№ 502
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20221110114385 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 28, вр. с чл. 26 от Регламент 1215/2012 г. и
чл. 15, ал. 1 от ГПК.
к във
Настоящата дело е образувано по исково молба от ог „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: адрес, против Ш О Б,
гражданин на РИ, роден на ********** г., е постоянен адрес и настоящ адрес:
адрес, с с правно основание чл. 59 от ЗЗД - неоснователно обогатяване.
За да даде правна квалификация на предявените искове, съдът
изхожда от следното:
Ищецът не твърди, че ответника му дължи суми по договор, а че се е
обогатил неоснователно, като посочва, че същия е в неизпълнение на
задължението си да сключи договор за снабдяване е топлоенергия за
стопански нужди. Ответникът Ш О Б обаче е гражданин на РИ (държава
членка на ЕС) и е с постоянно местоживеене в нея - РИ, гр. Портлиш. ул.
„Лейк Едж" № 15 - обстоятелство, което не само не се оспорва и е известно на
ищеца и е видно от адресната част на исковата молба. Във връзка с горното,
по отношение на определянето на компетентен съд в настоящия случай са
приложими нормите на международното частно право, и по-конкретно -
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
1
(Регламент 1215/2012 г.).
По отношение на искове за неоснователно обогатяване, когато
ответникът има местоживеене в друга държава членка, Регламент 1215/2012 г.
не предвижда специална компетентност в полза на българския съд.
Приложима е разпоредбата на чл. 4 от Регламент 1215/2012 г. относно общата
компетентност, а именно – искове срещу лица, които имат местоживеене в
държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред
съдилищата на гази държава членка. Тоест, съгласно приложимите норми на
международното частно право, ищецза е следвало да предяви иска си срещу
ответника Ш О Б в РИ, пред компетентния съд по местоживеенето му.
Горното тълкуване на приложимите правни норми намира своето възприятие
в Определение № 1158/11.02.2022 г., постановено от СГС, ЧЖ-У1-Д състав по
в.ч.гр.д. 10401 по описа за 2021 г., във връзка с идентична фактическа
обстановка по гр. д. 46378 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 66 състав, а именно
- предявен иск по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от страна на
Топлофикация срещу Ш О Б. Единствената разлика между фактическата
обстановка по гр. д. 46378 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 66 състав, и по
настоящото дело е периодът, за който се претендират суми от страна на
Топлофикация.
В цитираното Определение № 1158/11.02.2022 г., постановено от СГС,
ЧЖ-У1-Д състав по в.ч.гр.д. 10401 по описа за 2021 г., въззивната инстанция е
приела, че след като предявеният иск има за предмет задължения за
отстраняване на неоснователно обогатяване и с оглед изрично заявеното от
ответника с местоживеене в Ирландия възражение за липса на международна
компетентност на българския съд да разгледа предявените искове и липсата
на предходни действия или изявления на ответника, които да обуславят
такава компетентност по реда на чл. 25 и чл. 26 от Регламент 1215/2012 г.,
образуваното пред български съд производство по исковете е недопустимо и
подлежи на прекратяване съгласно чл. 28, вр. с чл. 26 от Регламент 1215/2012
г.и чл. 15, ал. 1 от ГПК.
В този смисъл е и константната съдебна практика по сходни казуси,
обективирана в Определение № 598 ог 21.02.2020 г. на САС по в. ч. гр. д. №
452/2020 г., Определение № 4183 ог 21.12.2017 г. на САС по в. ч. гр. д. №
6163/2017 г. и Определение № 331 от 30.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2
2082/2018 г., Ill г. о., ГК. Така съгласно мотивите на Определение № 4183 от
21.12.2017 г. на САС по в. ч. гр. д. № 6163/2017 г., българският съд може да
бъде международно компетентен по спор относно неоснователно обогатяване
само в случаите, когато е налице изрично или мълчаливо учредена такава
компетентност. За изричното учредяване на подобна компетентност е
необходимо сключването на споразумение между страните по делото (чл. 25
от Регламент 1215/2012 г.). Такова споразумение не се установява от
представените от Топлофикация доказателства и на практика не е сключвано.
Същевременно, съгласно чл. 26 от Регламент 1215/2012 г.. мълчаливо
учредяване на компетентност би било налице, когато ответникът се е явил
или извършил действие по съществото на спора пред призовалия го Съд,
освен ако явяването е само за да оспори компетентността на Съда. Във всички
останали случаи Съдът служебно следи и служебно прогласява, че не е
международно компетентен по спора, като прекратява производството - чл.
28 от Регламент 1215/2012 г. В Определение № 4183 от 21.12.2017 г. на САС
по в. ч. гр. д. № 6163/2017 г. Софийски апелативен съд уточнява също така, че
за наличието на мълчаливо учредяване на компетентност не е достатъчно
редовното връчване на ответника на препис от Исковата молба и неговото
бездействие, а напротив - необходимо е активно процесуално участие в
делото. Съдът счита, че в конкретния случай не са налице никакви
обстоятелства, на базата на които да бъде прието, че е налице мълчаливо
учредяване на компетентност по смисъла на чл. 26 от Регламент 1215/2012 г.
В свое Определение № 331 от 30.07.2018 г. но ч. гр. д. № 2082/2018 г., ВКС
приема, че не е налице празнота в законодателството за искове, чиято правна
природа или предмет не е определена в изключенията за специална
компетентност, тъй като за тях се прилага правилото, че искът срещу
ответник, гражданин на държава членка, следва да се предяви пред Съда по
неговото местоживеене. ВКС изтъква и водещото съображение на
Европейския парламент и на Съвета в § 15 и § 16 от уводната част на
Регламент 1215/2012 г., съгласно които освен няколко ясно определени
случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава
различен свързващ фактор, предвидимостта изисква да се следва правилото,
че компетентността се основава на местоживеенето на ответника.
Дерогациите от принципа за компетентност по местоживеене на ответника
представляват изключения и следва да се тълкуват стриктно.
3
Само за пълнота на изложението съдът държи да отбележи, че дори и
отношенията между страните да се разглеждат и като договорни, то следва
ответника Ш О Б да бъде разглеждан в качеството му на потребител на
топлинна енергия. Ако се приеме, че същия е потребител, в този случай
трябва да бъде приложена специалната разпоредба на чл. 18, т. 2 от Регламент
1215/2012 г., според която другата страна по договора може да предяви иск
срещу потребител само в седалището на държавата членка, където той има
местоживеене. Съответно, горното се потвърждава както в чл. 16 от КМЧП,
така и в чл. 113 от ГПК, които също предвиждат, че искове срещу
потребители могат да бъдат заведени само пред Съда, в чийто район се
намират настоящият адрес на потребителя или по неговия постоянен адрес.
Същевременно, постоянната практика на съдилищата е в смисъл, че статутът
на имота, собственост на ответника, който в случая е офис е абсолютно
ирелевантен в настоящия случай. Съгласно тълкуването на разпоредбите на
Закона за енергетиката и в постоянната съдебна практика, видна от Решение
№ 12769 от 28.10.2014 г. на ВАС но адм. д. № 12307/2013 г., IV о., съгласно
което:.Анализът на новите разпоредби показва, че макар и да са дадени нови
легални дефиниции в закона. е запазена основната законодателна концепция ,
разделяща двата вида потребители за битови и стопански нужди преди
2012 г., съответно битови и небитови клиенти след 17.07.2012 г.
Разделението им е на плоскостта на различните нужди, които те ще
задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на
предназначението на обектите, за които ще я закупуват.
Горното Решение на ВАС е потвърдено от Решение № 2524 от
10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 302/2015 г., 5-членен с-в. съгласно което:
„Разпоредбите не са относилт към предназначението на обекта , а както
правилно е възприел и тричленния състав към нуждата, за задоволяването
на която се ползва, респективно купува енергията''. Горното тълкуване на
разпоредбите на Закона за енергетиката се споделя и от гражданските
съдилища, видно от Решение № 263497 от 28.05.2021 г. на СГС по в. гр. д.№
11154/2020 г., съгласно което: „.... водещ критерии за разделението между
битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в
обекта, а не неговото предназначение. "
Съдът счита, че не са налице основания ответника Ш О Б да бъде
считан за небитов клиент на Топлофикация, и ако същия бъде приет като
4
клиент на Топлофикация, то същият следва да бъде считан конкретно за
битов клиент или потребител, поради което и настоящият състав счита, че
спорът между страните не е подсъден на CPC, а на компетентния съд в РИ.
Следователно, независимо дали спорът между страните се разглежда като
неоснователно обогатяване, или като потребителски спор, при всички случаи
съгласно приложимите норми на международното частно право Софийски
районен съд не е компетентен да разглежда иска на Топлофикация срещу Ш О
Б, поради което и иска се явява недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответника има право на присъждане на
разноски и при прекратяване на производството по делото. ПНо настоящото
дело обаче такива не са претендирани, и не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14385 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ, на
осн. чл. 28, вр. с чл. 26 от Регламент 1215/2012 г. и чл. 15, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5