№ 1333
гр. Варна , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501181 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 81/05.05.2021 г., постановено
по касационно гражданско дело № 2668 по описа за 2020г. на ВКС, III ГО, с
което е отменено въззивно решение № 664 от 05.06.2020 г. по в. гр. д. №
292/2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО и делото е върнато за ново разглеждане
на друг състав от въззивния съд.
Производството е образувано по въззивната жалба на "Енерго-Про
Продажби" АД ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, р-н "Вл. Варненчик", Варна тауърс Г, бул. "****" № * против решение
№ 5626/10.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9167/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е прието за установено между страните, че М. Д.
Р. с ЕГН **********, не дължи на въззивното дружество сумата от 6 922.61
лв., стойност на доставена и начислена ел. енергия за периода от 23.05.2017 г.
до 22.05.2018 г., за която сума е издадена фактура от 03.06.2019 г. и
дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 984. 73 лв.
Въззивната страна счита решението за неправилно и необосновано, и по
подробни доводи и съображения, развити в жалбата, претендира неговата
отмяна и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Иска се присъждане на разноски за втората
инстанция. Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
1
което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна М.Р., действаща чрез адвокат Р.С. от ВАК. Въззиваемият намира
жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения в тази насока.
Счита, че изводите на първоинстанционния състав, изложени в мотивите на
решението са правилни, поради което намира, че обжалваният акт следва да
бъде потвърден изцяло.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззиваемото
дружество, чрез процесуалния си представител адвокат М., поддържа
въззивната жалба, като сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че процесното количество електрическа енергия е преминало през
въпросния електромер и е потребено от абоната, поради което се дължи
заплащането му. Претендира присъждане на сторените разноски пред всички
съдебни инстанции, включително тези пред ВКС.
В становището си по същество, процесуалният представител на
въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Сочи, че по делото не се е установило, че количеството
електроенергия е потребено в претендирания период. Моли за присъждане на
разноските по настоящото производство, както и сторените такива пред ВКС.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството по гр. д. № 9167 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от М. Д. Р. с ЕГН
**********, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, за приемана за установено
със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 6 922,61 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на електроенергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“, бл.
*, вх. *, ап. *, за периода от 23.05.2017г. до 22.06.2018г., за което вземане е
издадена фактура № **********/03.06.2019г. за кл. № ********** и аб. №
**********.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на доставяна от
ответника ел. енергия в имот на адрес Варна, ул. „****“, бл. *, вх. *, ап. *. По
2
информация от „Енерго-Про Продажби” АД установил, че след извършена
проверка на СТИ на адреса му е начислена за плащане процесната сума за
консумираната ел. енергия по партидата му. Оспорва дължимостта на сумата
по фактурата, както и това количество да е изобщо доставено и потребено от
него. Оспорва процедурата и констатациите по извършване на корекцията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
се оспорва като неоснователен. Ответното дружество твърди, че процесната
сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по
отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е
извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид
наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ и ответникът изпълнява задълженията си по тях. На 22.05.2018 г. е
извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на член от
домакинството на абоната и на двама свидетели, за която е бил съставен
констативен протокол с № 1104563. При проверката е извършено замерване с
еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър
1.8.1- 3486кВтч, 1.8.2- 13470кВтч, 1.8.3- 12028кВтч и 1.8.4. -25961 квтч.
Електромерът бил демонтиран и изпратен на БИМ Русе за експертиза. Такава
била извършена и е изготвен протокол № 883/16.05.2019 г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера и преминала ел. енергия в трети и четвърти регистър,
която не е била визуализирана на дисплея. На 23.05.2019 г. от ЕРП е
изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното
количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и
е издадена фактурата, остойностяваща така допълнително начисленото
количество енергия. Твърди, че процесното количество не е отчетено при
ежемесечните отчети, защото инкасаторите не разполагат с нужния за това
софтуер. И независимо, че в случая е извършена корекция по чл. 50 ПИКЕЕ,
твърди, че всъщност това количество е реално потребено и отчетено от
електромера, макар и в невизуализиран регистър, поради което и ищецът
дължи цената му.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
3
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че
страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът
продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя
да заплати определена цена.
На 22.05.2018 г. служители на "Електроразпределение Север" АД са
извършили проверка на СТИ фабр. № 11115031400585521 на обект на ищеца,
находящ се в гр. Варна, ул. „****“, бл. *, вх. *, ап. *. Електромерът е
демонтиран, пломбиран с пломба № 508295 и е изпратен за проверка в БИМ
при показания 003486 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 013470 – дневна тарифа
/Т2/, както и 012028 кВТч в тарифа 1.8.3. и 025901 кВТч в тарифа 1.8.4. Тези
обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104563, който е
подписан от служителите в присъствието на С. С. Р.а – член на домакинството
на титуляра и двама свидетели - М. В. С. и А. Д..
От Констативен протокол № 883/16.05.2019 г. на Българския институт
по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер Caratdigitron M02
трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа ТЗ, в която има показания в размер на 033811.186 кВТч.,тарифа Т4, в
която има показания в размер на 025961 кВТч. Посочено е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответства на
техническите характеристики.
На основание извършената проверка "Електроразпределение Север" АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 23.05.2019
г., от което се установява, че е начислена общо 37989 кВТч енергия за
периода 23.05.2017 г. – 22.05.2018 г. Стойността на така посочената
електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
**********/03.06.2019 г., и възлиза на 6 922,61 лв.
Видно от Протокол за монтаж № 1157170 от 05.06.2014 г., процесният
електромер е бил монтиран на адреса на потребителя, като в протокола са
посочени нулеви показания в регистрите за дневна и нощна тарифа – Т 1.8.1 и
Т 1.8.2. В този протокол не са посочени показанията на останалите регистри
на електромера.
От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство
Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се установява, че СТИ е в
метрологична годност. Показанията записани в регистър 1.8.3 и 1.8.3 не са
визуализирани на дисплея на електромера и не са регистрирани при редовния
отчет на същия. Показанията в тези регистри са ТЗ-033811.186 кВТч. и Т4-
025961 кВТч, като същите са преминали през измервателната система на СТИ
4
и са регистрирани, но в тарифи, които по заводска настройка не се
визуализират. Наличието на показания в невизуализираната тарифа се дължи
на установена външна намеса в тарифната схема на електромера, което
напрактика означава, че СТИ е претарифирано по софтуерен път, чрез
оптичния му порт. Вещото лице е посочило, че електромерът не е с
дистанционен отчет, както и че предвид голямото количество ел. енергия в
невизуализираните регистри, вероятно същото е натрупано като отчет за
повече от една година.
В производството пред настоящия състав, по указания на ВКС, е
допусната нова комплекна СТЕ, по която са назначеи вещи лица софтуерен
специалист и ел. инженер.
В заключеното е изложено, че натрупаното количество ел.енергия в
невизуализираните регистри на СТИ съвпада с констатираното от БИМ, като
сумарното количество на ел. енергия в тях е 37989.7 кВтч. Експертите са
посочили, че ако условно се приеме, че манипулацията на електромера е
извършена на 06.06.2014г. и преди тази дата СТИ е натрупвало потребената
енергия само в двете визуализирани тарифи, както и в случай, че се приеме,
че абонатът има еднаква консумация през годините, то може да се счита, че
количеството енергия в регистри 1.8.3 и 1.8.4 на процесното СТИ за
едногодишния период по фактурата е приблизително ¼ от отчетеното
сумарно количество.
Вещото лице електроинженер е посочил, че извършената калкулация на
процесната електроенергия е аритметично точна. Експертите са установили,
че първоначалната параметризация на електромера се извършва от завода
производител, като за СТИ не е установено отварянето му. В заключението е
посочено, че не е възможно да се определи със сигурност кога е започнало
отчитането на електроенергия в невизуализираните регистри на електромера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
5
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията дадени на съда с Решение № 81/05.05.2021 г.,
постановено по касационно гражданско дело № 2668 по описа за 2020г. на
ВКС, III ГО, с което е отменено въззивно решение № 664 от 05.06.2020 г. по в.
гр. д. № 292/2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО, въз основа на фактическата
обстановка по делото следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата
на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение следва да намери нормата на чл. 183
от ЗЗД, доколкото реално отчетеното количество енергия е отчетено
неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът
отговоря по общите правила за продажба на стоки.
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при
общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството,
че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила
на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В
тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел.
енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и
разликата между заплатеното и действително дължимото.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе
извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през
конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера на обекта на
ищеца на дата 05.06.2014г., регистри 1.8.3 и 1.8.4 са били с нулеви показания,
поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивирани за търговски отчет регистри е действително доставена от
6
доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди
дата на монтажа на средството за търговско измерване.
Както се изясни от заключението по изслушаната пред настоящия
състав СТЕ, не може да се установи кога точно е извършено претарифирането
на електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество ел.
енергия в невизуализирания регистър. Макар вещите лица да се установили,
че датата на последна параметризация на проценсото СТИ е 06.06.2014г.
същите са посочили, че тази дата не може да бъде кредитирана като
достоверна, доколкото същата може да бъде ръчно зададена, като произволно
може да бъде избрана всяка дата, доколкото електромерът не е свързан със
световното време и получава дата от устройството, чрез което бива
параметризиран.
От друга страна от заключението по комплексната СТЕ се установи, че
е напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера,
съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само
и единствено в невизуализиран регистър, каквато настройка и действително е
била въведена в случая, като СТИ е отчитало енергията през събота и неделя
само в регистър 1.8.4. Тоест, от така установеното следва извода, че е
възможно електромерът да е бил настроен да отчита само в скритите
регистри, като е възможно тази настройка да е съществувала включително от
момент, предхождащ датата на монтажа. Предвид това настоящият състав не
кредитира заключението в частта, в която вещите лица са посочили, че при
монтажът си електромерът е бил нов, доколкото в протокола от монтажа му е
посочено, че показанията в тарифа 1.8.1 и 1.8.2 са нулеви.
При така установените технически характеристики на процесното СТИ,
не би могло да се приеме със сигурност, че начислената електроенергия в
регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4 е преминало през електромера след датата на
монтажа му на адреса на потребление на ищеца /въззиваем в настоящото
производство/. Това обстоятелство не може да се установи и от протокола за
монтаж на СТИ, в който са посочени показанията само на визуализираните
тарифи – дневна и нощна.
Следва да се има предвид и отговора на вещите лица по въпрос 1 от
назначената комплексна експертиза, в който експертите са посочили, че ако
условно се приеме, че манипулацията на електромера е извършена на
06.06.2014г. и преди тази дата СТИ е натрупвало потребената енергия само в
двете визуализирани тарифи, както и в случай, че се приеме, че абонатът има
еднаква консумация през годините, то може да се счита, че количеството
енергия в регистри 1.8.3 и 1.8.4 на процесното СТИ за едногодишния период
по фактурата е приблизително ¼ от отчетеното сумарно количество. От този
отговор по никакъв начин не може да се изведе категоричен извод за това,
дали процесното количество електроенергия е преминало през процесното
СТИ в посочения във фактурата период. Заключение в същия смисъл е дало и
7
вещото лице в изслушаната пред първа инстанция СТЕ, като експертът е
посочил, че предвид голямото количество ел. енергия в невизуализираните
регистри, вероятно същото е натрупано като отчет за повече от една година.
Дори да бъде направено предположение, че процесното количество
ел.енергия е преминало през СТИ след датата на монтажа му на адреса на
потребление на ищеца (каквото предположение е недопустимо да бъде
правено предвид изисквания за пълно и главно доказване на факти), то се
установява, че за процесния период би следвало да е преминала ¼ от
енергията, която е фактурирана от дружеството въззивник.
Без наличието на конкретни данни за показанията на електромера по
всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за монтаж от
служителите на "Електроразпределение – Север" АД-Варна или в протокола
от първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на
електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен
извод е необоснован. Тоест, по делото липсват безспорни доказателства, от
които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на електромера по отчетните регистри 1.8.3 и 1.8.4 при монтажа
му, а очевидно е било възможно да бъдат изчетени показанията на всички
тарифи на СТИ, преди същото да бъде монтирано, с оглед възможността в
последващ момент показанията на тези т. нар. "скрити" или неактивирани за
търговски отчет отчетни регистри да бъдат "прочетени" от служителите на
"Електроразпределение Север" АД-Варна. Точно така са процедирали
служителите на ЕРП Север при подмяната на процесния електромер, като в
протокола от 22.05.2018 г. при замяна на СТИ с ново, са установили
показанията по всички тарифи на подменения електромер, след което са
монтирали нов, за който обаче отново не са показанията на всички тарифи.
При това положение остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и
показанията по тях не са посочени в протокола от 2014 г., което
обстоятелство в още по-голяма степен засилва съмнението в това, дали и при
монтирането на процесния електромер, същият е бил с нулеви показатели във
всички тарифи, при положение че служителите на ЕРП са го монтирали, но не
са посочили показанията на тарифа 1.8.3 и 1.8.4.
Както беше посочено по-горе, за да възникне задължението на купувача
да плати цената на получената от него вещ, то доставчикът следва да докаже,
че е доставил действително вещта, стоката или услугата. От значение за
решаване на спора в случая е и да се докаже периода, в който се
претендира, че е доставена електроенергията. Същият има обуславящо
значение относно размерът на претенцията, тъй като без да е доказан той,
не би могла да се изчисли стойността не ел.енергията, която съгласно
решения на КЕВР, бива променяна ежегодно.
По тези съображения процесната сума от 6 922.61 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
8
стойност на електроенергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“, бл.
*, вх. *, ап. *, за периода от 23.05.2017г. до 22.06.2018г., за което вземане е
издадена фактура № **********/03.06.2019г. за кл. №********** и аб. №
**********, е недължима, доколкото по делото не се установи същата да е
доставена и да е преминала през процесното СТИ в горепосочения период
или поне след датата на монтажа на електромера в обекта на
потребление на ищеца.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че за ищеца не е
възникнало задължение да заплати нейната цена на осн. чл. 200 ЗЗД, поради
което предявения отрицателен установителен иск е основателен и като такъв
същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация
на разноските, направени за защита във въззивното производство и в
производството пред ВКС, следва да бъде уважена. Същата претендира
разноски, представляващи заплатени в брой адвокатски възнаграждения за
производството по в.гр.д. 292/2020г. на ВОС, в размер на 700 лв., в
производството пред касационната инстанция в размер на 900 лв., както и
производството по настоящото дело, отново в размер на 700 лв., като за всяко
производство е представен списък по чл. 80 от ГПК и договори за правна
защита и съдействие, имащи характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В проведеното по делото открито съдебно
заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител, изрично е
посочил, че възразява срещу така претендираните от въззиваемата страна
разноски.
Настоящият състав намира възражението за прекомерност за
неоснователно, доколкото при така предявения иск с цена от 6 922.61 лв.,
минималното възнаграждение съобразно правилата на Тарифа 1 за
минималните адвокатски възнаграждение е в размер на 676.13 лв., тоест
претендираното от въззиваемата страна възнаграждение е с по-малко от 25
лв. повече от нормативно установения минимум. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че адвокатското възнаграждение, което въззивното
дружество претендира да му бъде присъдено е по-високо от това на
въззиваемия и то го надвишава поведе от два пъти, а правната и фактическа
сложност на спора е еднаква за двете страни.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 5626/10.12.2019 г., постановено по гр. д. №
9167/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 19 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. Р. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „****“, бл. *,
вх. *, ап. *, сумата от 2 300 лв. /две хиляди и триста лева/, представляваща
съдебни разноски, от които 700 лв. за производството по в. гр. д. № 292/2020г
г. на ВОС, 900 лв. за производството по гр. д. № 2668/2020 г. на ВКС и 700 лв.
за производството по настоящото въззивно гражданско дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10