МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 1460 / 2017
год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенската
районна прокуратура е обвинила подсъдимия В.Н.Б., роден на *** ***, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН: **********, в това,
че:
През периода 25.10.2015
г. – 18.11.2015 г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление – на два
пъти, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение
у Ж.Д.И. и Н. Г. Н., че ще им върне след послужване мобилните им телефони HTC
Disire 500 и Samsung Galaхy, с което причинил на Ж.Д.И. и Т.Н.Д. имотна вреда
на обща стойност 260 лв. – престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, така както е внесено в съда.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Заедно със
защитника си пледира за справедливо наказание.
Районният съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 25.10.2015г. до
СОУПНЕ „Фридрих Енгелс" в гр.Русе малолетната св.Н. Г. Н. и приятелката й
И. С. срещнали подс.В.Н.Б. и св.Х. Х.Б. Подсъдимият попитал Н. дали има
интернет достъп през мобилния си телефон и тя потвърдила. Под предлог, че му
трябва за малко, той поискал от нея да му предостави мобилния си телефон „Samsung
Galaхy S III La Fleur" с ИМЕЙ 356633059198281, като обещал да й
го върне след послужване. Н. дала телефона си, след което подсъдимият и св.Х. Б.
се отдалечили. Отишли в заложна къща „Свежи пари" в гр.Русе, където Б.
заложил мобилния телефон на Н. за сумата от 40 лева, за което бил съставен
Заложен билет №4879 от 25.10.2015г.
След като изчакала без
резултат подс.Б. да й върне телефона, св.Н.Н. му изпратила съобщение от телефона
на приятелката си, като получила отговор, че са до заведение Китайска закуска.
При отиване на мястото пострадалата установила, че подсъдимият не е там. Тъй
като не могла да го открие и на домашния му адрес, тя съобщила на майка си -
св.Т. Д., чиято собственост бил телефона. От своя страна, Д. сигнализирала
органите на досъдебното производство. В хода на проведените ОИМ инкриминираната
вещ била открита и върната на правоимащото лице.
На 19.11.2015г. св.Ж.Д.И.
се срещнала със св.Б. С. М. и подс. Б. ***. По време на разговора под предлог,
че се нуждае от мобилен телефон, защото чаквао обаждане, подсъдимият поискал от
св.Ж.Д. да му предостави телефон си, като заявил, че ще й го върне по-късно на
същата дата. Уверил я, че ще се свърже с нея по мобилния телефон на св.Б. М. Слид
като получил телефона и се разделил с тях, подсъдимият го продал на
неустановено лице. Тъй като Д. не получила впоследствие телефона си, тя потърсила
подсъдимия на известните й адреси, но не го открила. Установила, че телефона е
изключен, поради което сигнализирала органите на досъдебното производство. Въпреки
проведените ОИМ инкриминираната вещ не била открита и стойността й не била
възстановена.
По случая било
образувано досъдебно производство, което след приключването му било внесено в
съда с обвинителен акт срещу подсъдимия.
Тази фактическа обстановка съдът приема въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, СЦИЕ, заложен
билет, справка за съдимост, автобиография, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние.
От всички тях се установява извършеното деяние
и участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието, както и всички други обстоятелства имащи значение за отговорността на
подсъдимия. Съдът изцяло ги кредитира, тъй като всички те са последователни,
логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и допринасят за правилното
изясняване на всички обстоятелства свързани с предмета на доказване.
От свидетелството за
съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан.
При така изложеното се налагат следните правни изводи:
Подсъдимият
е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно
чл.31, ал.1 от НК може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
С
деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е
предаден на съд, тъй като през периода 25.10.2015 г. – 18.11.2015 г. в гр.Русе, в
условията на продължавано престъпление – на два пъти, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Ж.Д.И. и Н.Г. Н., че ще им
върне след послужване мобилните им телефони HTC Disire 500 и Samsung Galaхy, с
което причинил на Ж.Д.И. и Т.Н.Д. имотна вреда в обща стойност 260 лв.
От субективна страна, е действал при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал всички обективни елементи от състава на
престъплението, общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При тези обстоятелства, съдът счита, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен и да му се наложи наказание.
При
индивидуализацията на наказанието, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало и сравнително неголемия размер на причинените вред. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
Конкретното поведение, резултатите и последиците, наред с
останалите индивидуализиращи обстоятелства не могат да мотивират извод за
наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Това е така, защото
установените са от вида на обикновените, а няма и такова което по своя характер
да е изключително. Няма предпоставки и за извод, че и най-лекото предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко за подсъдимия.
Въз основа на
тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения и на основание чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК,
чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК, съдът наложи на подс.Б. наказание
лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, което намали с една трета, а
именно на осем месеца.
На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание за изпитателен срок
от три години, тъй като намери, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо
да го търпи ефективно.
Възпитателната
работа с него се възлага на районен инспектор от РУП на МВР по местоживеене на
подсъдимия.
При този
изход на делото, Б. следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР –
Русе направените на досъдебното разноски в размер на 103,48 лв.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: