РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Ловеч, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на десети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при
секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева
адм.дело №139 по описа за 2022 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
(ЗГВРСНР).
Производството е образувано въз основа на жалба
с вх.№1536/12.04.2022 г. подадена от М.Х.Д. ЕГН**********,***, против
Разпореждане № 4506-40-20/16.03.2022 г. на Директор на фонд „ГВРС“ на НОИ, с
която е отказано изплащането на жалбоподателката гарантирано вземане по
заявление № 4502-10-4/17.02.2022 г.
Жалбата е подписана и е подадена от лице с
активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на
оспорения акт. Редовна е по отношение на форма и съдържание, и е подадена в
законоустановения 14-дневен срок с оглед материалите по делото – обжалвания
административен акт е връчен на Д. на 23.03.2021г., а жалбата е подадена на
04.04.2022 г., видно от клеймо върху пощенския плик, и е постъпила при АО на
05.04.2022 г., вх. №4504-40-101.
Според жалбоподателката в оспорваното
разпореждане не се споменава изследвано ли е наличието на дейност на база
сключени търговски сделки, финансова активност, каквото се изисква по Наредбата
РНИРСОИГВНР, и не е установено по безспорен начин, че дружеството не е
извършвало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността.
С оглед на изложеното се твърди, че издаденото
разпореждане е незаконосъобразно в частта, с която е постановено, че не са
налице предпоставките по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР. Моли съдът да отмени обжалвания
административен акт и преписката да бъде върната на административния орган със
задължителни указания за определяне на дължимото обезщетение.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично,
като поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли обжалвания
административен акт да бъде отменен.
В съдебно заседание ответникът се представлява
от юрисконсулт Кирилова, оспорва жалбата с доводи, че мотивите на оспорения
административен акт са подкрепени от събраните в административната преписка
писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че жалбоподателката М.Х.Д. е била в трудовоправни
отношения с „Агротаб БГ” ЕООД гр. Ловеч, ЕИК *********, като е била назначена
на длъжността „Пълнач“ в периода от 01.09.2020г. до 22.02.2021 г., както и че
за месеците декември 2020 г., януари и февруари 2021 г. са й били начислени, но
неизплатени трудови възнаграждения (лист 13).
С Решение №6/25.01.2022г. по т.д.
№20214300900079/2021г. на Ловешки окръжен съд (лист 17 и сл.) е обявена
неплатежоспособността на „Агротаб БГ” ЕООД и е определена начална дата на
неплатежоспособността 30.04.2021 г. Със същото решение е открито производство
по несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност „Агротаб БГ” ЕООД, като е
постановено и прекратяване дейността на предприятието.
Със заявление-декларация за отпускане на
гарантирано вземане вх.№ 4502-10-4 от 17.02.2022г. М.Х.Д., подадено в
тримесечния срок по чл.25 от ЗГВРСНР, е поискала да й бъде отпуснато
гарантирано вземане по този закон – неизплатени възнаграждения от обявеното в
несъстоятелност дружество (лист 11). Заявлението-декларация е било попълнено по
образец на Приложение №4 към чл.8, ал.1 и подадено до директора на ТП на НОИ
Ловеч.
Извършена е проверка от контролен орган на НОИ в
осигурителя „Агротаб БГ“ ЕООД, гр. Ловеч – в несъстоятелност, резултатите от
която са обективирани в констативен протокол от 25.02.2022 г. (л.16). Съгласно
посоченото в протокола, въз основа на данните от Търговския регистър, данъчните
декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки,
представените извлечения от банките за финансова активност, ведомостите за
заплати, писмени обяснения и други документи, било установено, че работодателят
не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността – 30.04.2021 г., като това обстоятелство е удостоверено с
документи по чл.5, ал.2 от Наредбата. Било установено още, че няма лица, за
които възниква правото на гарантирани вземания, тъй като работодателят не е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността – 30.04.2021 г. В хода на проверката е представена
декларация от управителя на дружеството Г.Р.Д.с вх. № 1004-10-3 от 17.02.2022 г.
(лист 78), попълнена върху бланка по образец Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя (НРНИРСОИГВНР), като в същата е посочено, че представляваното от Д.дружество
е осъществявало дейност от 01.06.2020 г. до 31.03.2021 г., т.е. по-малко от 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността (30.04.2021 г.).
С обжалваното Разпореждане № 4506-40-20 от
16.03.2022г. на Директора на ФГВРС, на М.Х.Д. е отказано изплащането на
гарантирано вземане от фонда, тъй като не е правоимащо лице по смисъла на
ЗГВРСНР. В случая административният орган е приел, че с оглед нормативната
уредба, съдържаща се в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, т. 1 от ЗГВРСНР,
изпълнението на условието работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността, посочена в съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност, се явява необходима
предпоставка за правото на гарантирани вземания по този закон от работниците и
служителите. Направен е извод, че по отношение на Д. не са налице предпоставките
на чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР за възникване на право на гарантирано вземане по
смисъла на чл.3, т.1 и т.2, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок по чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР. Разпореждане № 4506-40-20 от 16.03.2022г. на
Директора на ФГВРС е връчено на Д. на 23.03.2022 г., видно от приложеното
известие за доставяне на лист 10 от делото, а жалбата е депозирана в НОИ на 05.04.2022
г. с вх.№ 4504-40-101. Оспореният административен акт съдържа волеизявление на
неговия издател, с което се засягат права и законни интереси на
жалбоподателката като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и
пред местно компетентния административен съд по седалището на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, в случая ТП на НОИ Ловеч,
предвид седалището на дружеството, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след анализ поотделно и
в съвкупност на събраните по делото доказателства, и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материално-правните разпоредби по
издаването му, и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Разпореждането на Директора на ФГВРС е издадено
от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 26, ал. 3 от
ЗГВРСНР, в установената от закона форма, с излагане на правните и фактически
основания за издаването му и е мотивирано. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Разпореждането е издадено и при правилно тълкуване и прилагане на материалния
закон, относим към предмета на спора.
Гарантирани вземания на работниците и
служителите по ЗГВРСНР са начислените и неизплатени трудови възнаграждения,
дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и паричните
обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт (чл.3 от същия
закон).
Съгласно чл.4 от ЗГВРСНР, право на гарантирани
вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в
трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от
продължителността на работното време. Лицата по ал.1 могат да ползват права по
този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
посочена в решението по чл.6.
Правото на гарантирани вземания за работниците и
служителите по чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР е лично имуществено право, което възниква
по силата на закона от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност, откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или откриване
на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР, гарантираните
вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по
образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на НОИ
по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на
решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от
българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.
Законът ясно регламентира условията, при
наличието на които едно лице има право да му бъде изплатено гарантирано вземане
по ЗГВРСНР:
работодателят
да е с открито производство по несъстоятелност;
лицето да е било в трудово правоотношение с
работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време;
работодателят да е осъществявал дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6;
лицето да има начислени и неизплатени трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, и/или
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт;
лицето да е подало заявление-декларация по
образец до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в
тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл.6.
По делото е установено, че М.Д. е била в
трудовоправни отношения с „Агротаб БГ“ ЕООД гр. Ловеч от 01.09.2020 г. до
22.02.2021 г., има начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения при прекратяването на трудовия й договор за месеците декември 2020 г.,
януари и февруари 2021 г.
С решение №6 на ОС Ловеч от 25.01.2022 г. спрямо
„Агротаб БГ” ЕООД гр. Ловеч е открито производство по несъстоятелност и дружеството
е обявено в несъстоятелност, с обявена начална дата на неплатежоспособността 30.04.2021
г.
М.Д. е подала заявление-декларация за изплащане
на гарантирани вземания на 17.02.2022 г. в тримесечния срок по чл.25 от
ЗГВРСНР. Всички тези факти са възприети и от административния орган, посочени
са в разпореждането му и по тях не се спори.
Спорният въпрос по делото е дали работодателят
„Агротаб БГ” ЕООД е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността – 30.04.2021 г., посочена в решението на ОС
Ловеч, т.е. това е периодът от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., при което
положение за жалбоподателката би възникнало правото за получаване на вземане от
Фонда.
От доказателствата по делото се установява, че
при работодателя е била извършена служебна проверка, резултатите от която са
отразени в констативен протокол № КГ-5-10-01084067 от 25.02.2022 г. (лист 16). Заключението, че работодателят не е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, като условие за възникване на право на гарантирано
вземане на освободените от работа лица съгласно чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, е
направено не само въз основа на подадената от управителя на „Агротаб БГ” ЕООД
декларация по образец Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредбата с вх. №
1004-10-3 от 17.02.2022 г., но и въз основа на другите документи по чл. 5, ал. 2
от Наредбата РНИРСОИГВНР, а именно – въз основа на данните от дневници за
покупки и продажби, справки-декларации по ЗДДС, данъчни декларации,
счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, представените
извлечения от банките за финансова активност, ведомостите за заплати и др.
Всички описани документи са приложени към административната преписка и доказват
спазването на нормативните изисквания при извършване на проверката от
контролните органи.
Видно от приложените по делото справки за
трудовите договори, сключени от дружеството работодател, най-рано сключените са
от дата 31.08.2020 г., т.е. по-малко от 12 месеца преди 30.04.2021 г. –
началната дата на неплатежоспособността на работодателя. Справката от Регистъра
на осигурените лица от своя страна сочи, че управителят на „Агротаб БГ” ЕООД е
започнала своето осигуряване в дружеството по договор за управление и контрол,
считано от 01.09.2020 г.
Също видно от получената информация от ТД на
НАП, дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 06.03.2020 г., като за
периода от м. март 2020г. до м. юни 2020г. са подавани ежемесечни справки
декларации и дневници по ЗДДС с нулева стойност (листа 56-60). Най-ранните
данни за извършвани сделки с дължим ДДС, съответно за дейност на дружеството,
са от м. юли 2020 г., видно от справка-декларацията за този месец (лист 61).
Видно от предоставените в хода на проверката
данни от информационната система на НАП в касовия апарат на дружеството има
регистрирани продажби за периода от 08.09.2020г. до 15.03.2021г. (лист 37),
т.е. и от този източник на информация се установява, че очевидно дружеството няма
извършвана дейност през пълни 12 месеца преди 30.04.2021г. – началната дата на
неплатежоспособността на работодателя.
С оглед гореизложеното, всички описани периоди
от време, установени от различни източници, са с продължителност, която е
по-кратка от 12 месеца. Условието по чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР не е изпълнено и
лицата с прекратени трудови правоотношения не могат да ползват права по този
закон.
При това положение директорът на ФГВРС правилно
е определил периода, през който работодателят „Агротаб БГ“ ЕООД е извършвал
дейност и обосновано е приел, че в случая не е налице едно от кумулативните
условия за ползване на права по този закон, а именно това по чл. 4, ал. 2 от
ЗГВРСНР – работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена
в решението по чл.6. С оглед на това е без значение обстоятелството, че в
случая са изпълнени предпоставките на чл. 4, ал. 1 и чл. 25 от ЗГВРСНР.
Условието по чл. 4, ал. 2 от закона трябва да е налице кумулативно с останалите
предпоставки, и при липсата му лицето няма право на гарантирани вземания по
ЗГВРСНР, както правилно е прието и в оспореното разпореждане.
Законодателят е използвал изрично думите
осъществявал дейност, т.е. следва да е имало активно търговско икономическо
поведение с някакви финансови резултати от страна на търговеца. За целта
очевидно не е достатъчно да е регистрирано търговско дружество по ЗДДС, тъй
като законът не поставя условие за 12 месечен период от регистрацията на
дружеството и от регистрация по ЗДДС. Необходимо е дружеството- работодател да
има реална дейност за такъв период.
В този смисъл е и практиката на ВАС по
аналогични казуси – така Решение № 4338 от 09.05.2022г. на ВАС по адм. д. №
12137/2021г., VI о.
По изложените мотиви настоящият състав намира,
че обжалваното разпореждане на Директора на ФГВРС е валиден административен
акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в
съответствие с приложимите материално-правни разпоредби, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона,
поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, шести административен
състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
с вх.№1536/12.04.2022 г. подадена от М.Х.Д. ЕГН**********,***, против Разпореждане
№ 4506-40-20/16.03.2022 г. на Директор на фонд „ГВРС“ на НОИ, с която е
отказано изплащането на жалбоподателката гарантирано вземане по заявление №
4502-10-4/17.02.2022 г.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС Ловеч
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: