето през
прозореца на автомобила си, т.е. малко след деянието е изложил фактическа
обстановка по начина, описан в тъжбата и потвърдена от всички посочени дотук
доказателствени източници. Също така е видно, че след извършените му медицински манипулации,
налагащи се поради причинените му увреждания, на същата дата – 03.06.2018г.,
пострадалият е посетил Второ РУ при ОД на МВР-Бургас и е съобщил за инцидента,
като пред полицейските служители отново е изложил същите обстоятелства.
По отношение на другата група гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Х., С., С. и З., районният съд
е изложил обстойни и убедителни аргументи защо не ги приема за достоверен
източник за изграждане на фактическата обстановка по делото, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат изцяло повтаряни тук.
Обобщено изложено посочените свидетели твърдят, че между пострадалия и
подсъдимия не е имало физическо съприкосновение, а конфликтът се изчерпвал с
размяната на обидни думи между тях. Такива са именно и обясненията на
подсъдимия, изложени в съдебно заседание. Безспорно, както коректно е
отбелязано в мотивите към проверявания акт, всеки един от тези свидетели е
свързан по един или друг начин с подсъдимия, поради което твърденията им са
били обсъдени от районния съд с повишено внимание, така както е сторено и с
тези, подкрепящи обвинението. След задълбочения анализ правилно е заключил, че изложените
данни не се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност - гласни,
писмени и веществени доказателства, оценката за която вече беше дадена от
настоящия съд. Освен от противоречия помежду си, показанията на тези свидетели
страдат и от вътрешни такива.
Свидетелите Д. и Х. твърдят, че след като С. З. слязъл от
автомобила и се скарал с тъжителя, подсъдимият също слязъл от автомобила си и
прибрал сина си. Твърдят, че това е станало незабавно и бързо, без двамата да
се доближават до тъжителя и без друго лице да е участвало в конфликта. Видно от
показанията на свид. З., разгледани
обаче съвместно с показанията на свидетелите Д. и приложения снимков материал, същият е слязъл от автомобила
си, отишъл е до автомобила на тъжителя, където е бил подсъдимият със сина си и
се е опитал да спре действията им. Твърдението на З., че след като е чул викове е излязъл от автомобила си
и е видял подсъдимият и синът му да се прибират в автомобила си, поради което
не се е намесил в ситуацията и е останал до собствения си автомобил освен
нелогично е и невярно. От снимките ясно се вижда, че свид. З. се е намирал в непосредствена близост до автомобила
на тъжителя, докато подсъдимият и синът му са се качвали в автомобила си, т.е
изложеното както от Д. и Х., така и от З. в
частта, в която отрича да е отишъл до автомобила на тъжителя, се доказва като
необективно и противно на останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетелите Д. и отново от приложените фотоснимки се установява, че
С. З.
се е возил на предната седалка на автомобила, след което отново се е качил на
същото място, а не както свид. Х. твърди -
отпред седял шофьорът на автомобила (джипа на З.), а зад него пътниците.
По отношение показанията на свид. С., съдът коректно е отбелязъл, че от мястото, на което
самият свидетел посочва, че се е намирал по време на инцидента, видимостта му
със сигурност е била ограничена и е било невъзможно да възприеме така
изложените от него данни. В разпита си същият посочва, че между таксито, в
което се е возил на предната дясна седалка и автомобилът на подсъдимия е имало
1-2 коли, т.е. бил е отдалечен минимум на 15 метра от инцидента. Същевременно
описва детайлно действията на подсъдимия и С. З., както и
разменените между участниците думи, като ги цитира дословно. Дори и същият
свидетел реално да е бил там, където сам посочва, позицията му със сигурност не
би му позволила да възприеме случилото се изцяло. Не е възможно едновременно да
е имал видимост към лявата и дясната част на джипа на подсъдимия и към средната
лента за движение, при положение, че пред него е имало други автомобили,
закриващи именно видимостта му. Така изложеното от него освен нелогично и противоречащо
на формалната логика е абсолютно опровергано от кредитираните от съда
доказателствени източници. Както беше вече установено З. не се е возил на
задната седалка, а на предната, като след инцидента отново се е качил на същото
място, а не както свид. С. посочва.
Показанията на свид. С. са необективни, нелогични,
непоследователни и освен, че са вътрешно противоречиви, противоречат и на
събраната и кредитирана от съда доказателствена съвкупност. Както коректно е
посочил районният съд, в показанията си този свидетел сочи разположението на
автомобилите по начин, който се различава от изложеното от останалите
свидетели, включително и тези, подкрепящи тезата на подсъдимия – т.е. в тази
част съдът няма как да кредитира показанията му с доверие, тъй като не се
подкрепят от никое друго доказателство. Твърденията му са в противоречие и по
отношение на това в коя част на лекия автомобил се е качил С. З. след инцидента. Свидетелят твърди, че последният се е качил
на задната седалка при него, докато от снимките, направени след нападението над
подсъдимия, както вече беше посочено, ясно се вижда, че С. З. се качва на предната седалка на автомобила. По-нататък С. заявява, че в конфликта не е имало друг
участник, което обстоятелство също се доказа като невярно. Както от снимките,
така и от показанията на свид. Д., включително и от обясненията на подсъдимия е видно, че свид. З. също е бил там и се е опитал да
преустанови нападението. Тук също следва да се посочи, че С. твърди, че събитията са се случили пред
микробуса, а същевременно твърди, че никоя от двете страни не се е доближавала
до другата. Всички казани противоречия не оставят съмнение, че показанията на
този свидетел не могат да бъдат използвани като обективен и достоверен източник
на информация.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия,
правилно същите са били оценени от съда като достоверни единствено по отношение
на времето и мястото на инцидента и разположението на автомобилите. В тази част
казаното от него намира подкрепа в другите доказателства по делото. Останалите
му твърдения, в частност, че не е доближавал тъжителя и не му е нанасял удари,
категорично бяха оборени и се доказаха като неверни, поради което правилно са
били приети единствено като проявление на правото му на лична защита.
Всичко гореизложено, анализирано съвкупно, води до категоричния
и еднозначен извод, че на посочените дата и място подс. Р.З. нанесъл удар с
глава в носа на тъжителя Г.Д., след което го ударил с юмрук в тила, в резултат
на което същият получил увреждания, изразяващи се в счупване на носни костици и
мозъчно сътресение без вътречерепна травма, характеризиращи се като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и съставляват лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Настоящият състав споделя извода на съда относно
субективната страна на деянието и също счита, че подсъдимият е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Целенасочено е слязъл от автомобила си,
отишъл е при пострадалия и му е нанесъл ударите, многократно описани дотук,
след което е напуснал мястото на инцидента. Изследвайки обективно извършеното
от него, интензитета на ударите и характера на уврежданията, въззивният състав
намери, че именно тази телесна повреда е била целената от дееца и причинена
като отговор на отправените към него от тъжителя критики. След като е видял, че
по лицето на тъжителя се стича кръв и не е последвала ответна реакция от страна
на същия, подсъдимият се е оттеглил, възпирайки сина си да нанесе допълнителни
увреждания на тъжителя, тъй като именно е счел, че това, което е причинил на Г.Д.
е било достатъчно.
Всички възприети от първоинстанционния съд фактически
и правни изводи, настоящата инстанция намира за правилни. Тук е моментът да се
посочи, в отговор на отправените възражения, че приетият от съда механизъм на
извършване на деянието не е приемане на „свръх“ фактическа обстановка, както сочи
защитата. В хода на съдебното следствие е било установено обстоятелство,
различно от посоченото в тъжбата, а именно, че подсъдимият вместо с юмрук е бил
ударен в носа с глава от подсъдимия. Това по никакъв начин не влияе на факта,
че в действителност по същото време и на същото място, подсъдимият е причинил
увреждания на тъжителя, посочени в тъжбата и доказани по безспорен начин. Също
така приемайки изложеното, съдът по никакъв начин не е нарушил правата на
подсъдимия, тъй като последният се е защитавал през цялото съдебно производство
срещу обвинение за нанесена от него лека телесна повреда на тъжителя, каквато
всъщност бе безспорно установена по делото. Поради изложеното, въззивната
инстанция не намира основания за отмяна на присъдата и връщане на делото на
същия съд за ново разглеждане, каквито именно са част от отправените искания.
По отношение на другото възражение на защитника,
свързано с направена от районния съд интерпретация на изложеното от вещото лице
в съдебномедицинската експертизата и съдебномедицинското удостоверение,
проверяващият съд също не съзря нарушение. Видно е, че съдът е разсъждавал на
плоскостта на изнесеното от експерта, че уврежданията на пострадалия е възможно
да са нанесени с глава или юмрук. В експертизата обаче не се посочва, кое или
кои са лицата, нанесли тези удари, което всъщност се установява в хода на
съдебното следствие. Също така е напълно логично и нормално, предвид начина на
получаване на втория удар от тъжителя – в тила му, без да е видял кой му го е
нанесъл, да посочи при прегледа, че е бил ударен и от С. З., който също
е проявил агресивно поведение спрямо него и реално е поставил началото на
конфликта. Независимо от всичко, казаното от районния съд в този смисъл не
влияе на факта, че авторството на деянието и механизмът му бяха установени по
несъмнен начин от доказателствата по делото.
Съблюдавайки разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК,
районният съд законосъобразно и обосновано, след като признал подсъдимия З. за
виновен по повдигнатото му обвинение го освободил от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за приложението на този институт - за стореното от
подсъдимия престъпление по чл.130 ал.1 от НК законът предвижда алтернативни
наказания „Лишаване от свобода“ до 2 години, или „Пробация“, от престъплението
не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване ,
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер , не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава Осма, раздел Четири от Наказателния
кодекс.
При определяне размера на административното наказание
„Глоба“, въззивният състав обаче не споделя изводът на първостепенният съд,че
липсват отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимият.
Съдът неправилно не е отчел начинът и механизма на извършване на деянието. То е
осъществено в светлата част на деня,следобяд ,на оживено обществено място. Не е отчетен бруталният и циничен механизъм на неговото извършване от страна на
подсъдимия. Същият слиза от автомобила си и започва физическа саморазправа
,пред погледа първо на сина си /служи за пример/ ,а и на други граждани, игнорирайки
безпардонно правилата за правомерно поведение и зачитане здравето и
неприкосновеността на личността. Начинът
и механизмът на извършване на деянието характеризират безспорно завишена степен
на обществена опасност на личността на подс.З.,който когато и както си реши започва да раздава „улично правосъдие“, без да
се съобразява със законите в Република България и неприкосновеността на
личността и здравето на човека. Липсата на въззивна жалба от страна на тъжителя
обаче не дава процесуална възможност на настоящата инстанция да увеличи наказанието
глоба до размер, който действително съответства на степента на обществена
опасност ,както на деянието ,така и на дееца и с което в пълна степен ще се
постигнат целите на чл.36 от НК. Единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство в конкретният случай е чистото съдебно минало на подсъдимия, както
е посочил решаващият съд,въпреки че това е законова предпоставка за приложение
на института на освобождаване от наказателна отговорност. Съдът в конкретният
случай му е дал значителен превес при
индивидуализация на наказанието,без да отчете наличие на отегчаващи
обстоятелства като е определил
наказанието глоба в предвидения в закона минимум.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно
първостепенният съд е ангажирал отговорността му за разноски.
При извършената служебна проверка, въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да налагат изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 92 от 30.06.2020 г., постановена по НЧХД №
3420/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Р.Н.З., ЕГН ********** да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН:********** сума в
размер на 300 лв. /триста лева/ ,представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: