№ 1724
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110207083 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. С. М., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 11-01-915 от 09.05.2022 г., издадено от директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание
чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2 от ЗОП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 914,52 лева за нарушение
на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП).
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно – издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и неправилно, а също и необосновано. Като основен аргументи в
подкрепа на изложеното посочва, че превишаване на минималния стойностен
праг няма, тъй като се касае за различни по вид дейности. Уточнява, че
обжалваният акт не съдържа мотиви за това, какво налага обединяване на
посочените дейности. Посочва, че възложителят е предоставил обобщени
спецификации за 2018г., от които се установявало, че е групирал сходни или
идентични услуги и доставки. Иска от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно уведомен се явява лично и
с процесуалния си представител адв. ВН, който поддържа изцяло
депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на атакуваното
1
НП. Претендира разноски. Представя и писмена защита.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата. Счита, че е
налице извършено нарушение. Пледира за цялостно потвърждаване на
издаденото НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Също
представя писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Технически университет – София е държавно висше училище и
юридическо лице със седалище гр. София и адрес: бул. „Св. Климент
Охридски“ № 8, вписано в регистъра към Агенцията по вписванията с ЕИК
********. ТУ – София попада в обхвата на държавната финансова инспекция,
като бюджетна организация по чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция. Ректорът на ТУ – София е възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като
представляващ публичноправна организация и е вписан в Регистъра на
обществените поръчки (РОП) с номер 00193.
Ректорът на ТУ – София е със статут на второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към Министъра на образованието и науката съгласно
Постановление на Министерски съвет № 13 от 31 януари 2018 г. за
определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на
образованието и науката. ТУ – София съставя, изпълнява, приключва и
отчита самостоятелен бюджет, който се състои от бюджета на ТУ – София и
бюджетите на основни, обслужващи, спомагателни звена, филиали, дружества
и интегрираните професионални гимназии – Технологично училище
„Електронни системи“ (ТУЕС) и Професионална гимназия по компютърни
технологии и системи, гр. Правец (ПГ по КТС, гр. Правец).
В приходната част на бюджета на ТУ – София постъпват субсидии от
държавния бюджет и собствени приходи. Съгласно справка изх. № 22-00-
301/22.07.2021 г. субсидията от държавния бюджет за 2018 г. представлява 56
% от постъпилите средства в приходната част на бюджета на ТУ – София.
През проверявания период ТУ – София се представлява от проф. д. т. н.
Г. С. М. – ректор, считано от 01.12.2015 г. до 30.11.2019 година., проф. д.т.н.
ИМК – ректор считано от 01.12.2019 г. и към датата на възлагане на
финансовата инспекция.
Установява се посредством представената справка изх. № 04-00-
484/08.11.2021 г., че Г. С. М. не е упражнил правото си по чл. 7, ал. 1 от ЗОП
за определяне на друго длъжностно лице, което да организира и/или да
възлага обществени поръчки за доставка на печатни материали и свързаните с
тях продукти.
При извършената финансова инспекция на ТУ – София, св. С. В. С. –
служител на АДФИ на длъжност главен финансов инспектор, установила, че
през 2018 г., за нуждите на ТУ – София и звената към него са осъществени
2
разходи за доставка на печатни материали и свързаните с тях продукти
(свидетелства, дипломи, фактури, бланки по образец, сертификати, визитки и
др.) по 61 бр. фактури, издадени от различни доставчици, на обща стойност
76 210,05 лв. без ДДС, което е видно от предоставена справка изх. № 04-00-
476/04.11.2021 г., изготвена от длъжностни лица на ТУ-София.
Съгласно предоставена справка, общата стойност на реализираните
доставки на печатни материали за периода от 02.01.2018 г. до 17.12.2018 г. е в
размер на 76 210,05 лв. без ДДС, като същите са намерили счетоводно
отражение по дт. сметки 3020 „Материали“, 6011 „Разходи за канцеларски
материали“, 6019 „Разходи за други материали“ и 6029 „Разходи за други
външни услуги“ и кт. сметка 4010 „Задължения към доставчици от страната“.
Доставките са извършвани от различни доставчици, чрез директно
възлагане (чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП), което се потвърждава и от писмо изх. №
04-00-457/22.10.2021 г., подписано от проф. д.т.н. ИКК – ректор на ТУ –
София.
Проверителите констатирали, че извършените доставките на печатни
материали и свързаните с тях продукти представляват обект на обществена
поръчка от вида „доставка на стоки, осъществявани чрез покупка”, съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП и CPV 22000000-0 – Печатни материали и свързаните
с тях продукти, за които не са налице изключения от приложното поле на
ЗОП, изчерпателно изброени в чл. 13 и чл. 15 от ЗОП.
При проверката се установи, че доставките на печатни материали са
извършени директно, без да е била проведена процедура по реда на ЗОП, т.е.,
същите са възложени при по- облекчен ред от предвидения в закона.
От изложената в справка изх. № 04-00-476/04.11.2021 г. информация е
видно, че с доставките по фактури № **********/03.12.18 г., издадена от **
ЕООД, № **********/03.12.2018 г. и **********/03.12.2018 г. издадени от
*********** ЕООД, на обща стойност 1 611,06 лв. без включен ДДС, е
превишен минималния стойностен праг от 70 000 лв. без включен ДДС.
Към 03.12.2018 г. Г. С. М. не е бил възпрепятстван да изпълнява
служебните си задължения (видно от изисканата от финансовата инспекция и
представена от ТУ – София справка за отсъствия на ректорът на ТУ - София
за периода 01.01.2018 г. - 30.11.2019 г.).
Предвид гореизложеното, на 03.12.2018 г. (датата на доставите по
фактури № **********/03.12.18 г., издадена от ** ЕООД, №
**********/03.12.2018 г. и **********/03.12.2018 г. издадени от ***********
ЕООД, с които е превишен минималния стойностен праг от 70 000 лв. без
ДДС) в ТУ – София, гр. София, Г. С. М. – ректор на ТУ - София и в
качеството си на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 14 от
Закона за обществените поръчки, не е приложил предвидения в закона ред за
възлагане на обществената поръчка – чрез публично състезание или пряко
договаряне, за доставка на печатни материали и свързаните с тях продукти за
нуждите на ТУ – София и звената към него. За периода от 02.01.2018 г. до
3
17.12.2018 г., по 61 бр. фактури, издадени от различни доставчици, са
осъществени директни доставки на печатни материали, на обща стойност 76
210,05 лв. без ДДС, която попада в стойностните прагове по чл. 20, ал. 2, т. 2
от ЗОП и задължава възлагането на обществена поръчка чрез публично
състезание или пряко договаряне.
За констатираното нарушение органите на АДФИ, съставили на Г. С.
М., акт за установяване на административно нарушение № 11-01-
915/11.11.2021 г, като квалифицирали същото по чл. 17, ал. 1, във връзка с чл.
20, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от
16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016 г., дои. ДВ. бр.80 от 28.09.2018 г.), в който
били описани обстоятелствата по извършеното нарушение, времето и мястото
на осъществяването му и доказателствата, въз основа на които се установява.
АУАН бил предявен и връчен на Г. М., който го подписала. В
законоустановения срок срещу АУАН постъпили писмени възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично на даденото в него фактическо описание на нарушението и дадена
му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1,
във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, директорът
на АДФИ издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2 от ЗОП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 914,52 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на св. С.,
писмени - заповеди № № ФК-10-1390/ 30.09.2020г., ФК-10-1541/ 02.11.2020г.,
ФК-10-357/ 10.03.2021г., ФК-10-426/ 22.03.2021г., ФК-10-559/ 14.04.2021г.,
ФК-10-579/ 19.04.2021г., ФК-10-860/ 23.06.2021г., ФК-10-1003/ 04.08.2021г.,
ФК-10-1071/ 24.08.2021г., ФК-10-1138/ 14.09.2021г., ФК-10-1233/ 12.10.2021
г. и ФК-10-1310/02.11.2021г. на директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция; справка с изх. № 04-00-301/22.07.2021 година; справка
с изх. № 04-00-88/16.03.2021 г. за отговорните длъжностни лица; справка с
изх. № 04-00-484/08.11.2021 г.; справка за ползвания отпуск от Г. М. изх. №
04-00-410/24.09.2021 година; справка № 04-00-476/04.11.2021 г. относно
отчетени разходи от ТУ- София гр. София, по първични счетоводни
документи, за доставка на печатни изделия и свързаните с тях продукти за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; фактура № **********/02.01.2018
г.; фактура № **********/03.12.2018 г.; фактура № **********/03.12.2018 г.;
фактура № **********/03.12.2018 г.; писмо вх. № 04-00-448/18.10.2021
година; писмо изх. № 04-00-457/22.10.2021 година, възражение вх. № 11-01-
915/12.11.2021 г.
Показанията на актосъставителя С. С. съдът оценява като логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло съответни с констатациите
обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на
4
наказателното постановление, поради което съдът им се довери напълно. Още
повече, че същите се отнасят за факти и обстоятелства, които свидетелката е
възприела лично и непосредствено. Те изцяло се подкрепят от приложения по
делото писмен доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 283 от
НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред
Софийски районен съд. Предвид на това съдът намира жалбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗОП,
а именно от длъжностно лице на Агенцията за държавна финансова
инспекция, каквото се явява актосъставителят С. С., заемаща длъжността
главен финансов инспектор в Агенцията за държавна финансова инспекция.
Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото,
начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е
подписан от един свидетел и е бил връчен на жалбоподателя. НП е издадено
от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е
описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е
нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 261, ал. 1
от ЗОП, който се явява специален закон по отношение на ЗАНН, а именно
актът е съставен в 6 месечен срок от деня, в който нарушителят е открит и в
3-годишен срок от извършване на нарушението.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП,
възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги,
включително и услугите по приложение № 2 - от 70 000 лв. до съответния
праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОП сочи, че прогнозната стойност на
обществената поръчка се определя от възложителя и включва всички
плащания без данък върху добавената стойност (ДДС) към бъдещия
изпълнител на обществената поръчка, включително предвидените опции и
подновявания на договорите, посочени изрично в условията на обществената
поръчка. Когато възложителят предвижда награди или плащания за
кандидатите или участниците, те се включват при определяне на прогнозната
стойност на поръчката. На основание на чл. 21, ал. 3 от същия закон, когато в
5
структурата на възложителя има обособени звена на териториален,
функционален или друг принцип, които не са самостоятелни възложители,
прогнозната стойност на конкретна обществена поръчка се определя на база
потребностите на всички обособени звена.
При липсата на спор по делото е установено ректорът на ТУ — София е
публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 14
от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като представляващ
публичноправна организация, както и че в периода от 01.12.2015 г. до
30.11.2019 г. ректор на ТУ – София и възложител на обществени поръчки е
проф. д.т.н. Г. С. М..
За да възникне основание за възлагане на обществени поръчки по реда
на ЗОП, следва задължително да са налице кумулативните изисквания по
отношение на обект, субект и стойност на обществената поръчка. Доставката
на печатни материали и свързаните с тях продукти представлява обществена
поръчка от вида „доставка на стоки, осъществявани чрез покупка”, съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП и CPV 22000000-0 – Печатни материали и свързаните
с тях продукти, за които не са налице изключения от приложното поле на
ЗОП, изчерпателно изброени в чл. 13 и чл. 15 от ЗОП.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗОП, при възлагане на обществени поръчки
секторните възложители прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6, 7,
9 и 11 – 13, а според разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги от 70
000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и
предмета на поръчката /за секторни възложители - 817 524 лв. - за доставки и
услуги/, възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 и т. 13 от
ЗОП.
В случая доставката на печатни материали и свързаните с тях продукти
се доказват само с първични счетоводни документи (фактури) от различни
доставчици, като доставчиците на стоките са били избрани от възложителя,
без да е била проведена процедура по реда на ЗОП, тоест същите са
възложени при по-облекчен ред от предвидения в закона.
От обективна страна на 03.12.2018 г. Жалбоподателят е поел
задължения по фактури № **********/03.12.18 г., издадена от ** ЕООД, №
**********/03.12.2018 г. и **********/03.12.2018 г. издадени от ***********
ЕООД, с което се надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 2 от
ЗОП, без да приложи предвидения в закона ред процедура по чл. 18, ал. 1 от
ЗОП, при възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание или
пряко договаряне, за доставка на печатни материали и свързаните с тях
продукти за нуждите на ТУ – София и звената към него, поради което, в
качеството си на ректор на ТУ – София и възложител на обществени поръчки
по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), е
нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2
от ЗОП.
6
Във връзка с основното възражение на жалбоподателят, че стоките не
следвало да бъдат част от една обществена поръчка, понеже се касаело за
различни видове такива, следва да се посочи още следното:
Всички изброени стоки касаят дейността на ТУ – София във връзка с
обучението на студенти, а също така научноизследователска,
художественотворческа, проектоконструкторска, експертно-консултантска,
внедрителска, производствена и търговска дейност, както и
административно-стопанска, издателска, информационна и пр. такава. Няма
как всеки отделен печатен материал да бъде отделян в самостоятелна
обществена поръчка, което би било изключително трудно, би ангажирало
много време и реално би затруднило същинската дейност на университета.
Последното касае и отпечатването на дипломи, което разбира се не следва да
се тълкува като отпечатване на готова диплома за конкретно лице, а като
поръчка на съответна „бланка“ необходима за изготвянето и. В случая,
очевидно е, че не става дума за холограмните стикери, поставяни
впоследствие. Несъстоятелен и доводът за това, че дипломите се изготвят по
определено време. Напротив, съществуват различни хипотези, при които се
налага диплома да бъде изготвена „извън обичайното за това време“ и
именно, за да не се реализира посочената от жалбоподателя опасност тя да
бъде забавена, материалите необходими за обезпечаване на този процес
следва да са предварително предвидени. Следва да се отбележи, че дори от
гледна точка на обобщените спецификации съгласно вътрешните правила на
възложителя, дипломите попадат в една група със студентските книжки,
сертификати, свидетелства и пр., за всяко от които има установени различни
правила и форма за издаването му.
Именно в тази връзка ЗОП дава възможност при подготовка на
обществената поръчка да се извърши разделянето й в обособени позиции,
като по преценка на възложителя, когато не е целесъобразно разделянето на
обществената пръчка, мотиви за това се посочват в решението за нейното
откриване, но в настоящия случай такива решение липсва, доколкото
процедурата по чл. 18, ал. 1 от ЗОП изобщо не е приложена.
От субективна страна деянието е било извършено виновно, тъй като
жалбоподателят Г. М. е знаел, че с доставките по фактури №
**********/03.12.18 г., издадена от ** ЕООД, № **********/03.12.2018 г. и
**********/03.12.2018 г. издадени от *********** ЕООД, на обща стойност 1
611,06 лв. без включен ДДС, е превишен минималният стойностен праг по
чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП от 70 000 лева и въпреки това не е приложил
предвидения в закона ред – процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП, макар да е имал
възможност да го стори.
При преценка относно наличието на маловажен случай следва да се има
предвид, че въпреки дефинитивната липса на вредни последици, нарушението
е поставило в опасност обществените отношения, свързани с разходване на
публични средства в немалък размер, с оглед на което и съдът не констатира
7
основания да приеме случая като такъв с по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца, в сравнение с обикновените нарушения от този
вид. Предвид това прецени, че не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 256, ал.
1 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016 г., дои. ДВ.
бр.80 от 28.09.2018 г.). Разпоредба в цитираната редакция, действала към
датата на извършване на нарушението – 03.12.2018г. предвижда за
възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в
закона съобразно нейната стойност, наказание глоба в размер 1 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение
за извършване на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв.
Наказанието е правилно определено в размер на 1 % от общата стойност на
извършените разходи с ДДС – 91452,06 лева с ДДС (76 210,05 лв. без ДДС),
тоест глобата трябва да е в размер на 914,52 лева. Същото е предвидено във
фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН следва
в полза на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Според
нормата чл. 37, ал. 1 от ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за осъществяване на
защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Тъй като делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-915 от
09.05.2022 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ), с което на основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2
от ЗОП на Г. С. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание
– „глоба“ в размер на 914,52 лева за нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН ********** да заплати на Агенция държавна
финансова инспекция (АДФИ) сумата от 80,00 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
8
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9