№ 1193
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. К. М. с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв.Л. П. от АК Пловдив срещу решение №
1982/02.06.2022г. по гр.д. № 12359/2021г. по описа на РС Пловдив, ІV брачен
състав, с което е разрешено на ОД на МВР - Пловдив да издаде на детето Д. Д.
М., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Х.
О. П., ЕГН **********, международен паспорт, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата Д. К. М., ЕГН **********.
Разрешено е на детето Д. Д. М., ЕГН **********, да пътува с цел
почивка, екскурзия, туризъм, ежегодно за периода от 14.08 до 14.09., както и
всяка нечетна година от 23.12 до 02.01 включително на следващата година и
всяка пролетна ваканция за периода от 01.04 до 07.04, извън пределите на
Република България до държавите членки на Европейския съюз, както и до
Обединено Кралство Великобритания и Република Турция, придружаван от
майка си Х. О. П., ЕГН ********** или друго – изрично упълномощено от
майката пълнолетно лице, за срок от пет години, считано от влизане на
решението в сила, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Д. К.
1
М., ЕГН **********, при съобразяване с определения с Решение № 1419 от
05.05.2017г., влязло в сила на 30.01.2018г., постановено по гр. д. №
12496/2016г., по описа на ПдРС, ІI брачен състав, режим на лични отношения
между детето и бащата
Отхвърлен е предявения от Д. К. М., ЕГН ********** против Х. О. П.,
ЕГН ********** насрещен иск с правна квалификация чл. 127а, ал 2 СК, с
който от съда се иска разрешение детето Д. Д. М., ЕГН ********** да пътува
извън пределите на Република България, а именно до държавите членки на
Европейския съюз, както и в Обединено Кралство Великобритания и
Република Турция, с цел почивка, екскурзия, туризъм, придружаван от баща
си или упълномощено от него лице, ежегодно за периода на лични отношение
на бащата и детето, определени от съда, а именно от 05.07 до 05.08 и от 09.04
до 19.04 всяка календарна година, през четните години от 12.12 до 26.12, през
нечетните години от 31.12 на нечетната година до 13.01 на следващата четна
година, за период от 5 години от влизане на решението в сила, без съгласието
на майката Х. О. П., ЕГН **********.
Решението се обжалва само частта, в която се уважава предявеният от Х.
П. иск за извеждане на детето в чужбина ежегодно за периода между 31.12. на
всяка нечетна година до 02.01. на следващата година, което време е
определено за упражняване на родителските права от бащата в съдебно
решение по гр.д. № 12496/2016 г., както и в частта, в която се отхвърля
изцяло предявеният насрещен иск на Д. М. срещу Х. П. по чл. 127а, ал. 2 от
СК.
В останалата част решението не се обжалва.
В обжалваната част се навеждат доводи, че съдът противоречиво,
необосновано ограничава правото на свободно предвижване на детето когато
е придружено от баща си, а не от майка си, с което се нарушават правата на
единия родител да пътува в чужбина с детето си. Сочи се, че по отношение на
решението, с което е разрешено на майката да пътува с детето спор по делото
няма, като искът в тази част е категорично изрично признат от бащата. В
решението се цитират от съда доводи на ответника, които не са излагани и
изказвани от него изобщо по това дело, като са игнорирани други доводи на
бащата в отговора на исковата молба, че същият не е искал да пречи на
бившата си съпруга да извежда детето в чужбина. Напротив, съдействал е.
2
Сочи се, че относно отхвърляне на насрещния иск исканията на бащата са
реципрочни по отношение на исканията на майката на детето - да му се
разреши да пътува с детето извън пределите на Република България, като
районният съд не е обсъждал надлежно искането по насрещния иск и не е
анализирал събраните по делото доказателства в тази насока, като се сочи, че
съдът не е обсъждал правилно събраните устни доказателства и необосновано
е давал превес само на показанията на свидетел сочен от ищцата. Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на насрещния иск и
отмяна на уважения иск в посочената част. Претендират се разноските по
делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. П., чрез адв. Д., в
който решението се приема за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване и оставяне на жалбата без уважение. Претендират се
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателна е жалбата на Д. М. в частта в която е уважен предявеният
от Х. П. иск за извеждане на детето в чужбина ежегодно за периода между
31.12. на всяка нечетна година до 02.01. на следващата година. Съобразно
последното решение, което определя режима на личните отношения между
бащата и детето - решение №1419/05.05.2017г. по гр.д. № 12496/2016 г., на
ПРС /л.10-14/ в периода 31.12. на всяка нечетна година до 13.01. на
следващата година бащата има право да взема детето и да осъществява режим
на лични отношения с него. Ето защо точно в този период от време не може
да се разреши на майката да извежда детето извън страната без съгласието на
бащата, защото по този начин ще се обезсмисли горното решение относно
упражняването на родителските права и режима на лични отношения с
3
родителя, който не упражнява тези права. В тази част решението следва
частично да се отмени.
Основателна е жалбата на Д. М. и в частта, в която се отхвърля изцяло
предявеният насрещен иск по чл.127а ал.2 от СК. За да отхвърли този иск
съдът приема, че е налице формално изпълнение на режима за лични
отношения, липса на активно участие на бащата в живота на детето, като
поведението на бащата през последната година е довело до невъзможност за
изграждане на доверителни отношения с детето. За горните факти по това
дело не съществуват безспорни доказателства, ето защо същите се явяват
недоказани. При условие, че баща работи в чужбина и при наличните
извънредни положения и специални противоепидемични мерки, свързани с
големи периоди на карантина на лицата идващи от чужбина в близките две
години, няма как да се изисква от родителя живеещ в чужбина да изпълнява
абсолютно точно предписания му от съда режим на лични отношения с детето
в България. Видно от социалния доклад на АСП Пловдив /л.63/ проблеми
между бащата и детето не са установени. Сочи се, че е в интерес на детето да
не се прекъсват или възпрепятстват контактите с баща му и неговото
разширено семейство. Видно от показанията на майката на бащата св.Р.М.а
/л.81/ в личните отношения между бащата и детето няма никакви проблеми,
да не говорим за отчуждение или нежелание за лични срещи помежду им.
Безспорно е по делото /от изявленията на страните направени във възивното
производство/, че тази година режима на лични отношения през лятото между
бащата и сина е бил осъществен без проблеми. При това положение
настоящият съд намира, че не следва да се възпрепятства възможността на
бащата да осъществи режима на личните си отношения със сина си който вече
не е малък, като го извежда на екскурзии извън България. Което още повече е
обяснимо от факта, че баща живее и работи в чужбина. Това също така е и в
интерес на детето, което ще може да общува с баща си и извън къщата на
неговите родители в гр.Летница. Ето защо предявеният насрещен иск следва
да се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо за настоящата
инстанция всички разноски са в тежест на въззиваемата страната, а в полза на
жалбоподателя Д. М. следва да се присъдят разноските за тази инстанция по
4
списък с разноски /л.10/. Такива направени в производството пред ПОС в
размер на сумата 600 лв. за адвокатски хонорар /л.11/ и 25 лв. за държавна
такса /л.11 от предходното въззивно дело/. Общо разноски 625 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1982/02.06.2022г. по гр.д. № 12359/2021г. по
описа на РС Пловдив, ІV брачен състав, В ЧАСТТА С КОЯТО е разрешено
детето Д. Д. М., ЕГН **********, да пътува с цел почивка, екскурзия,
туризъм, всяка нечетна година от 31.12 до 02.01 включително на следващата
година извън пределите на Република България до държавите членки на
Европейския съюз, както и до Обединено Кралство Великобритания и
Република Турция, придружаван от майка си Х. О. П., ЕГН ********** или
друго – изрично упълномощено от майката пълнолетно лице, за срок от пет
години, считано от влизане на решението в сила, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата Д. К. М., ЕГН **********, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.127 ал.2 от СК в тази му част само за времето - всяка
нечетна година от 31.12 до 02.01 включително на следващата година.
ОТМЕНЯ решение № 1982/02.06.2022г. по гр.д. № 12359/2021г. по
описа на РС Пловдив, ІV брачен състав, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен
предявения от Д. К. М., ЕГН ********** против Х. О. П., ЕГН **********
насрещен иск с правна квалификация чл. 127а, ал 2 СК, с който от съда се
иска разрешение детето Д. Д. М., ЕГН ********** да пътува извън пределите
на Република България, а именно до държавите членки на Европейския съюз,
както и в Обединено Кралство Великобритания и Република Турция, с цел
почивка, екскурзия, туризъм, придружаван от баща си или упълномощено от
него лице, ежегодно за периода на лични отношение на бащата и детето,
определени от съда, а именно от 05.07 до 05.08 и от 09.04 до 19.04 всяка
календарна година, през четните години от 12.12 до 26.12, през нечетните
години от 31.12 на нечетната година до 13.01 на следващата четна година, за
период от 5 години от влизане на решението в сила, без съгласието на майката
Х. О. П., ЕГН **********, като вместо това:
РАЗРЕШАВА на детето Д. Д. М., ЕГН ********** да пътува извън
пределите на Република България, а именно до държавите членки на
5
Европейския съюз, както и в Обединено Кралство Великобритания и
Република Турция, с цел почивка, екскурзия, туризъм, придружаван от баща
си или упълномощено от него лице, ежегодно за периода на лични
отношения на бащата и детето, определени от съда, а именно от 05.07 до
05.08 и от 09.04 до 19.04 всяка календарна година, през четните години от
12.12 до 26.12, през нечетните години от 31.12 на нечетната година до 13.01
на следващата четна година, за период от 5 години от влизане на решението в
сила, без съгласието на майката Х. О. П., ЕГН **********.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Х. О. П., ЕГН ********** да заплати на Д. К. М., ЕГН
********** сумата от 625 лева за съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6