Решение по дело №37/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700037
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 49                                                 19.04.2022 год.                     Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в  състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛА РОБЕВА

       ЧЛЕНОВЕ:   ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

      МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  КАН дело № 37  по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.  63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на  „КМК БИЛД” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Айтос, срещу Решение № 4 от 06.01.2022  год., постановено по АНД № 660 по описа на Районен съд Разград за 2021 год. С него е потвърдено НП № 17-000780 от 05.05.2021 год. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда  за нарушение на чл. 63, ал. 1 от същия кодекс.  Жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че вмененото му във вина нарушение не е описано пълно от фактическа страна в АУАН и в НП в нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,   поради което е нарушено правото му на защита. Твърди, че изложените в НП фактически обстоятелства не са доказани безспорно, както  и че АНО не е  извършил разследване по спорните обстоятелства. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Иска съдът да отмени въззивното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, в писмено становище и чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А.-М. С., оспорва жалбата като неоснователна. Иска съдът да остави в сила въззивното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила въззивното решение.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните   и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като  подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и  насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 10.02.2021 г. около 11:00 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в обект „Социални жилища за настаняване на малцинствени социално слаби групи в УПИ VIII, кв. 805 по плана на гр. Разград, намиращ се в гр. Разград, ж.к. „Орел“, околовръстен път, изграждан чрез наети лица от “КМК БИЛД” ЕООД. Контролните органи установили по време на проверката, че в обекта лицето С. Ш. Р. осъществява трудова дейност като работник в строителството. Р. декларирал пред проверяващите, че работи в обекта с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и срещу договорено трудово възнаграждение от 650 лв.месечно. Впоследствие от 15.02.2021г. до 31.03.2021г. била извършена и проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград, където бил представен и Трудов договор №160/08.02.2021г., сключен между “КМК БИЛД” ЕООД и Р., в който било договорено извършване на работа от лицето на длъжност „кофражист“ в условията на непълно работно време /2 часа на ден/ и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 165лв. При документалната проверка била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от която е видно, че на 10.02.2021г. е изпратено уведомление в ТД на НАП за сключения с Р. трудов договор, което било регистрирано в ТД на НАП на 10.02.2021г. в 13:37:05 часа /л.49 от делото/. Така се установило, че всъщност уведомлението за трудовия договор е било регистрирано на датата на проверката по работни места /10.02.2021г./, но в доста по-късен час – 13:37:05 ч. Контролните органи приели, че на същата дата по време на проверката по работни места, извършена около 11.00 часа Р. е допуснат до работа в обекта, без да му е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.1 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-000780/ 05.04.2021г., въз основа на акта било издадено и обжалваното НП

Въз основа на така приетата фактическа обстановка районният съд приел от правна страна, че като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна. Не са налице допуснати нарушения в административнонаказателната процедура. Районният съд счел, че е налице пълна яснота относно описаното нарушение в т.ч. и датата на извършване. Съдът е отхвърлил възраженията, че нарушението не е описано  пълно и ясно от формална страна, като е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят от касационната инстанция. 

 Приел за безспорно установено, че дружеството жалбоподател е извършил  от обективна страна нарушението, за което е санкционирано - не е предоставил на работника Р. заверено копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудовия договор, преди постъпването му на работа, защото такова не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е осъществявал трудовата си функция. Отхвърлил е възражението на въззиваемия, че не било уточнено каква работа е извършвал работника по време на проверката, като ирелевантно за съставомерността на деянието. Съдът е приел, че нормите на чл. 415в, ал. 1  от КТ и чл. 28 от ЗАНН са неприложими.

Разградския административен съд счита въззивното решение за валидно, допустимо и  правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд  фактическа обстановка и изводите му  съответстват на  събраните по делото доказателства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя, като е изложил подробни мотиви защо не ги приема.

Въззивното  решение е в съответствие с материалния закон.

Неоснователно е твърдението на касатора, че  фактическото описание на деянието е непълно.  Както в АУАН, така и в НП ясно и точно е посочено какво   деяние от фактическа страна се вменява на нарушителя. Описанието съдържа всички елементи от обективната страна на състава на нарушението, за което е наказан касационният жалбоподател. Той е разбрал в какво точно е обвинен и е  осъществил правото си на защита в пълен обем, както в досъдебната, така и в съдебната фаза на административно-наказателното производство. Безспорно е установено, че на посоченото в НП дата и място, касаторът в качеството си на работодател преди постъпване на работа на работника Р. не му е предоставил  копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. По делото са налице многобройни писмени доказателства, от които безспорно се установява, че към момента на проверката – около 11 часа на 10.02.2021 год.  Р. е имал сключен трудов договор с касационния жалбоподател и е бил постъпил на работа. Тогава  му е връчена длъжностната характеристика, получил е работно облекло и му е извършен първоначален инструктаж. Р. се е намирал на строителния обект,  в който наказаното дружество осъществява дейността си, т.е. постъпил е на работа без преди това да му е предоставено заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В случая без значение за правния спор е дали в конкретния час на проверката Р. е осъществявал трудова дейност и на кой точно обект.  Безспорно е установено, че той е бил постъпил на работа без  работодателят да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

По този начин от обективна страна е осъществил състава на нарушението за което е наказан. Обстоятелството, че на един по-късен етап – 13:37  часа на 10.02.2021 г., след извършване на проверката от Д „ИТ”, такова уведомление е било издадено от ТД на НАП, а в последствие и връчено на Р., е без значение за съставомерността на деянието, както правилно е посочил районния съд. В случая нормата на чл. 415в от КТ е неприложима, а същата изключва и приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН размерът на наложената санкция не може да  бъде намален, дори да се приеме, че в конкретния случай е прекомерен.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в тежест на касатора следва да се присъди дължимо на ответника юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева, определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 06.01.2022  год., постановено по АНД № 660 по описа на Районен съд Разград за 2021 год.

ОСЪЖДА „КМК БИЛД” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

         ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                              2./п/