№ 20929
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110143067 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявило против
Ф. А. П. и С. А. Ч. (поставена под пълно запрещение с решение №
8813/21.12.2015г. по гр.д. № 15338/2013г. по описа на СГС, с определен
настойник – Ф. А. П.) положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца разделно - при равни квоти от по 1/2 част,
следните вземания: сумата от 1834.99лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 65, находящ се в
гр.С*, аб.№ *, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 219.47лв. за периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., сумата от 36.58лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 6.98лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до 03.04.2024 г.,
за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 29.04.2024 г. по ч.гр.д. №
22912/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, претендирани.
1
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия за топлоснабден имот – ап. 65, находящ се в гр.С*, аб.
№ *, като за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. ищецът доставил топлинна
енергия до потребителите, остойностена в размер на 1834.99лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане
била начислена лихва за забава в размер на 219.47лв. за периода от 15.09.2018
г. до 03.04.2024 г., както и била осъществена услугата дялово разпределение в
периода 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., остойностена в размер на 36.58лв.-
главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в
размер на 6.98лв. за периода 16.10.2021 г. до 03.04.2024 г. Твърди, че
ответниците са собственици на процесния имот. Поради неплащане на сумите,
въз основа заявление на ищеца от 17.04.2024 г., на 29.04.2024 г. по ч.гр.д. №
22912/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, съгласно която от ответниците са претендирани процесните суми
при равни квоти.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Ф. А. П. и С. А. Ч., представлявана от настойника Ф. А. П., в
който оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Твърдят, че за
част от процесния период настоящото производство е недопустимо, тъй като е
налице постановено съдебно решение № 13921/15.07.2024г. по описа на СРС,
90 състав, с което е призната за недължима сумата от 2573.65лв. за периода
м.02.2021 г. до м.12.2023г., поради което считат, че производството следва да
бъде прекратено за вземания за периода от м.02.2021 г. до м.04.2023 г., при
евентуалност, че е налице основание за спиране на делото. Оспорват исковете
с възражение за липса на облигационно отношение между страните. Оспорват
да са собственици на процесния имот и да имат качеството на клиенти на
топлинна енергия, както и че да използвали доставяна топлинна енергия в
имота. Оспорват размера на начислената топлинна енергия за процесния
период след отразяване на изравнителни сметки, както и счетоводното
отразяване на начислената топлинна енергия за периода. Оспорват също и
доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи,
респ. годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства относно
начина на изчисляване на потребената топлинна енергия в имота, както и
надлежното им поставяне в забава за главните вземания. Намират, че от
2
доказателствата по делото не се установявало сключване на договор от страна
на ответниците и фирма за дялово разпределение. Като самостоятелно
основание за недопустимост и едновременно за това за неоснователност на
претенцията за цената на услугата дялово разпределение сочат
обстоятелството, че вземането за нея е възникнало в патримониума на
дружеството- топлинен счетоводител, като не са налице данни за
прехвърлянето му в полза на топлофикационното дружество. Оспорват
доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи,
респ. годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства. Правят
евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по
давност.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца –
Техем сървисис ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следното от
фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 22912/2024г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че е образувано по заявление от 17.04.2024г., въз основа на което е
издадена заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 29.04.2024г. по ч.гр.д. № 22912/2024г., по описа на СРС, 27 състав, с
която е разпоредено Ф. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *, и
длъжникът С. А. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *, да заплатят
разделно (при равни квоти от 1/2) на заявител ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б,
сумите, както следва: 1834.99лв., главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.Со*, аб.№*, ведно със законна
лихва за периода от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2021г. до 03.04.2024г. в размер на 219.47лв., както и
главница за дялово разпределение в размер на 36.58лв. за периода от
м.08.2021г. до м.04.2023г. (в заповедта е допусната ОФГ, доколкото в
заявлението претенцията за дялово разпределение е описана за периода до
3
м.04.2023г., а в издадената заповед е до м.04.2024г.) г., ведно със законна
лихва за периода от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
6.98лв. за периода от 16.10.2021г. до 03.04.2024г., както и държавна такса в
размер на 41.96лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В
срока по чл.414 ГПК са подадени възражения, поради което съдът е дал
указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които е
предявен настоящият иск.
Приет по делото е н.а. за прехвърляне на н.и. срещу гледане и издръжка
от 23.11.1975г., съгласно който процесният недвижим имот е прехвърлен в
полза на В* – П.а, която съгласно удостоверение за наследници от 12.12.2008г.
се установява, че е починала на 26.11.2008г. и е оставила за наследници –
ответниците Ф. А. П. (син) и С. А. П.а (дъщеря).
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за служебно
известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след
26.06.2016г., приложени и към исковата молба.
По делото е приет договор от 26.08.2002г. между ЕС и ТЛП за
извършване услугата топлинна счетоводство, протокол от ОС на ЕС за
сключване на договор за извършване услугата топлинна счетоводство, както и
Договор от 03.06.2020г. между ищеца и ТЛП за извършване услугата дялово
разпределение. Приети са документи от ТЛП за дялово разпределение за
процесния период, както и протоколи за неосигурен достъп.
По делото е прието и оспорено от ответниците заключение на вещо лице
по допусната СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, от което се установява, че за процесния период ищецът е доставил
топлинна енергия до процесния имот, остойностена на сумата от 2790,30лв. с
ДДС след изравняване, като оспорването е с оглед установеното от вещото
лице, че проверката на СТИ за 2020г. е направена със закъснение от 11м, което
е нормативно нарушение, така и проверката за 2023г. е направена с 3м и 20дни
закъснение, като вещото лице дава заключение, че с оглед последващите
тестове на СТИ, за което е издадено заключение, че „съответства“, действащия
през процесния период ОТ е бил годно СТИ.
Прието по делото е решение № 13921/15.07.2024г. по гр.д. № 8105/2024г.
4
по описа на СРС, 90 състав, влязло в сила на 27.08.2024г., с което е признато за
установено по отрицателен установителен иск от Ф. А. П. срещу
Топлофикация София ЕАД, че същият не дължи на Топлофикация София ЕАД
следните суми – 2573.65лв., представляваща главница за топлинна енергия за
периода от м.02.2021г. до м.12.2023г. за топлоснабдено жилище в гр.София,
ж.к. Х*, кл.№ *.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Гр.д. № 8105/2024г. е образувано по искова молба с вх.№ 46741 /
13.02.2024, по което е поставено влязло в сила решение № 13921/15.07.2024г.,
с което е признато, че Ф. А. П. не дължи на Топлофикация София ЕАД
следните суми – 2573.65лв., представляваща главница за топлинна енергия за
периода от м.02.2021г. до м.12.2023г. за топлоснабдено жилище в гр.София,
ж.к. Х*, кл.№ *. Предметът на процесното дело е главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за
същия топлоснабден имот, ведно със законна лихва за периода от 17.04.2024г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
03.04.2024г. в размер на 219.47лв., както и главница за дялово разпределение в
размер на 36.58лв. за периода от м.08.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна
лихва за периода от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
6.98лв. за периода от 16.10.2021г. до 03.04.2024г. Следователно настоящото
производство е недопустимо за главницата за топлинна енергия от м.02.2021г.
до 30.04.2023г. в която част исковата молба следва да се върне по чл.130 ГПК,
5
съответно заповедта се обезсили в тази част спрямо Ф. А. П., като
производството е допустимо за периода от 01.05.2020г. до 31.01.2021г.
По основателността на исковете:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и в имота да е
извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на
претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение
първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за
главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период.
Спорът се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия
на ответниците (в качеството на собственици), доставено количество топлинна
енергия, поставяне в забава на ответника за претендираните задължения,
както и по възражението за погасяване на сумите по давност.
От приетите по делото писмени доказателства (договор прехвърляне на
н.и. срещу издръжка и гледане и удостоверение за наследници) съдът приема
за доказано качеството потребител на топлинна енергия на ответниците при
равни квоти. Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е
уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответницата и без да ги е приела изрично, съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 от Общите условя е прието, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след
което се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня
6
на забавата.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че ищецът е
достави ТЕ остойностена на сумата от 2790.30лв. с ДДС, съответно
ответницата С. А. П.а дължи ½ с оглед разделната отговорност, като
претенцията на ищеца е в размер на сумата от 917.50лв. за главница за ТЕ,
поради което искът за главница се явява изцяло основателен за претендирания
размер с оглед диспозитивното начало.
От заключението се установява, че за периода от 01.05.2020г. до
31.01.2021г. стойността на доставеното количество ТЕ е в общ размер на
323,12лв. С оглед недопустимост на исковете спрямо Ф. А. П. за останалия
период, то исковете спрямо посочения ответник са основателни до сумата от
161,56лв. за главница за ТЕ за периода от 01.05.2020г. до 31.01.2021г.
По възражението, че когато за част от периода не са ангажирани
доказателства за установяване на техническата изправност на СТИ, на чиито
показания се основава претенцията за част от исковия период и предвид
обстоятелството, че задължението за плащане на цената на топлинна енергия
се поражда при установено реално доставяне на такава, съдът приема
следното: в част от практиката (решение № 877/15.02.2024г. по в.гр.д. №
3893/2023г. по описа на СГС) се приема, че „При направено от ответника
изрично възражение за липса на метрологична годност на СТИ в тежест на
ищеца е да докаже, че това СТИ е отчитало вярно потребената топлинна
енергия, а не обратното. Средството за търговско измерване е собственост
на доставчика и съответно задължение за неговата поддръжка и
сертифициране има ищецът, който е длъжен да предприеме действия по
извършване на последваща метрологична проверка, респ. да смени СТИ след
изтичане на срока на проведения му метрологичен контрол. След като е
допуснато в абонатната станция да работи непроверен метрологично
топломер, не може да се докаже по несъмнен начин какво количество енергия
е подадено в сградата, а оттам - и за всеки от отделните потребители
какво количество ТЕ е ползвано и съответно разпределено“, като в
конкретното дело неизправността на СТИ е установена за последния период,
без да има представени документи за метрологична проверка, след което е бил
демонтиран и монтиран нов СТИ, поради което и вещото лице е дало
заключение, че за част от процесния период СТИ не е отговаряло на
7
изискванията на ЗТИП. В друга част от практиката (Решение № 2633 от
30.04.2024 г. по в. гр. д. № 6575 / 2023 г. на СГС; Решение № 3669 от
20.06.2024 г. по в. гр. д. № 12823 / 2022 г. на СГС; Решение № 2532 от
26.04.2024 г. по в. гр. д. № 5761 / 2023 г. на СГС; Решение № 3573 от
14.06.2024 г. по в. гр. д. № 9946 / 2023 г. на СГС) се приема, че когато за СТИ е
извършена проверка след законоустановения срок, ако от същата се установи,
че СТИ е било изправно и при проверката не са констатирани повреди или
неправомерно въздействие върху СТИ, за да се приеме, че е имало период на
неточно отчитане или неотчитане, което от своя страна, да разколебае извода,
че СТИ е отговаряло на метрологичните изисквания през целия исков период.
Констатацията, че същото "съответства", след законовия двугодишен срок е
нормативно нарушение, но от техническа гледна точка наличието на
метрологична проверка макар и след изискуемия се срок със заключение
"съответства", дава основание да се направи извод, че за исковия период
общият топломер е бил годно СТИ. Настоящият състав се присъединява към
последната, вкл. доколкото в решение № 877/15.02.2024г. по в.гр.д. №
3893/2023г. по описа на СГС не е имало последваща метрологична проверка.
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Така уговореното
задължение има характер на срочно парично вземане по смисъла на чл. 84
ЗЗД, съгласно който, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана.
По силата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните
задължения и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до
автоматична забава на длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен
по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. №
158/2022г. по описа на СГС). С оглед недопустимост на исковете спрямо Ф. П.,
искът за мораторна лихва е основателен върху главницата за ТЕ за периода от
8
01.05.2020г. до 31.01.2021г. в размер на 161.56лв., определена по чл.162 ГПК в
размер на 19.32лв. С оглед основателността на главния иск за ТЕ спрямо С. Ч.,
искът за мораторна лихва е изцяло основателен за претендираната сума от
109.73лв.
По главницата за дялово разпределение:
В ЗЕ е предвиден начина на определяне на количеството потребена
топлинна енергия. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите
на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се
използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна
енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. От доказателствата по делото се установява, че в
сградата - етажна собственост, където се намира топлоснабдения имот, е
въведено дялово разпределение. В случая не се спори, а и от приетата
техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово
разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от ТЛП
доказателства. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат
на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални справки за
използвана ТЕ за процесния период, съдът прие за доказано, че е
осъществявана услугата в размер на 36,58лв., дължима от ответниците
разделно.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84,
ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за
плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на
9
заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на 6,98лв. за периода от
16.10.2021 г. до 03.04.2024 г., върху главницата за дялово разпределение е
неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г.
по описа на СГС и др.).
По възражението за давност:
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението, т.е. 17.04.2024г. Допустимата претенция
спрямо Ф. П. е за периода от 01.05.2020г. до 31.01.2021г. до сумата от
161.56лв. Претенцията спрямо С. Ч. е за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2023г. в размер на 917.49лв. Вземанията се погасяват с тригодишна
давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта на
вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр,
следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а
същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от
10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение), т.е. за 20дни не е текла давност, следователно погасени са
вземанията за топлинна енергия до м.02.2021г. вкл. (като вземането за ДР не
се обхваща от давността).
Оттук исковете спрямо Ф. П. за топлинна енергия в допустимата част са
погасени по давност за главницата за ТЕ и за мораторната лихва (с оглед
чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите
допълнителни вземания), така и е неоснователен искът за мораторна лихва
върху главницата за ДР, единствено основателен е искът за ДР в размер на
18.29лв.
Съответно исковете спрямо С. Ч., въпреки че част от периода се обхваща
от давността – с оглед размера на доставеното количество ТЕ от заключението
на вещото лице, следва че за периода от м.03.2021г. до 30.04.2023г. исковете за
главница за ТЕ, за мораторна лихва върху главницата за ТЕ и за ДР са изцяло
основателни в претендираните размери, единствено неоснователен е искът за
мораторна лихва върху главницата за ДР.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски, както следва: 45.98лв. за
заповедното срещу Ф. П. и 45.98лв. срещу С. Ч.. В исковото е доказал сторени
10
разноски в размер на 266,11лв срещу Ф. П. и 266.11лв. срещу С. Ч. (т.е. по
312.09лв. спрямо всеки). С оглед изхода на делото спрямо С. Ч. има правно на
разноски в общ размер на 311лв., а спрямо Ф. П. – 5лв. Ф. П. е доказал
сторени разноски в размер на 900лв. за исковото Съобразно трайната съдебна
практика (Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
I т. о., Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II
т. о., Определение № 1169/25.01.2024г. по в.ч.гр.д. № 521/2024г. по описа на
СГС и др.), в рамките на производство по чл. 422 ГПК и при отхвърляне на
иска срещу длъжника не му се дължат разноски за подаване или мотивиране
на възражението в заповедното производство, тъй като то не се постановява в
самостоятелно състезателно производство и не е израз на материалноправна
защита, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.
422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо, а присъждане на възнаграждение за
дублираща се адвокатска защита в заповедното и исковото производство би
довело до неоснователно обогатяване. Ето защо, след като е подал възражение
и е проведено исково производство, в което е упражнил правото си на защита,
ответникът, няма право на отделни разноски за адвокатско възнаграждение
само за заповедното производство. С оглед изхода на делото има право на
разноски срещу ищеца в общ размер на 885лв. С оглед искането за
компенсиране на разноски (л.8) в полза на ответника П. следва да се присъдят
разноски в размер на 880лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по гр.д. №
43067/2024г. в частта, в която се иска признаване за установено по предявения
положителен установителен иск с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че Ф. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, *, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр.
11
София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумата за главница за
топлинна енергия за топлоснабдено жилище в гр.София, ж.к. Х*, за периода от
м.02.2021г. до 30.04.2023г.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 29.04.2024г. по ч.гр.д. № 22912/2024г., по описа на СРС, 27
състав, в частта, в която е разпоредено Ф. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, *, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес:
гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумата за главница за
топлинна енергия за топлоснабдено жилище в гр.София, ж.к. Х*, за периода от
м.02.2021г. до 30.04.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 153 вр.
чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. А. Ч. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *, (действащата чрез настойник – Ф. А.
П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *) дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумите, както следва: главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.03.2021г. до 30.04.2023г. в
размер на 917.49лв., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 109.47лв. за периода от 15.09.2021г. до 03.04.2024г., както и главница за
дялово разпределение от 01.08.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 18.29лв.
ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед № 1331 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 29.04.2024г. по ч.гр.д. № 22912/2024г., по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3.49лв. за периода от 16.10.2021г. до 03.04.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск по чл.139 ЗЕ вр. чл.79 ЗЗД, че Ф. А. П. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *, ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с
ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумата за
главница за дялово разпределение в размер на сумата от 18.29лв. за периода от
01.08.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до
изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед № 1331 за
12
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.04.2024г. по ч.гр.д. №
22912/2024г., по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.01.2021г. в размер на
161.56лв., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до изплащане на
вземането, ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в размер на 109.74лв. за
периода от 15.09.2021г. до 03.04.2024г., както и отхвърля иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.49лв. за
периода от 16.10.2021г. до 03.04.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК С. А. Ч. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, *, (действащата чрез настойник – Ф. А. П. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *) да плати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, разноски по делото в общ размер на 311лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, да заплати на Ф. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, *, разноски по делото в общ размер на 880лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД
- трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13