№ 19317
гр. София, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20241110107032 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
срещу М. М. Х. и С. М. Х., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове
за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 23.12.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65525/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
само ответника М. М. Х..
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Л.,
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно и не са заплатили
дължимата цена. Поддържа, че ответниците през периода са били собственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане
на разноски.
Ответникът М. М. Х., чрез назначения й от съда особен представител адв. И. И.,
оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и
1
неоснователни. Оспорва страните да са били обвързани от валиден договор за
продажба. Отделно оспорва ищецът да е предоставил качествена услуга поне със
средно качество. Поддържа, че по делото не е установено редовното водене на
счетоводството на ищеца. Оспорва също така ищецът да направил съответните
отчисления съгласно действащата нормативна уредба. Ищецът неоснователно не
преустановил доставката на ТЕ в жилището. Оспорва начисленото количество ТЕ да е
реално потребено. Оспорва да дължи лихви за забава.
Третото лице на страната на ищеца „Техе Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед заявеното възражение за
погасяване на част от вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността за
процесните вземания.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
От събраните по делото писмени доказатества се установява, че ответниците са
били собственици на процесния имот през периода от 18.04.2012 г. до .22.05.2020 г.
Като доказателства в тази насока са приети: договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен на28.12.1990 г.,
2
удостоверение за наследници на М. С.ов Х., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 100, том I, рег. № 3695, дело № 57/22.05.2020 г. на нотариус рег. №
533 съгласно регистъра на НК, споразумителен протокол от 22.05.2020г., молба, вх. №
Г-6415/24.04.2020 г., подадена от ответниците, като с последните ответниците са
признали задълженията си към ищеца.
С оглед изложеното, съдът приема, че през периода от 01.05.2019 г. до
22.05.2020 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед
притежаваното от ответниците право на собственост върху недвижимия имот. След
посочената дата – 22.02.2020 г. ответниците вече не са притежавали това право, с
което са се разпоредили чрез сключенния договор за покупко-продажба на
недвижимия имот.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е
била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в
етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово
разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на
топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е
възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление
в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които
по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите
части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-
горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
По делото са представени протокол от проведено на 03.10.2002 г. общо събрание
на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е
3
взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение в процесната етажна собственост с „Техем Сървисис“ ЕООД, за
доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки.
Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е
било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната
собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово
разпределение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Списъците за разпределение на
кубатурата в процесния блок апартаментът фигурирал с кубатура 186 куб.м., а с
общите части 205 куб.м. През исковия период в имота на ответниците е имало 2 бр.
отоплителни тела, които са били демонтирани през отоплителен сезон 2020/2021 г. и 2
бр. водомери за топла вода. На отоплителните тела са били поставени ИРРО. През
исковия период не е бил осигуряван достъп отчет на уредите. През 2000 г. е било
изключено отоплението на стълбището. Количеството ТЕ е начислявано по нормативен
път. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, също е начислявана въз
основа на нормативно установената формула и отопляемия обем на жилището. Вещото
лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи. Съгласно заключението на СТЕ дължимите суми за ТЕ за
периода 01.05.2019 г. – 31.05.2020 г. (съобразно служебно поставената от съда задача) е
в размер на 2157,26 лева. В посочената сума не са включени суми по изравнявания,
корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са включени
стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение. Вещото лице не
е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за
периода. Общият топломер е преминавал редовни метрологични проверки, с оглед
което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за
търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Въз основа на писмените доказателства по делото и заключението на вещото
лице по СТЕ за периода, през който страните са били обвързани от договорно
правоотношение, а именно 01.05.2019 г. – 22.05.2020 г. и на основание чл. 162 ГПК,
съдът наира иска за главница за основателен за сумата 2142,00 лева (сумата 1071
срещу всеки ответник) и да се отхвърли до пълния предявен размер от 2191,86 лева и
за периода 23.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответниците, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от третото лице помагач,
като са били изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
4
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „Топлофикация София“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период, независимо че в конкретния случай не ищецът е извършвал
услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и
заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че
цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По
реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 17,92
лева (по 8,96 лева срещу всеки ответник). За посочената сума искът следва да се
уважи и да се отхвърли за разликата до 17.93 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Не се установява лихва за забава да е начислявана върху прогнозните сметки.
Съдът следва да обърне внимание също и на обстоятелството, че за времето на
извънредното положение не се претендира и не се установява да е начислявана лихва
за забава, доколкото падежът на вземането по общата фактура за първия отоплителен
сезон от исковия период настъпва на 15.09.2020 г., а ищецът претендира лихва за
забава за времето от 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 2142 лева и за периода 15.09.2020 г. – 03.11.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 464,12 лева (по 232,06 лева срещу всеки ответник), която съдът,
съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по общата фактура, респ. посочента от ищеца начална дата
на забавата и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК.
До пълния предявен размер от 273,37 лева този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
5
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като
ответниците не са извършили разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 783,72 лева от общо 802,85 лева /за държавна
такса, депозити за вещо лице и за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 101,30 лева от общо 103,76 лева съгласно
заповедта за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” № 23Б, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес по делото: гр.
София, бул. „Д. и С. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Л., дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделна отговорност (всеки ответник
по ½ част) от следните суми: сумата от общо 2142,00 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. София, ж.к. Л., аб. № . за периода от 01.05.2019 г. до 22.05.2020 г., ведно със
законна лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния размер от 2191,86 лева и за периода от 23.05.2020 г. до 30.04.2021
г.; мораторна лихва в размер на сумата от общо 464,12 лева за периода от 15.09.2020 г.
до 03.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
473,37 лева, като неоснователен; сумата от общо 17,92 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.10.2019 г. до 22.05.2020 г., ведно със законна лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на
вземането,като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 17,93
лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
37026 от 23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 65525/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу М. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес по делото: гр. София, бул. „Д. и С. М.
Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Л., иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване дължимостта на сумата 4,91 лева, представляваща лихва за забава върху
6
цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.,
претендирана от ответниците при условията на разделна отговорност (от всеки по ½
част), за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
37026 от 23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 65525/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. М. Х. с ЕГН: **********
и адрес по делото: гр. София, бул. „Д. и С. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к. Л. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 783,72 лева -
разноски в исковото производство и сумата от 101,30 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7