№ 3826
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110107614 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от П. Б. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. В. Ц.
срещу ПРБ, с адрес: гр. С...., с която моли ответника да бъде осъден да му заплати сумите
както следва:
12 000 лв. - обезщетение по иск по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за претърпените
имуществени вреди, представляващи заплатените от ищеца средства за адвокатско
възнаграждение, както следва: 1000 лева в досъдебно производство № 1331/2012г. по описа
на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 4982/2012г. по описа на СРП; 7000 лева за защита по НОХД №
1669/2015г. по описа на СпНС, 7 с-в; 4000 лева за защита по ВНОХД № 437/2018г. по описа
на АСпНС;
20 000 лв. - обезщетение по иск по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, влошено здравословно състояние,
уронване на честта и доброто име в обществото и
10 000 лв. - обезщетение по иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушаване на правото на разглеждане на
делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
увреждането – 04.02.2013г., когато ищецът е привлечен като обвиняем до изплащането им.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с постановление от 04.02.2013г. на водещия разследването по ДП №
1331/2012г. по описа на 06 РУна СДВР, пр. пр. № 4982/2012г. по описа на СРП, e бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.214, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от
НК, като спрямо него е взета МНО „Подписка“. В производството се e развил спор за
компетентност между СРП и СГП, приключил с изпращане на преписката на
1
Специализираната прокуратура, където е образувана пр.пр. № 155/2014г. по описа й. На
04.09.2015г. е извършено ново привличане на обвиняЕя В. за престъпления по чл. 214, ал.2,
т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.213а, ал.3, т.1, пр.1, т.2 и ал.2, т.1, във вр.чл.26, ал.1 от НК и
по чл.214, ал.2, т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, във вр. с чл.26, ал.1 от
НК. Спрямо обвиняЕят В. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 10.09.2015г. е
внесен обвинителен акт в СпНС по ДП № 11938- ЗМ-177/2015г. по описа на ГД НП - МВР,
пр.пр. № 155/2014г. по описа на СП срещу П. В. за престъпления по посочените по-горе
правни норми. Образувано било НОХД № 1122/2015г. по описа на СпНС, което е прекратено
с разпореждане от 24.09.2015г., поради съществено процесуално нарушение и върнато за
допълнително разследване. По подадения частен протест на СП делото е изпратено на
АСпНС, където с определение № 75/11.11.2015г. по ВНЧД № 206/2015г. по описа на този
съд, обжалваното определение на първоинстанционния съд е потвърдено и делото е върнато
за доразследване. След извършване на съответните действия по разследване, на 11.12.2015г.
делото е изпратено в СпНС, където е образувано НОХД № 1669/2015г. по описа на този съд.
Делото било насрочено за 21.12.2015г., на която дата не се дава ход на делото, поради
неспазване на 7-дневния срок за връчване на обвинителния акт, поради което е отложено за
03.02.2015г., на която дата е даден ход и са приети за съвместно разглеждане предявените от
А Н и Е Т граждански искове. На 08.02.2016г., 01.04.2016г. и 05.04.2016г. не е даден ход на
делото, поради невъзможност на съдебен заседател да присъства. В проведеното на
13.05.2016г. съдебно заседание били разпитани свидетелите П и А, приети са заключенията
на КСППЕ и СМЕ, като за разпит на свидетелите Р М, Е М и Н, делото е отложено за
14.06.2016г. Пред първоинстанционния съд са проведени съдебни заседания на 07.07.2016г.,
19.09.2016г., 19.10.2016г., 17.11.2016г., 09.12.2016г., 11.01.2017г., 10.02.2017г., 21.03.2017г.,
19.04.2017г., 15.05.2017г., 13.06.2017г., 06.07.2017г., 21.09.2017г., 23.10.2017г., 23.11.2017г.,
16.01.2018г., 14.02.2018г., 30.03.2018г., 23.04.2018г., 31.05.2018г. и 03.07.2018г. С присъда от
03.07.2018г. ищецът е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по
чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр. с. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55,
ал. 1, т. 1 и ал.3 от НК и за престъпление по чл. 214, ал.2, т. 1 и т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.213а,
ал.3, т.2 и ал.2, т.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като на основание чл.23,
ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 3 години, отложено по чл.66,
ал.1 от НК за срок от 5 години и „глоба“ в размер на 5 000 лв. Уважен е гражданския иск в
размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от
А Н, а по отношение на Е Т е присъдена сумата от 8381,18 лв. обезщетение за имуществени
вреди и 5 000 лв., представляващи неимуществени вреди. Срещу постановената присъда са
депозирани въззивни жалби от обвиняЕя В. и гражданските ищци А. Н и Е. Т. Образуваното
ВНОХД № 404/2018г. по описа на АСпНС с определение от 27.09.2018г. е прекратено и
върнато на СпНС за изпълнение на дадени указания в мотивната част на определението.
След изпълнение на указанията делото е изпратено в АСпНС, където е образувано ВНОХД
№ 437/2018г. Проведени са съдебни заседания на 19.12.2018г., 27.02.2019г., 17.04.2019г. и
29.05.2019г., на която дата делото е обявено за решаване. С определение от 27.10.2020г.
съдебното следствие е възобновено за изпълнение на допълнителни процесуалноследствени
2
действия и делото е насрочено за 20.11.2020г. Прието е заключението на допълнително
изготвена банкова експертиза и е постановена присъда, съгласно която подсъдимия П. В. е
признат за невиновен по повдигнатите обвинения. Отменена е присъдата и в частта, в която
са уважени предявените граждански искове. Мотивите към присъдата са изготвени на
21.06.2021г. Присъдата е обжалвана пред ВКС от А. Н и Е. Т, като срещу същата е постъпил
и протест от АСП. По подадените жалби срещу постановения съдебен акт е образувано
к.н.д. № 899/2021г. по описа на ВКС, по което е проведено едно съдебно заседание на
26.11.2021г. и с решение от 21.12.2021г. е оставена в сила въззивната присъда от 20.11.2020г.
на АСпНС, постановена по ВНОХД № 437/2018г. по описа на АСпНС.
При тези обстоятелства ищецът счита, че е налице забавяне над разумния срок за
разглеждане на делото, което е продължило близо 9 години. От повдигнатото обвинение му
били причинени значителни имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че повдигнатото
обвинение е за тежко престъпление. Твърди, че явяванията пред органите на досъдебното и
съдебното производство довели до огромен стрес и емоционално напрежение за него, тъй
като никога преди това не бил съден. Обвинението рефлектирало върху психиката му,
причинявайки стрес и потиснатост, което довело до психически и психологически
последици, злепоставило го пред роднини, приятели и близки, засегнало личния му живот и
социалното му общуване. Накърнило доброто име, честта и достойнството му в обществото
и го злепоставило пред близки приятели и роднини. Започнал да изпитва несигурност,
тревожност и загуба на доверие в институциите. Изпитал влошаване в здравословното му
състояние. Бил принуден да потърси помощ от психиатър, който му предписал лечение.
Счита, че е претърпял вреди в сочения размер, поради което моли за осъждането на
ответника да му заплати исканото обезщетение.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Счита за недоказано настъпването на неимуществените вреди за ищеца,
както и че вредите, за които претендира обезщетение, не са пряка и непосредствена
последица от процесното обвинение. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени
вреди като значително завишен с оглед твърдените вреди.
Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и изпълнената съдебно-
психологична експертиза се установи следното във фактическо и правно отношение:
Ищецът макар и неизчерпателно, но вярно е описал в исковата молба фактите относно
движението и приключването на досъдебната и съдебна фаза на воденото срещу него
наказателно производство. Неоспорени от страните данни за започналото на 04.02.2013г. и
приключило на 21.12.2021г. наказателно производство има и в констативен протокол изх. №
РС-22-123 от 14.07.2022г. на Инспектората на ВСС, във връзка с административна процедура
за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, затова съдът приема изложените в
констативния протокол и възприети от ищеца и ответника данни като факти, установени във
връзка с хода на наказателното производство, водено срещу ищеца В., по което той е бил
3
оправдан.
Съобразявайки горните факти със свидетелските показания, съдът счита предявения иск по
чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди за основателен за сума в
размер на 5 000 лв., поради следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Разглежданият казус попада в хипотезата на правното основание на предявените искове –
чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Ищецът е бил оправдан по повдигнати обвинения за тежки
умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв., като съдът може да постанови и
конфискация до ½ от имуществото на дееца. Наказателното производство – досъдебна и
съдебна фаза е продължило 8 години, 10 месеца и 17 дни, през които според показанията на
разпитаните свидетели В Х и Е В.а ищецът се е променил, не бил същият контактен,
шегаджия човек. Делата му се отразили негативно. Той спрял да излиза, не отговарял на
телефонни обаждания. Делото, което продължило около 9 години било тормоз за ищеца, за
съпругата и за дъщеря му. То било повод за скарвания между П. В. и съпругата му.
Свидетелката Х счита, че делото е съсипало живота на ищеца. Тази свидетелка знае от П., че
той е започнал да получава тикове, че не може да спи от притеснение. Виждала го е
притеснен. Свидетелката Е В.а твърди, че съпругът й изпадал в депресивни състояния,
непрекъснато всичко се „въртяло“ около делото и какво може да се случи с тях като
семейство. П. В. се тревожел какво може да се случи, ако го осъдят ефективно, не можел да
спи. Понастоящем в резултат на процесните събития той имал тик на лявото око, а преди
това, през 2015г. те довели до временна раздяла между съпрузите. В резултат на
настояването на свидетелката, през 2015 – 2016г. ищецът отишъл на психолог и тогава
семейството отново се събрало.
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-психологична експертиза
се установява, че П. В. е преживял случая по воденото срещу него наказателно производство
като силно негативно емоционално преживяване, пораждащо емоционален отговор най –
вече към страхово-тревожния спектър. Преживяванията му в следствие на образуваното
срещу него наказателно производство са дали своя негативен отпечатък върху
психоемоционален план. Това се изразява в тревожност и безпокойство, промяна в
социалното и семейното му функциониране, станал е по-предпазлив в контактите,
ограничил е общуването, все още живее в плен на спомените от наказателното
производство. В самото му начало П. В. е изпаднал в състояние на остра стресова реакция.
Това е състояние на преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без
4
проява на други психични разстройства, в отговор на силен стрес. То може да продължи от
няколко часа до няколко дни и прЕнава към посттравматично стресово разстройство.
Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под
формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари, отчужденост от
другите. Обикновено съществува чувство на страх. В повечето от случаите заболяването
завършва с оздравяване. Вещото лице счита, че силният стрес и емоционалния шок от
привличането на ищеца като обвиняем е нарушило социалното и семейното му
функциониране, тъй като П. В. е бил поставен в нов социален статус – на лице, извършило
престъпление. Този стрес е оказал трайни негативни последици, като страх от неизвестното,
симптоми от невротичния регистър – главоболие, вариации в кръвното налягане, обилно
изпотяване и тикове в лявата част на лицето. Вещото лице е дало заключение, че между
повдигнатите обвинения и негативните последици спрямо ищеца е налице причинно-
следствена връзка. Макар психологичната компетентност да не включва оценка на
здравословното състояние, вещото лице счита, че доколкото стресът оказва неблагоприятно
въздействие върху телесните функции, следва да се приеме, че преживяното от него е
оказало негативно влияние върху общото му физическо състояние. Всичко това има
несъмненно травматичен характер, с трайни последици за общуването, семейните му
взаимоотношения, със степен на изразен дисконфорт. За психологичното състояние на
ищеца понастоящем вещото лице отговаря, че в следствие на ситуацията се наблюдава
състояние на безпокойство, тревожност и страх, като интензивността им е умерена, но все
още се отчитат белези на преработване на травматичното събитие, въпреки семейната
подкрепа. В прогнозен план, типът и продължителността на реакциите са различни и с
продължителност от няколко месеца до 1-2 години, а понякога до края на живота с различен
интензитет. При изслушване на вещото лице Е. В. в съдебно заседание, същата конкретизира
още, че към момента на интервюто ищеца П. В. е бил в едно тревожно състояние, което е
остатъчност от преживяната от него психо травма по повод на водените срещу него дела.
Това е дало отражение в емоционалното му и психическо състояние. Този тик, който е
констатиран, се получава въз основа на изживян силен стрес, който е един от факторите.
Според вещото лице, за ищеца е необходимо посещение при невролог и психотерапевтична
подкрепа от психолог, с цел изчистването на тика и преодоляването на срива, който той е
преживял във връзка с наказателното производство.
Предвид изложеното, съдът приема, че воденото срещу П. Б. В. наказателно производство,
започнало на 04.02.2013г. и продължило на 21.12.2021г., е причинило неимуществени вреди,
изразяващи се в претендираните от ищеца болки, страдания, влошено здравословно
състояние, уронване на честта и доброто име в обеществото, които намират еквивалент в
парично обезщетение в размер на 5 000 лв.
Предявения иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди поради
нарушаване на правото на разглеждане на наказателното производство в разумен срок е
допустим, като съдът го счита и за основателен за сума в размер на 3 000 лв., поради
следното:
5
Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по чл. 6§ 1 от ЕКПЧ. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено, че
иска по чл. 2б, ал. 1 се предявява при изчерпана административна процедура за обезщетение
на вреди, по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, какъвто
е и разглежданият казус. По делото са налице доказателства, че е проведена
административна процедура по глава трета "а" от ЗСВ по заявление на ищеца по делото с
предмет обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на процесното
наказателно производство в разумен срок.
Относно размера на обезщетението следва да се има предвид не само общата
продължителност на наказателното производство от 8 години, 10 месеца и 17 дни, но и
обстоятелството, че отделните действия по разследването в досъдебната фаза и действията
по съдебното следствие в съдебната фаза на процеса не се отличават с продължителност,
която е неразумно дълга. Следователно критерият „поведение на компетентните органи“ не
определя високо по размер обезщетение. Самият ход на наказателния процес е сложен,
свързан с разследване на деветнадесет деяния и събиране на много на брой доказателства,
във връзка с това дали са осъществени или не, дали попадат под хипотезата от обективна и
субективна страна на материалните наказателноправни норми, по които е било повдигнато
обвинението. Следователно разглежданото наказателно производство се отличава с правна и
фактическа сложност. Процеса на разследване е бил продължен по обективни причини и в
следствие на предприетите през този период от време законодателни промени по
конституиране на специализираните органи на съдебна власт и възложената им
компетентност по разглежадне на преписки и дела, образувани и за престъпленията, в които
е бил обвинен П. В.. При определяне на обезщетението съдът взе предвид и поведението на
П. В. и защитникът му, които са се явявали в съдебни заседания и не са ставали причина за
отлагане на делата.
Затова, при преценка на съотношението между тежестта на неимуществените вреди, които
ищецът е претърпял от воденото срещу него наказателно производство като цяло, по-тежки
са вредите съответно подлежат на обезщетение с по-висока сума вредите, причинени от
това, че макар и да са били предприети множество действия по разследването за дълъг
период от време, първоначалната цел обвиняЕят, за който към 04.02.2013г. е счетено, че има
достатъчно данни и законен повод да бъде привлечен под наказателна отговорност, да бъде
предаден на съд, за да получи наказание за извършени от него престъпления, не е
постигната и той е бил оправдан.
Така общо определеното обезщетение по иска по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 и по иска по чл. 2б,
ал.1 от ЗОДОВ по настоящото дело възлиза на сума в размер на 8 000 лв., от която по иска
по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ – обезщетение в размер на 5000 лв., а по иска по чл. 2б,
ал.1 от ЗОДОВ – обезщетение в размер на 3 000 лв. С изложените по – горе мотиви съдът
счита, че е изпълнил указанията, дадени в тълкувателно решение № 1/2022г. от 27.11.2023г.
6
по т.д. № 1/2022г. на ОСГК на ВКС, т.1, съгласно което обезщетението за неимуществени
вреди, претендирани по посочените разпоредби се определя глобално като в мотивите съдът
следва да обсъди и критериите за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното
обезщетение се отнася за тях.
Искът по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в общ размер от 12 000 лв. е частично основателен за сума в размер на
1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение на досъдебната фаза на производството,
поради следното:
Ищецът претендира 12 000 лева като обезщетение за претърпените имуществени вреди,
представляващи заплатените от него средства за адвокатско възнаграждение, както следва:
1000 лева в досъдебно производство № 1331/2012г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. №
4982/2012г. по описа на СРП; 7000 лева за защита по НОХД № 1669/2015г. по описа на
СпНС, 7 с-в; 4000 лева за защита по ВНОХД № 437/2018г. по описа на АСпНС. В
материалите по делото, обаче, се намери само пълномощно с договор за правна защита и
съдействие, подписани от П. В. по досъдебното производство, а именно на л. 342 от ДП ЗМ
№ 1331/2012г. по описа на 06-то РУ на СДВР, пр.пр. № 4982/2012г. по описа на СРП, за
упълномощаването на адв. Христо Георгиев, който да го представлява и защитава по това
производство. В договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение за
защитника в размер на 1 000 лв. като от текста на договора може да се направи извод, че
сумата е платена в брой. Други документи, които да доказват по основание и размер иска в
останалата му част, съдът не откри по делата, изпратени за целите на процеса от СГС като
правоприемник на СНС, поради което този иск за сума в размер на 11 000лв. не бе доказан и
затова в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На ищеца на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК се дължат разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Със списък на разноските по чл. 80 от ГПК пълномощникът на ищеца, от негово
име иска да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 2 300 лв., от които 400 лв.
възнаграждение на вещо лице по приетата като доказателство съдебни-психологична
експертиза и 1900 лв. адвокатско възнаграждение. При това положение, с оглед уважения
общ размер на исковете от 9 000 лв., на ищеца се дължат разноски в размер на 492, 86 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С.... да заплати на П. Б. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...,
чрез адв. В. Ц. – САК, с личен № **********, с адрес за призоваване: гр. С....:
1 000 лв. - обезщетение по иска по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за претърпените
имуществени вреди, представляващи заплатени от П. Б. В. средства за адвокатско
7
възнаграждение в досъдебно производство № 1331/2012г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр.
№ 4982/2012г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 04.02.2013г., когато ищецът е привлечен като обвиняем до изплащането им,
като иска в останалата част за сума в общ размер на 11000 лв., от които: 7000 лв. за защита
по НОХД № 1669/2015г. по описа на СпНС, 7 с-в и 4000 лв. за защита по ВНОХД №
437/2018г. по описа на АСпНС, отхвърля като неоснователен;
5 000 лв. - обезщетение по иска по чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ за претърпените от П. Б.
В. неимуществени вреди - болки и страдания, влошено здравословно състояние, уронване на
честта и доброто име в обществото, за водено срещу него наказателно производство - ДП №
1331/2012г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 4982/2012г. по описа на СРП, НОХД №
1669/2015г. по описа на СпНС, ВНОХД № 437/2018г. по описа на АСпНС и КНД №
899/2021г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 04.02.2013г., когато ищецът е привлечен като обвиняем до изплащането им,
като иска в останалата част за сума в размер на 15 000 лв. отхвърля като неоснователен;
3 000 лв. - обезщетение по иска по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за претърпените от П. Б. В.
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушаване на правото на разглеждане на
делото /ДП № 1331/2012г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 4982/2012г. по описа на СРП,
НОХД № 1669/2015г. по описа на СпНС, ВНОХД № 437/2018г. по описа на АСпНС и КНД
№ 899/2021г. по описа на ВКС/ в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането – 04.02.2013г., когато ищецът е привлечен като обвиняем до
изплащането им, като иска в останалата част за сума в размер на 7 000 лв. отхвърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С.... да заплати на П. Б. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...,
чрез адв. В. Ц. – САК, с личен № **********, с адрес за призоваване: гр. С.... сторени по
делото разноски в размер на 492, 86 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8