Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................................2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV състав,
в публичното
заседание на двадесет и
четвърти октомври 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Борислав Милачков
при
секретаря Нина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 1731/2022г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.
Образувано
по жалба на Т.А.Г., ЕГН **********,***, против Заповед №
РД 22-7701-15/08.07.2022г. на Областен управител на област с административен
център Варна, с която е прекратено служебното й правоотношение на осн. чл.106
ал.1 т.2 от ЗДСл.
Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна тъй като е
издадена при неправилно приложение на материалния закон. На първо място се твърди, че
заповедта е немотивирана. На следващо място се твърди, че след утвърждаване на новото длъжностно разписание е запазена общата
численост на администрацията
в учреждението, като не са били налице условия за
съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл при отсъствие
на една от кумулативно дадените предпоставки – пълно премахване на функциите,
задачите и задълженията на тази длъжност. Твърди, че и след издаването на заповедта
съществуват незаети бройки в дирекция АКРРДС, което води до извод за превратно
осъществяване на функциите от страна на органа по назначаването. Счита, че е налице формално прехвърляне на длъжностите, като се касае за трансформация,
при която са променени само бройките в отделните групи на длъжностите, но не и
самите длъжности, разглеждани като съвкупност от функции и изисквания. Навежда доводи и за нарушаване на принципа на съразмерност доколкото административният орган не е извършил подбор при
прекратяване на служебното й правоотношение.
На изложените основания претендира отмяна на
оспорената заповед и присъждане на обезщетение
по реда на чл.104 от ЗДСл, вр.206 от АПК за времето, през което не е била на
служба поради прекратяване на служебното й правоотношение. В съдебно заседание и по съществото на спора, както и в депозирани подробни писмени
бележки, чрез пълномощника си адв.Р. поддържа жалбата и моли съда
да я уважи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът –
Областен управител на област с административен център Варна, в съдебно
заседание чрез процесуален представител, оспорва жалбата. По подробно изложени съображения
аргументира нейната неоснователност доколкото при
постановяване на оспорената заповед са спазени процесуалните изискванията и материално-правните предпоставки
за издаването й. Моли за
отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, пред
надлежния съд, от лице с правен интерес – адресат на акта. Жалбата е
подадена в законоустановия срок. Предвид изложеното, жалбата се явява допустима
за разглеждане.
По основателността:
Предмет на
съдебното производство е Заповед № РД 22-7701-15/08.07.2022г. на Областен
управител на област с административен център Варна, с която е прекратено
служебното правоотношение на Г. на осн. чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността във връзка
с одобрено длъжностно щатно разписание в сила от 08.07.2022 г.
От доказателствата по делото е видно, че до 08.07.2022
г. щатният състав на Областна администрация Варна е бил 39 души разпределени на
„Обща администрация“ и „Специализирана администрация“. Били са обособени две
дирекции – „Административно-правно обслужване, финанси и управление на
собствеността“ и „Административен контрол, регионално развитие и държавна
собственост.“ /АКРРДС/Жалбоподателката е заемала длъжността „Главен експерт“ в
Дирекция АКРРДС, дейност „Регионално развитие, планове, програми и
проекти“/РРППП/.
На 08.07.2022 г., зам.областният управител е изготвил
доклад, в който е мотивирал необходимостта от изменение на длъжностното
разписание в Областна администрация и по конкретно в Дирекция АКРРДС. В доклада
се прави предложение в дирекцията да се обособят два отдела „Регионално
развитие и устройство на територията“ и „Държавна собственост и координация и
административен контрол“. Респективно е предложено да бъдат създадени длъжности
„началник отдел в областна администрация“. За да се запази числеността на
служителите е предвидено да бъдат съкратени
една щатна бройка за главен експерт и една за младши експерт.
На 08.07.2022 г. областният управител е издал Заповед
№ РД-22-7706-82, с която изменя щатното разписание съгласно предложенията
направени с доклада на зам.областният управител от същата дата.
В изпълнение на
Заповед № РД-22-7706-82/08.07.2022 г.,
областният управител на област с административен център Варна е издал и
процесната заповед РД-22-7701-15/08.07.2022 г., с която е прекратил служебното
правоотношение на Г., на основание чл.106, ал.1 т.2 от ЗДСл поради съкращаване
на длъжността „главен експерт дейност „Регионално развитие, планове, програми и
проекти“ в дирекция АКРРДС, която тя е заемала до тази момент.
В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателката
бяха изискани длъжностните разписания и поименните щатни разписания действали
преди 08.07.2022 г. и това прието със Заповед № РД-22-7706-82/08.07.2022 г.
/л.24-63/
Видно от тези
доказателства промяната на длъжностното
разписание на Дирекция АКРРДС, въз основа на която е съкратена длъжността на
жалбоподателката, се изразява в създаване на нов отдел „Държавна собственост и
координация и административен контрол“; съкращаване на длъжността „Главен
експерт“ дейност „Регионално развитие, планове, програми и проекти“ и
разкриване на нова длъжност „Началник отдел“.
Така описаната фактическа обстановка, съдът приема за
безспорна между страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
По валидността на акта:
Съгласно
чл.108 ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Оспореният административен акт
се явява издаден от компетентен орган, предвид изричната разпоредба на чл.7 т.27 от Устройствения правилник на областните
администрации, според която норма, Областният управител осъществява правомощия на орган по назначаване на
държавните служители по Закона за държавния служител и правомощия на
работодател по трудовите правоотношения по Кодекса на труда.
Оспорената заповед е
постановена и в предписаните от закона - чл.108 ал.1
от ЗДСл писмена форма и при спазване изискването за задължително съдържание -
посочено е правното основание за издаването й - чл.106 ал. 1 т.2 от ЗДСл.
По процесуалната законосъобразността на акта:
Липсват
нарушения на процесуалните правила при издаване на заповедта. Спазени са общите
норми на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за прекратяване на служебното правоотношение на служителката и са
събрани всички относими по случая доказателства. При издаване на заповедта е
съобразено утвърденото от органа по назначаване ново длъжностно разписание на Областна администрация в сила от
08.07.2022 г., съгласно което длъжността „главен експерт“ в дейност РРППП“ не съществува. Длъжностното разписание е по образец и със съдържанието по
чл.11 ал.1 и ал.2 от НПКДА. Правното основание, на което
е издадена заповедта, не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано
с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите
и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без да е необходимо
допитване или съвещаване със служителя, съответно актът е в достатъчна степен
мотивиран, в това число и с оглед данните в преписката.
В закона
липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на основание
чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. Единственото изискване е
наличието на отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното
правоотношение, но това изискване не е абсолютно, доколкото неспазването на
едномесечния срок на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение,
съгласно чл.106 ал.4 от ЗДСл. В случая, установеният от закона
едномесечен срок за отправяне на предизвестие не е спазен, тъй като
предизвестие не е връчено. Неспазването на едномесечното предизвестие обаче е компенсирано, съгласно
закона с изрично разпореждане за изплащане на обезщетение по чл.106 ал.4 от
ЗДСл.
Педвид изложеното, съдът намира,
че не са налице съществени процесуални нарушения, които
да обусловят назаконосъобазност на процесната заповед на това основание.
По материално-правната законосъобразността на акта:
Легална
дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“ се съдържа в чл.2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на
длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция „длъжност в
администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение
или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии,
свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в
система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика.
От това определение е видно, че основните белези на понятието са два:
1.нормативно определена позиция, 2.изразяваща се в система от функции, задачи и
задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът
по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл.106 ал.1
т.2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и
като наименование (като нормативно определена позиция) в щатното разписание за
съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и
задължения, утвърдени с длъжностната характеристика.
В случая
безспорно е налице първото от двете условия, като при съпоставка на
длъжностните разписания, преди и след съкращението - от 17.06. 2022г. и от 08.07.2022г., се
установява, че заеманата от жалбоподателката длъжност „главен експерт“ в направление „РРППП“, не съществува като нормативно определена обособена позиция, в последното
длъжностно разписание от 08.07.2022 г.
Събраните по делото доказателства установяват наличието и на втората законова предпоставка, при която е налице реално
съкращаване на щата – длъжността е престанала да съществува в новото щатно
разписание, като позиция включваща система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика.
Не се установи в случая да е налице прехвърляне или трансформиране на функциите и задълженията, присъщи на
длъжността „главен
експерт“ към длъжността „началник
отдел“
Макар по делото да не е представена длъжностната
характеристика на новооткритата длъжност, съдът намира, че не е налице нито
сходство, нито идентичност между двете длъжности.
Съгласно Класификатора на длъжностите в
администрацията длъжността „началник отдел в областна администрация“ е с ръководно
ниво 7А, а „главен експерт“ е експертно ниво 5.
Разграничение между двете длъжности поставя и
Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията.
Съгласно чл.5 от Наредбата Служителите на ръководна
длъжност в администрацията:
1. ръководят, включително планират, организират,
контролират и координират, съответната администрация и/или структурно звено;
2. носят отговорност за изпълнението на задачите на
администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен орган;
3. отчитат постигането на целите и дейността на
администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен орган;
4. ръководят работата на непосредствено подчинените им
служители в съответната администрация и/или структурно звено.
Съгласно чл.6 от Наредбата Изпълнението на експертните
длъжности с аналитични и/или контролни функции е свързано със:
1. изготвяне на становища по проекти на нормативни
актове, на стратегии, концепции и проблеми;
2. участие в разработването на проекти на стратегии,
концепции, програми и на нормативни актове;
3. изготвяне на анализи и прогнози;
4. събиране и обработка на информация, поддържане на
регистри и бази данни;
5. прилагане на законодателството, анализиране и
разработване на предложения за решения на управленски проблеми;
6. осъществяване на контролни функции както по
отношение на дейността на администрацията, така и спрямо дейността на други
физически и/или юридически лица, когато това е определено с нормативен акт;
7. изготвяне на анализи на практиката по прилагане на
нормативни актове и на предложения за решаване на възникнали проблеми;
8. предоставяне на административни услуги.
От тук може да се направи извод, че липсва
идентичност, както по отношение на изискванията за заемане на двете длъжности,
така и по отношение на функциите които трябва да осъществяват служителите,
които ги заемат.
Съдът преценява като неоснователно и възражението в
жалбата за несъответствие на оспорения акт с целта на закона. Липсата на промяна в числеността на персонала, не е пречка за реално
съкращаване на длъжността на конкретен държавен служител, след като са
изпълнени законовите предпоставки за това. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.1, във връзка с чл.11 от ЗА административният орган
разполага с правото да реорганизира отделите и секторите по начин, който да
осигурява ефективност на работния процес, като може да прецени в кои отдели и
дирекции ще направи реорганизация, като утвърди ново длъжностно разписание. В
този смисъл, право на органа по назначаването е да определи длъжностите, които
ще бъдат съкратени и самите служители, които ги заемат, както и от кога да бъде
прекратено правоотношението.
В ЗДСл не е
предвидено нормативно изискване нито за извършване на подбор, нито пък за
предлагане на съкратения служител на други свободни длъжности. Преценката кои
държавни служители да бъдат съкратени е преценка по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. В случая това правомощие е упражнено от Областният управител, който е компетентен да предприеме длъжностни промени с цел оптимизиране на
работата на отделните направления в администрацията, като в случая са изложени и мотиви за
необходимостта от реорганизация. Тази оперативна
самостоятелност е обусловена от отговорността, задълженията и функциите, които
изпълнява административния орган при ръководене и управление на поверената му администрация.
При условията на чл.169 от АПК
съдът не открива незаконосъобразност при упражняване на дискреционната власт от
админинистративния орган. Съкращаването на определена длъжност и създаването на нова длъжност, без прехвърляне на функции и дейности към последната е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната
самостоятелност на органа по назначаването. След като оптимизирането на
работата в администрацията е предоставено на преценката на административния
орган, при спазване на императивни нормативни разпоредби в съдебното
производство е недопустимо да се преценява правилността на структурната
промяна.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на
метериалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона.
Изложеното
обуславя извода за валидност и законосъобразност на оспорения административният акт. Подадената
срещу него жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.143 ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от ответника искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.Г.,
ЕГН **********,***, против Заповед № РД 22-7701-15/08.07.2022г. на Областен
управител на област с административен център Варна, с която е прекратено
служебното й правоотношение на осн. чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Т.А.Г., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Областна администрация Варна, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лв., на осн. чл.143
ал.3 от АПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: