Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1516
гр.Бургас,
09.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ–ти наказателен състав, в публично заседание на пети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
при
участието на секретаря К.С., като разгледа НАХД № 5364 по описа на БРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72,
ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по
жалба на П.И.К. с ЕГН **********,*** чрез адв. П.Н. - БАК, против Заповед за
задържане на лице № 434 зз-348/18.11.2019г.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Не се сочат
конкретни доводи.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник – адв. П.Н.– БАК, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – Г.В.И., полицейски служител в
полицейски участък в Долно Езерово към Второ РУ
при ОД МВР Бургас, оспорва жалбата. Акцентира върху това, че му е било
разпоредено задържането на жалбоподателя, предвид обстоятелството, че е бил намерен труп
с огнестрелна рана, а същият притежава оръжия.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена
от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по
смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е
предоставено копие от заповедта срещу подпис.
Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени
фактическите и правни основания за издаването й. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от
закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като
процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си
същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН
– административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова.
Запознавайки се с приложените по делото доказателства,
както и с оглед събраните гласни доказателства в съдебно заседание, съдът
намира, че задържането на жалбоподателя не отговаря на предвидените в закона
изисквания. В случая не са били налице данни за съпричастност на същия в
извършване на престъпление. Обстоятелството, че жалбоподателя е съобщил за
намерен труп един ден след установяването му, както и фактът, че притежава
оръжие не е достатъчно да се приеме, че има участие в извършеното противоправно
деяние. От друга страна, К. има чисто съдебно минало, постоянен адрес, трудово
ангажиран е, т.е. не е налице обосновано предположение, че същият би могъл да
се укрие или да извърши друго престъпно деяние.
За целите на задържането по реда на чл.72 ЗМВР е нужно
наличието на категорични данни, свързващи жалбоподателя в извършването на
противоправно деяние, което в случая не е изпълнено.
От предоставената докладна записка не би могло да се
направи обоснован извод, че полицейският орган е разполага с достатъчни данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност, именно жалбоподателят да е
извършила престъплението.
Полицейският служител, издал заповедта за задържане,
също заявява, че не е присъствал при установяване на трупа и му е било
разпоредено да задържи жалбоподателя К., с цел осигуряването му на
разследващите органи.
Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по
своята правна същност, представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да
предотврати възможност то да извърши престъпление или да се укрие.
Недопустимо е предпоставките за налагане на тази
принудителна административна мярка, да се предполагат, а следва да са безспорно
установени от административния орган, което не е сторено по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалван административен акт, държавните такси и разноските по
производството, както и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от
бюджета на органа, издал акта.
Ето защо, искането за присъждането на разноски от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 1010лв. следва
да бъде уважено.
С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че в
административната препика и по делото липсват данни от които да се направи
обосновано предположение, че именно жалбоподателят е извършил престъпление, то
наложената принудителна административна мярка и обжалваната заповед, следва да
бъде отменена на основание на чл.172, ал.2 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл.
последно от АПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 434 зз-348/18.11.2019г.
на Г.В.И., полицейски служител в
полицейски участък в Долно Езерово към Второ РУ
при ОД МВР Бургас по отношение на
П.И.К. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Второ РУ
при ОД МВР Бургас да заплати на П.И.К. с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в
14 - дневен срок от днес.
РЕШЕНИЕТО е изготвено и обявено на страните в съдебно
заседание, проведено на 09.12.2019г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.С.