Р Е Ш Е Н И Е
№………………2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на четиринадесети януари 2019
г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2699 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Производството по
делото е образувано по жалба подадена от „Мигел палма“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Русе №3, представлявано от Т.А.В.,
чрез адв. К., срещу Ревизионен акт №Р-03000317006239-091-001/16.05.2018 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №193/24.08.2018
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са
определени задължения за ДДС за данъчен период м.11/2014 г. в размер на 10868,00
лв. главница и 3773,22 лв. лихви; за данъчен период м.07.2016 г. в размер на
19400,00 лв. главница и 3449,16 лв. лихви и за данъчен период м.07/2017 г. в
размер на 15700,00 лв. главница и 1199,40 лв. лихви.
Жалбоподателят твърди, че Ревизионният акт е
незаконосъобразен, необоснован и немотивиран, и като такъв следва да бъде
отменен изцяло. Наведени са твърдения и за неговата нищожност. По същество се
твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
дружеството предвидени в чл.177 от ЗДДС. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло оспорения РА.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призован се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на
сочените в нея основания. Като
допълнително основание за нищожност на РА се изтъква некомпетентността на Б С да
издава ЗВР. Претендира разноски по делото.
Процесуалния представител на ответника,
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски- юрисконсултско възнаграждение.
І. По допустимостта на жалбата :
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
Обжалва се Ревизионен акт
№Р-03000317006239-091-001/16.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение №193/24.08.2018 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП.
Настоящото
ревизионно производство е започнало със ЗВР №Р-03000317006239-020-01/19.09.2017
г., издадена от Б С , в качеството му на заместник на В Х . На 19.12.2017 г. с
решение № Р-03000317006239-098-001 директора на ТД на НАП – Варна е иззел
разглеждането и решаването на ревизията от В Х и е възложил същото на Б С . Със Заповед Р-03000317006239-020-002/20.12.2017
г., издадена от Б С , срокът на ревизията е бил продължен до 28.02.2018 г. На 12.03.2018
г. е бил изготвен РД №Р-03000317006239-092-001, а в последствие и обжалвания
РА.
ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА
:
При извършване на задължителната проверка по
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14- дневен срок от
приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
нищожност.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност
на ревизионния акт:
Ревизионното производство е проведено за
установяване на отговорност на ревизираното лице за данък върху добавената
стойност, в качеството му на получател по доставки, извършени от „Булстрой
2005“ ЕООД.
В хода на ревизията е установено, че през
процесните периоди дружеството е осъществявало дейност свързана със
строителството на обект – „Жилищни сгради с външно водопроводно
отклонение" в землището на с. Приселци, местност „Азман дере".
Теренът, на който се строи е собственост на дружеството. Строителството се
извършва от фирма „ БУЛСТРОЙ 2005" ЕООД. Между „МИГЕЛ ПАЛМА" ООД и „
БУЛСТРОЙ 2005" ЕООД, които са свързани лица съгласно §1, т.3 от ДР на ДОПК
/Т.А.В. е представляващ и управител на двете дружества/ е сключен Договор за
строителство от 05.01.2008г. и Анекс към него от 23.04.2010г. Към момента на
ревизията са изградени следните обекти: Сграда 1, 2А, 2Б, 3А и 3Б. Сградите са
продадени на етап груб строеж. СМР по обектите са извършени от фирма „ БУЛСТРОЙ
2005" ЕООД, за което са издадени фактури и придружаващите ги документи.
Ревизираното дружество е упражнило
право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2014 г . по
фактури № **********/05.11.2014 г. и № **********/17.11.2014 г.. издадени от
„Булстрой 2005" ЕООД, с предмет на доставка - услуга: за данъчен период м.07.2016
г. по фактури № **********/11.07.2016 г. и № **********/11.07.2016 г„ издадени
от „Булстрой 2005“ ЕООД. с предмет на доставка – услуга; за данъчен период м.07.2017
г. по фактура № **********/01.07.2017 г.. издадена от „Булстрой 2005"
ЕООД. с предмет на доставка - услуга. По посочените фактури доставчика
„Булстрой 2005“ЕООД е начислило ДДС, в общ размер на 45968 лв. Ревизиращите
органи са приели, че между ревизираното лице и „Булстрой 2005“ ЕООД са налице
реално осъществени доставки на услуги. Горните констатации се потвърждават,
както от доказателствата по делото, така и от обясненията на управителя на
двете дружества Т. В . За посочените данъчни периоди „Булстрой 2005“ ЕООД не е
внесло начисления по процесните фактури ДДС.
Горната фактическа обстановка е безспорна
между страните.
Не се спори между страните и, че Т. В е едновременно едноличен собственик и
управител на „Булстрой 2005“ЕООД и съдружник и управител на „Мигел Палма“ООД.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Основното възражение на жалбоподателя е, че
не са налице основанията предвидени в чл.177 от ЗДДС, за да се ангажира
отговорността на получателя на услугите за невнесения ДДС от доставчика.
В чл.177, ал.1 от ЗДДС е посочено, че регистрирано
лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък
от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит,
свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
В ал.2 на същия член са посочени
предпоставките, които трябва да са налице за да се реализира тази отговорност.
А именно - когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че
данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на
чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тоест в рамките на
ревизионно производство.
В тази връзка, съдът намира, че именно в хода
на настоящото ревизионно производство са събрани достатъчно доказателства за да
може да се направи обосновано предположение, че „Мигел Палма“ ООД, управлявано
от Т.А.В. е знаело, че „Булстрой 2005“ ЕООД, притежавано и управлявано от Т.А.В.,
няма да внесе начисления по процесните фактури ДДС. Създаването и притежаването на търговски
дружества от едно и също лице. Възможността едно и също лице Т.А.В. да сключва
договори и да съставя счетоводни документи, да оперира с банковите сметки на
две те насрещни страни но доставките, да съставя и подписва ГФО, са обективни данни,
че действителните отношенията между двете търговски дружества надхвърлят
рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка
и не могат да се разглеждат като независими. Наличието на един и същ управител,
едно и също лице, което притежава капитала, т.е. взема управленските решения на
двете дружества, не само улеснява възможността за съставяне на документи и
извършване на разплащания, но и обективно и логично предполага, че това лице
разполага с цялата информация относно дейността на дружествата, включително
наличието, респективно липсата на плащания. Горното обосновава извод за знание
у получателя по спорните доставки за имущественото и финансово състояние на
доставчика, за дейността му, както и за липсата на плащане на данъка по
фактурите.
Всички тези обстоятелства обосновават наличие
на хипотезата на чл.177, ал. 2. предл. първо ЗДДС. Направените констатации и
изложените изводи относно наличието на предпоставките за ангажираме на
отговорността на дружеството по чл. 177 от ЗДДС и правото му на приспадане на
данъчен кредит обуславят извода, че обжалваният ревизионният акт е постановен
съобразно приложимия материален закон и същият следва да бъде потвърден.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя
касаещи нищожността на ревизионното производство, досежно липсата на
компетентност на лицето възложило ревизията.
По делото беше представена Заповед
№Д-1249/30.06.2017 г., издадена от Директора на ТД на НАП – Варна. От точка 8
на същата заповед е видно, че Б С С е оправомощен да издава ЗВР при отсъствие
на В Г Х . Беше представена и Заповед № 33-7311/12.19.2017 г. /л.37 от делото/,
от която е видно, че към датата на издаване на ЗВР №
Р-03000317006239-020-001/19.09.2017 г. Христов е бил в отпуск и ЗВР
законосъобразно е издадена от С, в качеството на негов заместник, както
надлежно е посочено и в самата ЗВР. ЗИЗВР № Р-
03000317006239-020-001/20.12.2017 г. вече е издадена от С в качеството му на
възложител съобразно Решение № Р - 03000317006239-098-001/19.12.2017 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна./л.38 от делото/. След преглед на сертификатите,
представени от ответника на електронен носител, беше установено, че относимите
документи са подписани с квалифициран електронен подпис, в срока на неговата
валидност. Последното обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател.
Горното води до извод за неоснователност на
подадената жалба, което налага същата да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора и направеното искане
от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати сумата от 2161,69 лв.
изчислена по реда на чл.8, ал.1 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при материален интерес в размер на 54389,78 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Мигел палма“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Русе №3, представлявано от Т.А.В.,
срещу Ревизионен акт №Р-03000317006239-091-001/16.05.2018 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №193/24.08.2018 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени
задължения за ДДС за данъчен период м.11/2014 г. в размер на 10868,00 лв.
главница и 3773,22 лв. лихви; за данъчен период м.07.2016 г. в размер на
19400,00 лв. главница и 3449,16 лв. лихви и за данъчен период м.07/2017 г. в
размер на 15700,00 лв. главница и 1199,40 лв. лихви.
ОСЪЖДА „Мигел палма“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Русе №3, представлявано от Т.А.В. да заплати на Дирекция „ОДОП”- Варна при ЦУ на
НАП сумата от 2161,69 лв./две хиляди сто
шестдесет и един лева и 69 ст./ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: