Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2077 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника А.К.М. срещу решение от 14.05.2018 г. по гр.д. №7183/2017 г. на
Софийския районен съд, 49 състав, с
което е уважен предявеният от Център за развитие на човешките ресурси срещу
жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД за сумата от 4647,20 евро с левова равностойност от 9089,13 лв.,
представляваща заплатено авансово плащане по договор №LLP-2013-GRU-AS-02 от 26.08.2013 г., ведно със законната лихва от 09.06.2015 г.
до изплащане на вземането, и е
отхвърлен предявеният от Център за развитие на човешките ресурси срещу
жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86
ал.1 ЗЗД сумата от 391,73 лв. - лихва за забава за периода 06.01.2015 г. -
09.06.2015 г., като жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с
материалния закон и нарушения на правилата на съдопроизводството. Сочи, че СРС
не е компетентен да разгледа предявения иск, а такъв се явява АССГ, с оглед
административния характер на производството. Твърди още, че не е установена
правосубектността на ищеца. Поддържа, че първоинстанционният съд е дал грешна
квалификация на предявения иск, тъй като се касае за договор за изработка,
както и че не е налице неизпълнение на задължения на ответника по процесния
договор, евентуално – налице е незначително неизпълнение, което обаче не е по
вина на изпълнителя. Сочи още, че неправилно СРС е присъдил левова
равностойност на сума, която е уговорена в чуждестранна валута. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решение. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна Център за развитие на човешките
ресурси в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По въззивната жалба в частта на иска с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД:
Жалбата е подадена в срок, но е недопустима, тъй като с
обжалваното решение предявеният от Център
за развитие на човешките ресурси срещу жалбоподателя установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен и за ответника липсва
правен интерес от обжалване на решението в тази му част.
Поради изложеното, въззивната жалба следва да бъде върната като
процесуално недопустима в посочената по-горе част.
По въззивната жалба в частта на иска с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Неоснователни са твърденията на въззивника, че процесното
първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като СРС не е компетентен да се
произнесе по предявения иск, а такъв се явява АССГ, с оглед административния
характер на производството, както и че ищецът е неправосубектен.
СРС
е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК
чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 9089,13 лв., представляваща заплатено авансово
плащане по договор за отпускане на
финансова подкрепа за участие в асистентски стаж по секторна програма
„Грюндвиг“, програма „Учене през целия живот“ №LLP-2013-GRU-AS-02 от 26.08.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.06.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №32276/2015 г. по описа на СРС, 49
състав.
Предвидената в чл.27 Закона за управление на
средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/
административна процедура е неприложима по отношение финансирането по програма
„Учене през целия живот“, доколкото същата не попада в обхвата на европейските
структурни и инвестиционни фондове по чл.1 ал.2 ЗУСЕСИФ.
Ищецът Център за развитие на човешките ресурси е
официалната оторизирана институция от Европейската комисия и националните
власти за програма „Еразъм+“. Същият е създаден с ПМС №277/06.12.2013 г. и
представлява държавно учреждение – административна структура по смисъла на
чл.60 ал.1 ЗА.
Решението на СРС обаче е неправилно в тази му част,
поради следното:
Предявеният иск
е за реално изпълнение на задължението за възстановяване на изплатени средства
по договор за отпускане на финансова подкрепа за участие в асистентски стаж по
секторна програма „Грюндвиг“, програма „Учене през целия живот“, поради
неизпълнение на договора.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е
оспорил предявения иск с твърдения, че е изпълнил изцяло задълженията си по
процесния договор.
В тежест на
ищеца е да установи възникването на договорно отношение между него и ответника
със соченото съдържание, както и че е изплатил на ответника претендираната
сума.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по процесния договор.
По делото не се спори, а и се установява от
представените формуляр за кандидатстване
по секторна програма „Грюндвиг“ от 28.03.2013 г. и договор за отпускане
на финансова подкрепа за участие в асистентски стаж по секторна програма
„Грюндвиг“, програма „Учене през целия живот“ №LLP-2013-GRU-AS-02 от 26.08.2013 г., че страните са били в
договорни отношения със соченото от ищеца съдържание – финансова подкрепа от
страна на ищеца за ответника за реализиране на асистентски стаж в North
West Regional Collage, Великобритания.
Дейността по договора е определено да се осъществи в периода 23.09.2013 г. - 31.04.2014 г. вкл.
Стойността на финансовия принос възлиза максимум 5809,00 евро, което включва издръжка, транспорт, застраховка и
разходи за визи /ако е приложимо/, като в срок от 30 календарни дни от влизане
в сила на договора на бенефициента се превежда авансово финансиране в размер на
80 % или сумата от 4647,20 евро. Асистентският стаж може да започне най-рано на
01.08.2013 г. и трябва да приключи най-късно до 31.07.2014 г., като минималната
продължителност е 13 пълни седмици /91 дни/, а максималната продължителност –
45 седмици /315 дни/.
Страните не спорят, а и е видно от представеното
нареждане за презграничен превод от 28.08.2013 г., че договореното авансово
плащане по описания по-горе договор в размер на сумата от 4647,20 евро е преведено
по банков път по сметка на ответника.
Не се спори, а и се установява от представените
формуляр за оценка на документи за промяна на асистентския стаж от 04.04.2014
г. и допълнително споразумение №01 от 16.04.2014 г., че е променен срокът за
асистентския стаж на ищеца – на периода 28.04.2014 г. - 31.07.2014, както и
общият размер на финансирането – на сумата от 4781,14 евро.
Спорът по настоящето производство е съсредоточен
върху това дали е налице неизпълнение на задължения на ответника по процесния
договор за финансова подкрепа и по-точно – неспазване на задължителната
продължителност за провеждане на асистентския стаж и непредставяне на самолетни
билети, доказващи реалната продължителност на престоя в страната, в която е
проведен стажът.
От представения сертификат от 20.11.2014 г.,
подписан от програмния мениджър /Музика и изпълнителско изкуство/, Училище по
медия, мултимедия и изкуство, North West Regional Collage, Великобритания, се установява, че ищецът е взел
участие в асистентски стаж по програма „Грюндвиг“ в North West Regional
Collage през периода 14.05.2014
г. - 31.07.2014 г., като е провел лекции на тема „Традиционна балканска музика
и култура“ за студенти от три курса на музикалния департамент на колежа, т.е.
продължителността на асистентския стаж на ищеца е 77 дни, което обстоятелство
не се оспорва от ответника-бенефициент по договора.
В чл.4.2 от описания по-горе договор е
предвидено задължение за бенефициента за представяне на краен отчет, а в
чл.4.2.1 – задължение за представяне и на документи, доказващи разходите за
издръжка: копие от сертификат за участие, подписан от лицето, което представлява приемащата
организация/институция, като в сертификата се посочва името на участника, както
и началната и крайната дата на дейността, както и /ако е приложимо/ - билети,
бордни карти и/или други документи, доказващи реалната продължителност на
престоя в страната, където се е провела дейността. Съгласно чл.4.2.3.1 от
договора, ако националната агенция отхвърли молбата като неоснователна, поради липса
на изискуемите предпоставки за одобрението и, балансовата вноска не се заплаща
и, в зависимост от окончателния баланс, се пристъпва или не към процедура по
възстановяване на средствата, съгласно договора, а съгласно чл.4.3 – ако в
резултат на проверка на документите се установи, че се налага възстановяване на
суми, съгласно условията на договора, бенефициентът се задължава да възстанови
на националната агенция въпросните суми при определените от националната
агенция условия и срокове.
При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият въззивен състав намира, че по делото е установено при
условията на пълно главно доказване наличието на неизпълнение от страна на
ищеца на задължението по чл.1.2 от процесния договор за финансова подкрепа вр.
раздел 3.3 от формуляра за кандидатстване – не е спазена задължителната
продължителност на асистентския стаж, като вместо 91 календарни дни е продължил
77 календарни дни. Посоченото неизпълнение обаче съдът намира за незначително,
с оглед интересите на държавата и разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД, тъй като е
осъществена целта на договора – ищецът е провел асистентския стаж, водил е
лекции на тема „Фолклорната музика на Балканите“, съобразно договора, и
неизпълнението на задължението за
продължителност на стажа не се е отразило по никакъв начин на цялостното
изпълнение на договора, което води до извода, че не се налага възстановяване на
полученото от ответника-бенефициент авансово плащане по процесния договор за
финансова подкрепа, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в
частта, в която е уважен предявеният установителен иск и вместо него да бъде
постановено друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло. Решението следва да се
отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят допълнително
разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 1150,42
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ВРЪЩА
подадената от А.К.М. въззивна
жалба срещу решение №406463 от 14.05.2018 г.,
постановено по гр.д. №7183/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от Център
за развитие на човешките ресурси,
ЕИК *******, адрес: гр. София, ул. „*******, срещу А.К.М., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от
391,73 лв. - лихва за забава за периода 06.01.2015 г. - 09.06.2015 г.
ОТМЕНЯ
решение №406463 от 14.05.2018 г.,
постановено по гр.д. №7183/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, в частта,
в която е признато за установено по предявения от Център за развитие на
човешките ресурси, ЕИК *******, адрес: гр. София, ул. „*******, срещу А.К.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД, че А.К.М., дължи на Център за развитие на човешките ресурси,
сумата от 4647,20 евро с левова равностойност от 9089,13 лв., представляваща
заплатено авансово плащане по договор №LLP-2013-GRU-AS-02 от
26.08.2013 г., ведно със законната лихва от 09.06.2015 г. до изплащане на
вземането, и в частта,
в която А.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да
заплати на Център за развитие на човешките
ресурси, ЕИК *******, адрес: гр. София, ул.
„*******, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1256,58 лв. - разноски
по делото,
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Център за развитие на човешките ресурси,
ЕИК *******, адрес: гр. София, ул. „*******, иск с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ал.1 ГПК за признаване за установено, че А.К.М., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на Център за развитие на човешките ресурси, ЕИК *******,
адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 4847,49
евро, представляваща авансово финансиране по договор №LLP-2013-GRU-AS-02
от 26.08.2013 г. за
отпускане на финансова подкрепа за участие в асистентски стаж по секторна
програма „Грюндвиг“, програма „Учене през целия живот“, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №32276/2015 г. по описа
на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА
Център за развитие на човешките ресурси,
ЕИК *******, адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на А.К.М., ЕГН **********,
адрес: ***,
на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително
сумата от 1150,42 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от постановяването му, а в частта, в която е върната
въззивната жалба, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред САС
с частна жалба в едноседмичен срок от постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.