Решение по дело №207/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 198
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700207
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                     17.09.2020г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на четиринадесети септември                                                            две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 207 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62/2010г./.

            Делото е повторно при условията на чл.226 от АПК /вж. решение №5238/30.04.2020г. на ВАС по адм.д.№4853/2019г..

            Със заповед №РД-30-329/28.11.2018г. Областният управител на Област Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ № 44 обжалва решение № 923 по Протокол 38/28.10.2018г. на ОбС – Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК във вр. с чл.45, ал.12 от ЗМСМА. Противоречието с материалния закон свързва с твърдение за несъответствие между скицата – проект, скицата за ПИ 61457.22.27 от АГКК и АОС, от една страна и от друга - с възстановителното решение на ПК по отношение на местностите, в които се намират имотите по оспореното решение, от където оспорващият прави извод, че не е доказано предоставянето на имотите за възстановяване при условията на съществуващи/възстановими стари реални граници.

            В с.з. пълномощникът на оспорващия поддържа оспорването и претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Ответният ОбС – Кюстендил не изразява становище по оспорването.

            Адв.З. като пълномощник на заинтересованата страна К.К.П. намира оспорването за неоснователно. Претендира деловодни разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С оспореното решение №923 по Протокол №38/28.10.2018г. на ОбС – Кюстендил на основание чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1, т.8, чл.27, ал.4 и 5 от ЗМСМА и на основание §27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62/2010г./ и чл.5, ал.2 във вр. с чл.5, ал.1, т.8 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, органът е предоставил за възстановяване по преписка вх.№40044 от 07.11.1991г. на Александър Пенев Китанов следните имоти:

1. ПИ с проектен идентификатор 61457.22.62, проектна площ 523 кв.м., с.Р., община Кюстендил, представляващ част от ПИ с идентификатор 61457.22.27 – ОПФ с площ от 8902 кв.м., местност „т.“ и

2. ПИ с проектен идентификатор 61457.22.61, проектна площ 1169 кв.м., с.Р., община Кюстендил, представляващ част от ПИ с идентификатор 61457.22.27 – ОПФ с площ от 8902 кв.м., местност „т.“.

Административното производство е образувано по ДЗ изх.№61-00-251/17.10.2018г. на кмета на общината, обективараща проекто решение. Към ДЗ е приложено мотивирано искане от началника на ОСЗ – Кюстендил с рег.индекс 24-00-397/05.07.2018г. Към искането на ОСЗ е представено решение №49-10/10.12.1992г. на ПК – Кюстендил за възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, между които по т.5 и т.8 от решението са имоти в м.“Тод.Рид“ и м.“Ралч.Падина“ в землището на с.Р. с площи съответно 1.500дка и 0.800дка по реституционна преписка №40044/07.11.1991г. на Александър Пенев Китанов. Представена е скица-проект №№15-386455/14.06.2018г. на СГКК – Кюстендил за ПИ с идентификатор 61457.22.27, върху който са нанесени като нови обекти на КККР имотите по процесното решение с дадените проектни идентификатори. В ДЗ на кмета е посочено, че имотите са нанесени след извършено геодезическо заснемане по реда на Наредба №49/2004г. за установяване на техните граници. За ПИ 61457.22.27 по КККР е съставен АОС №4982/28.08.2018г. с площ 8902кв.м., с НТП изоставена орна земя, Х категория в м.“т.“, землището на с.Р. /вж. л.20-32 от адм.д.№515/2018г. на КАС/.

ДЗ на кмета е включена в дневния ред на заседанието на ОбС – Кюстендил от 28.10.2018г. като т.22. Решение №923 е взето с гласовете на 26 общински съветници. В протокола от заседанието е отбелязано поименното гласуване на всеки съветник /вж. л.17 от адм.д.№515/2018г. на КАС/.

Решението на ОбС – Кюстендил е постъпило в администрацията на Областния управител на 01.11.2018г., съгласно писмо рег.индекс 61-00-119. Със заповед №РД-30-294/08.11.2018г. на основание чл.45, ал.4, изр.2, пр.1 от ЗМСМА органът е върнал решението за ново обсъждане от ОбС с идентични мотиви по процесното оспорване. Заповедта е постъпила в общинската администрация на 08.11.2018г. Липсва повторно произнасяне на ОбС. Процесната заповед на органа е входирана в съда на 28.11.2018г.

По адм.д.№515/2018г. на КАС и адм.д.№4853/2019г. на ВАС са приложени извадки от интернет страницата на АГКК за съседните имоти и имота, от който са предоставени имотите по процесното решение, съдържащи различна местност от местностите по възстановителното решение на ПК - Кюстендил и в същото време за наличие на местности „т.р.“ и „т.“ по КККР.

От приетата техническа експертиза на вещо лице инж.Д.В.Х. се установява, че няма изготвена карта с разпределени имоти по местности по чл.18г, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изработена върху топографска картна основа, като са налични единствено Протоколи за идентифициране, изготвени от ОСЗ през 2018г. с нанесени координати на заснетите точки по имотните граници, посочени от собствениците по реда на чл.45е, ал.4 от ППЗСПЗЗ. При съставяне на Протоколите са присъствали представител на ОСЗ, правоспособно лице по ЗКИР и съседите на имотите, предмет на възстановяването, в съответствие със законовия ред. Координатите на извършеното заснемане при идентификацията на имотите са нанесени върху извадка от кадастралната карта за землището на с.Р., при което е установено, че показаните от собствениците площи представляват част от общинския ПИ с идентификатор 61457.22.27. Вещото лице прави извод, че на база наличните материали – Протоколите за идентифициране на имотни граници, местността „т.“ и местностите „т.р.“ и „Ралчина падина“ са идентични в процесния обхват. След направената справка за м.“т.“ по наличните цифрови модели вещото лице сочи, че няма информация, съотносима към момента на одобряване на КВС, като съгласно КВС с актуалност към 2012г. и 2018г. м.“т.“ съществува в землището на с.Р., а към момента на одобряване на КККР на 19.01.2018г.  и понастоящем местността фигурира в базата данни.

В с.з. вещото лице допълва, че м.“т.р.“ съществува в КККР и КВС, но не на същото място с процесните имоти и че няма доказателства къде е била тази местност, така както са я знаели хората и както са заявявали имоти за реституция поради липсата на карта по чл.18г, ал.2 от ППЗСПЗЗ.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе  доказателствени средства.

            С оглед установената фактическа обстановка, оспорването е допустимо. Процесното решение на ОбС е акт по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. С него се извършва разпореждане с общинско имущество. Този правен характер на решението го определя като индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК. Нормата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА дава правомощие на Областният управител да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на ОбС, като ги връща за ново разглеждане или ги оспорва пред съответния административен съд, в каквато насока са указанията в ТР №5/10.12.2008г. на ВАС по т.д.№20/2007г., разширяващи компетентността на органа спрямо всички актове на ОбС. С оглед на изложеното, оспорването е предприето от легитимиран от закона правен субект спрямо годен за оспорване акт. Оспорването е извършено в срока по чл.45, ал.8 от ЗМСМА. Съдът разполага с материална и териториална компетентност за разглеждане на делото по см. на чл.133, ал.1 от АПК по препращане от чл.45, ал.12 от ЗМСМА.

Разгледано по същество, оспорването е неоснователно. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Решенията за предоставяне на земи по §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ се взимат от ОбС по отношение на имоти от общинския поземлен фонд. В правомощията на ОбС по см. на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА е да взима решения за разпореждане с общинско имущество. Земеделската земя по решението на ОбС представлява имот – частна общинска собственост по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за него е издаден АОС по чл.5 от ЗОС. Страните не спорят относно компетентността на органа.

            Решението е взето в предписаната от закона писмена форма. Обективирано е в Протокол №38 от заседание на ОбС от 28.10.2018г. Решението съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на Протокола и решението е посочен органа-издател на акта, формирани са фактически и правни основания за неговото приемане, разпоредителната част съдържа ясна воля на колективния орган за разрешаване на въпросите, предмет на постъпилата ДЗ на кмета и има подписи на председателя на ОбС и протоколиста.

            При взимане на решението е спазена процедурата по чл.45ж, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ за образуване на преписката по мотивирано искане от ОСЗ до кмета на общината с приложено възстановително решение за имотите и скица – проект, издадена от СГКК. Спазени са и общите процесуални правила в ЗМСМА по препращане от чл.8, ал.11 от ЗОС. Заседанието на ОбС  е законно, т.к. има необходимият кворум по чл.27, ал.2 от ЗМСМА. Решението е взето с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, които са гласували поименно. Спазени са правилата за мнозинство и начин на гласуване по чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА.

            Оспореното решение е съответно на материалния закон.

            Фактическият състав за предоставяне на земите по §27, ал.2, т.1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ съдържа три кумулативни елемента: 1/земи от общинския поземлен фонд, 2/решение на ОСЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и 3/установяване на границите на земеделските имоти.

            Съгласно нормите на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.8, ал.1 от ЗОС безспорно правомощие на ОбС е разпореждането с имоти – общинска собственост. Посоченият в ДЗ на кмета земеделски имот е такъв по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. За него е съставен АОС /частна/ по реда на чл.5 от ЗОС, предхождащи взетото решение. Актът е официален документ, удостоверяващ възникването на правото на собственост на общината върху земеделския имот. Имотът е част от общинския поземлен фонд. Страните не спорят относно собствеността на имота по процесното решение.

            Между страните няма спор и относно наличие на възстановително решение, приложено към мотивираното искане на ОСЗ до кмета на общината по отношение на имотите, описани в искането. С решението се възстановява на бившия собственик правото на собственост върху имотите по административната преписка в съществуващи или възстановими стари реални граници. Решението е влязло в законна сила като неоспорено от неговия адресат и представлява стабилен индивидуален административен акт. Заинтересованата страна е наследник на правоимащото лице Александър Пенев Китанов, съгласно Удостоверение за наследници изх.№11/22.02.2017г. от кметството на с.Р. на л.9 от делото на ВАС.

            От заключението на вещото лице се установи и страните не спорят, че е проведена процедура по установяване границите на имотите по реда на Наредба №49/05.11.2004г. за поддържане на КВС, обективирана в Протоколи за идентифициране с нанесени координати на заснетите гранични точки на имотите. Следователно, установяването на границите е в съответствие с чл.45е, ал.1 и 4 от ПЗСПЗЗ.

            Спорът между страните е относно извода на органа за идентичност на местността, в която са предоставени имотите с процесното решение с местностите по възстановителното решение на ПК.

            Съгласно трайно установената практика на ВАС, в правомощие на ОСЗ е да прецени дали имотите подлежат на възстановяване по правилата и реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като в процедурата по §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ Общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност. Това ще рече, че при наличие на елементите от посочения по-горе фактически състав на правната норма следва да постанови решение за предоставяне на имотите. От заключението на вещото лице е безспорно установено, че е налице идентичност на местността, в която се намират имотите по решението на ОбС – Кюстендил и местностите по възстановителното решение, която идентичност е изводима от извършеното идентифициране на имотите по имотни граници в изпълнение на законовата процедура по чл.45е от ППЗСПЗЗ. Важното в случая е, че съгласно геодезическото заснемане на двата имота по протоколите за идентифициране, тези имоти са идентични с имотите по скицата – проект на СГКК и са включени в имота по АОС. Следователно, предоставените от ОбС имоти са в стари реални граници, установени посредством предвидения в закона правен способ. Наличие на местности по действащата КККР с наименования, идентични с наименованията по възстановителното решение на ПК не опровергава горния извод, т.к. не наименованията на местностите са определящи за идентичност на имотите, а самото заснемане на имотите на места, които по координати на заснетите точки са част от предоставения общински имот по решението на ОбС.

            Оспорването на областният управител ще се отхвърли като неоснователно.

            Поради изхода от спора оспорващият няма право на юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.143, ал.3 от АПК Областна администрация на Област Кюстендил дължи заплащане на заинтересованата страна на деловодни разноски в размер на 350лв. за вещо лице.

На основание чл.143, ал.4 от АПК Областна администрация на Област Кюстендил дължи заплащане на адв.З. на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 500лв. по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХЪРЛЯ оспорването в заповед №РД-30-329/28.11.2018г. на Областния управител на Област Кюстендил срещу решение № 923 по Протокол 38/28.10.2018г. на ОбС – Кюстендил.

            ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ да заплати на К.К.П. деловодни разноски в размер на 350лв. /триста и петдесет лева/.

            ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ да заплати на АДВОКАТ Д М З. от АК – Кюстендил адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. /петстотин лева/.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: