Р E Ш Е Н И Е
№ 439
гр.Плевен, 10.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 459
по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на АГЕНЦИЯ
"Пътна инфраструктура" (АПИ), НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ, подадена чрез юрисконсулти – И.М.И. и Д.Н.М.,
против Решение № 255 от 03.05.2022г.,
постановено а.н.д. № 479/2022г. на Районен съд – Плевен, с което е
отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на В.Ц.В.
*** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.,
на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). С решението АПИ е осъдена да заплати на В.Ц.В. сумата от 300
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба се
поддържа, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от АПК. Сочи се,
че атакуваният електронен фиш е издаден от орган със
санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена
процедура за дирене на административно- наказателна отговорност и в
съответствие с правилата на материалния закон.
Твърди се, че жалбоподателят е санкциониран за деяние, съставляващо
административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за което на основание чл.
179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 300 лв.
Твърди се, че решаващият съд неправилно е
квалифицирал деянието като маловажен случай и неправилно приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН и се излагат подробни доводи в тази насока. В заключение е
направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да се
потвърди електронният фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на касатора.
В съдебно заседание касаторът
се представлява от юрк.Деян Михайлов,
който поддържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е редовна
и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС-Плевен
е образувано по жалба на В.Ц.В., против Електронен фиш № ********** на АПИ, с който по отношение на В. и на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лв., за извършено
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че 11.05.2021 година в 11:02
часа жалбоподателят управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ срег. № ***на територията
на ОБщина – Д.Дъбник, на път I - 3 км. 100+471, включен в обхвата на платената
пътна мрежа и с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата било
заснето следното нарушение: движение по републиканската пътна мрежа на пътно
превозното без да е заплатена дължимата пътна таса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от ЗДП за него.
Въз
основа на данните от устройство № 40222, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата/ разположено на Път 1-3 км. 100+471, Община
- Долни Дъбник, област Плевен/, и направена справка в Управление на
информационната система и инфраструктура“ при Агенцията бил издаден Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата на собственика на моторното превозно средство В.Ц.В. ***,
комуто и бил изпратен за връчване.
На
02.06.2021 година В.В. подал заявление за корекция на първоначално въведените
данни за регистрацията на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ***, в което
било посочено, че по погрешка като държава на регистрация била посочена
Ватикана вместо България.
За да
отмени оспореният ЕФ въззивният съд е приел, че В. е допуснал
формално нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, но от събраните по делото
доказателства сее установено, че той е заплатил винетна такса на пътното превозно средство, обаче при
въвеждане на данните на държавата на регистрация
вместо „България“ е записано „Ватикана“. Ето защо е счел, че е налице допусната
техническа грешка, но тъй като е заплатена винетна такса, то това не е довело
до ощетяване на фиска и по делото няма данни жалбоподателят да е санкциониран
за други нарушения от същия вид, което съставляват смекчаващи обстоятелства,
обуславящи приложение на чл.28 от ЗАНН, в която насока са развити подробни
мотиви, с които настоящият съдебен състав е
напълно съгласен, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето
решение по аргумент от чл.221, ал.2 от АПК.
Касационната инстанция
намира, че при постановяване на решението районният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на
обжалвания електронен фиш, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Районният съд е събрал и обсъдил всички
допустими и относими към спора доказателства, както и доводите на страните.
По приложението на
материалния закон, настоящият съд намира следното:
Отговорността на В. е ангажирана за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, съгласно които движението на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. В ал. 6 на същия член е посочено, че водачът на ППС,
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, следва да
заплати такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в случаите, когато такава е дължима
според категорията на превозното средство. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП предвижда
такса за ползване на пътната инфраструктура, която се заплаща за преминаването
по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за
такива извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право на ППС да ползва
за определен срок изброената категория пътища, като размерът й се определя от
МС.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП се предвижда наказание
"глоба" в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Съдът споделя извода на РС – Плевен, че
извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Правилно въззивния съд е
извършил преценка на събраните по делото доказателства, от които се налага
извод, че В. е заплатил дължимата винетна такса за МПС с рег. № ***, но при въвеждане на данните за
националност на МПС вместо Република България е въведена Ватикана. Макар и
извършеното нарушение да е формално по своя характер, не е налице пречка липсата
на вредоносен резултат да бъде преценявана с оглед маловажност на нарушението. В
конкретния случай безспорно по делото е установено, че е налице заплатена
винетна такса за МПС със същия регистрационен номер, макар и при неправилно
въведена националност на МПС.
Предвид безспорното
обстоятелство, че сумата от 97 лева за годишна винетна такса е била надлежно
заплатена от В. и е постъпила в бюджета на АПИ, степента на обществената
опасност на деянието е много по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид - при управление на МПС без въобще собственикът или
ползвателят да са заплатили дължимата сума за винетна такса. Следва да се
отчете, че не е налице ощетяване на държавния бюджет, в частност на бюджета на
АПИ.
Винетната такса по своята
същност е такса за услуга – ползването на републиканската пътна инфраструктура,
което предполага държавата да е осигурила вече поддържана пътна мрежа, за
ползването на която водачите и собствениците заплащат такса. В случая, както се
посочи, все пак в бюджета на АПИ е постъпил дължимият размер на винетната такса
от В., макар и за автомобил с погрешно посочена националност на регистрацията
му.
Изложеното обосновава извод за неоснователност
на доводите на касатора за неправилност на извода на РС- Плевен за маловажност
на конкретното деяние поради по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението, в сравнение с обичайните случаи от този вид.
Обжалваното решение не страда
от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и правилност, поради което същото следва да се
остави в сила. Относно възражението на касационния жалбоподател, че след
влизането в сила на 23.12.2021 г. на новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП, е недопустимо,
следва да се отбележи следното: Без съмнение, към датата на извършване на
санкционираното нарушение не е съществувало нормативно предвидено ограничение
за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на
посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, абсолютно несъстоятелно е възражението на касатора,
че предвид настъпилата законодателна промяна след издаването на наказателното
постановление, изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г. /, съдът е бил длъжен да
съобрази решението си с нововъведената със специалния закон забрана и респ. че
не е имал право да прилага чл. 28 от ЗАНН. Тъкмо обратното - в съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН /за прилагане на по-благоприятния
за нарушителя закон/, правилно е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Плевен, първи състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255 от 03.05.2022г., постановено а.н.д. № 479/2022г. по описа на
Районен съд – Плевен.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.